Волгоградска област: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
| 112 877 km<sup>2</sup><br> |
| 112 877 km<sup>2</sup><br> |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Население]]<br> |
| [[Население]]<br> |
||
| 2 535 202 души ([[2017]])<br> |
| 2 535 202 души ([[2017]])<br> |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br> |
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br> |
||
| 23/kм<sup>2 |
| 23/kм<sup>2 |
||
|-- |
|-- |
||
| [[Часова зона]] || [[Coordinated Universal Time|UTC]] +3 |
| [[Часова зона]] || [[Coordinated Universal Time|UTC]] +3 |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
'''Волгоградска област''' е [[Административно деление на Русия|субект на Руската федерация]], в състава на [[Южен федерален окръг|Южния Федерален окръг]]. Площ 112 877 km<sup>2</sup> (31-во място в [[Руската Федерация]], 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-то място в [[Руската Федерация]], 1,73% от цялото население). административен център град [[Волгоград]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Волгоград]] 1073 km. |
'''Волгоградска област''' е [[Административно деление на Русия|субект на Руската федерация]], в състава на [[Южен федерален окръг|Южния Федерален окръг]]. Площ 112 877 km<sup>2</sup> (31-во място в [[Руската Федерация]], 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-то място в [[Руската Федерация]], 1,73% от цялото население). административен център град [[Волгоград]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Волгоград]] 1073 km. |
||
== Историческа справка == |
|||
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] на територията на облстта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия [[Битка при Сталинград|Битката при Сталинград]]. |
|||
Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1589 г. е град под името [[Царицин]], от 1925 г. [[Сталинград]], а от 10 ноември 1961 г. [[Волгоград]]. През 1668 г. е основана крепостта [[Камишин]], която по-късно е преобразувана в град [[Камишин]]. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт [[Дубовка]], който от 1803 г. е признат за град под същото име. На [[10 януари]] [[1934]] г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] на територията на облстта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – [[Битка при Сталинград|Битката при Сталинград]]. |
|||
== Географска характеристика == |
|||
Волгоградска област се намира в южната чста на [[Европейска Русия]]. На юг граничи с [[Астраханска област]] и [[Република Калмикия]], на югозапад и запад – с [[Ростовска област]], на северозапад – с [[Воронежка област]], на север – със [[Саратовска област]] и на изток – с [[Казахстан]]. В тези си граници заема площ от 112 877 km<sup>2</sup> (31-во място в [[Руската Федерация]], 0,66% от нейната площ). |
|||
Областта е разположена в югоизточната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]] и от река [[Волга]] се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до '''358 m''' – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската низина и Сарпинската низина. Заволжието представлава низинна равнина. Между река [[Волга]] и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на [[Волга]], изобилстваща от протоци и езера-старици. |
|||
Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8°С, на североизток -12°С, средна юлска температура на северозапад 22°С, на югоизток 24°С. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 09:21, 19 януари 2018
 (флаг) |
 (герб) |
| |
| Административен център | Волгоград |
| Губернатор | Николай Максюта |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Площ |
112 877 km2 |
| Население |
2 535 202 души (2017) |
| Гъстота |
23/kм2 |
| Часова зона | UTC +3 |
| Автомобилен код | 34 |
Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг. Площ 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-то място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.
Историческа справка
Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1589 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на облстта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.
Географска характеристика
Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).
Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската низина и Сарпинската низина. Заволжието представлава низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.
Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8°С, на североизток -12°С, средна юлска температура на северозапад 22°С, на югоизток 24°С. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.
Външни препратки
Официален сайт на Волгоградска област.
