Златко Биляновски: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Членове на ЦК на МКП, ползвайки HotCat |
Kerberizer (беседа | приноси) м кор. източник Македонска енциклопедија |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден на 25 януари 1920 година в крушевското село [[Пуста река]]. През 1936 година става член на [[Съюз на комунистическата младеж на Югославия|СКМЮ]], а три години по-късно и на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]]. След операция [[Ауфмарш 25]] е арестуван и отведен в [[Марибор]], а от там в [[Лукенвалд]]. През август 1941 година е освободен и престоява в лагер в [[София]]. От там се връща в Македония и става член на Околийския комитет на ЮКП за [[Крушево (град)|Крушево]]. През септември 1942 става политически комисар на чета в [[Крушевски народоосвободителен партизански отряд „Питу Гули“|Крушевският народоосвободителен партизански отряд „Питу Гули“]]. После преминава през позициите на заместник-командир и командир на [[Жупски народоосвободителен партизански отряд|Жупският народоосвободителен партизански отряд]]. Когато отрядът става батальон той преминава на позицията политически комисар. От 26 февруари 1944 година е заместник-политически комисар на [[трета македонска ударна бригада]]<ref>[http://ororm.org/backend/DataFiles/Oficer%20br.%205%20.pdf Вестник Офицер, бр. 5, 2001, стр. 3]</ref> <ref>[http://www.znaci.net/00001/71_1.pdf Кирил Михаjловски Груjица, тређа македонска НОУ бриеада, Београд, 1976, стр. 356]</ref>. Преди това е заместник-политически комисар [[Кичевско-мавровски народоосвободителен партизански отряд|Кичевско-мавровския народоосвободителен партизански отряд]]. После става член на [[АВНОЮ]] и делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]]. През август 1944 става шеф на [[УДБА|ОЗНА]] при Главния щаб на НОВМ. След Втората световна война завършва [[Икономически факултет (Скопски университет)|Икономическия факултет]] и изпълнява различни държавни работи като държавен секретар за вътрешни работи, член на ЦК на МКП, член на Събранието на [[Социалистическа република Македония]], член на [[Изпълнителен съвет на Социалистическа република Македония|Изпълнителния съвет на СРМ]], подпредседател на Събранието на СРМ, председател на Републиканския комитет на СЗБНОВ на Македония. Носител на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. Награден е с орден [[Народен герой на Югославия]] на 29 ноември 1953 година<ref>Македонска енциклопедија, |
Роден на 25 януари 1920 година в крушевското село [[Пуста река]]. През 1936 година става член на [[Съюз на комунистическата младеж на Югославия|СКМЮ]], а три години по-късно и на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]]. След операция [[Ауфмарш 25]] е арестуван и отведен в [[Марибор]], а от там в [[Лукенвалд]]. През август 1941 година е освободен и престоява в лагер в [[София]]. От там се връща в Македония и става член на Околийския комитет на ЮКП за [[Крушево (град)|Крушево]]. През септември 1942 става политически комисар на чета в [[Крушевски народоосвободителен партизански отряд „Питу Гули“|Крушевският народоосвободителен партизански отряд „Питу Гули“]]. После преминава през позициите на заместник-командир и командир на [[Жупски народоосвободителен партизански отряд|Жупският народоосвободителен партизански отряд]]. Когато отрядът става батальон той преминава на позицията политически комисар. От 26 февруари 1944 година е заместник-политически комисар на [[трета македонска ударна бригада]]<ref>[http://ororm.org/backend/DataFiles/Oficer%20br.%205%20.pdf Вестник Офицер, бр. 5, 2001, стр. 3]</ref> <ref>[http://www.znaci.net/00001/71_1.pdf Кирил Михаjловски Груjица, тређа македонска НОУ бриеада, Београд, 1976, стр. 356]</ref>. Преди това е заместник-политически комисар [[Кичевско-мавровски народоосвободителен партизански отряд|Кичевско-мавровския народоосвободителен партизански отряд]]. После става член на [[АВНОЮ]] и делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]]. През август 1944 става шеф на [[УДБА|ОЗНА]] при Главния щаб на НОВМ. След Втората световна война завършва [[Икономически факултет (Скопски университет)|Икономическия факултет]] и изпълнява различни държавни работи като държавен секретар за вътрешни работи, член на ЦК на МКП, член на Събранието на [[Социалистическа република Македония]], член на [[Изпълнителен съвет на Социалистическа република Македония|Изпълнителния съвет на СРМ]], подпредседател на Събранието на СРМ, председател на Републиканския комитет на СЗБНОВ на Македония. Носител на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. Награден е с орден [[Народен герой на Югославия]] на 29 ноември 1953 година<ref>{{cite book |title= Македонска енциклопедија, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2009 |publisher= Македонска академија на науките и уметностите |location= Скопје |isbn= 978-608-203-023-4 |pages= 151 |url= |accessdate=}}</ref>. |
||
Според Ванчо Пичуловски физическият убиец на [[Георги Карев]] е Златко Биляновски<ref>[http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985 Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.324.]</ref>. |
Според Ванчо Пичуловски физическият убиец на [[Георги Карев]] е Златко Биляновски<ref>[http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985 Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.324.]</ref>. |
Версия от 00:24, 19 декември 2017
Златко Биляновски Злате Билјановски | |
югославски партизанин | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Златко (Злате) Каранфилев Биляновски (Шаблон:Lang-mk) с псевдоним Михайло е югославски партизанин и деец на НОВМ.
Биография
Роден на 25 януари 1920 година в крушевското село Пуста река. През 1936 година става член на СКМЮ, а три години по-късно и на ЮКП. След операция Ауфмарш 25 е арестуван и отведен в Марибор, а от там в Лукенвалд. През август 1941 година е освободен и престоява в лагер в София. От там се връща в Македония и става член на Околийския комитет на ЮКП за Крушево. През септември 1942 става политически комисар на чета в Крушевският народоосвободителен партизански отряд „Питу Гули“. После преминава през позициите на заместник-командир и командир на Жупският народоосвободителен партизански отряд. Когато отрядът става батальон той преминава на позицията политически комисар. От 26 февруари 1944 година е заместник-политически комисар на трета македонска ударна бригада[1] [2]. Преди това е заместник-политически комисар Кичевско-мавровския народоосвободителен партизански отряд. После става член на АВНОЮ и делегат е на Първото заседание на АСНОМ. През август 1944 става шеф на ОЗНА при Главния щаб на НОВМ. След Втората световна война завършва Икономическия факултет и изпълнява различни държавни работи като държавен секретар за вътрешни работи, член на ЦК на МКП, член на Събранието на Социалистическа република Македония, член на Изпълнителния съвет на СРМ, подпредседател на Събранието на СРМ, председател на Републиканския комитет на СЗБНОВ на Македония. Носител на Партизански възпоменателен медал 1941 година. Награден е с орден Народен герой на Югославия на 29 ноември 1953 година[3].
Според Ванчо Пичуловски физическият убиец на Георги Карев е Златко Биляновски[4].
Умира в 2009 година.[5]
Бележки
- ↑ Вестник Офицер, бр. 5, 2001, стр. 3
- ↑ Кирил Михаjловски Груjица, тређа македонска НОУ бриеада, Београд, 1976, стр. 356
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 151.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.324.
- ↑ Утрински весник, Број 2931, понеделник, 09 март 2009
- Министри на Социалистическа република Македония
- Партизани от Трета македонска ударна бригада
- Делегати на Първото заседание на АСНОМ
- Депутати в Събранието на СФРЮ
- Депутати в Събранието на СРМ
- Носители на Партизански възпоменателен медал 1941
- Народни герои на Югославия
- Хора от община Крушево
- Починали в Скопие
- Членове на ЦК на МКП