Никола Шкутов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Кочев премести страницата Николай Шкутов като Никола Шкутов (върху пренасочване): Така е в повечето източници
мРедакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
}}
'''Николай (Никола) Маринов Шкутов''' е български духовник, председател на няколко [[Български църковни общини в Македония|български църковни общини]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].
'''Никола (Николай) Маринов Шкутов''' е български духовник, председател на няколко [[Български църковни общини в Македония|български църковни общини]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].


== Биография ==
== Биография ==
Николай Шкутов е роден в 1861 година в серското село [[Горно Броди]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref> През 1884 година дарява 108 [[грош]]а за наемането на български учител в родното си село.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.59.]</ref> В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в [[Дедеагач]].<ref>[http://promacedonia.com/libra/apostolov-za_svobodata_na_trakija.pdf Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.]</ref>
Никола Шкутов е роден в 1861 година в серското село [[Горно Броди]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref> През 1884 година дарява 108 [[грош]]а за наемането на български учител в родното си село.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.59.]</ref> В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в [[Дедеагач]].<ref>[http://promacedonia.com/libra/apostolov-za_svobodata_na_trakija.pdf Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.]</ref>
[[Файл:BASA-771K-1-192-1.JPG|ляво|мини|Иконом Николай Шкутов, управляващ Костурската епархия - третият от дясно наляво, заедно с други духовни лица на 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Йосиф І от встъпването му на българския екзархийски престол в Цариград, 24 април 1902 г.]]
[[Файл:BASA-771K-1-192-1.JPG|ляво|мини|Иконом Николай Шкутов, управляващ Костурската епархия - третият от дясно наляво, заедно с други духовни лица на 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Йосиф І от встъпването му на българския екзархийски престол в Цариград, 24 април 1902 г.]]
[[Христо Караманджуков]] пише за Шкутов:
[[Христо Караманджуков]] пише за Шкутов:
Ред 21: Ред 21:
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в [[Мелник]] и е в остър конфликт с [[Яне Сандански]] - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от [[Сава Попов (свещеник)|Сава Попов]].<ref>{{cite book|first=Мерсия|last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански|year=1987|publisher=Наука и изкуство}}, стр. 367 - 368.</ref>
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в [[Мелник]] и е в остър конфликт с [[Яне Сандански]] - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от [[Сава Попов (свещеник)|Сава Попов]].<ref>{{cite book|first=Мерсия|last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански|year=1987|publisher=Наука и изкуство}}, стр. 367 - 368.</ref>


През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в [[Съботско]] Николай Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 185</ref><ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.</ref>
През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в [[Съботско]] Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 185</ref><ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.</ref>
[[File:BASA-771K-1-193-2-Nikolay Shkutov.JPG|мини|250п|Шкутов в 1904 г. на 43 години]]
[[File:BASA-771K-1-193-2-Nikolay Shkutov.JPG|мини|250п|Шкутов в 1904 г. на 43 години]]


Версия от 13:29, 4 януари 2018

Никола Шкутов
български духовник
Роден
1861 г.
Починал
30 ноември 1932 г. (71 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Никола Шкутов в Общомедия

Никола (Николай) Маринов Шкутов е български духовник, председател на няколко български църковни общини в Македония и Тракия.

Биография

Никола Шкутов е роден в 1861 година в серското село Горно Броди.[1] През 1884 година дарява 108 гроша за наемането на български учител в родното си село.[2] В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[3]

Иконом Николай Шкутов, управляващ Костурската епархия - третият от дясно наляво, заедно с други духовни лица на 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Йосиф І от встъпването му на българския екзархийски престол в Цариград, 24 април 1902 г.

Христо Караманджуков пише за Шкутов:

„ Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[4] “

От 1895 до 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902 година Шкутов председателства Костурската българска община.[5] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[6] или в 1901 г.[7] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.

През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[8].

След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[9]

През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[10][11]

Шкутов в 1904 г. на 43 години

Умира в София на 30 ноември 1932 г.[12]

Бележки

  1. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  2. ↑ Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.59.
  3. ↑ Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
  4. ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.
  5. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.
  7. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  8. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522
  9. ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 - 368.
  10. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 185
  11. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  12. ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 2016-04-09.
Христо Поптрендафилов → председател на Петричката българска община
(1895 – 1897) 		→ ?
архимандрит Козма Пречистански → управляващ Костурската епархия
(21 декември 1897 – 1902) 		→ свещеник Григорий Попдимитров
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Шкутов&oldid=8323402“.