Райко Жинзифов: Разлика между версии
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м Премахнати редакции на Sashko1999 (б.), към версия на Пища Хуфнагел Етикет: Отмяна |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| място на смърт = [[Москва]], [[Русия]] |
| място на смърт = [[Москва]], [[Русия]] |
||
| работил = |
| работил = |
||
| националност = [[ |
| националност = [[българи]]н |
||
| период = |
| период = |
||
| жанрове = [[поезия]] |
| жанрове = [[поезия]] |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[ |
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от Българското възраждане. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жинзифов е роден през [[1839]] г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. |
Жинзифов е роден през [[1839]] г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Баща му е от [[власи|влашки]] произход.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399.] Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.</ref> Отначало учи гръцки език в [[Прилеп (град)|Прилеп]], в училището на баща си [[Иван Жинзифов]], родом от [[Битоля]]. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя [[Никола Тонджоров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html Райко Жинзифов (1839 – 1877)]</ref> През [[1856]] г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в [[Кукуш]]. |
||
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|вляво|Райко Жинзифов.]] |
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|вляво|Райко Жинзифов.]] |
Версия от 13:02, 10 декември 2017
Райко Жинзифов | |
Роден | 15 февруари 1839 г. |
---|---|
Починал | 15 февруари 1877 г. (на 38 г.) |
Националност | българин |
Жанр | поезия |
Райко Жинзифов в Общомедия |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Баща му е от влашки произход.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Творчество
Автор е на стихотворенията:
- „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.,
- „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863,
- „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2;
- поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
- ↑ Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.
Външни препратки
- Райко Жинзифов – поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
- „Гусляр в собор“
- „Охрид“
- „Жалба“
- „Кървава кошуля“
- „Прошетба“
- Други стихотворения от Райко Жинзифов
- От и за Райко Жинзифов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
- „Гулаб“, публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г.
- Произведения на Райко Жинзифов в Моята библиотека
|