Найден Андреев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
+ 3 категории, + препратки, дребни
Ред 9: Ред 9:
| стил = [[Попмузика]], [[Опера]], [[Рок]]
| стил = [[Попмузика]], [[Опера]], [[Рок]]
| период_на_активност =
| период_на_активност =
| свързани_изпълнители = [[Лили Иванова]], група „Трик“, [[Васил Найденов]], [[Михаил Белчев]], [[Маргарита Хранова]], [[Андрей Миронов]]
| свързани_изпълнители =
| влияния =
| влияния =
}}
}}
Ред 16: Ред 16:


== Биография ==
== Биография ==
Завършва [[Минно-геоложки институт|Минно-геоложкия институт]] в София през 1969 година, след това – [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално и танцово изкуство]] в [[Пловдив]]. От 1972 година е отговорен редактор на редакция „Забавна музика“ в [[БНТ]]. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за [[Лили Иванова]], група „Трик“, [[Васил Найденов]], [[Михаил Белчев]], [[Маргарита Хранова]], [[Андрей Миронов]].
Роден е в София на 12 юни 1945 г. Завършва [[Минно-геоложки институт|Минно-геоложкия институт]] в София през 1969 г., след това – [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално и танцово изкуство]] в [[Пловдив]]. От 1972 г. е отговорен редактор на редакция „Забавна музика“ в [[БНТ]]. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за [[Лили Иванова]], група „Трик“, [[Васил Найденов]], [[Михаил Белчев]], [[Маргарита Хранова]], [[Андрей Миронов]].


20 години от творческия живот на Найден – от 1972 до 1992 година – преминават в БНТ като отговорен и заместник-главен редактор на редакция „Забавна музика“. През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в [[Габрово]]. След 1997 година е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище [[Москва]] и [[Ню Йорк]], в която е избран за професор през 2003 година.
20 години от творческия живот на Найден – от 1972 до 1992 г. – преминават в БНТ като отговорен и заместник-главен редактор на редакция „Забавна музика“. През 1996-1997 г. е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в [[Габрово]]. След 1997 г. е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище [[Москва]] и [[Ню Йорк]], в която е избран за професор през 2003 г.


През 2006 година е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към [[КНСБ]].<ref>[http://www.knsb-bg.org/bg/news/articles/204.html КНСБ-Федерация „Масови жанрове и медии“-учредяване], сайт на КНСБ</ref> Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на [[АЕЦ Козлодуй]].<ref>[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1255 „България иска повторното отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй“], Сайт на БНТ</ref>
През 2006 г. е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към [[КНСБ]].<ref>[http://www.knsb-bg.org/bg/news/articles/204.html КНСБ-Федерация „Масови жанрове и медии“-учредяване], сайт на КНСБ.</ref> Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на [[АЕЦ Козлодуй]].<ref>[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1255 „България иска повторното отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй“], сайт на БНТ.</ref>


Последните му изяви са свързани с [[БНР]]. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 година е автор и водещ на популярното предаване по Програма [[Христо Ботев (програма)|Програма „Христо Ботев“]] „Маестро, музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.
Последните му изяви са свързани с [[БНР]]. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 г. е автор и водещ на популярното предаване по Програма [[Христо Ботев (програма)|Програма „Христо Ботев“]] „Маестро, музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.


Умира от [[инфаркт]] на [[28 юли]] [[2013]] година.
Умира от [[инфаркт]] на [[28 юли]] [[2013]] г. в София.


== Творчество ==
== Творчество ==
Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 година като ръководител на група „Пчелите“. Първите му композиции са оркестровата пиеса „Добруджана“ и песента „Кой София с обич заля“ (т. и изп. Михаил Белчев) – отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 година.
Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 г. като ръководител на група „Пчелите“. Първите му композиции са оркестровата пиеса „Добруджана“ и песента „Кой София с обич заля“ (т. и изп. Михаил Белчев) – отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 г.


През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни („Младост“, „Албена“, „Устрем“, „И утре е ден“'), композира музика за филми („Зона В-2“, „Сляпо куче“) и телевизионни спектакли, мюзикъли („Кой посрещна пролетта“, „Последният ерген“, „Шахматна война“, „София, само София“, „Генерална репетиция“, „По-скъпа от бисери и злато“ – по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър – 1988 г.). Има издадени и един албум от „Мелодия“, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.
През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни („Младост“, „Албена“, „Устрем“, „И утре е ден“'), композира музика за филми („[[Зона В-2]]“, „[[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче]]“) и телевизионни спектакли, мюзикъли („Кой посрещна пролетта“, „Последният ерген“, „Шахматна война“, „София, само София“, „Генерална репетиция“, „По-скъпа от бисери и злато“ – по Андерсен, постановка на [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“|Плевенския драматичен театър]] – 1988 г.). Има издадени и един албум от „Мелодия“, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в [[Германия]], [[Полша]], [[Чехия]], [[Русия]].


През 1990-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – „По-скъпа от бисер и злато“ е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария. През 1999 година прави рок операта „Златният век“.
През 1990-те години се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – „По-скъпа от бисер и злато“ е представена на тв фестивала в [[Монтрьо]], [[Швейцария]]. През 1999 г. прави рок операта „Златният век“.


=== Оратория „Моление“ ===
=== Оратория „Моление“ ===
През 2002 година Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията „Моление“ е записана за [[БНР]] през февруари 2003 година, а нейната световна премиера е на 2 март 2003 година в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], под диригентството на [[Методи Матакиев]], с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество [[Максим Български|Максим Патриарх Български]] на 10 май 2003 година ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.
През 2002 г. Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. [[Иван Стайков]]. Ораторията „Моление“ е записана за [[БНР]] през февруари 2003 г., а нейната световна премиера е на 2 март 2003 г. в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], под диригентството на [[Методи Матакиев]], с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество [[Максим Български|Максим Патриарх Български]] на 10 май 2003 г. ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.


Ораторията „Моление“ излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия“ е открит с „Моление“. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление“ в Голямата концертна зала на историческия град [[Ярославл]]. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски“ в град Москва.
Ораторията „Моление“ излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 г. в Брюксел фестивалът „Европалия“ е открит с „Моление“. На 20 май 2009 г. Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление“ в Голямата концертна зала на историческия град [[Ярославл]]. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски“ в Москва.


== Награди ==
== Награди ==
Песните му са многократно награждавани на конкурси в България и в чужбина:
Песните му са многократно награждавани на конкурси в България и в чужбина:
* На фестивала „Златния Орфей“: „Легенда“ – ІІІ награда – 1972, „Балада“ – ІІІ награда – 1973, „Закъсняла серенада“ – ІІ награда – 1975, „Устрем“ – ІІІ награда – 1977.
* На фестивала „[[Златният Орфей]]“: „Легенда“ – ІІІ награда – 1972, „Балада“ – ІІІ награда – 1973, „Закъсняла серенада“ – ІІ награда – 1975, „Устрем“ – ІІІ награда – 1977.
* „Далечна песен“ – 1973 (изп. Маргарита Хранова) и „Шесто чувство“ – 1986 (изп. „Трик“) са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс.
* „Далечна песен“ – 1973 (изп. Маргарита Хранова) и „Шесто чувство“ – 1986 (изп. „Трик“) са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс.
* „Балада“ печели „Бронзова лира“ в Братислава – 1973; „Албена“ – наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка – 1974, „Моето мъжко момиче“ (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) – първа награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ 1976. През 1978 – „Устрем“ (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на „Шлагерфестивал“, Дрезден, а през 1984 – „Искра на любовта“ – ІІ награда на фестивала „Песни за морето“ в Рощок.
* „Балада“ печели „Бронзова лира“ в Братислава – 1973; „Албена“ – наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка – 1974, „Моето мъжко момиче“ (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) – първа награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ 1976. През 1978 г. – „Устрем“ (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на „Шлагерфестивал“, Дрезден, а през 1984 – „Искра на любовта“ – ІІ награда на фестивала „Песни за морето“ в Рощок.
* Песните „Любовта е живот“ (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и „Мексико“ (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите „Пролет“ през 1982 и 1986.
* Песните „Любовта е живот“ (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и „Мексико“ (т. Дамян Дамянов, изп. Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите „Пролет“ през 1982 и 1986 г.
* През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио „Трик“ на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.
* През 1986 г. е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио „Трик“ на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* [http://m.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-najden-andreev-5962411?&nopassportcheck „Почина големият български композитор Найден Андреев“], vesti.bg, 28 юли 2013
* [https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-najden-andreev-5962411?&nopassportcheck „Почина големият български композитор Найден Андреев“], vesti.bg, 28 юли 2013

== Външни препратки ==
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Найден+Андреев&type=AllFields От и за Найден Андреев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]


{{СОРТКАТ:Андреев, Найден}}
{{СОРТКАТ:Андреев, Найден}}
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Класически композитори]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Композитори на 20 век]]
[[Категория:Филмови композитори]]
[[Категория:Възпитаници на АМТИИ]]
[[Категория:Възпитаници на АМТИИ]]
[[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]]
[[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 08:04, 14 януари 2018

Найден Андреев
Роден
От България
Починал
28 юли 2013 г. (68 г.)
СтилПопмузика, Опера, Рок
Свързани изпълнителиЛили Иванова, група „Трик“, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов
Уебсайт

Найден Андреев Найденов е български композитор и музикален аранжор.

Биография

Роден е в София на 12 юни 1945 г. Завършва Минно-геоложкия институт в София през 1969 г., след това – Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. От 1972 г. е отговорен редактор на редакция „Забавна музика“ в БНТ. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за Лили Иванова, група „Трик“, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов.

20 години от творческия живот на Найден – от 1972 до 1992 г. – преминават в БНТ като отговорен и заместник-главен редактор на редакция „Забавна музика“. През 1996-1997 г. е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 г. е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 г.

През 2006 г. е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към КНСБ.[1] Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.[2]

Последните му изяви са свързани с БНР. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 г. е автор и водещ на популярното предаване по Програма Програма „Христо Ботев“ „Маестро, музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.

Умира от инфаркт на 28 юли 2013 г. в София.

Творчество

Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 г. като ръководител на група „Пчелите“. Първите му композиции са оркестровата пиеса „Добруджана“ и песента „Кой София с обич заля“ (т. и изп. Михаил Белчев) – отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 г.

През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни („Младост“, „Албена“, „Устрем“, „И утре е ден“'), композира музика за филми („Зона В-2“, „Сляпо куче“) и телевизионни спектакли, мюзикъли („Кой посрещна пролетта“, „Последният ерген“, „Шахматна война“, „София, само София“, „Генерална репетиция“, „По-скъпа от бисери и злато“ – по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър – 1988 г.). Има издадени и един албум от „Мелодия“, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.

През 1990-те години се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – „По-скъпа от бисер и злато“ е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария. През 1999 г. прави рок операта „Златният век“.

Оратория „Моление“

През 2002 г. Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията „Моление“ е записана за БНР през февруари 2003 г., а нейната световна премиера е на 2 март 2003 г. в Народния театър „Иван Вазов“, под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 г. ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.

Ораторията „Моление“ излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 г. в Брюксел фестивалът „Европалия“ е открит с „Моление“. На 20 май 2009 г. Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление“ в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски“ в Москва.

Награди

Песните му са многократно награждавани на конкурси в България и в чужбина:

  • На фестивала „Златният Орфей“: „Легенда“ – ІІІ награда – 1972, „Балада“ – ІІІ награда – 1973, „Закъсняла серенада“ – ІІ награда – 1975, „Устрем“ – ІІІ награда – 1977.
  • „Далечна песен“ – 1973 (изп. Маргарита Хранова) и „Шесто чувство“ – 1986 (изп. „Трик“) са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс.
  • „Балада“ печели „Бронзова лира“ в Братислава – 1973; „Албена“ – наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка – 1974, „Моето мъжко момиче“ (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) – първа награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ 1976. През 1978 г. – „Устрем“ (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на „Шлагерфестивал“, Дрезден, а през 1984 – „Искра на любовта“ – ІІ награда на фестивала „Песни за морето“ в Рощок.
  • Песните „Любовта е живот“ (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и „Мексико“ (т. Дамян Дамянов, изп. Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите „Пролет“ през 1982 и 1986 г.
  • През 1986 г. е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио „Трик“ на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.

Източници

Външни препратки