Добри Христов

Добри Христов
български композитор
Информация
Роден	14 декември 1875 г. Варна, Османска империя
Починал	23 януари 1941 г. София, Царство България
Стил	класическа музика
Професии	композитор
Добри Христов в Общомедия

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от първото поколение български композитори.

Биография

Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.

Добри Христов, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“

Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии. Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант. Той продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.

Показателен е и начинът, по който започва да изучава армония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.

През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.

Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към фолклора.

Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.

Творчество

Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“, Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939).

Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.

В памет на Добри Христов

• Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
• Добри Христов е изобразен на банкнотата от 500 лева, емисия 1993 г., която е в обръщение от 1 ноември 1993 до 31 декември 1999 г.

Източници

• Добри Христов - "66 Народни Песни на Македонските Българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines", София, 1931 година
• Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с.
• Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с.
• Милко Димитров. Добри Христов и Варна. Варна, 1987.
• Венелин Кръстев. Добри Христов. София: Наука и изкуство, 1975.
• Венелин Кръстев. Профили. София: Музика, 1976.
• Венелин Кръстев. Очерци по история на българската музика. София: Музика, 1977.

Външни препратки

• От и за Добри Христов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
• Добри Христов на сайта на Съюза на българските композитори
• Добри Христов. Църковното музикално творчество. „The Bulgarian Voices Angelite“, Санкт-Петербург (Россия), YouTube