Никола Филчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32: Ред 32:
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при [[БАН]].
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при [[БАН]].


Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] г. насам. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>http://reporter.com.ua/articles/ogj513/</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>http://reporter.com.ua/articles/ogj513/</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.


Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.

Версия от 18:12, 15 януари 2018

Никола Филчев
Главен прокурор на Република България
Мандат1999 – 2006
Назначен отПетър Стоянов
ПредшественикИван Татарчев
НаследникБорис Велчев
Лична информация
Роден
25 юли 1948 г. (1948-07-25) (75 г.)
Националностбългарин
ОбразованиеСофийски университет
Професияюрист • прокурор
Портал Портална икона Правосъдие

Проф. Никола Филчев Борисов (р. 1948) е Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) - наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (1997 – 1999), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС.[4]

Произход и образование

Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.

Научна кариера

Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.

Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[7].

Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.

Източници

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Никола Филчев.
  1. ↑ http://personi.dir.bg/person.php?id=160
  2. ↑ http://www.justice.government.bg/10/
  3. ↑ http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html
  4. ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278
  5. ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412
  6. ↑ http://reporter.com.ua/articles/ogj513/
  7. ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Филчев&oldid=8338703“.