Стефан Бончев: Разлика между версии
м whitespaces |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| категория = геолог |
| категория = геолог |
||
| описание = български геолог |
| описание = български геолог |
||
| портрет = |
| портрет = BASA-526K-1-342-45-Stefan Bonchev.jpg |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = Портретна снимка, [[ДА „Архиви“]] |
||
| роден-място = [[Габрово]], [[Османска империя]], днес [[България]] |
| роден-място = [[Габрово]], [[Османска империя]], днес [[България]] |
||
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]] |
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]] |
||
Версия от 15:32, 23 декември 2017
Тази статия е за геолога. За други хора с това име вижте Стефан Иванов.
| Стефан Бончев Иванов | |
| български геолог | |
 Портретна снимка, ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1947 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Женевски университет Мюнхенски университет Цюрихски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Геология, Палеонтология |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Деца | Еким Бончев |
| Стефан Бончев Иванов в Общомедия | |
Професор Стефан Бончев Иванов (по-известен, като Стефан Бончев) е български геолог. [1][2] [3]
Биография
Роден е в град Габрово на 16 януари (4ти по стар стил) 1870 година. Завършва с бакалавърска степен по природни науки Женевския университет през 1891 година, след което се завръща в България и започва работа като учител в град Хасково. Изучава хасковския край и написва първата си научна работа. Изработва геоложка карта, която излага на Пловдивския панаир. Благодарение на нея, получава стипендия за специализация по тектоника в Цюрих[4], а после и по палеонтология в Мюнхенския университет, където защитава докторска дисертация.[5] След завръщането си опитва да стане асистент в София, но не успява и до 1919 г. отново работи като учител. През 1920 г. е избран за професор – ръководител на катедрата по Геология и палеонтология на Софийския университет, която ръководи до 1940 г. Води курсовете: Обща геология; Исторична геология; Извори и минерални находища; Рудни находища; Геология на България. Професор Стефан Бончев е научен ръководител и на първата защитена докторска дисертация в Софийския университет от Васил Цанков на 27 октомври 1929 година.[6]
Изследва Западна Стара планина и най-вече Искърския пролом. Открива Свогенския антрацитен въглищен басейн. Инициатор е на геологическо проучване на България през 1930 г. Започва създаването на геоложка карта на България в М 1:126 000.
Той е сред основателите на Българско геологическо дружество[7][8].
Голям принос към родната геология е и преподавателската му дейност, помогнала за израстването на много геолози.
Стефан Бончев е баща на известния геолог Еким Бончев (1907 – 1992).
Умира на 21 февруари 1947 година в София.
Бележки
- ↑ Бончев, Стефан в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 271
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 238 – 240.
- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896–31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 113-114.
- ↑ Bontscheff Stefan ( Matrikeledition - Universität Zürich)
- ↑ Das Tertiärbecken von Haskovo (Bulgarien). Von Dr. St. Bontscheff. Jahrbuch der k.k. Geologischen Reichsanstalt Bd. XLVI, 2. Heft, 1896, pp. 309 – 384, Mit 4 palaentologischen Tafeln, einer geologischen karte in Maastabe 1:126000, einer Kartenskizze und 9 Profilzeichnungen im Texte. via Online Katalog der Geologischen Bundesanstalt, https://opac.geologie.ac.at/ais312/detail.aspx
- ↑ Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности, дисертация представена на Физико-математическия факултет на университета в София за добиване на титлата доктор по естествените науки от Васил Цанков от Горна Оряховица, Списание на Българското геологическо дружество, год. II, кн. I, София, 1930
- ↑ История на Българското геологическо дружество
- ↑ Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828-2005) "80 години Българско Геологическо Дружество". София, Българско геологическо дружество, 2005. с. 35. Посетен на 30 юни 2017.
Библиография
- Васил Цанков, „Спомени за професор Стефан Бончев“ в Спомени за Софийския университет, том 1, Университетско издателство „Климент Охридски“, София: 1988, стр. 243 – 247.
- Иван Борисов, Бележити български геолози, Народна просвета, София: 1981, стр. 25 – 31.
- Цанков, Цанко. За непреходността на творчеството на професор Стефан Бончев (1870-1947) // Списание на Българското геологическо дружество 55 (1). 1994.
Външни препратки
- Произведения от и за Стефан Бончев в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
