Римска Гърция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Християнски период: без източници
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{История на Гърция}}
{{История на Гърция}}
'''Римска Гърция''', както и съседната [[Римска Македония]], е свързана с пост[[елинизъм|елистичния]] период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на [[Балкани]]те и в [[Мала Азия]], който е доминиран и детерминиран от [[Древен Рим]] с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.
'''Римска Гърция''', както и съседната [[Римска Македония]], е свързана с пост[[елинизъм|елинистичния]] период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на [[Балкани]]те и в [[Мала Азия]], който е доминиран и детерминиран от [[Древен Рим]] с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.


== Римска провинция ==
== Римска провинция ==

Версия от 13:48, 3 януари 2018

Римска Гърция, както и съседната Римска Македония, е свързана с постелинистичния период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на Балканите и в Мала Азия, който е доминиран и детерминиран от Древен Рим с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.

Римска провинция

Периодът датира от римското завоюване на Антична Елада през 146 г. пр.н.е. Характеризира се с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.

Имперски период

Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август - Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.

Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.

Източници

Вижте също