Кировска област: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Географско положение, граници, големина === |
=== Географско положение, граници, големина === |
||
Кировска област се намира в източната част на [[Европейска Русия]], в [[Приволжски федерален окръг]]. На север граничи с [[Архангелска област]] и [[Република Коми]], на изток – с [[Пермски край]], на югоизток – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]], на юг – с [[Република Татарстан]], на югозапад – с [[Република Марий Ел]] и на запад – с [[Нижегородска област|Нижегородска]], [[Костромска област|Костромска]] и [[Вологодска област]]. В тези си граници заема площ от 120 374 km<sup>2</sup> (30-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,7% от нейната територия). |
Кировска област се намира в източната част на [[Европейска Русия]], в [[Приволжски федерален окръг]]. На север граничи с [[Архангелска област]] и [[Република Коми]], на изток – с [[Пермски край]], на югоизток – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]], на юг – с [[Република Татарстан]], на югозапад – с [[Република Марий Ел]] и на запад – с [[Нижегородска област|Нижегородска]], [[Костромска област|Костромска]] и [[Вологодска област]]. В тези си граници заема площ от 120 374 km<sup>2</sup> (30-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,7% от нейната територия).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article060601.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кировска област</ref> |
||
=== Релеф === |
=== Релеф === |
||
Кировска област е разположена в източната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлавя хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до '''337 m''' – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките [[Волга]] и [[Северна Двина]]. По течението на река [[Вятка (река)|Вятка]] са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера. |
Кировска област е разположена в източната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлавя хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до '''337 m''' – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките [[Волга]] и [[Северна Двина]]. По течението на река [[Вятка (река)|Вятка]] са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.<ref name="bse"></ref> |
||
=== Климат === |
=== Климат === |
||
Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16°С, средна юлска температура от 17 до 19°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг. |
Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16°С, средна юлска температура от 17 до 19°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.<ref name="bse"></ref> |
||
=== Води === |
=== Води === |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
=== Почви, растителност, животински свят === |
=== Почви, растителност, животински свят === |
||
Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река [[Вятка (река)|Вятка]], в южните части на областта – сиви горски почви (7%). |
Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река [[Вятка (река)|Вятка]], в южните части на областта – сиви горски почви (7%).<ref name="bse"></ref> |
||
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m<sup>3</sup>), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основоно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река [[Вятка (река)|Вятка]] и нейните притоци. |
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m<sup>3</sup>), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основоно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река [[Вятка (река)|Вятка]] и нейните притоци.<ref name="bse"></ref> |
||
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби. |
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.<ref name="bse"></ref> |
||
== Икономика и транспорт == |
== Икономика и транспорт == |
Версия от 11:29, 5 февруари 2018
(флаг) |
(герб) |
Административен център | Киров |
Губернатор | Николай Шаклеин |
Федерален окръг | Приволжски федерален окръг |
Площ |
120 374 km2 |
Население |
1 283 400 души (2017) |
Гъстота |
12,4 души/km2 |
Часова зона | UTC +3 |
Автомобилен код | 43 |
Кировска област е субект в състава на Руската федерация в Приволжски федерален окръг. Площ 120 374 km2 (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 283 400 души (38-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Административен център град Киров. Разстояние от Москва до Киров 896 km.
Историческа справка
Първото руско селище в региона Кашкаров се споменава в летописите през 1143 г., преименуван на Котелнич през 1181 г., от 1780 г. град Котелнич. През 1374 г. от новгородците е основан град Вятка, от 1934 г. град Киров. През 1459 г. за първи път е споменат Орлов, като се предполага, че е основан през ХІІ в., през 1780 г. официално е признат за град Орлов. През 1584 г. са основани укрепените пунктове Уржум и Яранск (от 1780 градове), а през 1780 г. за градове са признати Слободской, Малмиж и Нолинск. На 7 декември 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР е образуван Кировски край, отделен от състава на Горкиевски край. На 5 декември 1936 г. Кировски край е преименуван на Кировска област.
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Кировска област се намира в източната част на Европейска Русия, в Приволжски федерален окръг. На север граничи с Архангелска област и Република Коми, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Удмуртия, на юг – с Република Татарстан, на югозапад – с Република Марий Ел и на запад – с Нижегородска, Костромска и Вологодска област. В тези си граници заема площ от 120 374 km2 (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия).[1]
Релеф
Кировска област е разположена в източната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлавя хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до 337 m – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките Волга и Северна Двина. По течението на река Вятка са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.[1]
Климат
Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16°С, средна юлска температура от 17 до 19°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.[1]
Води
В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се в Каспийско море и на река Северна Двина (около 10%), вливаща се в Бяло море. Към водосборния басейн на Волга принадлежи нейния най-голям приток река Кама, която протича през източнате райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река Вятка (десен приток на Кама) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, Чепца, Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река Ветлуга (ляв приток на Волга). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Северна Двина. От тук води началото си и протича дясната съставяща на Северна Двина, река Юг с десния си приток Луза, а на североизток извира река Сисола, ляв приток на Вичегда, която е десен приток на Северна Двина.
Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основнато количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).
В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km2, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река Вятка, като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km2) на река Белая Холуница, ляв приток на Вятка. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km2, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.
Почви, растителност, животински свят
Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река Вятка, в южните части на областта – сиви горски почви (7%).[1]
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m3), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основоно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река Вятка и нейните притоци.[1]
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.[1]
Икономика и транспорт
В Киров има летище от регионално значение. Киров е свързан с железопътен транспорт с градовете от Транссибирската магистрала, (Москва и Владивосток).
Развита е и мрежата от автомобилни пътища с твърдо покритие.