Верила: Разлика между версии
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също |
- 3 категории; ±Категория:Планини в България→Категория:Верила, ползвайки HotCat |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, |
||
| ⚫ | Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 m), и [[Рила]] на юг – свързани чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад – към [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (горната част на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]]). |
||
| ⚫ | Билото на планината е заравнено, а склоновете |
||
| ⚫ | Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село [[Яребковица]]. Изградена е от кристалинни скали – [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река [[Палакария]] (ляв приток на [[Искър]]), а тези по югозападните – към реките [[Арката]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Джубрена]] от басейна на [[Струма]]. Реките [[Арката]] и [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от [[бук]], [[дъб]], [[габър]] и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени. |
||
| ⚫ | В подножието на планината са разположени 7 села: [[Белчин]], [[Клисура (Софийска област)|Клисура]], [[Лисец (Софийска област)|Лисец]] и [[Яребковица]] в [[Софийска област]] |
||
| ⚫ | В подножието на планината са разположени 7 села: [[Белчин]], [[Клисура (Софийска област)|Клисура]], [[Лисец (Софийска област)|Лисец]] и [[Яребковица]] в [[Софийска област]], [[Горна Диканя]] и [[Дрен (Област Перник)|Дрен]] в [[Област Перник]] и [[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]] в [[Област Кюстендил]]. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
| Ред 38: | Ред 39: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, |
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, „Географски речник на България“, София 1980 г., стр. 104-105] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Релеф на Софийска област]] |
|||
[[Категория:Област Перник]] |
|||
[[Категория:Релеф на област Кюстендил]] |
|||
{{Планини в България}} |
{{Планини в България}} |
||
| ⚫ | |||
Версия от 09:23, 26 декември 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.
| Верила | |
 | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Област Перник Област Кюстендил |
| Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
| Най-висок връх | Голям Дебелец |
| Надм. височина | 1415.5 m |
| Подробна карта | |
 | |
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на 3 области: Софийска, Пернишка и Кюстендилска.
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m), и Рила на юг – свързани чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад – към Дупнишката котловина (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (горната част на Самоковската котловина).
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали – гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните – към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област, Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи освен „Белчински рай“. По билото ѝ минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Включена е в системата от защитени зони „НАТУРА 2000“.
По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Самоков от Държавната пътна мрежа.
Вижте също
Топографска карта
Източници
| |||||