Розино (област Пловдив): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| площ = 66,453 |
| площ = 66,453 |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{commonscat|Rozino, Plovdiv District}} |
{{commonscat|Rozino, Plovdiv District}} |
||
⚫ | |||
== География == |
== География == |
||
⚫ | Село Розино е разположено между [[Стара планина]] и [[Средна гора]]. На запад най-близкото населено място е град [[Клисура]], на изток - село [[Кърнаре]], а на югоизток е село [[Слатина (Област Пловдив)|Слатина]]. Розино е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4439 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.)<ref>[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03.2017.</ref>. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== История == |
== История == |
||
[[File:Rozino |
[[File:Rozino School.JPG|230п|thumb|ОУ „[[Христо Г. Данов]]“]] |
||
Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на |
Селото е основано през [[XVIІ век]] от заселници от Бяла черква (сега гр. [[Сопот]]), родственици на поп Еньо, герой от романа на [[Иван Вазов]] „[[Под игото]]“. След потушаване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича '''Рахманларе''' по името на изцяло [[татари|татарското]] село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е '''Божидар''' до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско ([[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]], [[Рибарица]], [[Бели Осъм]], [[Калейца]]), [[Копривщица]]. с. [[Петърч]]. През годините в селото се заселват и мюсюлмани. |
||
Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии |
Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна [[Албания]], [[каракачани]], [[власи]]. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
[[File:Rozino |
[[File:Rozino town hall.JPG|230п|left|thumb|Поща и кметство]] |
||
[[File:Rozino Mosque.jpg|thumb|Джамията на Розино]] |
[[File:Rozino Mosque.jpg|230п|thumb|Джамията на Розино]] |
||
* Кметство |
|||
* Поща |
|||
* [[Читалище]] „Звездица“, основано през 1898 г. |
* [[Читалище]] „Звездица“, основано през 1898 г. |
||
* [[Основно училище|ОУ]] „[[Христо Г. Данов]]“ |
* [[Основно училище|ОУ]] „[[Христо Г. Данов]]“ |
||
* [[Църква (сграда)|Църква]] |
* [[Църква (сграда)|Църква]] |
||
* [[Джамия]] |
* [[Джамия]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
⚫ | |||
Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „[[ |
Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „[[Булският камък]]“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности „Острова“ или „Паниците“. На запад от селото е „Черни връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките [[Стряма]], Въртопа, Бялата вода, а под него местностите „Равна“ и „Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма. |
||
Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира. |
|||
⚫ | |||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на |
Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на [[роза]]та. Хората отбелязват празника с танци и тържества. |
||
Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове. |
Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове. |
||
Ред 50: | Ред 52: | ||
<!-- === Кухня === --> |
<!-- === Кухня === --> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
[http://rozino.eu/<nowiki/> Официален сайт на село Розино] |
|||
Официален сайт на село Розино http://rozino.eu/<nowiki/>{{Община Карлово}} |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{Община Карлово}} |
|||
[[Категория:Села в област Пловдив]] |
[[Категория:Села в област Пловдив]] |
||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
Версия от 01:57, 7 януари 2018
- За другото българско село вижте Розино (Област Хасково).
Розино | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 4482 души[1] (15 март 2024 г.) 67,5 души/km² |
Землище | 66,453 km² |
Надм. височина | 497 m |
Пощ. код | 4340 |
Тел. код | 03136 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 62949 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Розино Ангел Шаламанов |
Розино в Общомедия |
Розино е село в Южна България. То се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово, на 120 км източно от София, в област Пловдив.
География
Село Розино е разположено между Стара планина и Средна гора. На запад най-близкото населено място е град Клисура, на изток - село Кърнаре, а на югоизток е село Слатина. Розино е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4439 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.)[2].
История
Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Иван Вазов „Под игото“. След потушаване на Априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско (Чифлик, Рибарица, Бели Осъм, Калейца), Копривщица. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.
Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.
Обществени институции
- Кметство
- Поща
- Читалище „Звездица“, основано през 1898 г.
- ОУ „Христо Г. Данов“
- Църква
- Джамия
Религии
Християнство /източно православие/; Евангелисти; Българска божия църква (с пастор Румен Караджов); Свидетели на Йехова; Божия църква в България (с пастор Йордан Стоянов); Адвентисти от седмия ден (с пастор Спас Гендуров); Ислям.
Забележителности
Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „Булският камък“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности „Острова“ или „Паниците“. На запад от селото е „Черни връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките Стряма, Въртопа, Бялата вода, а под него местностите „Равна“ и „Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма.
Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.
Редовни събития
Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на розата. Хората отбелязват празника с танци и тържества.
Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.
Известни родове и фамилии, допринесли за възхода на местното общество, са играли и роля в националните борби за Освобождението на България от османска власт.
Външни препратки
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.03.2017.
|