Розино (област Пловдив): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
| площ = 66,453
| площ = 66,453
}}
}}

[[Файл:RosaDamascena RozinoVillage.jpg|мини|вляво|Rosa Damascena от Розино]]
'''Розино''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира на 25 км северозападно от гр. [[Карлово]], на 120 км източно от [[София]], в [[област Пловдив]].
[[Файл:Bulskiqt kamyk.jpg|мини|вляво|Булският камък]]
[[File:View of Rozino.jpg|300п|left|thumb|Изглед към Розино]]
{{commonscat|Rozino, Plovdiv District}}
{{commonscat|Rozino, Plovdiv District}}

'''Розино''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово, на 120 км източно от София, в област Пловдив.

== География ==
== География ==
Село Розино е разположено между [[Стара планина]] и [[Средна гора]]. На запад най-близкото населено място е град [[Клисура]], на изток - село [[Кърнаре]], а на югоизток е село [[Слатина (Област Пловдив)|Слатина]]. Розино е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4439 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.)<ref>[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03.2017.</ref>.
[[File:View of Rozino.jpg|thumb|Изглед към Розино]]
Село Розино е разположено между [[Стара планина]] и [[Средна гора]]. На запад най-близкото населено място е град [[Клисура]], а на изток село [[Кърнаре]]. От Розино на югоизток е село [[Слатина (Област Пловдив)|Слатина]]


== История ==
== История ==
[[File:Rozino town hall.JPG|thumb|Поща и кметство]]
[[File:Rozino School.JPG|230п|thumb|ОУ „[[Христо Г. Данов]]“]]
Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Ив. Вазов „Под игото“. След потушаване на априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско ([[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]],Рибарица, [[Бели Осъм]], [[Калейца]]), [[Копривщица]]. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.
Селото е основано през [[XVIІ век]] от заселници от Бяла черква (сега гр. [[Сопот]]), родственици на поп Еньо, герой от романа на [[Иван Вазов]] „[[Под игото]]“. След потушаване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича '''Рахманларе''' по името на изцяло [[татари|татарското]] село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е '''Божидар''' до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско ([[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]], [[Рибарица]], [[Бели Осъм]], [[Калейца]]), [[Копривщица]]. с. [[Петърч]]. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.


Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии; лингури; лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище. Розино е най-голямото село в обл. Пловдив, а също така се нарежда сред 10-те най-големи села в България.
Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна [[Албания]], [[каракачани]], [[власи]]. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.

== Религии ==
Християнство/източно православие/, евангелисти, Българска Божия църква,"с пастор Румен Караджов Свидетели на Йехова', божия църква в България, с пастор Йордан Стоянов, адвентисти от седмия ден, с пастор Спас Гендуров, Ислям


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==
[[File:Rozino School.JPG|thumb|left|ОУ „[[Христо Г. Данов]]“]]
[[File:Rozino town hall.JPG|230п|left|thumb|Поща и кметство]]
[[File:Rozino Mosque.jpg|thumb|Джамията на Розино]]
[[File:Rozino Mosque.jpg|230п|thumb|Джамията на Розино]]
* Кметство
* Поща
* [[Читалище]] „Звездица“, основано през 1898 г.
* [[Читалище]] „Звездица“, основано през 1898 г.
* [[Основно училище|ОУ]] „[[Христо Г. Данов]]“
* [[Основно училище|ОУ]] „[[Христо Г. Данов]]“
* [[Църква (сграда)|Църква]]
* [[Църква (сграда)|Църква]]
* [[Джамия]]
* [[Джамия]]

== Религии ==
Християнство /източно православие/; Евангелисти; Българска божия църква (с пастор Румен Караджов); Свидетели на Йехова; Божия църква в България (с пастор Йордан Стоянов); Адвентисти от седмия ден (с пастор Спас Гендуров); Ислям.


== Забележителности ==
== Забележителности ==
[[Файл:Bulskiqt kamyk.jpg|мини|вляво|Булският камък]]
Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „[[Булския камък]]“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности „Острова“ или „Паниците“. На запад от селото е „Черни връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките Стряма, Въртопа, Бялата вода, а под него местностите „Равна“ и „Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма. Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.
Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „[[Булският камък]]“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности „Острова“ или „Паниците“. На запад от селото е „Черни връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките [[Стряма]], Въртопа, Бялата вода, а под него местностите „Равна“ и „Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма.


Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.
[[Файл:RosaDamascena RozinoVillage.jpg|мини|вдясно|Rosa Damascena от Розино]]
== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на розата. Хората отбелязват празника с танци и тържества.
Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на [[роза]]та. Хората отбелязват празника с танци и тържества.


Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.
Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.
Ред 50: Ред 52:


<!-- === Кухня === -->
<!-- === Кухня === -->

== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
[http://rozino.eu/<nowiki/> Официален сайт на село Розино]
Официален сайт на село Розино http://rozino.eu/<nowiki/>{{Община Карлово}}

== Източници ==
<references />
{{Община Карлово}}
[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Села в област Пловдив]]
{{Мъниче селища в България}}
{{Мъниче селища в България}}

Версия от 01:57, 7 януари 2018

За другото българско село вижте Розино (Област Хасково).

Розино
Общи данни
Население4482 души[1] (15 март 2024 г.)
67,5 души/km²
Землище66,453 km²
Надм. височина497 m
Пощ. код4340
Тел. код03136
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ62949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Розино
Ангел Шаламанов
Розино в Общомедия

Розино е село в Южна България. То се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово, на 120 км източно от София, в област Пловдив.

Изглед към Розино

География

Село Розино е разположено между Стара планина и Средна гора. На запад най-близкото населено място е град Клисура, на изток - село Кърнаре, а на югоизток е село Слатина. Розино е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4439 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.)[2].

История

ОУ „Христо Г. Данов

Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Иван ВазовПод игото“. След потушаване на Априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско (Чифлик, Рибарица, Бели Осъм, Калейца), Копривщица. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.

Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.

Обществени институции

Поща и кметство
Джамията на Розино

Религии

Християнство /източно православие/; Евангелисти; Българска божия църква (с пастор Румен Караджов); Свидетели на Йехова; Божия църква в България (с пастор Йордан Стоянов); Адвентисти от седмия ден (с пастор Спас Гендуров); Ислям.

Забележителности

Булският камък

Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „Булският камък“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности „Острова“ или „Паниците“. На запад от селото е „Черни връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките Стряма, Въртопа, Бялата вода, а под него местностите „Равна“ и „Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма.

Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.

Rosa Damascena от Розино

Редовни събития

Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на розата. Хората отбелязват празника с танци и тържества.

Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.

Известни родове и фамилии, допринесли за възхода на местното общество, са играли и роля в националните борби за Освобождението на България от османска власт.

Външни препратки

Официален сайт на село Розино

Източници

Шаблон:Мъниче селища в България