Андон Жостов: Разлика между версии
| Ред 27: | Ред 27: | ||
Тримата му синове [[Константин Жостов]], [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]] са видни офицери от Българската армия.<ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.]</ref> |
Тримата му синове [[Константин Жостов]], [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]] са видни офицери от Българската армия.<ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.]</ref> |
||
== Външни |
== Външни препратки == |
||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1617 "По съграждението нова църква в градската част "Юч-Бунар" у столица София"], публикувано във в. "Мир", брой 257, София, 1896 година |
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1617 "По съграждението нова църква в градската част "Юч-Бунар" у столица София"], публикувано във в. "Мир", брой 257, София, 1896 година |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 12:02, 28 декември 2017
| Андон Жостов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
26 ноември 1842 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1903 г.
|
| Андон Жостов в Общомедия | |
Андон Стоев Жостов е български възрожденски просветен деец и духовник.
Биография
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, където усвоява преподаването на български и турски език.[1] Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.
След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага Неврокопската българска община.[2]
Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[3][4]
Външни препратки
- "По съграждението нова църква в градската част "Юч-Бунар" у столица София", публикувано във в. "Мир", брой 257, София, 1896 година
Бележки
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.
