Куршум: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
м технически термини
Ред 2: Ред 2:
{{без източници|01:09, 31 май 2017 (UTC)}}
{{без източници|01:09, 31 май 2017 (UTC)}}


[[File:Bullet.svg|мини|Устройство на [[Патрон (боеприпас)|патрон]]:<br />''1.'' Куршум;<br />''2.'' [[Гилза]]; <br />''3.'' [[Барут]] (или друго взривно вещество);<br />''4.'' Механизъм за презареждане; <br />''5.'' [[Капсул]]]]
[[File:Bullet.svg|мини|Устройство на [[Патрон (боеприпас)|патрон]]:<br />''1.'' Куршум;<br />''2.'' [[Гилза]]; <br />''3.'' [[Барут]] (изстрелващ заряд );<br />''4.'' Изхвъргачен канал; <br />''5.'' [[Капсул]]]]
'''Куршум (тур. – олово)''' е поразяващият елемент на [[огнестрелно оръжие]]. Понякога грешно куршумите са наричани [[Патрон (боеприпас)|патрони]], но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа [[взрив]]но вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност.
'''Куршум (тур. – олово)''' е поразяващият елемент на [[огнестрелно оръжие]]. Понякога грешно куршумите са наричани [[Патрон (боеприпас)|патрони]], но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа [[взрив]]но вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност.


Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес.
Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес.


Първоначално създадените куршуми са [[олово|оловно]] малко [[Сфера|топче]], което се изстрелва с помощта на [[Прашка (оръжие)|прашка]]. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взрива. Взривното възпламеняване на барутния заряд създава газове с 3 000 и повече пъти по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост.
Първоначално създадените куршуми са [[олово|оловно]] малко [[Сфера|топче]], което се изстрелва с помощта на [[Прашка (оръжие)|прашка]]. В действителност проектилите за [[Прашка (оръжие)|прашка]] са със вретеновидна форма а не сферични. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взривното горене . Горенето на барутния заряд създава газове с 300 за димен и 900 пъти за бездимен барут по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост.


Огнестрелното оръжие може да се разглежда като двигател с вътрешно горене с невъзвратим ход на буталото и се подчинява на същите закони.
Много са факторите, които определят ефективността от поражението на куршума. Поразяващата сила на куршума се определя от масата и скоростта на движение при попадане в целта за поразяване. На практика тя е голяма, когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 – 250 m/s е смъртоносна.

Ефективността от поражението на куршума се определя най-вече от носената от него енергия свързана с масата и скоростта на движение при попадане в целта. Голяма, но случайна е когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 – 250 m/s е смъртоносна. Най-общо казано куршуми с голям калибър 10-20 мм и ниска скорост 300-500 м/с поразяват заради отдадената изцяло енергия а такива с много висока скорост над 800-1000 м/с и много малка маса само няколко грама заради хидродинамичния шок т.е. пресирането на нервните тъкани при живи организми. За поражения върху техника принципите са съвсем противоположни т.е. бърз стреловиден куршум като от АО-27 няма никакъв ефект даже върху лекобронирана машина/лека кола докато волфрамови стреловидни проектили пробиват само за сметка на кинетичната енергия танкова броня без да бъдат спрени от активна защита срещу кумулативни заряди.


От 1500-та до 1800-та година куршумите не се променят значително. Те остават [[сфера|сферични]], като се мени само големината им.
От 1500-та до 1800-та година куршумите не се променят значително. Те остават [[сфера|сферични]], като се мени само големината им.

Версия от 21:49, 2 януари 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Куршум.

Устройство на патрон:
1. Куршум;
2. Гилза;
3. Барут (изстрелващ заряд );
4. Изхвъргачен канал;
5. Капсул

Куршум (тур. – олово) е поразяващият елемент на огнестрелно оръжие. Понякога грешно куршумите са наричани патрони, но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа взривно вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност.

Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес.

Първоначално създадените куршуми са оловно малко топче, което се изстрелва с помощта на прашка. В действителност проектилите за прашка са със вретеновидна форма а не сферични. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взривното горене . Горенето на барутния заряд създава газове с 300 за димен и 900 пъти за бездимен барут по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост.

Огнестрелното оръжие може да се разглежда като двигател с вътрешно горене с невъзвратим ход на буталото и се подчинява на същите закони.

Ефективността от поражението на куршума се определя най-вече от носената от него енергия свързана с масата и скоростта на движение при попадане в целта. Голяма, но случайна е когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 – 250 m/s е смъртоносна. Най-общо казано куршуми с голям калибър 10-20 мм и ниска скорост 300-500 м/с поразяват заради отдадената изцяло енергия а такива с много висока скорост над 800-1000 м/с и много малка маса само няколко грама заради хидродинамичния шок т.е. пресирането на нервните тъкани при живи организми. За поражения върху техника принципите са съвсем противоположни т.е. бърз стреловиден куршум като от АО-27 няма никакъв ефект даже върху лекобронирана машина/лека кола докато волфрамови стреловидни проектили пробиват само за сметка на кинетичната енергия танкова броня без да бъдат спрени от активна защита срещу кумулативни заряди.

От 1500-та до 1800-та година куршумите не се променят значително. Те остават сферични, като се мени само големината им.

Първите куршуми с форма на конус датират от 1823 година.kurscum

www.respect-cs.info

Шаблон:Военна-мъниче