Римска Гърция: Разлика между версии
→Християнски период: без източници |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{История на Гърция}} |
{{История на Гърция}} |
||
'''Римска Гърция''', както и съседната [[Римска Македония]], е свързана с пост[[елинизъм| |
'''Римска Гърция''', както и съседната [[Римска Македония]], е свързана с пост[[елинизъм|елинистичния]] период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на [[Балкани]]те и в [[Мала Азия]], който е доминиран и детерминиран от [[Древен Рим]] с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции. |
||
== Римска провинция == |
== Римска провинция == |
Версия от 13:48, 3 януари 2018
История на Гърция |
---|
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
Гърция в Римската империя |
|
Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
Съвременна Гърция |
|
Тематични статии |
Римска Гърция, както и съседната Римска Македония, е свързана с постелинистичния период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на Балканите и в Мала Азия, който е доминиран и детерминиран от Древен Рим с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.
Римска провинция
Периодът датира от римското завоюване на Антична Елада през 146 г. пр.н.е. Характеризира се с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.
Имперски период
Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август - Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.
Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.
Източници
- за и при написването на статията е използван материал от руския Энциклопедического словаря Брокгауза и Ефрона (1890—1907).