Забайкалски край: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{редактирам}} |
|||
{{без източници}} |
|||
{| cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:right; border:1px solid #d0d0d0; width:21%; font-size:0.9em; margin:0 0 1em 1em" rules="all" |
{| cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:right; border:1px solid #d0d0d0; width:21%; font-size:0.9em; margin:0 0 1em 1em" rules="all" |
||
|+ <big>'''Забайкалски край'''<br/>''Забайкальский край'' |
|+ <big>'''Забайкалски край'''<br/>''Забайкальский край'' |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
|-- |
|-- |
||
| [[Площ]]<br> |
| [[Площ]]<br> |
||
| 431 |
| 431 892kkm<sup>2</sup><br> |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Население]]<br> |
| [[Население]]<br> |
||
| 1 |
| 1 078 983 души ([[2017]])<br> |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br> |
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br> |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
| '''Автомобилен код''' || 75, 80 |
| '''Автомобилен код''' || 75, 80 |
||
|} |
|} |
||
⚫ | '''Забайкалски край''' е [[Административно деление на Русия|субект]] на [[Руската федерация]]. Влиза в състава на [[Сибирски федерален окръг|Сибирския федерален окръг]]. Площ 431 892 km<sup>2</sup> (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 078 983 души. Административен център град [[Чита]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Чита]] 6074 km. |
||
== Историческа справка == |
|||
⚫ | |||
През 1654 г. руския първопроходец [[Пьотър Бекетов]] основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град [[Сретенск]], а през 1851 г. селището [[Чита]] става град и административен център на новообразуваната '''Забайкалска област'''. През април 1920 г. тя е преобразувана в '''Далекоизточна република''', а на 15 ноември 1922 г. – в '''Далекоизточна област'''. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на '''Читинска област''', която включва до 31 март 1992 г. в състава си [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]]. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] е отделен субект на [[Руската Федерация]]. На 1 март 2008 г. Читинска област и [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] се обединяват в нов субект та [[Руската Федерация]] – '''Забайкалски край'''. |
|||
== Географска характеристика == |
|||
Граничи с [[Амурска област|Амурска]] и [[Иркутска област]], както и с републиките [[Бурятия]] и [[Якутия]]. Има външна граница с [[Китай]] и [[Монголия]]. |
|||
Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на [[Сибир]], в [[Задбайкалие|Забайкалието]]. На запад и северозапад граничи с [[Република Бурятия]], на север – с [[Иркутска област]], на североизток – с [[Якутия|Република Якутия]] и [[Амурска област]], на изток – с [[Китай]], а на юг – с [[Монголия]]. В тези си граници заема площ от 431 892 km<sup>2</sup> (10-то място по големина в [[Руската Федерация]], 2,52% от нейната територия). |
|||
В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до '''3072 m''', най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (вр. Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (вр. Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (вр. Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките [[Онон]], [[Шилка (река)|Шилка]] и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др. |
|||
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26°С на юг до -33°С на север, средна юлска съответно от 21°С до 17°С. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва. |
|||
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Тихия океан]], като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на [[Енисей]], [[Лена]] и [[Амур]]. Недалеко от град [[Чита]], в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера [[Барун-Торей]] и [[Зун-Торей]]. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Лена]] са нейните десни притоци [[Витим]] (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и [[Ольокма]] (с притоците си [[Тунгир]], [[Нюкжа]] и [[Чара]]). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река [[Амур]], с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща, с притоците си [[Нерча]], Черна, [[Ингода]] и [[Онон]]) и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща, с притока си [[Газимур]]). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на [[Енисей]] са реките [[Хилок]] и [[Чикой]] (с притока си Менза), десни притоци на река [[Селенга]], вливаща се в езерото [[Байкал]]. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото [[Барун-Торей]] е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия). |
|||
{{commons|Category:Zabaykalsky Krai}} |
{{commons|Category:Zabaykalsky Krai}} |
||
Образуван е на [[1 март]] [[2008]] година със сливането на [[Читинска област]] и [[Агински бурятски автономен окръг]]. |
|||
{{Русия-мъниче}} |
|||
{{Субекти на Руската федерация}} |
{{Субекти на Руската федерация}} |
||
Версия от 14:20, 5 януари 2018
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
(знаме) |
(герб) |
Административен център | Чита |
Губернатор | Равил Гениатулин |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Площ |
431 892kkm2 |
Население |
1 078 983 души (2017) |
Гъстота |
2,8/км2 |
Часова зона | UTC +9 |
Автомобилен код | 75, 80 |
Забайкалски край е субект на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг. Площ 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 078 983 души. Административен център град Чита. Разстояние от Москва до Чита 6074 km.
Историческа справка
През 1654 г. руския първопроходец Пьотър Бекетов основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град Сретенск, а през 1851 г. селището Чита става град и административен център на новообразуваната Забайкалска област. През април 1920 г. тя е преобразувана в Далекоизточна република, а на 15 ноември 1922 г. – в Далекоизточна област. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на Читинска област, която включва до 31 март 1992 г. в състава си Агинския Бурятски автономен окръг. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. Агинския Бурятски автономен окръг е отделен субект на Руската Федерация. На 1 март 2008 г. Читинска област и Агинския Бурятски автономен окръг се обединяват в нов субект та Руската Федерация – Забайкалски край.
Географска характеристика
Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на Сибир, в Забайкалието. На запад и северозапад граничи с Република Бурятия, на север – с Иркутска област, на североизток – с Република Якутия и Амурска област, на изток – с Китай, а на юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната територия).
В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до 3072 m, най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (вр. Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (вр. Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (вр. Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките Онон, Шилка и Аргун се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др.
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26°С на юг до -33°С на север, средна юлска съответно от 21°С до 17°С. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между Северния Ледовит океан и Тихия океан, като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на Енисей, Лена и Амур. Недалеко от град Чита, в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера Барун-Торей и Зун-Торей. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Лена са нейните десни притоци Витим (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и Ольокма (с притоците си Тунгир, Нюкжа и Чара). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река Амур, с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки Шилка (лява съставяща, с притоците си Нерча, Черна, Ингода и Онон) и Аргун (дясна съставяща, с притока си Газимур). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на Енисей са реките Хилок и Чикой (с притока си Менза), десни притоци на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото Барун-Торей е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).