Шипченска битка (юли 1877): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Romanov_Flag.svg“ с Flag_of_the_Russian_Empire_(black-yellow-white).svg
оставям само командващия операцията; форматиране: 5x тире-числа, 4x заглавие-стил, 2x тире, 15 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 5: Ред 5:
| картинка = Файл:View from Shipka.JPG|300px
| картинка = Файл:View from Shipka.JPG|300px
| описание = вр. Шипка
| описание = вр. Шипка
| период = 4-7 юли / [[16 юли]]–[[19 юли]] [[1877]]
| период = 4 – 7 юли / [[16 юли]]–[[19 юли]] [[1877]]
| място = [[Шипченски проход]], [[България]]
| място = [[Шипченски проход]], [[България]]
| причина =
| причина =
Ред 11: Ред 11:
| територия = Балкански полуостров
| територия = Балкански полуостров
| резултат = Победа за Русия
| резултат = Победа за Русия
| страна1 = [[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] [[Русия]]
| страна1 = {{флагче с име|Русия|1877}}
| страна2 = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Османска империя]]
| страна2 = {{флагче с име|Османска империя|1877}}
| командир1 = [[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]<br> [[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]]<br>[[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] генерал-майор [[Валериан Дерожински]]
| командир1 = {{флагче|Русия|1877}} [[Йосиф Гурко]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Николай Святополк-Мирски]]
| командир2 =[[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] Ахмед Хулюси паша
| командир2 = {{флагче|Османска империя|1877}} [[Ахмед Хулюси паша]]
| сила1 =[[Преден отряд]], [[Габровски отряд]] (IV-а Стрелкова бригада, XXX-и Донски Казашки полк, XXXVI-и Орловски Пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия).
| сила1 =[[Преден отряд]], [[Габровски отряд]] (IV-а Стрелкова бригада, XXX-и Донски Казашки полк, XXXVI-и Орловски Пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия).
| сила2 =Шипченски отряд 4 700
| сила2 =Шипченски отряд 4 700
Ред 21: Ред 21:
}}
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''Шипченска битка от юли 1877 г.''' е първото сражение в Шипченския проход в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 г., състояло се на 4 - 7/16 –19 юли [[1877]] година. В резултат на битката [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Руската армия]] установява контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], най-удобната и пряка връзка между [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]]. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.
'''Шипченска битка от юли 1877 г.''' е първото сражение в Шипченския проход в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли [[1877]] година. В резултат на битката [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Руската армия]] установява контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], най-удобната и пряка връзка между [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]]. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.
==Шипченска битка (юли 1877)==
===Разположение на силите===
След десанта през р. [[Дунав]] в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната [[Преден отряд|Предния отряд]] под командването на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Близка задача е установяване контрол над проходите в [[Стара планина]]. След овладяване на [[Хаинбоаз|''Хаинбоазкия проход'']] е планирано и превземането на ''[[Шипченския проход]]'', чрез комбинирани действия с [[Габровски отряд|Габровския отряд]]. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е [[генерал-майор]] [[Валериан Дерожински]]. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север - ''Средното беклеме'', ''Кадийската стена'', вр. ''Узункуш'', вр. ''Шипка'' и вр. ''Свети Никола''. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника (командир Ахмед Хулюси паша).


== Шипченска битка (юли 1877) ==
===Бойни действия===
=== Разположение на силите ===
На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски [[табур]]а от вр. ''Голям Бедек'', които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]] (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз [[Николай Николаевич]] е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната ([[подполковник]] Хоменко) към обяд на 5/17 юли превзема с. [[Зелено дърво]], обстрелва противниковите позиции на вр. ''Шипка'' и се отправя към ''Химитлийския проход''. Средната (подполковник Линдстрьом) нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата ([[капитан]] Кончалов) предприема обходно движение и достига вр. ''Демиртепе''. Провежда неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.
След десанта през р. [[Дунав]] в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната [[Преден отряд|Предния отряд]] под командването на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Близка задача е установяване контрол над проходите в [[Стара планина]]. След овладяване на [[Хаинбоаз|''Хаинбоазкия проход'']] е планирано и превземането на ''[[Шипченския проход]]'', чрез комбинирани действия с [[Габровски отряд|Габровския отряд]]. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е [[генерал-майор]] [[Валериан Дерожински]]. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север – ''Средното беклеме'', ''Кадийската стена'', вр. ''Узункуш'', вр. ''Шипка'' и вр. ''Свети Никола''. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника (командир Ахмед Хулюси паша).

=== Бойни действия ===
На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски [[табур]]а от вр. ''Голям Бедек'', които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]] (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз [[Николай Николаевич]] е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната ([[подполковник]] Хоменко) към обяд на 5/17 юли превзема с. [[Зелено дърво]], обстрелва противниковите позиции на вр. ''Шипка'' и се отправя към ''Химитлийския проход''. Средната (подполковник Линдстрьом) нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата ([[капитан]] Кончалов) предприема обходно движение и достига вр. ''Демиртепе''. Провежда неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.


Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата (две сотни пластуни) настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната (полковник Климентович) обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр. ''Демиртепе''. Настъпва срещу вр. ''Свети Никола'' и вр. ''Шипка''. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.
Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата (две сотни пластуни) настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната (полковник Климентович) обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр. ''Демиртепе''. Настъпва срещу вр. ''Свети Никола'' и вр. ''Шипка''. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.
Ред 36: Ред 37:
* [[Шипка (паметник)]]
* [[Шипка (паметник)]]


==Източници==
== Източници ==
* Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116-117, 142-143
* Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116 – 117, 142 – 143


[[Категория:Шипченска битка|*Шипченска битка, 1877, 07]]
[[Категория:Шипченска битка|*Шипченска битка, 1877, 07]]

Версия от 14:51, 2 февруари 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Първа битка при Шипка
Руско-турска война (1877–1878)
вр. Шипка
Информация
Период4 – 7 юли / 16 юли19 юли 1877
МястоШипченски проход, България
РезултатПобеда за Русия
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Русия РусияОсманска империя Османска империя
Командири и лидери
Русия Йосиф Гурко
Русия Николай Святополк-Мирски
Османска империя Ахмед Хулюси паша
Сили
Преден отряд, Габровски отряд (IV-а Стрелкова бригада, XXX-и Донски Казашки полк, XXXVI-и Орловски Пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия).Шипченски отряд 4 700
Жертви и загуби
ок. 350 убити и раненнинеизвестни

Шипченска битка от юли 1877 г. е първото сражение в Шипченския проход в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли 1877 година. В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.

Шипченска битка (юли 1877)

Разположение на силите

След десанта през р. Дунав в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Близка задача е установяване контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския проход, чрез комбинирани действия с Габровския отряд. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е генерал-майор Валериан Дерожински. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север – Средното беклеме, Кадийската стена, вр. Узункуш, вр. Шипка и вр. Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника (командир Ахмед Хулюси паша).

Бойни действия

На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор Николай Святополк-Мирски (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната (подполковник Хоменко) към обяд на 5/17 юли превзема с. Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на вр. Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната (подполковник Линдстрьом) нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата (капитан Кончалов) предприема обходно движение и достига вр. Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.

Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата (две сотни пластуни) настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната (полковник Климентович) обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр. Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.

Вижте още

Източници

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116 – 117, 142 – 143