Керет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Водоем |батиметрия= |батиметрия_описание= |височина= 88 m |дължина= 44 km |ширина= 19 km |име= Кер...“
 
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
|lon_dir = E|lon_deg = 32 |lon_min = 55
|lon_dir = E|lon_deg = 32 |lon_min = 55
}}
}}
'''Кѐрет''' (''Керетозеро, Кукуреозеро'', {{lang-ru|Кереть}}) е сладководно езеро в [[Русия|Европейската част на Русия]], [[Република Карелия]]. С площ от 223 km² е 11-то по-големина езеро в [[Република Карелия]] и 57-мо по големина в [[Русия]].
'''Кѐрет''' (''Керетозеро, Кукуреозеро'', {{lang-ru|Кереть}}) е сладководно езеро в [[Русия|Европейската част на Русия]], [[Република Карелия]]. С площ от 223 km² е 11-то по-големина езеро в [[Република Карелия]] и 57-мо по големина в [[Русия]].


Езерото Керет е разположено в крайната северозападна част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], в северната част на [[Република Карелия]], на 88 m н.в. То е междинен водоем в речната система на река Керет, вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/917/Выгозеро «Вода России» – Керет</ref>
Езерото Керет е разположено в крайната северозападна част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], в северната част на [[Република Карелия]], на 88 m н.в. То е междинен водоем в речната система на река Керет, вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/1124/Кереть «Вода России» – Керет</ref>


Котловината на езерото е с ледниково-тектонски произход. То има изключително разчленена брегова линия с дължина 380 km, а с островите в него – над 640 km. За него са характерни многочислените заливи и дългите и тесни полуострови. Чрез множество тесни протоци е разделено на няколко обособени басейна-езера със собствени названия, от север на юг: Плотнично, Северно, Сребърно, Кукуреозеро, Пиртозеро и др. Общата му дължина от Мурашева губа на юг до езерото Плотнично на север е 44 km, а максиманата ширина – 19 km. Средна дълбочина 4,5 m, максимална 26 m, обем 1 km<sup>3</sup>. Бреговете му са предимно ниски, слабо хълмисти, покрити с иглолистни гори, много често и заблатени. На отделни места се срещат и по-високи брегове изградени от гранит, а има и пясъчни плажове. В езерото Керет са разположени над 140 острова с обща площ 53 km<sup>2</sup>, като най-голям е остров Винчан в южната част. Дъното му е неравно. освен падини (ями), срещащи се във всичките му обособени части има и подводни възвишения. Голяма част от дъното е покрито със сиво-зелена, на места кафява тиня. В широките плитки участъци и близо до брега дъното е каменисто, пясъчно или каменисто-пясъчно.<ref name="water"/>
Котловината на езерото е с ледниково-тектонски произход. Вигозеро има удължена форма от север-северозапад на юг-югоизток с дължина 87,5 km и максимална ширина 26 km в средната част. Има силно изрязана брегова линия (658 km) с множество заливи (Майгуба, Надвоицкая губа, Сенная губа, Муногуба, Торкова губа, Пушкагуба, Вянегуба, Койкиницки залив, Якостровско Вигозеро, Боброво езеро) и полуострови. Бреговете му са каменисти, в северните части високи, обрасли с гъсти гори, а в южните части ниски, на места заблатени. Във Вигозеро има 529 острова с обща площ от 126 km<sup>2</sup>.<ref name="water"/>


Водосборният басейн на езерото Керет е сравнително малък – 1 320 km<sup>2</sup>. В него се вливат над 10 малки реки и ручеи, водещи началото си от околните блата, като най-големи от тях са: Капустна, Тревна, Нарва, Нива и Сосновая. От северната част на Керет (западния ъгъл на езерото Плотнично) изтича река Керет (80 km), вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]].<ref name="water"/>
До 1933 г., когато е изградена преградната стена на река Долен Виг, която изтича от северния ъгъл на езерото при селището от градски тип Надвоици, площта на езерото е била 560 km², а нивото на водата се намирало на 82,3 m н.в. След изграждането на преградната стена на новообразуваното Вигозерско-Ондско водохранилище и включването на езерото в [[Беломоро-Балтийски канал|Беломоро-Балтийския канал]] нивото на водата се повишава до 89,3 m, площта става 1250 km², обемът 6,44 km³, а залятата площ 690 km².<ref name="water"/>


Езерото Керет е с ъс снежно-дъждовно подхранване. Минерализацията на водата е ниска, а прозрачността – голяма до 5 m. Поради точа, че в множеството малки затворени заливи дълбочината е малка през летния период температурата на водата доста се повишава и достига до 20 – 22°С, а в по-дълбоките участъци остава много по-ниска. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява през втората половина на май.<ref name="water"/>
Вигозеро е сравнително плитко езеро. След изграждането на водохранилището около 30% от водната площ е с дълбочина от 0 до 4 m, 22% – от 4 до 7 m и 48% – дълбочина под 7 m. Средната му дълбочина е 5,2 m, а максималната – 18 m. Около половината от дъното на езерото е тинесто, а в крайбрежните части е каменисто или каменисто-пясъчно.<ref name="water"/>


В широката полоса с малки дълбочини почти по цялото крайбрежие е добре развита висша водна растителност. Много често обрастването с водна растителност е с протежение от 1 – 2 km и множество плитки заливи почти изцяло са заети от нея. Преобладава обикновената тръстика, езерен камъш, хвощ и др. Водата в езерото се използва за нуждите на местното население, за любителски и промишлен риболов. По бреговете на Керет няма постоянни населени места. Най-близкият населен пунк – селище от градски тип Лоухи е разположено на 12 km североизточно от северния край на езерото. Покрай източния му бряг преминава участък от автомобилното шосе „Кола“ ([[Санкт Петербург]] – [[Мурманск]]).
=== Водосборен басейн ===
Водосборният басейн на Вигозеро е сравнително голям – 18 хил. km<sup>2</sup>. В езерото се вливат 25 реки, като най-големи от тях са: Сегежа, изтичаща от езерото [[Сегозеро]] и Вожма. През езерото протича река Виг, която преди вливането си него носи името Горен Виг, а след изтичането си Долен Виг, вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]. Годишният обем на речна вода в езерото се равнява на 4,35 km³.<ref name="water"/>

=== Хидроложки показатели ===
Езерото Вигозеро е с преобладаващо снежно и дъждовно подхранване. След изграждането на преградната стена и превръщането на езерото във водохранилище сезонните колебания на водното ниво намаляват до 0,5 – 1,3 m. Бързото пролетно покачване на нивото на водата продължава до юли, след което следва бавно понижаване до края на лятото. През декември и януари следва ново бързо понижаване на нивото, като най-ниско тостава през април. През лятото температурата на водата на повърхността се загрява до 17 – 21°С, а в придънните – 13 – 17°С. От края на август и началото на септември започва бързо понижаване на температурата на водата. През април температурата на водата под ледената кора е 0,3 – 0,4°С, а в най-дълбоките места 1,8 – 3°С.

Вигозеро замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в средата на май. Минерализацията на водата е много малка, а прозрачността е от 1,4 до 2,4 m. Цветът на водата е кафеникав, на места с червен отенък.<ref name="water"/>

== Стопанско значение и населени места ==
Езерото Вигозеро е плавателно и се използва главно за превоз на промишлени стоки и дървен материал. От 1935 г. функционира туристическа линия по трасето на [[Беломоро-Балтийски канал|Беломоро-Балтийския канал]]. По бреговете на езерото са разположени около 15 населени места, като най големи са град [[Сегежа]] на западния бряг, посьолок Надвоици – на северния бряг при изтичането на река Долен Виг и селата Майгуба, Полга, Вожмогора и Вайлдай.


== Топографски карти ==
== Топографски карти ==

Версия от 12:25, 13 декември 2017

Керет
65.9° с. ш. 32.9167° и. д.
Местоположение в Русия Република Карелия
Местоположение Русия
Република Карелия
Координати65°54′00″ с. ш. 32°55′00″ и. д. / 65.9° с. ш. 32.916667° и. д.
ПритоциКапустная, Тревна, Нарва, Нива
Оттокр. Керет → Бяло море
Дължина44 km
Ширина19 km
Площ223 km2
Воден обем1 km2
Надм. височина88 m
Водосб. басейн1 320 km2

Кѐрет (Керетозеро, Кукуреозеро, Шаблон:Lang-ru) е сладководно езеро в Европейската част на Русия, Република Карелия. С площ от 223 km² е 11-то по-големина езеро в Република Карелия и 57-мо по големина в Русия.

Езерото Керет е разположено в крайната северозападна част на Източноевропейската равнина, в северната част на Република Карелия, на 88 m н.в. То е междинен водоем в речната система на река Керет, вливаща се в Бяло море.[1]

Котловината на езерото е с ледниково-тектонски произход. То има изключително разчленена брегова линия с дължина 380 km, а с островите в него – над 640 km. За него са характерни многочислените заливи и дългите и тесни полуострови. Чрез множество тесни протоци е разделено на няколко обособени басейна-езера със собствени названия, от север на юг: Плотнично, Северно, Сребърно, Кукуреозеро, Пиртозеро и др. Общата му дължина от Мурашева губа на юг до езерото Плотнично на север е 44 km, а максиманата ширина – 19 km. Средна дълбочина 4,5 m, максимална 26 m, обем 1 km3. Бреговете му са предимно ниски, слабо хълмисти, покрити с иглолистни гори, много често и заблатени. На отделни места се срещат и по-високи брегове изградени от гранит, а има и пясъчни плажове. В езерото Керет са разположени над 140 острова с обща площ 53 km2, като най-голям е остров Винчан в южната част. Дъното му е неравно. освен падини (ями), срещащи се във всичките му обособени части има и подводни възвишения. Голяма част от дъното е покрито със сиво-зелена, на места кафява тиня. В широките плитки участъци и близо до брега дъното е каменисто, пясъчно или каменисто-пясъчно.[1]

Водосборният басейн на езерото Керет е сравнително малък – 1 320 km2. В него се вливат над 10 малки реки и ручеи, водещи началото си от околните блата, като най-големи от тях са: Капустна, Тревна, Нарва, Нива и Сосновая. От северната част на Керет (западния ъгъл на езерото Плотнично) изтича река Керет (80 km), вливаща се в Бяло море.[1]

Езерото Керет е с ъс снежно-дъждовно подхранване. Минерализацията на водата е ниска, а прозрачността – голяма до 5 m. Поради точа, че в множеството малки затворени заливи дълбочината е малка през летния период температурата на водата доста се повишава и достига до 20 – 22°С, а в по-дълбоките участъци остава много по-ниска. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява през втората половина на май.[1]

В широката полоса с малки дълбочини почти по цялото крайбрежие е добре развита висша водна растителност. Много често обрастването с водна растителност е с протежение от 1 – 2 km и множество плитки заливи почти изцяло са заети от нея. Преобладава обикновената тръстика, езерен камъш, хвощ и др. Водата в езерото се използва за нуждите на местното население, за любителски и промишлен риболов. По бреговете на Керет няма постоянни населени места. Най-близкият населен пунк – селище от градски тип Лоухи е разположено на 12 km североизточно от северния край на езерото. Покрай източния му бряг преминава участък от автомобилното шосе „Кола“ (Санкт ПетербургМурманск).

Топографски карти

Вижте още

Източници

  1. а б в г ((ru)) [http://water-rf.ru/Водные_объекты/1124/Кереть «Вода России» – Керет