Гущери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
добавен източник
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{друго значение|подразред Гущери (Sauria)|рода Гущери (Lacerta)|Гущери (род)}}
{{друго значение|подразред Гущери (Sauria)|рода Гущери (Lacerta)|Гущери (род)}}
{{Taxobox
{{Taxobox
Ред 16: Ред 15:
| fossil_range = {{Fossil range|earliest=220|199|0}}
| fossil_range = {{Fossil range|earliest=220|199|0}}
}}
}}
'''Гущерите''' (''Lacertilia'') са [[влечуги]], близки по много белези до [[змии]]те, с които споделят и един разред – [[Люспести]]. Оличителните белези на гущерите са големият нос, покрито със суха люспеста [[кожа]], дългата опашка, както и наличие на [[външно ухо]] и [[клепач]]и на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с [[нокът|нокти]]. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 35 000 000 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.
'''Гущерите''' (''Lacertilia'') са [[влечуги]], близки по много белези до [[змии]]те, с които споделят и един разред – [[Люспести]]. Оличителните белези на гущерите са големият нос, покрито със суха люспеста [[кожа]], дългата опашка, както и наличие на [[външно ухо]] и [[клепач]]и на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с [[нокът|нокти]]. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 35 000 000 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.<ref>https://www.merriam-webster.com/dictionary/Lacertilia</ref>


Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра ([[гекон]]и) до близо три метра ([[Комодски варан]]).
Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра ([[гекон]]и) до близо три метра ([[Комодски варан]]).
Ред 75: Ред 74:
**Семейство [[Helodermatidae]]
**Семейство [[Helodermatidae]]
**†Семейство [[Mosasauridae]]
**†Семейство [[Mosasauridae]]

== Бележки ==
<references/>

[[Категория:Гущери| ]]
[[Категория:Гущери| ]]

Версия от 13:38, 30 декември 2017

Тази статия е за подразред Гущери (Sauria). За рода Гущери (Lacerta) вижте Гущери (род).

Гущери
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
подразред:Гущери (Lacertilia)
Научно наименование
Owen, 1842
Гущери в Общомедия
[ редактиране ]

Гущерите (Lacertilia) са влечуги, близки по много белези до змиите, с които споделят и един разред – Люспести. Оличителните белези на гущерите са големият нос, покрито със суха люспеста кожа, дългата опашка, както и наличие на външно ухо и клепачи на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с нокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 35 000 000 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.[1]

Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра (гекони) до близо три метра (Комодски варан).

Съществуват и представители при които крайниците са закърнели (т.нар. безкраки гущери), чиито външен вид може да се сбърка със змия. Разликите са в наличието при безкраките гущери на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.

Костите в опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно. Разпространен народен мит е, че „гущерът сам отгризва опашката си“, но това не е вярно – причината е просто в нейната анатомия.

Много гущери могат да променят окраската си съгласно тази на околната среда или когато са стресирани. Най-типичният пример са хамелеоните, но явлението се наблюдава и при редица неродствени на тях гущери.

Гущерите се хранят най-често с насекоми или гризачи, т.е. повечето са хищници. Някои видове са всеядни, а има и изцяло растителноядни (например игуаните). Счита се, че единствените отровни гущери са два вида от Северно Мексико, които са способни да отделят отрова докато се хранят, но отровни жлези са открити при редица представители на игуаните и вараните. Нито един от тях не представлява пряка опасност за човека, тъй като отровата се отделя бавно при дъвчене, за разлика от змиите при които се инжектира с първото ухапване.

Класификация

Подразред Lacertilia (Sauria) – Гущери

Бележки