Род (граматика)

Вижте пояснителната страница за други значения на Род.

---

Родът е граматическа категория на имената в някои езици. На всяко съществително име обикновено е присъща една от общо две или три възможни стойности, наречени родове. Разграничаването между родовете има повече или по-малко ясна семантична основа, като най-често срещаните деления са по одушевеност (одушевен–неодушевен) и пол (мъжки–женски). Когато разграниченията са повече от три или четири, обикновено се говори не за род, а за именен клас. Родът може да се изразява и върху други части на речта (прилагателни, глаголи) чрез съгласуване със съществителното.

Например: Думата "къща" е от женски род. При някои съществителните имена, както в дадения пример, в българския език родът няма отношение към физиологичните характеристики - това е когато имената назовават неодушевени предмети, отвлечени понятия и т.н. и следователно не отразява техния пол, при одушевени деятели родът играе роля да назовава техния пол в езика на функционално ниво чрез морфемни наставки.

Семантика

В някои езици са обособени два рода, или два класа – на живите и на неживите обекти. В алгонските езици (Северна Америка) съществува такъв тип класификация, в която в одушевения род са включени хората, животните, дърветата, камъните, небесните тела, някои природни явления (гръмотевица, сняг, лед), както и хлябът и шейната. Много части на човешкото тяло са класифицирани като неодушевени, а някои части на животинското тяло – като одушевени.

В езиците от тайската група – лаоски, тайски – за указване на двата рода се използват особени членове, напр. tu - за одушевени и an – за неодушевени.

Имената в езиците банту, в някои индиански езици, някои кавказки, папуански и някои изолирани езици са разпределени в различен брой именни класове, които представляват групиране на съществителните въз основа на семантични и евентуално на граматични критерии. По този начин са разделени съществата, предметите и абстрактните съществителни в определен брой категории. Има езици, които не познават разделението на имената по родове. Тюркските езици, тибето-китайските, картвелските (например грузинския), някои индиански и папауските езици, както и английският, арменският, баскийският език не притежават граматическата категория род. Това отсъствие обикновено е компенсирано с някаква друга делитба, напр. противопоставянето по признака одушевеност-неодушевеност или с разграничението лице-нелице.

Угро-финските езици като цяло не познават граматичния род, но в тях съществува дихотомията одушевеност-неодушевеност.

Изследвания върху смисъла

Граматическата категория род, като класифицираща и словоизменителна, е присъща на семитските и на повечето индоевропейски езици. Родова диференциация може да се отбележи при съществителните имена, прилагателните, числителните, местоименията, глаголите и дори в някои частици (бе, ма, мари).

Още полският езиковед Ян Бодуен де Куртене (1845–1929) е провел изследване „За връзката на граматичния род със светоразбирането и душевното състояние на хората, говорещи на езици, които различават рода”, което е на широка съпоставителна основа (индоевропейски езици, семито-хамитски езици, хотентотски). Същинското разграничение по род – мъжки, женски, среден или мъжки и женски - се наблюдава напр. в повечето индоевропейските езици. Основата, на която се извършва подобна диференциация в някои неиндоевропейски езици, е от друг тип. От изследването става ясно, че механизмът на разграничаването на родовете в индоевропейските езици е случайна и хаотична сексуализация на целия субстанциален свят. Ученият обвързва проблема за рода напр. с определени тенденции в литературата, изкуството, митологичните представи и други прояви на духовния живот на носителите.

Френският езиковед Антоан Мейе определя граматичния род като една от най-малко логичните и най-неочакваните граматични категории. Тя е имала пълната си стойност в индоевропейски, т.е. в езика на население, което е противопоставяло по систематичен и постоянен начин одушевеното и неодушевеното. Разделението между мъжкия и женския род е вторично. В историческия период граматичният род в повечето случаи е лишен от смисъл, но той в голяма степен показва добре въздействието на начина на мислене и степента на говорещите лица върху развоя на езика.

Развой на граматическата категория

Изказани са 2 предположения за оформянето на граматичния род, според Антоан Мейе. Едното е за пренасяне, разпространение на естествения род в резултат от персонификация и одухотворяване на предметите и явленията. Другото е последица от действието на аналогията. Възможно е тези два фактора, които не са несъвместими, да са действали успоредно или последователно.

Вижте също

Род (българска граматика)

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.