Древногръцки театър: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
Драмите участват в състезание. Журито не се състои от театрални специалисти, а от редови атински граждани, подбрани чрез жребий.
Драмите участват в състезание. Журито не се състои от театрални специалисти, а от редови атински граждани, подбрани чрез жребий.


Известни автори са:
Известни автори са:Супер педали
* [[Есхил]] („Седемте срещу Тива“, „Агамемнон“, „Прикованият Прометей“),
* [[Есхил]] („Седемте срещу Тива“, „Агамемнон“, „Прикованият Прометей“),
* [[Софокъл]] („Антигона“, " Аякс"),
* [[Софокъл]] („Антигона“, " Аякс"),

Версия от 16:26, 3 януари 2018

Общи сведения

В центъра на залата е орхестрата – мястото, където се разполага хорът, в чиято централна част е олтарът на Дионис. От двете страни на орхестрата има два входа, наречени пароди – през тях влизат хоровете и актьорите. Десният парод се използва от гражданите, а левият – от селяните и чужденците. Зад орхестрата е проскенето – мястото, където се разполага декорът. Съблекалнята на актьорите се нарича скене, а самото помещение, на което се играе – театрон.

Актьорите са били само свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски – за да могат да изразяват различни емоции, както и за по-добър звук. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по този начин чрез цветовете, да изразят различна социална принадлежност, а и за по-добра видимост. Обути са във високи дървени обувки – котурни, вероятно отново за по-добра видимост.

Древногръцки театър

Театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис – Големите Дионисии и Ленеите. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците – 534 пр.н.е., а към 488-486 пр.н.е. се включват и комедии. Този вид представления имат характер на масови зрелища и са предназначени за по-многобройна публика. В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение. Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда – театър, за който се грижат граждани – предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на Перикъл на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.н.e. – и за трите дни на театралните представления.

Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър. Първоначално те са били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части – орхестра, скена и театрон.

Орхестрата е кръгла площадка с олтар по средата. Тук се разиграва действието. Хорът присъства постоянно на това място, както и статуята на бог Дионис, като покровител на театралните представления. Орхестрата е свързана с тъй наречената скена, откъдето излизали костюмираните актьори и където се съхранявал театралния реквизит.

Театрон се нарича зрителските места, разположени в полукръг около орхестрата. Първоначално зрителите наблюдават представлението прави, а в по-късни времена за тях започнали да поставят амфитеатрално разположени скамейки. В V в. названието театър се отнася за цялата сграда.

Първоначално древногръцкия театър не използва декори. Действието се съсредоточавало около олтара в центъра на орхестрата. По-късно, според Аристотел по идея на Софокъл, се въвеждат изрисувани дървени дъски, които могат да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм.

  • Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже.
  • Актьорите играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската покрива лицето и главата на актьора. Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. За отличаване от обикновените хора, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се поставят възглавници, и високи дървени обувки-котурни.

Актьорите са само мъже. Първоначално са любители, но след IV в., когато театралното дело се развива в цяла Гърция се образуват професионални организации – съюзи на майсторите на Дионис. Актьорите се ползвали с уважение и при желание можели да направят и добра политическа кариера. По време на война ограниченията не били валидни за тях и можели свободно да пътуват, където пожелаят. Актьорската реч била пример за ораторско изкуство.

Атическа драма

Въпросът за произхода на драмата е спорен, тъй като липсват сведения за ранния ѝ етап. Като самостоятелен жанр тя се появява не по рано от IV в. пр.н.е. в две форми – трагедия и комедия. Според Аристотел родината и е Пелопонес, но разцветът ѝ е свързан с Атина. В обществен план база за развитието на драмата е възходът на Атинската демокрация. Тогава се издигат в култ онези божества, които в обобщен смисъл представят победата на човечеството в стълкновение с природните сили или обществото. Най-голяма популярност добива култът към Дионис. Като бог на плодородието, радостта, веселието и виното, Дионис символизира творческо – производителните сили в природата и обществото. Той е млад бог с тракийско потекло, но култът към него бързо се разпространява в цяла Гърция и добива много по – голяма популярност от култовете на много от старите олимпийски богове. Гърците започват да го представят като син на Зевс и му посвещават много празници.

Задължителен елемент на драмата от самото ѝ възникване е хорът. В сакралната драма той има основна роля – изпълнява дитирамби в чест на бога. Важен момент от развитието на драмата е отделянето на един актьор от хора и редуването на неговите песни с тези на хора, така се поставя началото на диалога.

Хорът изпълнява и „фалически“ песни, които имат отношение към магията за плодородие и имат весел и закачлив характер. По мнение на Аристотел от тези песни се заражда комедията. Думата „трагедия“ означава ”песни на козела“. Тя потвърждава думите на римския поет Хораций, че ”трагедия“ първоначално се наричала онази част от Дионисовия празник, в която се провеждало състезание за култовото животно козел. До нас са достигнали само 33 драматични творби на Есхил, Софокъл и Еврипид, но те представят късното състояние на драмата и не дават възможност да се съди как точно се е трансформира устната драма. Много важен момент в развитието ѝ е отделянето на първи актьор. То се преписва на поета Теспид, който през 534 пр.н.е. поставил в Атина първата трагедия. Този момент се приема за начало на драматическия жанр.

Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил. Неговата поява създава истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените хорови песни.

С въвеждането на трети актьор от Софокъл ролята на хора още повече се снижава, при Еврипид той присъства само традиционно, а по-късно напълно губи функциите си. В IV в.пр.н.е. започват да се пишат драми, в които действащите лица са само актьори.

Драмите участват в състезание. Журито не се състои от театрални специалисти, а от редови атински граждани, подбрани чрез жребий.

Известни автори са:Супер педали

Шаблон:Театър-мъниче