Александър Обренович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
политика по Македонския въпрос
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
}}
}}


Крал '''Александър Обренович''' ({{lang-sr|Александар Обреновић}}) е крал на [[Сърбия]] от [[1889]] до [[1903]] година.
'''Александър Обренович''' ({{lang-sr|Александар Обреновић}}) е крал на [[Сърбия]] от [[1889]] до [[1903]] година, последният от династията на [[Обреновичи]]те.


== Управление ==
== Управление ==


Александър Обренович е син на крал [[Милан Обренович]] и кралица [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]].<ref>{{cite book | last = Hösch | first = Edgar | title = Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder | location = München | year = 1974 | url = http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=427 | accessdate = 12.12.2017 | pages = 45}}</ref> Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март [[нов стил]]) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала [[Йован Ристич]].<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 132-136}}</ref>
Александър Обренович е син на крал [[Милан Обренович]] и кралица [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]].<ref>{{cite book | last = Hösch | first = Edgar | title = Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder | location = München | year = 1974 | url = http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=427 | accessdate = 12.12.2017 | pages = 45}}</ref> Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март [[нов стил]]) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала [[Йован Ристич]].<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 132-136}}</ref>

=== Личен режим ===


На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]], но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира [[Скупщина]]та. През май 1894 година отменя [[Конституция на Сърбия (1888)|конституцията]] от 1888 година и възстановява [[Конституция на Сърбия (1869)|предишната]], която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на [[Либерална партия (Сърбия)|либерали]] и радикали, напълно предана на краля.{{hrf|Манчев|1999|136}}
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]], но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира [[Скупщина]]та. През май 1894 година отменя [[Конституция на Сърбия (1888)|конституцията]] от 1888 година и възстановява [[Конституция на Сърбия (1869)|предишната]], която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на [[Либерална партия (Сърбия)|либерали]] и радикали, напълно предана на краля.{{hrf|Манчев|1999|136}}


През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на [[Владан Джорджевич]] и [[Димитрие Цинцар-Маркович]]. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия – Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и закратко, и тази конституция.{{hrf|Манчев|1999|137-138}}
⚫
Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в [[Македония (област)|Македония]], намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските [[вилает]]и, а по време на [[Критско въстание (1896 – 1897)|Критското въстание]] от 1896-1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|българското правителство]] начело с Константин Стоилов. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава [[София]] и тогава е подписана [[Българо-сръбско споразумение (1897)|българо-сръбска спогодба]], с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата [[Гръцко-турска война (1897)|гръцко-турска война]].<ref>Попов, Радослав и др. [http://lib.sudigital.org/record/19693/files/SUDGTL-BOOK-2013-664.pdf История на Българската дипломация 1879–1913 г.] София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238-239. Посетен на 12.12.2017.</ref>

=== Политика по Македонския въпрос ===
{{Вижте също|Сръбска пропаганда в Македония}}
⚫
Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в [[Македония (област)|Македония]], намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските [[вилает]]и, а по време на [[Критско въстание (1896 – 1897)|Критското въстание]] от 1896-1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|българското правителство]] начело с [[Константин Стоилов]]. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава [[София]] и тогава е подписана [[Българо-сръбско споразумение (1897)|българо-сръбска спогодба]], с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата [[Гръцко-турска война (1897)|гръцко-турска война]].<ref>Попов, Радослав и др. [http://lib.sudigital.org/record/19693/files/SUDGTL-BOOK-2013-664.pdf История на Българската дипломация 1879–1913 г.] София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238-239. Посетен на 12.12.2017.</ref>


=== Убийство ===
⚫
През 1900 година Александър се жени за [[Драга Машин]]. Бракът е крайно непопулярен, а лошата репутация на новата кралица уврежда на репутацията и на краля и води до конфликт между него и родителите му.{{hrf|Манчев|1999|137-138}}
{{Основна|Майски преврат в Сърбия}}
⚫
През 1900 година Александър се жени за [[Драга Машин]]. Бракът е крайно непопулярен, а лошата репутация на новата кралица вреди и на неговата репутация и води до конфликт между него и родителите му.{{hrf|Манчев|1999|137-138}}


Крал Александър Обренович е [[Майски преврат в Сърбия|убит в двореца си]] през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни [[нов стил]]) 1903 година от офицери, привърженици на [[Петър I Караджорджевич|Петър Караджорджевич]].{{hrf|Манчев|1999|139}}
Крал Александър Обренович е [[Майски преврат в Сърбия|убит в двореца си]] през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни [[нов стил]]) 1903 година от офицери, привърженици на [[Петър I Караджорджевич|Петър Караджорджевич]].{{hrf|Манчев|1999|139}}
Ред 28: Ред 36:
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на Сърбия]]|[[1889]]|[[1903]]|[[Милан Обренович]]|[[Петър I Караджорджевич]]}}
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на Сърбия]]|[[1889]]|[[1903]]|[[Милан Обренович]]|[[Петър I Караджорджевич]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}
{{сърбия-мъниче}}
[[Категория:Убити монарси]]
[[Категория:Убити монарси]]
[[Категория:Обреновичи]]
[[Категория:Обреновичи]]

Версия от 15:35, 12 декември 2017

Крал Александър I Обренович
Александар I Обреновић
крал на Сърбия
Роден
Починал
ПогребанСвети Марко, Белград, Сърбия
РелигияСръбска православна църква
НаградиСвети Сава
Меджидие (орден)
Семейство
РодОбреновичи
БащаМилан I
Братя/сестриГеорги Обренович
Крал Александър I Обренович в Общомедия

Александър Обренович (Шаблон:Lang-sr) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.

Управление

Александър Обренович е син на крал Милан Обренович и кралица Наталия.[1] Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март нов стил) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала Йован Ристич.[2]

Личен режим

На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на Радикалната партия, но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира Скупщината. През май 1894 година отменя конституцията от 1888 година и възстановява предишната, която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на либерали и радикали, напълно предана на краля.[3]

През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на Владан Джорджевич и Димитрие Цинцар-Маркович. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия – Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и закратко, и тази конституция.[4]

Политика по Македонския въпрос

 Вижте също: Сръбска пропаганда в Македония

Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в Македония, намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските вилаети, а по време на Критското въстание от 1896-1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява българското правителство начело с Константин Стоилов. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава София и тогава е подписана българо-сръбска спогодба, с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата гръцко-турска война.[5]

Убийство

 Основна статия: Майски преврат в Сърбия

През 1900 година Александър се жени за Драга Машин. Бракът е крайно непопулярен, а лошата репутация на новата кралица вреди и на неговата репутация и води до конфликт между него и родителите му.[4]

Крал Александър Обренович е убит в двореца си през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни нов стил) 1903 година от офицери, привърженици на Петър Караджорджевич.[6]

Източници

  1. ↑ Hösch, Edgar. Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1974. с. 45. Посетен на 12.12.2017.
  2. ↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-19-X. с. 132-136.
  3. ↑ Манчев 1999, с. 136.
  4. ↑ а б Манчев 1999, с. 137 – 138.
  5. ↑ Попов, Радослав и др. История на Българската дипломация 1879–1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238-239. Посетен на 12.12.2017.
  6. ↑ Манчев 1999, с. 139.
Милан Обренович → крал на Сърбия (1889 – 1903) → Петър I Караджорджевич
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Обренович&oldid=8291938“.