Първа професионална футболна лига: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 359: Ред 359:
|8||[[Тодор Янчев]]||''88 - Нефтохимик, 290 - ЦСКА, 17 - Славия''||395
|8||[[Тодор Янчев]]||''88 - Нефтохимик, 290 - ЦСКА, 17 - Славия''||395
|-
|-
|9||[[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]]||''347 - Ботев (Пд), 27 - ЦСКА, 14 - Локомотив (ГО)''||388
|9||'''[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]'''||''251 - Черно море, 67 - Локомотив (Пд), 56 - ЦСКА''||394
|-
|-
|9||'''[[Йордан Тодоров]]'''||''56 - Черноморец (Бс), 183 - ЦСКА, 88 - Локомотив (Пд),<br> 23 - Локомотив (Сф), 28 - Монтана''||388
|10||[[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]]||''347 - Ботев (Пд), 27 - ЦСКА, 14 - Локомотив (ГО)''||389
|-
|-
|10||'''[[Йордан Тодоров]]'''||''56 - Черноморец (Бс), 183 - ЦСКА, 88 - Локомотив (Пд),<br> 23 - Локомотив (Сф), 28 - Монтана''||389
|11||Георги П. Василев||''Локомотив (Пд)''||386
|-
|-
|12||'''[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]'''||''251 - Черно море, 67 - Локомотив (Пд), 56 - ЦСКА''||374
|12||Георги П. Василев||''Локомотив (Пд)''||386
|-
|-
|13||[[Божил Колев]]||''119 - Черно море, 254 - ЦСКА''||373
|13||[[Божил Колев]]||''119 - Черно море, 254 - ЦСКА''||373
Ред 380: Ред 380:
|-
|-
|}
|}

*С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.
*С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.
<small>Данните са обновени за последно на 20 юли 2017.</small>
<small>Данните са обновени за последно на 20 януари 2018.</small>


*'''Най-много срещи в „А“ група с един отбор''': [[Динко Дерменджиев]] – 447 срещи с {{БотевПд-м}}.
*'''Най-много срещи в „А“ група с един отбор''': [[Динко Дерменджиев]] – 447 срещи с {{БотевПд-м}}.

Версия от 22:58, 20 януари 2018

Първа професионална футболна лига
Настоящ сезон
2017/18
Създадена
1948
Държава
България
Конфедерация:
УЕФА
Изпадане във:
Втора професионална футболна лига
Отбори
14
Национални купи:
Купа на България
Суперкупа на България
Международни купи
Шампионска лига, Лига Европа
Настоящ шампион
Лудогорец (Разград) (6-та титла)
Най-успешен отбор
ЦСКА (София) (31 титли)
Уебсайт
Официален сайт

Първа професионална футболна лига или накратко Първа лига е най-горната дивизия в българският шампионат по футбол, организиран от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.

След изиграването на 26 кръга първенството се разделя на първа шестица и втора осмица.

Първата шестица в още 10 мача определя шампиона и участниците в евротурнирите. Втората осмица се разделя на две групи, като в едната влизат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането, а останалите (8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият) ще са в другата. След това те играят по 6 мача и започват плейофи.

Първите два от всяка група определят след 1/2-финали и финал отбора, който играе в един мач за място в Лига Европа с последния от тези, които имат право на участие в турнира. Вижте пълната информация за формата в раздел История (Първа професионална футболна лига).

История

Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.

Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига и сегашната „А“ ПФГ се приемат от футболната история и статистика като „А“ група – първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.

„А“ републиканска футболна група

Купата на „А“ РФГ

През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на „А“ РФГ е Левски през сезон 1948/49 г.

Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г, който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-я отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е бил взет под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.

През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от „А“ РФГ – есен-пролет. Въпреки, че отборите са изиграли само по една среща помежду си ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.

Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г. те са 12. в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 - 16.

В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. Така „А“ РФГ заприличва на един пробит чувал, от който са изпадали активите на половината отбори. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) – отбор от „В“ РФГ.

След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.

Висша професионална футболна лига

52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/01 последните два отбора изпадат директно, а 12-тия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/02. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-то място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-мо до 14-то на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво не се повтаря през следващия сезон 2002/03. В това последно издание на ВФЛ нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.

„А“ професионална футболна група

Завръщане към традициите на „А“ ПФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същия – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/2006 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/2014 ръководството на БФС решава в „А“ футболна група да участват 14 отбора.

Първа професионална футболна лига

На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“ или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2017/18 в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на България, който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на Шампионската лига, подгласникът му и третият роден представител в Лига Европа.

Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-мо до 14-о място отново ще оформят две групи. В Група “А” ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група “Б” ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група “А” играе с втория в Група “Б”, а заелият второ място в Група “А” - с първия в Група “Б”. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата.

Победителят пък ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в Лига Европа за сезон 2018/2019. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условия, че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за Купата на България (б.а.: както се получи с Ботев (Пловдив) през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица.

Във втория поток заелият трето място в Група “А” играе с класиралия се на четвърто място в Група “Б”. Четвъртият в Група “А” пък се изправя срещу третия от Група “Б”. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/2019. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във Втора професионална футболна лига. Загубилите мачовете си пък се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят пък играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група.

Отбори

Градове на отборите от българската Първа професионална футболна лига за сезон 2017/18

София – 4 отбора; Пловдив – 2 отбора; Стара Загора – 2 отбора;
Варна, Русе, Благоевград, Разград, Велико Търново и с.Бистрица – по 1 отбор.

Състав на Първа професионална футболна лига за сезон 2017/18

Отборите са подредени по азбучен ред.

Рекорди

Отборни рекорди

Индивидуални рекорди

Други интересни факти

  • Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-то място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – Петко Петков с 20 гола.
  • Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, ЦСКА и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели ЦСКА заради по-добрата си голова разлика.
  • Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, ЦСКА, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.
  • Рекордът за най-много последователни срещи, без свирена против даден отбор дузпа, е 80 последователни срещи срещу Левски София, фиксиран от 2 октомври 2005 г. до 4 май 2008 г.
  • Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.
  • Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8:1. : На 21 декември 1985 г. Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст."Хр.Ботев" в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.
  • Представителство в „А“ група.
    • Освен столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група : Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953, 1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл., 1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. Марица влиза в „А“ група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, Ботев и Спартак биват обединени в един отбор – Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в „А“ група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада Спартак.
    • Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона : 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
    • Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки, че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27 май 2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли с.г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на „Локомотив“ Пловдив и за преименуване на „Велбъжд“ в „Локомотив“. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в „А“ група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
    • Кърджали и Силистра са единствените областни центрове, които не са имали отбор в „А“ група. Кърджали веднъж е бил на косъм от успеха. На 29 май 1988 г., в последния, 38-ми кръг от Първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-тата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-то място.
    • 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите : Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
    • През сезон 1996/97 за първи път в историята отбор от село (Олимпик (Галата) печели промоция за участие в първото ниво на българския футбол. Преди началото на следващият сезон отборът е преместен в Тетевен. През сезон 2016/17 Витоша(Бистрица) печели с 1:0 бараж срещу Нефтохимик и става нов член на „Първа професионална футболна лига" сезон 2017/18
  • Само 2 отбора от Северна България е имало в „А“ група през сезон 2005/2006. : Литекс и Черно море са били единствените на север от Балкана.
  • С най-много мачове помежду си в А група –
  • 142 ЦСКА – Левски
  • 142 Левски – Славия
  • 134 ЦСКА – Славия
  • 128 Левски – Ботев Пд
  • 127 Левски – Локо Сф
  • 127 ЦСКА – Локо Сф
  • 126 Ботев Пд – Славия
  • 126 Славия – Локо Сф
  • 126 ЦСКА – Ботев Пд
  • 123 Левски – Локо Пд
  • 117 ЦСКА – Локо Пд
  • 115 Славия – Локо Пд
  • 114 Локо Сф – Ботев Пд
  • 114 Левски – Черно море
  • 110 Славия – Черно море
  • 108 ЦСКА – Черно море
  • 104 Славия – Берое
  • 102 Левски – Берое
  • 101 Локо Сф – Локо Пд
  • 100 ЦСКА – Берое
  • Най-много равенства в един кръг в „А“ група – 7, споделен рекорд.
    • В VIII кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига Левски-Спартак срещу ЖСК-Спартак (Варна) с 3:2.
  • Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна)
  • Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник)
  • Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
  • Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора)
  • Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца)
  • Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София)
  • Черно море (Варна) 2:2 Академик (София)
    • В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29 март 1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.
  • Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив)
  • Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас)
  • Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник)
  • Ботев (Враца) 2:2 Славия (София)
  • Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров)
  • Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново)
  • Най-миролюбив кръг в „А“ група – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките шест мача завършват наравно.
    • Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен)
    • Левски (София) 1:1 Спартак (София)
    • Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна)
    • Дунав (Русе) 1:1 Славия (София)
    • ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив)
    • Локомотив (София) 1:1 Септември (София)
  • Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12 декември 1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.
    • Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив)
    • Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София)
    • Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен)
    • Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново)
    • Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
    • Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров)
    • Ботев (Враца) 0:0 Славия (София)
    • Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен)
  • Най-резултатен кръг в „А“ група
    • В I кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5,00 гола на мач).
  • Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна)
  • Академик (София) 1:1 Перник (Перник)
  • Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе)
  • Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 5:3 Ботев (Враца)
  • Черно море (Варна) 2:3 Славия (София)
  • Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив)
  • Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София)
  • Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново)
    • В XXVII кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5,25 гола на мач).
  • Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София)
  • Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна)
  • Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен)
  • Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София)
  • ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново)
  • Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив)
  • Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе)
  • Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана)
  • Най-безрезултатен кръг в „А“ група – В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач).
    • Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-та, 0:2 М. Хидуед 88-та)
    • Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София)
    • Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София)
    • Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78)
    • Славия (София) 0:0 Черно море (Варна)
    • ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10)
    • Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас)(0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85)
  • Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група[2]
    • 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997
    • 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005
    • 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015
    • 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951
    • 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951
    • 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992
    • 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014
  • Най-резултатен мач в „А“ група – 12 гола, споделен рекорд.
    • ЦДНВ – Торпедо Русе 12:0, игран на 28 юли 1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков)
    • Локомотив Пд – Янтра Гб 7:5, игран на 04.03.1974 г.
    • ЦСКА – Берое 10:2, игран на 02.05.1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89)

Най-много пъти шампион на „А“ група

№ Име Отбор Титли Година
1 Манол Манолов ЦСКА (София) 12 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Панайот Панайотов ЦСКА (София) 11 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Иван Колев ЦСКА (София) 11 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966
4 Стефан Божков ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Димитър Миланов ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Гаврил Стоянов ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Кирил Ракаров ЦСКА (София) 10 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
8 Георги Енишейнов ЦСКА (София) 9 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
8 Христо Андонов ЦСКА (София) 9 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
8 Иван Зафиров ЦСКА (София) 9 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981

Треньори най-много пъти шампиони на „А“ група

№ Име Отбор Титли Година
1 Крум Милев ЦСКА (София) 11 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Манол Манолов ЦСКА (София) 4 1971, 1972, 1973, 1975
2 Васил Методиев Локомотив (София)
Левски (София)		 4 1978
1984, 1985, 1988
2 Аспарух Никодимов ЦСКА (София) 4 1980, 1981, 1982, 1992
2 Георги Василев Етър (Велико Търново)
Левски (София)
ЦСКА (София)		 4 1991
1994, 1995
1997
5 Иван Радоев Левски (София) 3 1946, 1947, 1950
5 Димитър Пенев ЦСКА (София) 3 1987, 1989, 1990
5 Георги Дерменджиев Лудогорец 1945 (Разград) 3 2015, 2016, 2017

Данните са до 20.07.2017

С най-много мачове в „А“ група / Първа лига

№ Име Отбори Голове
1 Марин Бакалов 363 - Ботев (Пд), 46 - ЦСКА, 26 - Спартак (Пд),
15 - Марица, 14 - Олимпик (Тетевен)		 454
2 Динко Дерменджиев (Ботев (Пд) 447
3 Виден Апостолов 18 - Локомотив (Сф), 429 - Ботев (Пд) 444
4 Тодор Марев Черно море 422
5 Христо Бонев 404 - Локомотив (Пд), 6 - ЦСКА 410
6 Запрян Раков 359 - Ботев (Пд), 14 - Спартак (Пд),
15 - Марица, 15 - Олимпик (Тетевен)		 403
7 Малин Орачев 91 - Пирин (Бл), 201 - Нафтекс, 106 - Локомотив (Сф) 398
8 Тодор Янчев 88 - Нефтохимик, 290 - ЦСКА, 17 - Славия 395
9 Георги Илиев 251 - Черно море, 67 - Локомотив (Пд), 56 - ЦСКА 394
10 Димитър Младенов 347 - Ботев (Пд), 27 - ЦСКА, 14 - Локомотив (ГО) 389
10 Йордан Тодоров 56 - Черноморец (Бс), 183 - ЦСКА, 88 - Локомотив (Пд),
23 - Локомотив (Сф), 28 - Монтана		 389
12 Георги П. Василев Локомотив (Пд) 386
13 Божил Колев 119 - Черно море, 254 - ЦСКА 373
14 Добромир Жечев 185 - Спартак (Сф), 184 - Левски (Сф) 369
14 Стоян Чешмеджиев 216 - Спартак (Сф), 153 - Левски (Сф) 369
16 Димитър Пенев 35 - Локомотив (Сф), 329 - ЦСКА 364
16 Иван Зафиров 340 - ЦСКА (Сф), 24 - Сливен 364
16 Стефан Аладжов 364 - Левски (Сф) 364
  • С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.

Данните са обновени за последно на 20 януари 2018.

С най-много голове в „А“ група / Първа лига

№ Име Отбори Голове
1 Петър Жеков 8 - Димитровград, 101 - Берое, 144 - ЦСКА 253
2 Наско Сираков 8 - Хасково, 165 - Левски, 4 - Ботев (Пд), 19 - Славия 196
3 Мартин Камбуров 145 - Локомотив (Пд), 33 - Локомотив (Сф), 5 - Спартак (Пл),
3 - Ботев (Пд), 3 - ЦСКА, 7 - Берое[3]		 196
4 Динко Дерменджиев Ботев (Пд) 194
5 Христо Бонев 180 - Локомотив (Пд), 5 - ЦСКА 185
6 Пламен Гетов 2 - Етър, 109 - Спартак (Пл), 8 - ЦСКА, 26 - Левски (Сф), 20 - Шумен 164
7 Никола Котков 144 - Локомотив (Сф), 3 - ЖСК Славия, 18 - Левски (Сф) 163
8 Стефан Богомилов Черно море 162
9 Петър Михтарски 77 - Пирин (Бл), 46 - Левски (Сф), 32 - ЦСКА 158
10 Петко Петков 144 - Берое, 8 - Академик (Св) 152
11 Димитър Якимов 21 - Септември (Сф), 287 - ЦСКА 151
12 Георги Аспарухов 125 - Левски (Сф), 25 - Ботев (Пд) 150
12 Георги Каменов 150 - Ботев (Пд) 150
14 Тодор Диев 138 - Спартак (Пд), 8 - Спартак (Сф) 146
15 Атанас Михайлов 131 - Локомотив (Сф), 14 - ЖСК-Славия (Сф) 145
16 Никола Йорданов 132 - Дунав (Рс), 9 - Спартак (Пл) 141
  • С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.
  • Головете на Мартин Камбуров за сезон 2017/18 са включени.

Данните са обновени за последно на 3 декември 2017.

С най-много голове в един сезон на „А“ група

№ Име Сезон Отбори Голове
1 Христо Стоичков 1989/90 ЦСКА 38
2 Петър Жеков 1968/69 ЦСКА 36
3 Наско Сираков 1986/87 Левски (Сф) 36
4 Петър Александров 1986/87 Славия 33
5 Петър Жеков 1967/68 Берое 31
5 Петър Жеков 1969/70 ЦСКА 31
5 Георги Славков 1980/81 Тракия (Пд) 31
8 Наско Сираков 1993/94 Левски (Сф) 30
8 Атанас Пашев 1985/86 Тракия (Пд) 30

Най-много голове в една среща в „А“ група

№ Име Дата Мач Голове
1 Петър Михайлов 18.07.1951 ЦСКА - Торпедо (Русе) 12:0) 6
1 Иво Георгиев 14.10.1995 Спартак (Вн.) - Спартак (Пловдив) 8:1 6
1 Тодор Праматаров 17.05.1997 Славия - Раковски (Русе) 7:0 6
1 Цветан Генков 27.05.2007 Локомотив (Сф) - Черноморец Бургас (София) 9:0 6

Топ 15 на треньорите с най-много мачове в А група

№ Име Мачове
1 Георги Василев 470
2 Крум Милев 411
3 Георги Берков 397
4 Данко Роев 374
5 Атанас Ковачев 366
5 Димитър Димитров 366
7 Христо Младенов 357
8 Иван Радоев 353
9 Иван Моканов 349
10 Борис Николов 344
11 Динко Дерменджиев 340
12 Илия Панев 330
13 Георги Генов 318
14 Янко Динков 304
15 Манол Манолов 301

Вратари с над 300 мача в елита

№ Име Отбори Голове
1 Станчо Бончев 331 - Локо Пд, 28 - ЦСКА 359
2 Георги Велинов 5 - Дунав, 37 - Черно море, 277 - ЦСКА, 19 - Славия 338
3 Тодор Кръстев 337 - Берое 337
4 Николай Донев 207 - Локо Сф, 114 - Етър, 7 - Хебър 328
5 Георги Петков 165 - Славия, 149 - Левски 314
6 Димитър Вичев 290 - Ботев Пд, 21 - Берое 311
7 Йордан Господинов 142 - Нефтохимик, 15 - Литекс, 44 - Славия,
9 - Локомотив Мз, 22 - Калиакра, 72 - Локо Пд		 304

Данните са до 20.07.2017

Чужденците с най-много голове в А група

(Данните са до 27.07.2017 г.)

№ Име Отбори Голове Мачове
1 Маркиньош Беласица (17), ЦСКА (19), Локо Сф (17), Пирин (2), Монтана (1) 56 (239)
2 Марселиньо Лудогорец (53) 53 (163)
3 Мишел Платини Черноморец Бс (13), ЦСКА (24), Лудогорец (3), Славия (5) 45 (118)
4 Зоран Балдовалиев Локо Пд (16), Локо Сф (25) 41 (95)
5 Вилфред Нифлор Литекс (39) 39 (72)
6 Еуген Трика Литекс (22), ЦСКА (17) 39 (89)
7 Екундайо Джайеоба Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3) 39 (154)
8 Саша Симонович Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9) 39 (160)
9 Клаудиу Кешерю Лудогорец (37) 37 (56)
10 Базил де Карвальо Локо Пд (16), Левски (19) 35 (63)
11 Саша Антунович Спартак Вн (5), Локо Сф (30) 35 (105)
12 Велимир Иванович Славия (30), Спартак Вн (5) 35 (196)
13 Гара Дембеле Локо Пд (5), Левски (26) 31 (38)
14 Вандерсон Лудогорец (31) 31 (85)

Шампиони на България

В скоби е посочен общият брой титли на съответния отбор до момента

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Гола Треньор
2016/17 Лудогорец (6) ЦСКА (31) Левски (София) Клаудиу Кешерю Лудогорец (Разград) 22 (29 мача) Георги Дерменджиев
2015/16 Лудогорец (5) Левски (София) Берое (Стара Загора) Мартин Камбуров Локомотив (Пловдив) 18 (28 мача) Георги Дерменджиев
2014/15 Лудогорец (4) Берое Локомотив София Антонио Салас Кинта Левски София 14 (32 мача) Георги Дерменджиев
2013/14 Лудогорец (3) ЦСКА (31) Литекс Ловеч Вилмар Джордан
Мартин Камбуров 		Литекс Ловеч
Локомотив (Пловдив) 		20 (35 мача) Стойчо Стоев
2012/13 Лудогорец (2) Левски ЦСКА Базил де Карвальо Левски 19 (25 мача) Ивайло Петев
2011/12 Лудогорец (1) ЦСКА (31) Левски Жуниор Мораеш
Иван Стоянов 		ЦСКА
Лудогорец 		16 (24 мача)
16 (25 мача) 		Ивайло Петев
2010/11 Литекс Ловеч (4) Левски ЦСКА Гара Дембеле Левски 26 (24 мача) Любослав Пенев
2009/10 Литекс Ловеч (3) ЦСКА (31) Левски Вилфред Нифлор Литекс (Ловеч) 19 (27 мача) Ангел Червенков
2008/09 Левски София (26) ЦСКА Черно море Мартин Камбуров Локомотив (София) 17 (15 мача) Емил Велев
2007/08 ЦСКА (31) Левски София Локомотив София Георги Христов Ботев Пловдив 19 (30 мача) Стойчо Младенов
2006/07 Левски София (25) ЦСКА Локомотив София Цветан Генков Локомотив (София) 28 (30 мача) Станимир Стоилов
2005/06 Левски София (24) ЦСКА Литекс Ловеч Миливое Новакович

Жозе Фуртадо

Литекс Ловеч

Вихрен и ЦСКА

16 (28 мача) Станимир Стоилов
2004/05 ЦСКА (30) Левски София Локомотив Пловдив Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 27 (30 мача) Миодраг Йешич
2003/04 Локомотив Пловдив (1) Левски София ЦСКА Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 25 (30 мача) Едуард Ераносян
2002/03 ЦСКА (29) Левски София Литекс Ловеч Георги Чиликов Левски София 22 (26 мача) Стойчо Младенов
2001/02 Левски София (23) Литекс Ловеч ЦСКА Владимир Манчев ЦСКА 26 (38 мача) Славолюб Муслин
2000/01 Левски София (22) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Георги Иванов Левски София 21 (26 мача) Люпко Петрович
1999/00 Левски София (21) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Михаил Михайлов Велбъжд (Кюстендил) 20 (30 мача) Димитър Димитров
1998/99 Литекс Ловеч (2) Левски 1914 Левски (Кюстендил) Димчо Беляков Литекс Ловеч 21 (30 мача) Ферарио Спасов
1997/98 Литекс Ловеч (1) Левски 1914 ЦСКА Бончо Генчев

Антон Спасов

ЦСКА

Нефтохимик (Бургас)

17 (30 мача) Димитър Димитров
1996/97 ЦСКА (28) Нефтохимик (Бургас) Славия София Тодор Праматаров Славия София 26 (30 мача) Георги Василев
1995/96 Славия София (7) Левски 1914 Локомотив София Иво Георгиев Спартак (Варна) 21 (30 мача) Стоян Коцев
1994/95 Левски 1914 (20) Локомотив София Ботев (Пд.) Петър Михтарски ЦСКА 23 (30 мача) Георги Василев
1993/94 Левски 1914 (19) ЦСКА Ботев (Пд.) Наско Сираков Левски 1914 28 (28 мача) Георги Василев
1992/93 Левски 1914 (18) ЦСКА Ботев (Пд.) Пламен Гетов Левски 1914 26 (30 мача) Иван Вутов
1991/92 ЦСКА (27) Левски 1914 Локомотив Пловдив Наско Сираков Левски 1914 26 (30 мача) Аспарух Никодимов
1990/91 Етър (1) ЦСКА Славия София Ивайло Йорданов Локомотив (Горна Оряховица) 21 (30 мача) Георги Василев
1989/90 ЦСКА (26) Славия София Етър Христо Стоичков ЦСКА 38 (30 мача) Димитър Пенев
1988/89 ЦФКА „Средец“ (25) Витоша Етър Христо Стоичков ЦФКА „Средец“ 23 (30 мача) Димитър Пенев
1987/88 Витоша (17) ЦФКА „Средец“ Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 28 (30 мача) Васил Методиев
1986/87 ЦФКА „Средец“ (24) Витоша Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 36 (30 мача) Димитър Пенев
1985/86 Берое (1) Тракия Пловдив Славия София Атанас Пашев Тракия Пловдив 30 (30 мача) Евгени Янчовски
1984/85 Левски-Спартак (16) ЦСКА „Септ. знаме“ Тракия Пловдив Пламен Гетов Спартак (Плевен) 26 (30 мача) Васил Методиев
1983/84 Левски-Спартак (15) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Спартак (Варна) Едуард Ераносян Локомотив (Пловдив) 20 (30 мача) Васил Методиев
1982/83 ЦСКА „Септ. знаме“ (23) Левски-Спартак Тракия Пловдив Антим Пехливанов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1981/82 ЦСКА „Септ. знаме“ (22) Левски-Спартак Славия София Михаил Вълчев Левски-Спартак 24 (30 мача) Аспарух Никодимов
1980/81 ЦСКА „Септ. знаме“ (21) Левски-Спартак Тракия Пловдив Георги Славков Тракия Пловдив 31 (23 мача) Аспарух Никодимов
1979/80 ЦСКА „Септ. знаме“ (20) Славия София Левски-Спартак Спас Джевизов ЦСКА „Септ. знаме“ 21 (30 мача) Аспарух Никодимов
1978/79 Левски-Спартак (14) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив София Руси Гочев Черноморец (Бургас)

Левски-Спартак

19 (30 мача) Иван Вуцов
1977/78 Локомотив София (4) ЦСКА „Септ. знаме“ Левски-Спартак Стойчо Младенов Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Методиев
1976/77 Левски-Спартак (13) ЦСКА „Септ. знаме“ Марек (Станке Димитров) Павел Панов Левски-Спартак 20 (30 мача) Васил Спасов
1975/76 ЦСКА „Септ. знаме“ (19) Левски-Спартак Академик (София) Петко Петков Берое (Стара Загора) 19 (30 мача) Серги Йоцов
1974/75 ЦСКА „Септ. знаме“ (18) Левски-Спартак Славия София Иван Притъргов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1973/74 Левски-Спартак (12) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив Пловдив Петко Петков Берое (Стара Загора) 20 (30 мача) Димитър Дойчинов
1972/73 ЦСКА „Септ. знаме“ (17) Локомотив Пловдив Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 29 (34 мача) Манол Манолов
1971/72 ЦСКА „Септ. знаме“ (16) Левски-Спартак Берое Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 27 (34 мача) Манол Манолов
1970/71 ЦСКА „Септ. знаме“ (15) Левски-Спартак Ботев (Враца) Димитър Якимов ЦСКА „Септ. знаме“ 26 (30 мача) Манол Манолов
1969/70 Левски-Спартак (11) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 31 (30 мача) Рудолф Витлачил
1968/69 ЦСКА „Септ. знаме“ (14) Левски-Спартак Локомотив Пловдив Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 36 (30 мача) Стоян Орманджиев
1967/68 Левски София (10) ЦСКА „Червено знаме“ Локомотив София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 31 (30 мача) Кръстьо Чакъров
1966/67 Ботев (Пд.) (2) Славия София Левски София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Спасов
1965/66 ЦСКА „Червено знаме“ (13) Левски София Славия София Трайчо Спасов Марек (Станке Димитров) 21 (30 мача) Стоян Орманджиев
1964/65 Левски София (9) Локомотив София Славия София Георги Аспарухов Левски София 27 (30 мача) Рудолф Витлачил
1963/64 Локомотив София (3) Левски София Славия София Никола Цанев ЦСКА „Червено знаме“ 26 (30 мача) Георги Берков
1962/63 Спартак Пловдив (1) Ботев Пловдив ЦДНА Тодор Диев Спартак (Пловдив) 26 (30 мача) Димитър Байкушев
1961/62 ЦДНА (12) Спартак Пловдив Левски София Никола Йорданов Дунав Русе 20 (26 мача) Крум Милев
1960/61 ЦДНА (11) Левски София Ботев Пловдив Иван Сотиров Ботев Пловдив 20 (26 мача) Крум Милев
1959/60 ЦДНА (10) Левски София Локомотив София Христо Илиев

Любен Костов

Левски София

Спартак (Варна)

12 (22 мача) Крум Милев
1958/59 ЦДНА (9) Славия София Левски София Александър Василев Славия София 13 (22 мача) Крум Милев
1958 ЦДНА (8) Левски София Спартак (Плевен) Добромир Ташков Славия София 9 (11 мача) Крум Милев
1957 ЦДНА (7) Локомотив София Динамо Христо Илиев Динамо 14 (22 мача) Крум Милев
1956 ЦДНА (6) Динамо СКНА (Пловдив) Павел Владимиров Миньор Димитрово 16 (22 мача) Крум Милев
1955 ЦДНА (5) Ударник (София) Спартак (Сталин) Тодор Диев Спартак (Пловдив) 13 (26 мача) Крум Милев
1954 ЦДНА (4) Ударник (София) Локомотив София Добромир Ташков Ударник (София) 25 (26 мача) Крум Милев
1953 Динамо (8) ОСГ (София) ВМС (Варна) Димитър Минчев Спартак (Плевен)

ВВС (София)

15 (28 мача) Димитър Мутафчиев
1952 ЦДНВ (3) Спартак (София) Локомотив София Добромир Ташков

Димитър Исаков

Спартак (София)

Ударник (София)

10 (22 мача) Крум Милев
1951 ЦДНВ (2) Спартак (София) Динамо Димитър Миланов ЦДНВ 13 (22 мача) Крум Милев
1950 Динамо (7) Строител Академик (София) Любомир Хранов Динамо 11 (18 мача) Иван Радоев
1948/49 Динамо (6) ЦДНВ Локомотив София Димитър Миланов
Недко Недев 		ЦДНВ
Ботев при ДНВ (Варна) 		11 (18 мача) Рижьо Шомлай
1948 Септември при ЦДВ (1) Левски София Спартак (Варна)

Марек (Дупница)

Константин Николов
Христо Нелков
1947 Левски София (5) Локомотив София Левски (Пловдив)

Спартак (София)

Иван Радоев
1946 Левски София (4) Локомотив София Спартак (Варна)

Бенковски (Видин)

Иван Радоев
1945 Локомотив София (2) Спортист (София) Спартак (Варна)

СП 45(Пловдив)

1944 първенството не завършва
1943 Славия София (6) Левски София Левски Пловдив

Ботев (Пд.)

Димитър Байкушев
1942 Левски София (3) Македония (Скопие) Славия София Асен Панчев
1941 Славия София (5) ЖСК София Левски Пловдив
1940 ЖСК София (1) Левски София Славия София Янко Стоянов Левски София 14 (18 мача)
1939 Славия София (4) Владислав Варна Тича Варна Георги Пачеджиев АС-23 София 14 (18 мача)
1938 Тича Варна (1) Владислав Варна Шипка (София) Крум Милев Славия София 12 (18 мача)
1937 Левски София (2) Левски Русе Владислав Варна

Ботев (Пд.)

Кирил Йовович
1936 Славия София (3) Тича Варна Георги Дражев (Ямбол)

Кракра Перник

1935 Спортклуб София (1) Тича Варна Панайот Волов (Шумен)

Ботев Пазарджик

1934 Владислав Варна (3) Славия София Напредък Русе

Светослав Стара Загора

Алекси Алексиев
1933 Левски София (1) Шипченски Сокол Напредък Русе

Ботев Ямбол

Цветан Генев
1932 Шипченски Сокол (1) Славия София Сокол Пловдив

Победа 26 Плевен

Ференц Фан
1931 АС-23 (1) Шипченски Сокол Напредък Русе
1930 Славия София (2) Владислав Варна Ботев (Пд.)
1929 Ботев (Пд.) (1) Левски София Шипченски Сокол Никола Щерев
1928 Славия София (1) Владислав Варна Левски Пловдив

Левски Русе

1927 шампионатът е прекъснат
1926 Владислав Варна (2) Славия София Левски Русе

Ботев Пазарджик

Ернст Мург
1925 Владислав Варна (1) Левски София Левски Дупница

БП25 Плевен

Ернст Мург
1924 първенството не завършва

Хронология

Представяне

По отбор

Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват. /Плъзни надясно/

Отбор Шампион Вицешампион Трето място (полуфинал)***** Шампионат
ЦСКА (София)
31
23
6
1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008
Левски (София)
26
32
10
1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Славия (София)
7
10
12
1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943, 1996
Лудогорец (Разград)
6
0
0
2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017
Локомотив (София)
4
6
10
1939/40, 1945, 1964, 1978
Литекс (Ловеч)
4
1
3
1998, 1999, 2010, 2011
Владислав (Варна)
3
4
1(1)
1925, 1926, 1934
Ботев (Пловдив)
2
2
13(2)
1929, 1967
Спартак (Варна)***
1
2
6(3)
1932
Тича (Варна)
1
2
3
1938
Локомотив (Пловдив)
1
1
4
2004
Спартак (Пловдив)
1
1
0
1963
Етър (Велико Търново)
1
0
2
1991
Берое (Стара Загора)
1
1
2
1986
Спортклуб (София)****
1
0
0
1935
АС`23 (София)
1
0
0
1931
Левски (Русе)
0
1
2(2)
Македония (Скопие)
0
1
0
Спортист (София)
0
1
0
Нефтохимик (Бургас)
0
1
0
Левски (Пловдив)
0
0
4(3)
Напредък (Русе)
0
0
3(2)
Велбъжд (Кюстендил)
0
0
3
Хебър (Пазарджик)
0
0
2(2)
Тунджа (Ямбол)
0
0
2(2)
Марек (Дупница)
0
0
2(1)
Академик (София)
0
0
2
Левски (Дупница)
0
0
1(1)
БП25 (Пловдив)
0
0
1(1)
Сокол (Пловдив)
0
0
1(1)
Победа 26 (Плевен)
0
0
1(1)
Светослав (Стара Загора)
0
0
1(1)
Панайот Волов (Шумен)
0
0
1(1)
Миньор (Перник)
0
0
1(1)
Шипка (София)
0
0
1(1)
СП 45 (Пловдив)
0
0
1(1)
Бдин (Видин)
0
0
1(1)
Спартак (София)
0
0
1(1)
Спартак (Плевен)
0
0
1
Ботев (Враца)
0
0
1
Хасково
0
0
0

*** – Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).

**** – Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).

***** – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.

По градове

Таблицата показва българските шампиони по градове.

Място Град Титли Печеливши отбори
1
София
70
ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), Атлетик Слава 1923 (1), Спортклуб (1)
2
Разград
6
Лудогорец (6)
2
Варна
5
Владислав* (3), Тича* (1), Спартак (1)
4
Пловдив
4
Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1)
4
Ловеч
4
Литекс (4)
6
Стара Загора
1
Берое (1)
6
Велико Търново
1
Етър (1)

* Черно Море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.

Вечна ранглиста на „А“ футболна група

  • Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2017/18.

Последна актуализация на 29.10.2017. Не са включени анулираните мачове с Литекс Ловеч през сезон 2015/16.

М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 ЦСКА (София) 1 68 1931 1175 438 318 3983:1688 2788
2 Левски (София) 1 69 1963 1168 450 345 3837:1744 2786
3 Славия (София) 1 68 1941 846 461 634 2920:2257 2153
4 Локомотив (София) 2 64 1835 770 460 605 2644:2215 2000
5 Ботев (Пловдив) 1 62 1776 683 413 680 2562:2472 1779
6 Локомотив (Пловдив) 1 56 1645 644 374 627 2265:2275 1662
7 Черно море (Варна) 1 53 1524 540 391 593 1819:1932 1471
8 Берое (Стара Загора) 1 50 1472 497 342 633 1788:2141 1336
9 Спартак (Варна) 4 43 1202 378 270 554 1385:1829 1026
10 Миньор (Перник) 3 38 1055 330 248 477 1175:1594 908
11 Спартак (Плевен) 3 35 994 314 245 435 1150:1511 873
12 Литекс (Ловеч) 2 20 608 354 123 131 1113:552 831
13 Ботев (Враца) 2 28 848 288 185 375 1055:1266 761
14 Черноморец (Бургас) + 29 866 277 188 401 1057:1410 742
15 Етър (Велико Търново) 1 24 726 264 161 301 951:1043 689
16 Марек (Дупница) 3 29 838 251 177 410 920:1374 679
17 Сливен (Сливен) + 25 750 246 164 340 906:1109 656
18 Пирин (Благоевград) 1 25 739 230 182 327 791:1009 642
19 Дунав (Русе) 1 26 718 228 176 314 769:1084 632
20 Академик (София) 4 18 505 163 136 206 589:676 462
21 Спартак (Пловдив) + 17 441 158 121 162 562:581 437
22 Нефтохимик (Бургас) 2 14 413 165 79 169 579:544 409
23 Спартак (София) + 15 377 135 124 118 456:416 394
24 Добруджа (Добрич) 3 14 414 126 82 206 448:682 334
25 Беласица (Петрич) 3 12 368 116 68 184 377:590 300
26 Лудогорец 1945 (Разград) 1 6 180 107 41 32 341:134 255
27 Локомотив (Горна Оряховица) 2 10 287 99 54 134 294:416 252
28 Черноморец Бургас (Бургас) 4 7 218 92 53 73 288:223 237
29 Велбъжд (Кюстендил) 4 7 201 98 27 76 299:269 223
30 Монтана 1921 (Монтана) 2 9 260 61 60 139 247:396 182
31 Янтра (Габрово) 3 7 214 65 50 99 239:332 180
32 Шумен (Шумен) + 7 212 61 38 113 219:368 160
33 Пирин Благоевград (Благоевград) + 6 178 53 41 84 189:254 147
34 Хасково (Хасково) + 7 212 52 31 129 210:400 135
35 Академик (Свищов) 3 4 120 36 26 58 136:195 98
36 Видима-Раковски (Севлиево) + 5 150 28 36 86 126:271 92
37 Вихрен (Сандански) 3 4 118 38 14 66 117:173 90
38 Марица (Пловдив) 2 4 120 28 25 67 129:225 81
39 Родопа (Смолян) 4 4 118 31 17 70 106:196 79
40 Тунджа (Ямбол) Д 3 97 28 22 47 98:152 78
41 Завод 12 (София) + 3 74 23 27 24 72:80 73
42 Хебър (Пазарджик) 3 3 86 20 21 45 85:141 61
43 Септември (София) 1 3 78 16 20 42 101:160 52
44 Металург (Перник) 4 2 58 22 6 30 60:77 50
45 ВВС (София) + 2 54 13 21 20 60:63 47
46 Локомотив (Мездра) 4 2 60 17 13 30 69:89 47
47 Строител (София) + 2 50 13 18 19 47:53 44
48 Пирин (Гоце Делчев) 3 2 68 16 8 44 62:148 40
49 Червено знаме (София) + 2 40 13 13 14 46:50 39
50 Торпедо (Плевен) + 3 66 9 14 43 48:137 32
51 Калиакра (Каварна) 3 2 60 10 11 39 45:117 31
52 Рилски спортист (Самоков) 3 2 56 11 6 39 51:116 28
53 Академик (Варна) + 1 28 9 7 12 26:43 25
54 Олимпик (Тетевен) 4 1 30 11 2 17 26:50 24
55 Раковски (Русе) + 2 60 9 6 45 41:151 24
56 Димитровград (Димитровград) 3 1 30 8 6 16 32:66 22
57 ФК Димитровград + 1 30 7 6 17 36:60 20
58 Розова долина (Казанлък) 3 1 30 7 5 18 30:53 19
59 Верея (Стара Загора) 1 1 19 6 5 8 17:25 17
60 Славия (Пловдив) + 1 18 4 8 6 16:21 16
61 Несебър (Несебър) 2 1 30 5 5 20 26:63 15
62 Любимец 2007 (Любимец) 3 1 38 6 3 29 25:104 15
63 Павликени (Павликени) 3 1 26 5 4 17 12:45 14
64 Спортист (Своге) 4 1 30 5 4 21 23:59 14
65 Етър 1924 (Велико Търново) 2 1 30 4 4 22 20:75 12
66 Бдин (Видин) 3 1 18 2 4 12 13:35 8
67 Светкавица (Търговище) + 1 30 1 5 24 8:71 7
68 Черноморец Бургас (София) + 1 30 0 1 29 8:131 1

Легенда:

  • М – място в ранглистата;
  • Отбор – име на отбора;
  • Н – настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2015/2016 (1 = „А“ ФГ; 2 = „Б“ ФГ; 3 = „В“ АФГ; 4 = „A“ ОФГ; Д = отборът поддържа само юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
  • С – брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;
  • М – общо изиграни мачове през този период;
  • П – общо победи през този период;
  • Р – общо равни срещи през този период;
  • З – общо загуби през този период;
  • Г.Р. – общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
  • Т – общо спечелени точки – за да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 2 точки, за реми – една, въпреки че регламентът на провеждане на шампионатите е бил различен – за победа сега се дават 3 точки, а преди години за нулеви ремита не се даваха точки (1983 – 1987). Наказанията с отнемане на точки също не са взети под внимание.
  • Мачовете на Левски и Литекс срещу Металург (през пролетта на сезон 1998 – 99) не са зачетени и са отнети по 3 точки от активите на двата отбора, а Металург е изваден от групата.
  • Мачът между Велбъжд и ЦСКА също не е зачетен.
  • Славия приема актива на Строител (София) от 1951 г., защото година по-рано завършва на второ място в „А“ група под името Строител (София). На Строител се зачита само сезонът, в който играят отделно от Славия в „А“ група.
  • Спартак (Плевен) е наследник и на Торпедо (Плевен), защото Торпедо се влива в Спартак. На Торпедо се зачита само сезонът, в който играят отделно от Спартак в „А“ група.
  • След есенния полусезон на 1968/1969 по решение на ЦК на БКП става реорганизация на спортните дружества. Левски е обединен със Спартак (Сф) и Спортист (Кремиковци), ЦСКА със Септември (Сф), Славия с Локомотив (Сф), Миньор (Перник) с Металург (Перник) и Черно море с Академик (Вн). От началото на 1969 година „сините“ играят под името Левски-Спартак с точков и голов актив на Левски. На мястото на Спартак (Сф) и с неговия точков и голов актив влиза от „Б“ РФГ Академик (Сф). ЖСК Славия играе с точков и голов актив на Славия, а Локомотив (Сф) е изтрит от „А“ РФГ и губи служебно всички мачове от пролетта на 1969 с 0:3. Поради тази причина в крайното класиране участват 15 отбора.
  • Активите на Олимпик (Тетевен) и Олимпик-Берое са обединени защото когато Олимпик-Берое игра в „А“ ПФГ истинското Берое играеше в „А“ ОФГ-Стара Загора.
  • Отборът на Металург-Минерал е наследник на Металург (Перник). Играе домакинските си мачове на стадион Металург в Перник.
  • Детско-юношеският отбор на Раковски (кв. Сердика, София) е наследник на Завод 12 (София). Най-доброто постижение на Раковски е 5 място в Източната „А“ ОФГ-София град през 2000 г. До 2003 г. отборът игра в „Б“ ОФГ-София град.
  • Отборът на Софийски орлета (София) е наследник на ФК „ВВС“ (София), не военния, а футболния представителен отбор. През 2002 г. ФК „Софийски орлета“ участва в „Б“ ОФГ-София град.

Отбори от Тракия и Македония, участвали през 1941 – 1944

М Отбор С М П Р З Г.Р. Т
1 Македония (Скопие) 2 9 5 0 4 15 – 12 10
2 Беломорец (Кавала) 2 7 4 1 2 13 – 8 9
3 Локомотив (Скопие) 2 6 3 0 3 14 – 8 6
4 Македония (Битоля) 2 4 1 0 3 4 – 6 2
5 Вардар (Скопие) 1 1 0 0 1 1 – 4 0
6 Гоце Делчев (Прилеп) 1 1 0 0 1 0 – 8 0

Ранг в ЕКТ

А Група

ПОСЛЕДНО КЛАСИРАНЕ

Позиция Първенство Коефициент
27 Суперлига (0 ) 14,625
28 Висша лига(+4 ) 14,125
29 Първа професионална футболна лига (-4 ) 13,125
30 Първа лига (-2 ) 13.125
31 Първа Лига (-1 ) 12,000

Информацията е актуална към сезон 2015/16

ИСТОРИЯ
Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала „А“ група, е 16-то от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.[5]

Сезон Движение Място
2002/03 21
2003/04 (+1 ) 20
2004/05 (-1 ) 21
2005/06 (+4 ) 17
2006/07 (+1 ) 16
2007/08 (-1 ) 17
2008/09 (0 ) 17
2009/10 (0 ) 17
2010/11 (-4 ) 21
2011/12 (-7 ) 28
2012/13 (0 ) 28
2013/14 (+3 ) 25
2014/15 (0 ) 25
2015/16 (-4 ) 29
2016/17 (+2 ) 27
2017/18
2018/19
2019/20
2021/22
2022/23
2023/24
2024/25

Клубно класиране

Позиция Движение Отбор Коефициент
37 Лудогорец (Разград) 36, 000
248 Ботев Пловдив 3.775
249 Левски (София) 3.775
250 Дунав (Русе) 3.775
251 Берое 3.775
252 Славия София 3.775
253 Черно море 3.775
254 Литекс 3.775
255 ЦСКА (София) 3.775

Данните са от 24 ноември 2017 година.

Излъчване

От 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.

През сезон 2008/2009 правата за излъчване са закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.

За сезоните 2009/2010 и 2010/2011 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.

В края на сезон 2010/2011, след като PRO.BG се влива в bTV, каналът е преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери.

Дни преди началото на сезон 2011/2012 частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком – TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.

За началото на новия сезон 2012/2013 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.[6] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.[7] По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството. [8]

От сезон 2014/2015 след като TV7 и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в Нова Броудкастинг Груп, която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и Диема. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – Диема Екстра, като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал Диема Спорт. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – Диема Спорт 2, като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема. [9].

Източници

  1. ↑ Вечна ранглиста на „А“ група
  2. ↑ http://cska.gong.bg/bg-football/a-grupa/video-derbito-na-armiiata-se-prevyrna-v-krygla-nula-327947
  3. ↑ https://beroe.gong.bg/bg-football/parva-liga/multimedia/video/vechniiat-kamburov-e-v-top-3-na-golmajstorite-v-istoriiata-458848
  4. ↑ Левскар все още държи рекорда за най-млад играч в елита
  5. ↑ Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
  6. ↑ ТВ7 и ББТ взеха „А“ група
  7. ↑ „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.
  8. ↑ Филипов, Георги. „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група // Дневник.БГ. „Икономедиа“ АД, 24 юни 2014. Посетен на 24 юни 2014.
  9. ↑ Груп, Нова. Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България // novatv.bg. Нова Броудкастинг Груп, 15 август 2014. Посетен на 15 август 2014.
     Портал „Футбол“         Портал „Футбол“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първа_професионална_футболна_лига&oldid=8345469“.