Български народен съюз „Кубрат“: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| ръководител = [[Борис Сирманов]] |
| ръководител = [[Борис Сирманов]] |
||
| основаване = 1922 г. |
| основаване = 1922 г. |
||
| разформироване = 1944 г. |
| разформироване = 1944 г. ''(забранена)'' |
||
| идеология = [[национализъм]] |
| идеология = [[национализъм]] |
||
}} |
}} |
||
'''Българският народен съюз „Кубрат“''' (БНСК) е [[Крайна десница в България|крайнодясна]] силно повлияна от [[Фашизъм|фашизма]] [[политическа организация]] в [[България]] след 1922 |
'''Българският народен съюз „Кубрат“''' (БНСК) е [[Крайна десница в България|крайнодясна]] силно повлияна от [[Фашизъм|фашизма]] [[политическа организация]] в [[България]] след 1922 г.<ref name="поппетров">{{cite book | last = Поппетров | first = Николай | year = 2008 | title = Фашизмът в България. Развитие и прояви | publisher = „Кама“ | pages = 16, 21 – 24, 120 | isbn = 978-954-9890-92-1}}</ref> |
||
== История == |
|||
Българският народен съюз е създаден през 1913 |
Българският народен съюз е създаден през 1913 г., но след прекъсване по време на войните започва по-активна дейност през 1922 г.<ref name="поппетров"/> Основан е от група бивши офицери, начело с дългогодишния водач на организацията генерал [[Борис Сирманов]], включваща още генерал [[Владимир Вазов]] и генерал [[Георги Тодоров]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=VPwqAQAAIAAJ&q=БНСК+Вазов&dq=БНСК+Вазов&hl=en&sa=X&redir_esc=y Списание „Известия на държавните архиви“, книжка №69, София, 1995, Издателство „Наука и изкуство“, ISSN 0323 – 9780, с. 32]</ref> През 1923 г. се влива в [[Народен сговор|Народния сговор]], но през 1924 г. възстановява самостоятелността си.<ref name="поппетров"/> Обявява се за засилване на ролята на държавата, премахване на класовите противоречия и подкрепа на бедните.<ref name="поппетров"/> Съюзът има претенции за елитарност и към 1926 г. наброява към 15 000 членове в цялата страна, главно представители на средната класа в градовете.<ref name="поппетров"/> |
||
БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на италианския фашизъм, като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав с изправена ръка.<ref name="поппетров"/> |
БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на [[Италиански фашизъм|италианския фашизъм]], като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав с изправена ръка.<ref name="поппетров"/> |
||
Дейността на БНСК замира след 1931 |
Дейността на БНСК замира след 1931 г., но организацията продължава да съществува до окончателното ѝ ликвидиране след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г.<ref name="поппетров"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
| Ред 19: | Ред 20: | ||
[[Категория:Фашистки организации в България]] |
[[Категория:Фашистки организации в България]] |
||
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]] |
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]] |
||
[[Категория:Забранени крайнодесни партии]] |
|||
Версия от 14:22, 23 януари 2018
| Български народен съюз „Кубрат“ | |
| Ръководител(и) | Борис Сирманов |
|---|---|
| Основана | 1922 г. |
| Разформирована | 1944 г. (забранена) |
| Идеология | национализъм |
Българският народен съюз „Кубрат“ (БНСК) е крайнодясна силно повлияна от фашизма политическа организация в България след 1922 г.[1]
История
Българският народен съюз е създаден през 1913 г., но след прекъсване по време на войните започва по-активна дейност през 1922 г.[1] Основан е от група бивши офицери, начело с дългогодишния водач на организацията генерал Борис Сирманов, включваща още генерал Владимир Вазов и генерал Георги Тодоров.[2] През 1923 г. се влива в Народния сговор, но през 1924 г. възстановява самостоятелността си.[1] Обявява се за засилване на ролята на държавата, премахване на класовите противоречия и подкрепа на бедните.[1] Съюзът има претенции за елитарност и към 1926 г. наброява към 15 000 членове в цялата страна, главно представители на средната класа в градовете.[1]
БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на италианския фашизъм, като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав с изправена ръка.[1]
Дейността на БНСК замира след 1931 г., но организацията продължава да съществува до окончателното ѝ ликвидиране след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.[1]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 16, 21 – 24, 120.
- ↑ Списание „Известия на държавните архиви“, книжка №69, София, 1995, Издателство „Наука и изкуство“, ISSN 0323 – 9780, с. 32