ПФК ЦСКА (София)

ПФК ЦСКА (София)
Професионален Футболен Клуб ЦСКА
Емблема на футболния клуб
Прозвище	„Червените“, „армейците“
Основан	5 май 1948 г.  (на 75 г.)
Държава	България
Стадион	„Българска армия“
Капацитет	22 015 (18 495 седалки)
Собственик	Гриша Ганчев (38.5%) Юлиян Инджов (38.5%) Христо Стоичков (20.0%)
Президент	Димитър Пенев
Старши треньор	Стамен Белчев
Първенство	Първа лига
2016/17	Първа лига, 2-ро
Спонсор	Мтел / WINBET
Екипировка	Адидас
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
ЦСКА 2023/24, ДЮШ 2023/24
ПФК ЦСКА в Общомедия

ОСК ЦСКА (София)
Футбол Волейбол Баскетбол Хокей Водна топка Хандбал Атлетика Гимнастика Шахмат Бокс Вдигане тежести Колоездене Борба Джудо Гребане Стребла Ски Биатлон Тенис Кикбокс Плуване

ЦСКА (оригинално абревиатура от Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е български професионален футболен клуб от София създаден на 5 май 1948 година, след обединението на „Септември“ (София) с военния клуб ЦДВ с първоначално име Септември при ЦДВ. През годините досега, името на отбора е променяно на няколко пъти като почти винаги абревиатурата ЦСКА е запазена, с изключение на годините до 1962 г. и когато клубът е преименуван на ЦФКА „Средец“ заради реформата на българския футбол през 1985 година. От 1948 година досега, ЦСКА участва във всички футболни шампионати на Първа професионална футболна лига на България („А“ футболна група до 2016 година), като пропуска единствено сезон 2015/16 поради обявяване в несъстоятелност на футболното дружество.

От създаването си ЦСКА е шампион на България 31 пъти (национален рекорд), носител е на 20 национални купи на България и 4 Суперкупи. Със своите два полуфинала в турнира за Купата на европейските шампиони през сезони 1966/67, 1981/82 и един полуфинал за Купата на носителите на купи през 1988/89 година, ЦСКА е най-титулуваният отбор от България в европейските клубни турнири, заемащ на 60-то място, най-предно от всички български представители в класацията за най-добър отбор на Европа за 20-ти век на Международната федерация за футболна история и статистика.

Цветовете на титулярния екип на отбора са червена фланелка с бели гащета, клубът често е наричан с прякорите „червените“ и „армейците“. ЦСКА играе домакинските си мачовете в София на стадион „Българска армия“ с капацитет от 22 995 места (18 495 седалки). Най-големият съперник на клуба от България е ПФК Левски (София) и мачовете между двата отбора често се наричат ​​Вечното дерби на България.

Това е най-успешният български футболен отбор в досегашната история на българския футбол (по крайни позиции) и вторият най-успешен отбор по спечелени точки в „А“ група (1948 – 2000 г. и 2003 – 2016 г.); Висша лига (2000 – 2003 г.) и Първа лига (2016-до сега).

ЦСКА (София), преди срещата от груповата фаза на Лига Европа, срещу Бешикташ (Турция), 2 декември 2010 г.

История

1923 – 1948 г.

На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.

Препис на обединителният протокол на
Чавдар (София)

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година. „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

През 1947 година Чавдар (София) завършва 10-и в първенството на България и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната, към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-тото място. С решение на спортната секция на МНО, на мястото на армейският Ботев (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, Черно море, Сливен и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „Динамо“.

От следващият сезон отборът е наследен от основният армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са усшешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само внационалния отбор на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за Швейцария'54.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

Схема на обединенията на отборите, предшестващи ЦСКА

На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана. ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963 – 1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли. В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“,

Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.

като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.

Разформироването

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев, наказан за 1 година и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.

1985 – 2008 г.

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, печелейки титлите през 1987, 1989 и 1990 г. , като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.

През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Ивайло Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление. Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден. На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов, за да се подготвят за предстоящото световно първенство. Тримата влизат в спор за капитанската лента, което влияе лошо на отбора. Точно в навечерието на 50-годишнината на отбора, през пролетта на 1998 г., ЦСКА (със Стоичков в резервите) губи катастрофално от Левски с 0:5. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония. Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов и Костадинов също напускат.

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. за председател на ФК ЦСКА е избран Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“. В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти. В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров – Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равенство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за временен треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивен и резултатен футбол, но Катуци е уволнен през зимата, като официалното становище е че напуска поради семейни причини. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. ЦСКА играе много силно в турнира за Купата на УЕФА отстранявайки Шахтьор (Донецк) във втория кръг. В трети кръг ЦСКА отпада от италианският гранд Милан. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех и отборът остава трети. Италианецът напуска преди края на сезона, а за няколко мача временен треньор е треньорът на вратарите Стоян Йорданов.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати. ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“. Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения армейците печелят 30-тата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005 – 06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков. Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла. След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб – Левски.

От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.

Лиценз

На 21 май 2008 г. Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към НАП. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа за лиценз на отбора. На 3 юни 2008 г. официално е оповестено, че отборът е изваден от европейските клубни турнири и е застрашен от изваждане от А група. На 5 юни 2008 г. президентът на ЦСКА Александър Томов подава оставка, а временно за президент е назначен Емил Костадинов. На 26 юни Лицензионната комисия издава лиценз на ЦСКА за новия сезон, но поставя условия, които трябва да се изпълнят до 4 август с. г. В резултат от започналата на 11 юни с. г. проверка на ДАНС в ЦСКА е образувано досъдебно производство срещу Александър Томов и Александър Гарибов за присвояване на около 5 милиона лева от Кремиковци през ЦСКА.

2008 – досега

2008/09

ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите Георги Илиев, Велизар Димитров, Илко Пиргов, Роберт Петров, Йордан Юруков, Куидо Ланзаат, Емил Гъргоров, Ивайло Петров, Флорентин Петре и Александър Тунчев (общо за 3,75 млн. евро по неофициални данни), а впоследствие на 9 юли и треньорът Стойчо Младенов, който обявява, че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен заместник-председателя на надзорния съвет Димитър Пенев.

Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав който успява да победи Литекс за суперкупата на страната. На 5 август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в А група. Седмица преди началото на първенството напускат още 3-ма футболисти – Никола Вуядинович, Ней и Хосе Гарсес (общо за около 2 млн. евро). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали Здравко Лазаров и Владимир Манчев. ЦСКА остава без основен спонсор, след като договорът с Вивател е прекратен по взаимно съгласие. В 15 кръг армейците, които са лидери, отстъпват първото място на Левски след равенство с Локомотив (Мездра). През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име, което се спряга, е това на украинския милиадер Константин Жеваго. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми, едната от които е „Титан АС“, а другата е базирана в Абу Даби. В крайна сметка на 24 декември 2008 г. официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „Титан АС“, като сумата, с която се спекулира в медиите, е от порядъка на 7 – 12 млн. евро.

През зимата петима играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква португалският полузащитник Фелипе да Коща който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в Левски. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът Йордан Минев и голмайсторът Дормушали Саидходжа от Ботев (Пловдив), бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров, португалците Давид Мендес Силва и Руй Мигел от Локо (Мездра), както и Херман Пиетробон, Веселин Стойков и Асен Георгиев от Пирин), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След, като ЦСКА падна в първият си мач за годината срещу Пирин за купата на България треньорът Димитър Пенев е освободен, а на негово място е назначен нов треньор, племенникът му, Любослав Пенев. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“.

С старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На 12 април 2009 г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от Левски. За следващият сезон от ръководството съобщават, че възнамеряват да направят селекция изцяло от български футболисти.

2009/10

През новия сезон ЦСКА играе в турнира Лига Европа, като армейците започват участието си от трети квалификационен кръг срещу североирландския ФК Дери Сити, а в плейофите отстраняват и отбора на Динамо Москва. На жребия, изтеглен на 28 август 2009 година в Монако, ЦСКА попада в група „Е“ заедно със отборите на АС Рома, ФК Фулъм и ФК Базел. Във вътрешното първенство армейците имат 4 поредни победи без допуснат гол и и общо 9 мача без загуба. На 7 септември 2009 г. е свикана конференция, на която е обявено че ЦСКА има нов генерален спонсор – мобилният оператор Глобул. След загубите от Миньор и Литекс в „А“ група и Базел в Лига Европа треньорът на ЦСКА Любослав Пенев отстранява футболистите Давид Да Силва, Иван Караджов, Йордан Тодоров, Павел Виданов, Кирил Котев, Иван Иванов, Маркиньос, Тодор Тимонов, Светослав Петров заради неспазване на режима. На следващия ден президентът на ЦСКА Димитър Борисов опрощава наказанията на Тодор Тимонов, Павел Виданов, Маркиньос и Давид Силва. След втория мач с Базел Пенев обявява, че ще подаде оставка заради намесата на ръководството в спортно-техническите решения. Въпреки, че е подал оставка, Любо Пенев води отбора в следващия кръг от „А“ група срещу Славия. След изразената подкрепа от страна на феновете и обещание от страна на ръководството за ненамеса в решенията му Пенев скланя да остане в отбора и оттегля оставката си. Въпреки амнистирането на провинилите се футболисти, някои от тях не вземат участие до края на полусезона. В последните мачове ЦСКА записва три поредни равенства и остава на 2-ро място във временното класиране след изиграването на есенния полусезон, на 4 точки от първия Литекс. В Купата на България ЦСКА отстранява отборите на Свиленград и Литекс и участва на четвъртфинал през пролетта. В Лига Европа армейците остават на последно място в групата с 1 спечелена точка срещу Фулъм в София и 5 загуби.

В края на годината футболистите Иван Иванов и Иван Караджов са наръгани с нож, след кавга с охранител.

Интервю с Венцислав Живков, 14.11.2010 г.

Спортният директор на ЦСКА – Димитър Димитров-Каубоя, бивш български футболен съдия, 14.11.2010 г.

На 13 януари 2010 Любослав Пенев е освободен, след събрания на НС и УС, заради разминаване в целите. На следващият ден е обявено, че новият треньор на ЦСКА ще е Миодраг Йешич. Йешич обаче не успява да прекрати договора си с либийският Ал Итихад. На 17 януари 2010 на пресконференция официално е обявено, че новият треньор на отбора е румънецът Йоан Андоне. След началото на полусезона ЦСКА записва лоши игри и от 5 мача печели само 2. В мача срещу Локомотив (Мездра) фенове на ЦСКА навлизат на стадиона за саморазправа с играчите и ръководството. Мачът е спрян и на ЦСКА е присъдена загуба с 3:0. На 30 март официално е обявено, че Йоан Андоне напуска отбора, а на негово място е назначен Адалберт Зафиров. ЦСКА отпада от купата на България в мач срещу бъдещият носител Берое. На 22 април за старши треньор е назначен Димитър Пенев, който ще води отбора заедно с главният мениджър Зафиров, тъй като Зафиров няма лиценз УЕФА „Про“. До края на сезона част от чужденците напускат отбора по взаимно съгласие. ЦСКА завършва сезона на 2-ро място след новият шампион Литекс и ще играе от трети предварителен кръг в Лига Европа следващият сезон. От ЦСКА заявяват стадион „Васил Левски“ за домашен, тъй като Българска армия не покрива критериите за лицензиране. На 13 май официално е обявено, че треньор на отбора от 30 юни 2010 ще е Павел Дочев.

2010/11

Борис Галчев (в червен екип) в единоборство с капитана на ПФК Черно море (Варна) Георги Илиев. Момент от мача за Купата на България по футбол, завършил 2:0 за ЦСКА, 4 април 2011 година.

Подготовката за сезон 2010/11 се води в Германия, като червените записват противоречиви резултати, като побеждават Арминия Билефелд и ПАОК, но падат от Рот-Вайс (Оберхаузен) и побеждават трудно младежкия отбор на Хановер 96. Представянето на отбора е срещу новака във вишата лига на Кипър Олимпиакос (Никозия), от когото ЦСКА губи катастрофално с 1:5. Загубата води до недоволството на публиката, част от която настоява за оставката на Павел Дочев. След много слаб старт в първенството и загуби от Левски и Черноморец и равенство срещу Видима Дочев подава оставка. За нов треньор на ЦСКА е назначен македонецът Георге Йовановски.

В Лига Европа червените успяват да се класират в групите след домашни победи срещу аутсайдерите северноирландския ФК Клифтънвил и уелския ФК Дъ Ню Сейнтс с по 3:0, а реваншите завършват съответно 1:2 за ЦСКА и 2:2. При жребия за групите ЦСКА попада в група „L“ с ФК Порто, Бешикташ и ШК Рапид Виена. Под ръководството на Гьоре Йовановски отборът продължава със слабите резултати, а феновете засилват протестите си срещу ръководството му. На 21 октомври 2010, след загуба от Рапид (Виена) с 2:0,

Футболистите на ЦСКА празнуват със спечелената Купа на България, 25 май 2011 година, стадион „Васил Левски“.

Суперкупа на България 2011, спечелена след победа над Литекс.

Йовановски е освободен, а до края на сезона отборът се води от помощник-треньора Милен Радуканов. На 4 ноември ЦСКА записва първа победа в групите на Лига Европа, като побеждава Рапид с 2:1 във Виена. В края на полусезона тимът заема 5-то място на 11 точки от водача Литекс. В Европа ЦСКА остава последен в групата само с 1 победа. За купата на България отстранява отборите на Сливен и Малеш и среща Черно море на четвъртфинала. Пролетният полусезон започва много силно за ЦСКА, който побеждават категорично силните отбори на Левски и Черноморец (Бургас). Отборът, ръководен от Милен Радуканов, продължава с добрите си игри, като допуска само две загуби до края на сезона. В крайното класиране е 3-ти след шампиона Литекс и втория Левски. За купата на България ЦСКА отстранява Черно море и Литекс, а финалът срещу Славия е спечелен с гол на Спас Делев през първото полувреме. Спечелването на купата изпраща ЦСКА в плейофите за Лига Европа за следващия сезон. Отборът спечелва и Суперкупата на България, като побеждава шампиона Литекс.

2011/12

Момент от срещата-реванш за влизане в Лига Европа ЦСКА – Стяуа (Букурещ) 1:1, София, 25 август 2011 г.

ЦСКА започва подготовката за сезон 2011/12 на 23 юни 2011 г. в София, след което предстоят два лагера в Боровец и в Остербек, Нидерландия. През трансферния прозорец ЦСКА се разделя с Емил Гъргоров, Александър Тонев, Килиан Шеридън и Маркиньош, като на тяхно място са привлечени Адемар Жуниор от Черно море, националът на Румъния и голмайстор на румънското първенство Янис Зику, вторият в класирането за голмайсторския приз в Румъния Жуниор Мораеш, словенският младежки национал Саша Живец, бившият вратар на червените Райс М'Боли, който идва под наем за 1 година от Криля Советов (Самара), словенецът Денис Халилович от холандския Вилем II и трима млади футболисти от разпадналия се Пирин (Благоевград). На втория лагер ЦСКА изиграва 5 контроли, като допуска само 1 загуба. На 26 юли изпълкомът на БФС блокира трансферите на ЦСКА заради задължения към ОФК Сливен. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, като представят документи, подписани от частен съдия-изполнител, който потвърждава за сключено споразумение между него и ЦСКА за разсрочено изплащане на дълга на Сливен, чиито банкови сметки са запорирани. На 29 юли ЦСКА плаща дълга си към Сливен на частния съдия-изпълнител и получава картотека за новите си футболисти. На 30 юли ЦСКА печели Суперкупата на България срещу Литекс, които не играят с всичките си титуляри с 3:1, головете за армейците вкарват Спас Делев (2) и Янис Зику. Жребият за евротурнитире отрежда ЦСКА да играе срещу румънския Стяуа. Първият мач е в Букурещ на 18 август 2011 г. и румънците побеждават с 2:0. Втората среща се играе на стадион „Васил Левски“ в София на 25 август 2011 година и завършва 1:1 и ЦСКА отпада от турнира.

2012/13

Отборът започва сезона под ръководството на Стойчо Младенов, като в началото проблемите в отбора са сериозни, като на му е забранено да картотекира играчи за един трансферен прозорец. Отборът отпада срамно в турнира на Лига Европа от словенския отбор Мура, резултатите в първенството са непостоянни.

През зимната пауза Стойчо Младенов е уволнен, като официална причина е провалът в евротурнирите и лошите резултати в първенството.

От началото на 2013 г. треньор на ЦСКА е Миодраг Йешич.. В турнира за Купата на България отстранява шампиона и носител на купата – Лудогорец, но на четвъртфинал отпада от ПФК Локомотив (София). Миодраг Йешич е уволнен на 11 март с. г. и за треньор отново е назначен Милен Радуканов, който довършва сезона, а отборът се класира на трето място в шампионата, като спечелва право да играе в турнира на Лига Европа.

Христо Стоичков извежда отбора на ЦСКА на първа тренировка, 12 юни 2013 г., ст. „Българска армия“, София

Завръщане на Христо Стоичков и опити за промяна на собствеността

На 12 юни 2013 г. за треньор на отбора е назначен Христо Стоичков. Собствениците на ЦСКА Димитър Борисов и Иво Иванов водят преговори за продаване на отбора на Гриша Ганчев. На 22 юни 2013 г. официално е обявено че Борисов и Иванов напускат отбора, като опрощават вътрешните заеми на отбора към техни дружества и прехвърлят собствеността на отбора на треньора Христо Стоичков .

Отказване от Евротурнири и напускане на футболисти

Непосредствено преди теглене на жребия за евротурнирите 2013/2014 от ЦСКА обявяват, че отборът се отказва от участие в турнира на Лига Европа, а на жребия е изтеглен отбор с име N3 (Bul). Дни след това мястото на ЦСКА е заето от ПФК Ботев (Пловдив).

Този ход на ръководството на ЦСКА е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на още задължения на „червените“ и Гриша Ганчев се отказва официално от сделката. След отказа на Ганчев в медиите излизат опции за закупуване на лиценза на Нефтохимик от новосформирано дружество „ЦСКА 1923“, зад което стоят Аспарух Никодимов, Димитър Пенев и Стоян Йорданов.

Последват дни, в които играчи на ЦСКА масово напускат отбора или са преотстъпени в други отбори. Първо футболистът от мадагаскар Анисе Абел поема в посока ПФК Ботев (Пловдив) като преотстъпен, а по-късно Мишел Платини заминава за шампиона ПФК Лудогорец (Разград).

Също така договорите си прекратяват още Благой Макенджиев, Апостол Попов и Костадин Стоянов, а по-късно и Спас Делев, Михаил Венков, Пламен Крачунов и Иван Бандаловски.

Ядосани от неуредиците в отбора и по повод обръщение на БФС, че „ЦСКА 1923“ не може да придобие акциите на Нефтохимик, фенове на ЦСКА изпотрошават сградата на БФС.

На 1 юли Христо Стоичков и треньорският му екип се отказват да водят отбора до изясняване на ситуацията временно на треньорския пост е назначен Сашо Борисов.. Стоичков окончателно се отказва да води отбора на 7 юли.

На 5 юли група бизнесмени, наречени „Червени шампиони“, с представител бившия изпълнителен директор на ЦСКА Александър Тодоров, започват разговори за придобиване на акциите на клуба. Сделката е завършена на 10 юли след няколкодневни преговори.. След одобрението на сделката от КЗК е подписан и окончателният договор на 5 август 2013 г. Собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“. За треньор е назначен Стойчо Младенов.

В отбора са привлечени куп футболисти, между които новият капитан на отбора Валентин Илиев, Емил Гъргоров, Апостол Попов, Тодор Янчев, Неманя Милисавлевич и др.

Със закъснялата селекция и подготовка отборът тръгва трудно в първенството, записвайки 3 поредни равенства и загуба в първите 4 мача. Постепенно обаче отборът набира инерция и след 1 равенство и 8 победи, последната от които с 3:0 срещу Левски, в края на полусезона заема 3-то място в класирането след на 4 точки от водачите Литекс и Лудогорец. За купата на България ЦСКА отстранява Хасково в 1/16 финала и отпада от Левски на 1/8 финала.

На 30 октомври договор с отбора сключва бившият национал Мартин Петров.

До края на сезона армейците записват още 3 победи срещу Левски в първенството и завършват втори на 12 точки след шампиона Лудогорец.

През пролетта е опитано да се предложи публично акции на ЦСКА на фондовата борса за попълване на капитала на дружеството, но предлагането се оказва неуспешно. Над 5000 човека взимат участие в публичното предлагне на акции.

2014/15

През лятото армейците правят нова голяма селекция, след като поради различни причини отбора са напуснали основни футболисти като прекратилият кариерата си Мартин Петров, напусналите заради забавени заплати Емил Гъргоров и Джаксън Менди. Армейците привличат румънския нападател Серджиу Буш и още няколко чуждестранни футболиста. През есента армейците успешно водят в класирането записвайки 2 победи над Левски (2:0 и 0:3).

Преди пролетния кръг армейците водят на шампиона Лудогорец с 3 точки разлика и имат най-добро нападение и защита, допускайки само една загуба. По време на зимната пауза е продаден голмайсторът Серджиу Буш, който дотогава води в таблицата за голмайстори на А група с 10 вкарани гола. От отбора си тръгва и Антон Карачанаков заради неразбирателство с треньора Стойчо Младенов. През зимата са привлечени нови футболисти в отбора за засилване на конкуренцията.

Армейците започват втория дял на първенството много тежко и от 5 мача имат 4 загуби и едно равенство, без вкаран гол. Треньорът Стойчо Младенов подава оставка, а на негово място е назначен бившият футболист на ЦСКА и треньор в ДЮШ Галин Иванов.

В края на март 2015 г. миноритарните акционери в клуба Ивайло Манджуков и Юлиан Инджов заявяват в пресконференция, че ще купят дялове за придобиване на мажоритарен дял в клуба. Няколко дни по-късно се отказват от тази си идея, заявявайки че не им е даден достъп до счетоводните книжа. До края на март чрез заеми и дарителска кампания за събиране на средства, президентът на НС Александър Томов се опитва да спаси лиценза. На 30 март отборът подава документи за лицензиране. В началото на април Манджуков и Инджов прехвърлят акциите си на Милко Георгиев и Борислав Лазаров, избрани от част от фенклубовете на отбора. На 6 април Александър Томов също прехвърля своите акции на двамата. На 24 април Ивайло Манджуков придобива мажоритарния пакет акции на отбора, а междувременно Юлиан Инджов и Петър Манджуков се отказват от спонсориране на отбора. На 28 април е сменен старши треньорът на отбора, като на мястото на Галин Иванов се завръща Любослав Пенев. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за Европа и „А“ група, на 1 юни и апелативната комисия отказва лиценз за „А“ група. Феновете провеждат множество срещи със настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В медийното пространство се появяват множество идеи за оставане на ЦСКА в „А“ група, сред които сливане с Литекс или плащане на задълженията и сливане с Локомотив София, който също няма лиценз за професионалния футбол. След срещите с феновете Васил Божков решава да помогне на отбора, като след допълнителни обсъждания се решава да се създаде ново дружество, което да започне от „А“ областна група София. На 24-ти юни Гриша Ганчев обявява в интервю, че ще поеме издръжката на отбора, без да се създава ново дружество. Няколко дни по-късно Васил Божков се отказва от своя проект. За треньор на отбора е назначен бившият футболист на ЦСКА Христо Янев.

2015/16, „В“ група, обявяване в несъстоятелност

Преди началото на сезона се прави селекция от изцяло български футболисти играли в А и Б професионалните групи както и юноши на ЦСКА. От състава, състезавал се през миналия сезон, остават Стоян Колев, Борис Галчев и Анатоли Господинов. Сред привлечените футболисти са известни имена като Костадин Хазуров, Преслав Йорданов, Момчил Цветанов, Самир Аясс, Иво Иванов, Александър Бранеков и Ангел Грънчов. ЦСКА започва силно сезона във Югозападната „В“ аматьорска футболна група, като до 9-ия кръг записват 9 победи без инкасиран гол с голова разлика 43:0. За Купата на България ЦСКА побеждава последователно ФК София 2010, Септември (София), ФК Сарая, Ботев (Ихтиман). На 1/16 финалите червените печелят срещу Нефтохимик (Бургас). В осминафиналите армейците ще играят със Спартак (Плевен).

В края на септември се гледа делото по несъстоятелност, а на 5 октомври 2015 г. съда излиза с решение че клуба е в неплатежоспособност от 31 декември 2014 г. и назначава Радослав Тонев за временен синдик. На 4 октомври 2015 г. се провежда среща между Гриша Ганчев, известни фенове на ЦСКА и фенове от страната, като на срещата на стадион „Българска армия“ присъстват около 4 – 5 000 човека. Представят се две идеи за спасение на ЦСКА – ново дружество да продължи на мястото на старото във В група или „купуване“ на лиценз на друг отбор. Правната комисия на БФС отказва да приеме новото дружество за правоприемник на старото. Идеята за сливане с друг отбор също пропада, защото е против правилника за статута на футболните клубове – членове на БФС да печелят несъстезателно предимство.

Радослав Тонев свиква Общо събрание на кредиторите на 22 октомври. Постоянен синдик не се избира сред трима кандидати и се назначава служебен от съда – Дора Милева.

На осминафиналите от Купата на България армейците побеждават Спартак Плевен с 2:0. Жребият отрежда домакинство срещу Созопол в мач от четвъртфиналите на турнира на 10 декември.

Междувременно ЦСКА продължава без грешка в първенството, като завършва полусезона без загубена точка и зимува на първото място в Югозападната В група.

Червените побеждават Созопол с 3:0 и продължават в полуфиналите на турнира през пролетта. Междувременно синдика Дора Милева приема и обработва документи на кредиторите на ЦСКА. Решение ще вземе съдът кои задължения отпадат и кои остават, за да се определи окончателната сума на задълженията.

На полуфинала за Купата на България ЦСКА играе с Берое два мача на разменено гостуване. И двата завършват с резултат 2:0 за армейците, които се класират за финала срещу Монтана.

В първенството ЦСКА записва предимно победи с изключение на един равен мач срещу Сливнишки герой 2:2.

На 24 май 2016 г. се играе финал за купата на България. На националния стадион „Васил Левски“ пред 33 345 души ЦСКА печели с 1:0 купата на България срещу Монтана, с гол на Станислав Маламов.

На 26 май съдът обявява решението си, че дълговете на „ПФК ЦСКА“ АД са 23 897 878,48 лева.

ЦСКА завършва сезона с победа в последния си мач във „В“ група. Армейците побеждават Миньор Перник с 6:1, мачът се играе на стадион „Славия“ в Овча купел. ЦСКА записва 31 победи, 1 равенство, вкарва 146 гола и допуска 10 при голова разлика 136, печелейки Югозападната „В“ група с 94 точки актив.

2016/2017 - Завръщане в професионалния футбол

На 2 юни 2016 г. юридическото лице, представляващо ПФК Литекс (Ловеч), променя юридическата си структура от „Професионален футболен клуб Литекс – Ловеч“ АД на „Професионален футболен клуб ЦСКА – София“ ЕАД. На същия ден юридическото лице на ПФК Чавдар (Етрополе) – „ПФК Чавдар“ АД се преструктурира на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД, като то е вписано като едноличен собственик на „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД. Като собственици на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД са вписани Христо Стоичков, Юлиян Инджов и Гриша Ганчев. На 7 юни Българският футболен съюз обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната Първа професионална футболна лига като ПФК ЦСКА (София). Старото дружество на отбора „ПФК ЦСКА“ АД преустановява дейност, а по-късно е и окончателно обявено в несъстоятелност на 9 септември 2016 г.

На 29 юни Лицензионната комисия на Българският футболен съюз издава лиценз на новото дружество „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД за сезон 2016/2017 в Първа професионална футболна лига.

На 13 юли Министерство на младежта и спорта на България (ММС) със заповед от министъра Красен Кралев прекратява едностранно договора си с „ПФК ЦСКА“ АД за безвъзмездно ползване на базите – стадион Българска армия и тренировъчната база в Панчарево, и ги предоставя за възмездно ползване от „ПФК ЦСКА – София“ АД. Като причина за това се посочва, че отначало при откриване на производството по несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД ММС е включено в списъка с кредитори с вземане в размер на 929 109,14 лв неизплатени задължения към Столична община за двете бази за периода 2012 – 2015 г., които според договорите трябва да бъдат заплатени от ползвателя на базите. Впоследствие ММС е изключено от списъка и не се предвижда изплащане на задълженията. На 12 юли 2016 г. „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД писмено иска от ММС да ползва възмездно стадион „Българска армия“ и база „Панчарево“. Решението е, че на търг ще се обяви кой ще вземе базите под наем, като в цената ще бъде включено и задължението на „ПФК ЦСКА“ АД към министерството.

На 29 юли ЦСКА печели с 2:0 домакинството си срещу Славия пред над 10 000 свои привърженици на стадион „Българска Армия“, следват няколко слаби мача срещу новака Верея (Стара Загора) и Пирин (Благоевград), след които старши-треньорът на ЦСКА Христо Янев подава оставка, която е приета от ръководството на клуба и няколко дни по-късно за наставник на „армейците“ е назначен синът на легендарния румънски футболист и треньор Ангел Йорданеску, Едуард Йорданеску. Преди официалната си пресконференция пред медиите, той е представен първо на феновете на „червените“. В дебюта си начело на ЦСКА Йорданеску записва победа с 2:0 над Локомотив (Горна Оряховица). След серия лоши резултати Йорданеску подава оставка на 27 ноември и до зимната пауза е заменен от Стамен Белчев, който дотогава е треньор на втория отбор. Под ръководството на Белчев отбора се стабилизира и показва най-добри резултати от всички отбори в Първа лига и завърши на второ място след Лудогорец. Във вечното дерби отборът допуска пълен обрат за първи път от 13 години от Левски на 4 март 2017 г. с 1:2, пред 18 000 на националния стадион, но по-късно записва две категорични победи над „сините“ с по 3:0.

На 29-и май от БФС заявяват, че са получили отказ за участие на ЦСКА в европейските клубни турнири за следващите два сезона.

На 30-и май представителите на „Сектор Г“, подкрепени от собствениците, печелят търга за активите на ПФК ЦСКА АД с оферта от 8 милиона лева.

Имена

През годините отборът е носил различни имена:

• Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49 след обединение със Септември;
• Ц.Д.Н.В. от есента на 1949 до сезон 1952;
• Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
• ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
• ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
• ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
• ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
• ЦСКА от 1989 г. до днес

Успехи

Представяне на ЦСКА и неговите предшественици в топ дивизиите на българското първенство

„А“ група

• Шампион (31 пъти) – 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005 и 2008 г.

Национална купа на България

• Носител (20 пъти) – 1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973 и 1974, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006, 2011 и 2016 г.

Суперкупата на България

• Носител (4 пъти) – 1989, 2006, 2008 и 2011 г.

Купа на Съветската армия като второстепенен турнир

• Носител (4 пъти) – 1985, 1986, 1989, 1990 г.

Купа на Народна република България като второстепенен турнир

• Носител (1 път) – 1981 г.

„В“ група – Югозападна

• Шампион (1 път) – 2016 г.

ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към края на август 2010 г.) е 214 мача, 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291.

• „Купата на съюза на спортните журналисти“ в Сплит (Югославия) за феърплей на турнира „Трофей Марян“ (1984)

Стадион Българска армия

Файл:Stadion-Bg-armia.jpg

стадион „Българска армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965 – 1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. – „Чавдар“, в периода 1949 – 1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 досега – „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова за времето си озвучителна уредба „"Динакорд“ – 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде до 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нови поливна и дренажна система.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ – изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.

Червеното символизира творческата сила и плодородието. То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони. В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката. Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове, които са символ на плодородието и успеха. В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната. В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ (1948 – 1949), „ЦДНВ“ (1950 – 1953), „ЦДНА“ (1954 – 1962). В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта. В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е направена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова емблема на СК ЦСКА, използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“. Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г. В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.

След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.

През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г., която става официална за всички отбори членуващи в ОСК ЦСКА (София)

През 2005 г. след спечелване на 30-та титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

През 2017 г. по случай 70-тата годишнина емблемата е обновена с юбилеен дизайн.

• 
  „Атлетик-Слава `23“ (1923 – 44)
• 
  „Чавдар (от 1948 – ЦДВ)“ (1944 – 48)
• 
  „Септември при ЦДВ“ (1948 – 49)
• 
  „ЦДНВ“ (1950 – 1953)
• 
  „ЦДНА“ (1954 – 1962)
• 
  „ЦСКА Червено знаме“ (1962 – 1968)
• 
  „ЦСКА Червено знаме“ вариант (1964 – 1968)
• 
  „ЦСКА Червено знаме“ вариант (1965 – 1968)
• 
  „ЦСКА Септемврийско знаме“ (1968 – 1985)
• 
  „ЦСКА Септемврийско знаме“ вариант (1968 – 1985)
• 
  „ЦСКА Септемврийско знаме“ вариант за Евротурнирите (1968 – 1985)
• 
  „ЦФКА Средец“ (1985 – 1989)
• 
  „ЦСКА“ (1987 – 1988) и (1990 – 1998)
• 
  „ЦСКА“ (1999)
• 
  „ЦСКА“ (1989) и (1999 – 2005)
• 
  „ЦСКА“ (2005 – 2017)
• 
  „ЦСКА“ (2017+)

Състав за сезон 2017/2018

Вратари
01	Густаво Бузато
12	Марин Орлинов
25	Димитър Евтимов

Халфове
07	Олаус Скарсем
08	Станислав Шопов
10	Джонатан Линдсет
14	Тобиъс Хайнц
15	Тибо Вион
16	Георги Чорбаджийски
17	Емануел Шакич
21	Амос Юга
26	Марселино Кареасо
27	Лазар Туфегджич
28	Наско Цеков

Нападатели
09	Фернандо Каранга
11	Матиас Фаетон
23	Илиан Антонов
30	Данило Асприля

Трансфери 2023/24

Нац.	Играч	Поз.	Отбор	ТП	Статус
Нови играчи
	Енрике	П	Атлетико (Минейро)		под наем
	Витаутас Черниаускас	В	Динамо (Букурещ)		закупен
	Тиаго Родригес	П	Порто		свободен
	Раул Лое	П	Осасуна		свободен
	Александър Барт	З	Университатя (Крайова)		свободен
	Роланд Алберг	П	Филаделфия Юниън		свободен
	Жан Бланко	Н	Ла Екуидад		свободен
	Джеферсон	З	Интернасионал		свободен
	Укра	П	Ал Фатех		свободен
	Едвин Джеси	П	Олесунс		закупен
Напуснали играчи
	Рафаел Перес	З	Хуниор (Баранкия)		освободен
	Александър Конов	В	Дунав (Русе)		продаден
	Красимир Станоев	П	Дунав (Русе)		продаден
	Румен Руменов	П	Етър (Велико Търново)		продаден
	Руи Педро	П	Ференцварош		освободен
	Васил Попов	З	Локомотив (София)		освободен
	Петър Витанов	П	Верея (Стара Загора)		освободен
	Арсенио Нунеш	П	Морейрензе		продаден
	Петрус Бумал	П	Урал		освободен
	Ангел Лясков	З	Литекс (Ловеч)		под наем
	Тонислав Йорданов	Н	Литекс (Ловеч)		под наем
	Давид Симао	П	Боавища		освободен
	Пламен Гълъбов	З	Етър (Велико Търново)		под наем
	Никола Колев	П	Етър (Велико Търново)		под наем
	Антон Недялков	З	Далас		продаден
	Кевин Меркадо	П	Гранада		от наем
	Густаво Кулма	П	Некакса		освободен
	Кевин Кубемба	Н	Бург ен Брес		освободен
	Милчо Ангелов	Н	Славия (София)		продаден

Треньори

Файл:Cska team 07.jpg

Отборът на ЦСКА преди домашният мач с Омония, Есен 2007

Управници

Треньори

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство – 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА

• генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
• генерал-майор Боян Българанов
• генерал-лейтенант Иван Кинов
• армейски генерал Добри Джуров
• генерал-полковник Георги Моменков
• генерал-полковник Здравко Георгиев
• генерал-лейтенант Стою Стоев
• генерал-лейтенант Ангел Пенков
• генерал-лейтенант Иван Иванов
• професор полковник Георги Христов
• генерал-лейтенант Тако Кръстев

Началници на ФК ЦСКА (1948 – 1991)

• майор Александър Николов (1948 – 1952)
• капитан Мишо Микулаш (1952 – 1954)
• майор Петко Дудов (1954 – 1959)
• полковник Любомир Константинов (1960 – 1961)
• полковник Петко Дудов (1961 – 1963)
• полковник Александър Николов (1963 – 1965)
• полковник Мишо Микулаш (1965 – 1975)
• полковник д-р Стефан Божков (1976 – 1978)
• полковник проф. Георги Христов (1979 – 1986)
• полковник Господин Чолаков (1986 – 1991)

Собственици на ЦСКА

• Борис Станков (1990 – март 1991)
• Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
• Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
• Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
• Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
• Васил Божков (1999 – декември 2006)
• Прамод Митал (декември 2006 – декември 2008)
• Димитър Борисов и Иво Иванов (декември 2008 – юли 2013)
• „Лира Инвестмънт“ и миноритарни собственици сред които Петър Манджуков, Ивайло Манджуков и Юлиан Инджов (юли 2013 – май 2015)
• Гриша Ганчев, Христо Стоичков и Юлиян Инджов (юни 2015 –)

Президенти на ЦСКА

• Любослав Пенев (юли 1999 – 22 юни 2001)
• Васил Божков (2001 – ?)
• Прамод Митал (2001 – ?)
• Стефан Орманджиев (? – 5 декември 2006)
• Александър Томов (5 декември 2006 – 5 юни 2008)
• Емил Костадинов (и.д.) (5 юни 2008 – 2 юли 2008)
• Димитър Пенев (и.д.) (2 юли 2008 – 10 юли 2008)
• Александър Томов (юли 2008 – 9 април 2009)
• Димитър Борисов (9 април 2009 – 5 март 2012)
• Димитър Пенев (5 март 2012 – 10 юли 2013)
• Лорънс Дейвис (2013 – 2014)
• Александър Томов (2014 – 6 април 2014)
• Димитър Пенев (2015 –)

Настоящо ръководство

• Собственици – Гриша Ганчев, Юлиян Инджов и Христо Стоичков
• Председател на надзорния съвет – Христо Стоичков
• Членове на надзорния съвет – Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Петър Жеков, Димитър Якимов, Велизар Димитров
• Председател на УС – Димитър Пенев
• Членове на борда на директорите – Гриша Ганчев, Димитър Пенев, Юлиян Инджов , Трифон Попов , Пламен Марков , Милко Георгиев , Емил Димитров и Искра Григорова
• Изпълнителен директор – Трифон Попов
• Директор на Академия – Стефан Яръмов
• Международен отдел – Стоян Петков
• Главен скаут – Първи отбор – Велизар Димитров
• Главен скаут – Академия – Георги Велинов
• Отговорник по сигурността – Ген. Стоян Томчев
• Директор музей – Александър Манов
• Абонаментни карти и билети – Кристина Димитрова
• Счетоводител – Мариета Пенкова
• Пресаташе – Атанас Атанасов
• Редактор – Ина Кръстовчева
• Видеооператор – Виктор Костов
• Видеомонтажист – Атанас Стефанов

Технически щаб

• Спортен директор – Пламен Марков
• Старши треньор – Стамен Белчев
• Помощник-треньор – Стефан Генов
• Помощник-треньор – Даниел Моралес
• Треньор на вратарите – Ивайло Иванов
• Фитнес треньор – Томас Нойбер
• Фитнес треньор – Кирил Динчев
• Администратор – Димитър Вутов
• Физиотерапевт – Димко Пантев
• Физиотерапевт – Георги Пешев
• Физиотерапевт – Иван Христов
• Физиотерапевт – Станимир Стоев
• Домакин – Добри Димов
• Видеооператор – Орландо Морера

За контакти

• Адрес: София, бул. „Драган Цанков“ №3
• Телефон: +359 02 9633477
• Факс: +359 02 9633902

Известни футболисти, играли в ЦСКА

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в отбора тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват футболистите на ЦДНА Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за Най-добър футболист на България за 20 век сред първите 10 са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2), Димитър Якимов (4), Иван Колев (7), Димитър Пенев (8) и Емил Костадинов (9). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2), Якимов (3) и Костадинов (10).

Наградата „Футболист № 1 на България“ от 1939 до 2015 г. е давана 15 пъти на футболисти, играли през сезона в ЦСКА: Георги Найденов (1959, 1961), Иван Колев (1956, 1962), Димитър Пенев (1967, 1971), Христо Стоичков (1989, 1990), Стефан Божков (1955), Манол Манолов (1958), Георги Велинов (1981), Радослав Здравков (1982), Стойчо Младенов (1983), Георги Димитров – Джеки (1985) и Любослав Пенев (1988). Някои от тях са я печелили и като играчи на други клубове.

Спонсори

От	До	Спосор	Забележка
1948	1989	без спонсор
1989	1990	COMCO	Транспортна фирма подразделение на Willi Betz
1990	1996	Sintofarm	Италианска фармацевтична компания
1996	1999	Мултигруп	Собственост на председателя на ЦСКА по това време Илия Павлов. Изписвано на екипите Multigroup
есен 2001		Sintofarm	за Купата на УЕФА
есен 2003		Transimpex	За Шампионска лига и Купата на УЕФА. Фирма за маркови облекла.
септември 2005	май 2008	vivatel	Мобилен оператор.
юни 2008	август 2009	без спонсор
септември 2009	септември 2013	Глобул	Мобилен оператор. Изписвано на екипите GLOBUL
септември 2016		Mtel, WINBET	Мобилен оператор.

Екипи на ЦСКА

Изпълнителният директор на ЦСКА Венцислав Живков представя новото попълнение Бернардо Тенгариня. Този мач се явява и представяне на новата екипировка, която е с марка LEGEA, 14 юли 2012 г., София.

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен. Втори цвят с течение на времето става бялото, като през определени периоди то временно замества червеното като основен.

През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

След като през сезон 2011/2012 ЦСКА използва екипировка на италианската компания Kappa, от месец юни 2012 година отборът има нов доставчик на екипировка, отново компания от Апенините – Legea. ЦСКА за първи път играе с новата екипировка на 26 юни 2012 година, в контролата срещу московският Торпедо, завършила 1 – 2, като екипите са мостра и се различават по мястото, на което е разположена емблемата на отбора. Официално предствяне на екипите става преди контролата с македонския тим Дрина на 14 юли 2012 година (2 – 0), играна на стадион „Българска армия“.

През сезон 2016/2017 ЦСКА се връща към Адидас, а моделът на екипите е изработен специално за „червените“.

Рекорди

Рекорди на ЦСКА

• Най-много пъти шампион на „А“ група: 31 пъти (Рекорд за България)
• Най-много пъти носител на Суперкупата на България: 4 пъти (Рекорд за България)
• Най-много поредни шампионски титли: 9 (от 1954 до 1962) (Рекорд за България)
• Най-много победи в един сезон в „А“ група: 26 (от 34 срещи през сезон 1971/1972)
• Най-малко загуби в един сезон в „А“ група: 0 (от 30 срещи в сезон 2007/08, Рекорд за България), 0 (от 11 срещи през сезон 1958)
• Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група: 33 (от 20 май 2007 до 10 август 2008) (Рекорд за България)
• Най-много поредни мачове без загуба: 45 (от 23 май 2015 до 29 юли 2016) (в „А“ група, Югозападна „В“ група и Купата на България, Рекорд за България)
• Най-много поредни победи в „А“ група: 13 (от 10 август 2002 до 23 февруари 2003) (Рекорд за България)
• Най-много поредни победи: 37 (от 31 май 2015 до 24 април 2016) (в „А“ група, Югозападна „В“ група и Купата на България, Рекорд за България)
• Най-много мачове без победа в един сезон в „А“ група: 12 (от 1 март 2015 до 31 май 2015)
• Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
• Най-голям точков актив края на сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
• Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група: 95 (в 34 срещи през сезон 1971/1972)
• Най-много вкарани голове в един сезон в за първенство: 146 (в 32 срещи през сезон 2015/2016)
• Най-много вкарани голове в един сезон във всички официални турнири: 180 (в 42 срещи през сезон 2015/2016)
• Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група: 7 (в 22 срещи като през сезон 1951) (Рекорд за България, споделен със Спартак София)
• Най-много мачове без гол в един сезон в „А“ група: 10 (от 1 март 2015 до 16 май 2015)
• Най-голяма победа в „А“ група: 12:0 (през сезон 1951 срещу Торпедо Русе) (Рекорд за България)
• Най-голяма победа в официален мач: 15:0 (през ноември 1968 срещу Свобода Пещера в 1/16 финал за Купата на съветската армия)
• Най-много зрители на мач: около 70000 (на 7 април 1982 срещу Байерн, на националния стадион)
• Златен кудрабъл за 1988 – 89 : Шампион на България, Купа на България, Купа на Съветската армия, Суперкупа на България (и републиканската Спартакиада).
• Златни дубли: 11 (1951, 1954, 1955, 1961, 1969, 1972, 1973, 1983, 1987, 1989, 1997)
• Най-голяма победа в КЕШ – 8:1 през сезон 1956/57 срещу Динамо Букурещ
• Най-голяма победа в Купата на УЕФА – 8:0 през сезон 2000/2001 срещу Шериф Тираспол
• Най-голяма победа в КНК – 9:0 през сезон 1970/71 срещу Хака
• Най-много участия в Европейските турнири – 52 пъти (Рекорд за България)
• Най-много победи в Европейските турнири – 84 (Рекорд за България)
• Най-много отстранени отбори в Европейските турнири – 49 (Рекорд за България)
• Най-много поредни мачове без загуба в Европейските турнири – 10 мача (от 28 септември 2006 до 1 октомври 2009) (Рекорд за България, споделен с Ботев Пд)

Индивидуални рекорди на футболисти на ЦСКА

• Най-много пъти шампион: Манол Манолов – 12 пъти (Рекорд за България)
• Най-много мачове в „А“ група: Марин Бакалов – 454 срещи (за Ботев (Пд.) – 353/58, за ЦСКА – 46/8, за Спартак Пд – 26/2, за Марица – 15/0, за Олимпик (Тетевен) – 14/1) (Рекорд за България)
• Най-много голове за ЦСКА в „А“ група: Петър Жеков – 144 гола
• Най-много голове в „А“ група: Петър Жеков – 253 гола (8 за ФК Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА) (Рекорд за България)
• Най-много мачове за ЦСКА в „А“ група: Иван Зафиров – 340 мача
• Най-много мачове за ЦСКА в европейските турнири: Тодор Янчев – 42 мача
• Най-много мачове в един сезон на в „А“ група: 34 мача – Борис Гаганелов (1971/72, 1972/73), Божил Колев (1972/73)
• Най-много голове в един сезон на „А“ група: Христо Стоичков – 38 гола (сезон 1989/90) (Рекорд за България)
• Най-много голове в една среща в „А“ група: 6 гола – Петър Михайлов (срещу Торпедо Русе през сезон 1951) (Рекорд за България, споделен с Иво Георгиев, Тодор Праматаров и Цветан Генков)
• Най-скъпо продаден футболист на ЦСКА: Христо Стоичков на Барселона за 4,5 млн. долара
• Най-скъпо закупен футболист от ЦСКА: Лео Лима от Вашку да Гама за 1,8 млн. долара
• Най-възрастен футболист на ЦСКА: Стоян Колев, 40 години и 116 дни на 29 май 2016 г.
• Най-млад футболист дебютирал в първия отбор на ЦСКА: Валентин Антов, 14 години и 286 дни на 19 август 2015 г.
• Най-бърз гол на футболист на ЦСКА : Момчил Цветанов, 13 секунда срещу Септември (София) на 27 февруари 2016 г., в 19 кръг на В група
• Най-бърз гол на футболист на ЦСКА в Евротурнирите : Ней, 17 секунда срещу Омония във втори предварителен кръг, реванши на Купата на УЕФА сезон 2007

Индивидуални рекорди на треньори на ЦСКА

• Най-много пъти шампион: Крум Милев – 11 пъти (Рекорд за България)
• Най-много купи: Димитър Пенев – 9 (4 Купи на България, 3 Купи на Съветската армия, 2 Суперкупи на България)
• Най-дълго треньор на отбор: Крум Милев – 15 години (Рекорд за България)
• Димитър Пенев е обявен за „Треньор на 20 век“ за България

Детско-юношеска школа

Детско-юношеската школа развива млади таланти за попълване на мъжкият отбор на ПФК ЦСКА (София). В школата тренират 450 деца от всички възрасти. От ДЮШ на ЦСКА са излезли таланти като Стоян Йорданов, Иван Методиев, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Методи Деянов, Ивайло Иванов и др. Директор на школата е бившият футболист на ЦСКА Георги Георгиев (Гецата)

Втори отбор

Отборът е създаден през 1999 за участие в дублиращото първество през сезон 1999/2000. От 2008 играе редовно в дублиращата група. Гръбнакът на отбора са футболисти, които не вземат участие в официалните мачове на първият отбор и футболисти от старшата възраст на ДЮШ. От сезон 2016/2017 отборът е възстановен и играе във Втора лига.

Международни приятелски турнири

През годините футболният отбор на ЦСКА е печелил множество реномирани приятелски международни турнири.

Успехи – мъже

• 1-ви турнир УЕФА Купа на Пего – 2008
• Купа „Плейстейшън“ – 2002, 2005, 2006, 2007
• 5-ти международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1991
• 3-ти международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989
• Футболна купа на RTL – 1989
• Златна купа „Перлата на Италия“ – 1984
• XI-ти турнир в Севиля (Испания) – 1982
• Международен турнир „Купа на мира“ в Кот д`Ивоар – 1979
• Седми международен турнир „Реал Сарагоса“ в Испания – 1977
• Турнир „Валенсия“ Испания – 1976
• Трети международен турнир „Реал Сарагоса“ в Испания – 1973
• Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1971
• Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970
• Турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V – 1967
• Международен футболен турнир в Пхенян (Северна Корея) – 1963
• Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на Сао Паоло (Бразилия) – 1971
• Първа лятна спартакиада на СКДА в Лайпциг – 1957

Успехи – ветерани

• 31-ви международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2003
• 30-ти международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2002
• Балкански турнир за ветерани в Коринто – 2002
• 29-ти международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2001

Почетни листи в Първа лига и „А“ РФГ

Място	Име	Мачове
1	Борис Гаганелов	350
2	Иван Зафиров	340
3	Димитър Пенев	329
4	Иван Колев	304
5	Аспарух Никодимов	296
6	Панайот Панайотов	294
7	Тодор Янчев	290
8	Димитър Якимов	287
9	Георги Велинов	271
10	Божил Колев	254

Място	Име	Голове
1	Петър Жеков	144
2	Димитър Якимов	141
3	Никола Цанев	118
4	Спас Джевизов	96
5	Иван Колев	92
6	Димитър Миланов	87
7	Ивайло Андонов	85
8	Христо Стоичков	83
8	Любослав Пенев	83
10	Стойчо Младенов	80

• Данните са до 20 юли 2017.

Привърженици

Запалянковци на ЦСКА

Фен-клубове

ЦСКА е един от най-популярните клубове в България, като привържениците му са организирани във Фен клуб „Сектор Г“ и над 798 фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.

Седалището на официалния фен клуб на ЦСКА е в София.

Известни привърженици

• Георги Първанов
• Стефан Данаилов
• Цецка Цачева
• Цветан Цветанов
• Волен Сидеров
• Мая Манолова
• проф. Огнян Герджиков
• Слави Трифонов
• Ники Кънчев
• Светла Петрова
• Йорданка Христова
• Николай Александров
• Тодор Кирков
• Георги Коритаров
• Иван Гарелов
• Недялко Йорданов
• ген. Любен Петров
• ген. Добри Джуров
• Валя Ахчиева
• Елин Рахнев
• Мария Илиева
• Спенс
• Гергана Полежанова
• Кольо Гилъна
• Лия
• Христо Гърбов
• Дони
• Момчил
• Йоана
• Юлиян Вергов
• Борис Борисов - Бобсан
• Иво Андреев
• Васил Василев - Зуека
• Долорес Арсенова
• Станимир Илчев
• Иво Атанасов
• Тодор Шабански
• Гълъбин Боевски
• Румен Леонидов
• Стоян Александров
• Константин Коцев
• Мими Иванова
• Павел Поппандов
• Велко Кънев
• Виолета Гиндева
• Румен Луканов
• Иван Такев
• Милен Велчев
• Калин Катев
• Стойко Пеев
• Никола Анастасов
• Здравко от „Ритон“
• Вежди Рашидов
• Сашка Васева
• Ирен Онтева
• Бойко Василев
• Део
• Николай Камов
• ген. Михо Михов
• Ивайло Христов
• акад. Благовест Сендов
• Никола Филчев
• Васил Михайлов
• Евтим Милошев
• Радо Шишарката
• Елена Гаврилова
• Григор Вачков
• Станислав Стратиев
• Любомир Шарланджиев
• Невена Коканова
• Ива Екимова
• Видин Даскалов
• Румен Петков
• Ваня Щерева
• Галя и Миро от Каризма
• Румънеца
• Веселин Маринов
• Маша Илиева
• Мадлен Пенева
• Елена Гърбева
• Тончо Токмакчиев
• Весела Лечева
• митрополит Кирил
• Орлин Горанов
• Румен Радев
• Таня Боева
• Устата
• Азис
• Мая Нешкова
• DJ Happy Fine
• Неофит Български

Вижте също

• ПФК ЦСКА (София) - „Б“ отбор
• АС-23
• Шипка (София)
• Чавдар (София)
• Септември при ЦДВ
• Ц.Д.Н.В.
• Отбор на Софийския Гарнизон
• ЦДНА
• ЦСКА "Червено знаме"
• ЦСКА "Септемврийско знаме"
• ЦФКА "Средец"
• Спортна тренировъчна база „Панчарево“
• Спортен комплекс „Червено знаме“
• ЦСКА – значения
• Волейболен Клуб ЦСКА
• Баскетболен Клуб ЦСКА
• Купа „Плейстейшън“‎
• Футболисти, играли в ЦСКА
• Треньори на ПФК ЦСКА София
• ПФК ЦСКА (София) през сезон 2007/08
• Българска армия (стадион)
• Екипи на ЦСКА

Външни препратки

• Официален сайт
• Официален форум
• Първият фен сайт на ЦСКА
• Фен сайт на ЦСКА

Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 юни 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.