Добри Христов: Разлика между версии
+ Категория:Класически композитори |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е във [[ |
Роден е във [[София]] на [[20 декември]] [[1875]] г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от [[Казанлък]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско. |
||
[[File:BASA-1772K-1481-1-Dobri Hristov.jpg|thumb|250px|ляво|Добри Христов, 1940 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] |
[[File:BASA-1772K-1481-1-Dobri Hristov.jpg|thumb|250px|ляво|Добри Христов, 1940 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] |
Версия от 23:37, 13 януари 2018
Добри Христов | |
български композитор | |
Информация | |
---|---|
Роден |
14 декември 1875 г.
|
Починал | |
Стил | класическа музика |
Професии | композитор |
Добри Христов в Общомедия |
Добри Христов е български композитор, един от майсторите от първото поколение български композитори.
Биография
Роден е във София на 20 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.
Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии. Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант. Той продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.
Показателен е и начинът, по който започва да изучава армония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.
Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към фолклора.
Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.
Творчество
Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“,[1] Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939).
Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.
В памет на Добри Христов
- Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
- Добри Христов е изобразен на банкнотата от 500 лева, емисия 1993 г., която е в обръщение от 1 ноември 1993 до 31 декември 1999 г.[2]
Източници
- Добри Христов - "66 Народни Песни на Македонските Българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines", София, 1931 година
- Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с.
- Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с.
- Милко Димитров. Добри Христов и Варна. Варна, 1987.
- Венелин Кръстев. Добри Христов. София: Наука и изкуство, 1975.
- Венелин Кръстев. Профили. София: Музика, 1976.
- Венелин Кръстев. Очерци по история на българската музика. София: Музика, 1977.
Източници
- ↑ Кристина Япова, „Добри Христов за църковната музика“, електронна публикация в Литературен клуб, 21 януари 2006 г.
- ↑ Розалина Нацева, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2
Външни препратки
- От и за Добри Христов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Добри Христов на сайта на Съюза на българските композитори
- Добри Христов. Църковното музикално творчество. „The Bulgarian Voices Angelite“, Санкт-Петербург (Россия), YouTube
|