Кировска област

Кировска област

Знаме на Кировска област (флаг)	(герб)
Административен център	Киров
Губернатор	Николай Шаклеин
Федерален окръг	Приволжски федерален окръг
Площ	120 374 km2
Население	1 283 400 души (2017)
Гъстота	10,66 души/km2
Часова зона	UTC +3
Автомобилен код	43

Кировска област е субект в състава на Руската федерация в Приволжски федерален окръг. Площ 120 374 km² (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 283 400 души (38-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Административен център град Киров. Разстояние от Москва до Киров 896 km.

Историческа справка

Първото руско селище в региона Кашкаров се споменава в летописите през 1143 г., преименуван на Котелнич през 1181 г., от 1780 г. град Котелнич. През 1374 г. от новгородците е основан град Вятка, от 1934 г. град Киров. През 1459 г. за първи път е споменат Орлов, като се предполага, че е основан през ХІІ в., през 1780 г. официално е признат за град Орлов. През 1584 г. са основани укрепените пунктове Уржум и Яранск (от 1780 градове), а през 1780 г. за градове са признати Слободской, Малмиж и Нолинск. На 7 декември 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР е образуван Кировски край, отделен от състава на Горкиевски край. На 5 декември 1936 г. Кировски край е преименуван на Кировска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Кировска област се намира в източната част на Европейска Русия, в Приволжски федерален окръг. На север граничи с Архангелска област и Република Коми, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Удмуртия, на юг – с Република Татарстан, на югозапад – с Република Марий Ел и на запад – с Нижегородска, Костромска и Вологодска област. В тези си граници заема площ от 120 374 km² (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия).

Релеф

Кировска област е разположена в източната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлавя хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до 337 m – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките Волга и Северна Двина. По течението на река Вятка са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.

Климат

Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16°С, средна юлска температура от 17 до 19°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.

Води

В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се в Каспийско море и на река Северна Двина (около 10%), вливаща се в Бяло море. Към водосборния басейн на Волга принадлежи нейния най-голям приток река Кама, която протича през източнате райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река Вятка (десен приток на Кама) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, Чепца, Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река Ветлуга (ляв приток на Волга). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Северна Двина. От тук води началото си и протича дясната съставяща на Северна Двина, река Юг с десния си приток Луза, а на североизток извира река Сисола, ляв приток на Вичегда, която е десен приток на Северна Двина.

Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основнато количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).

В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km², в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река Вятка, като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km²) на река Белая Холуница, ляв приток на Вятка. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km², като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.

Почви, растителност, животински свят

Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река Вятка, в южните части на областта – сиви горски почви (7%).

Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m³), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основоно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река Вятка и нейните притоци.

Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Кировска област е наброявало 1 283 400 души (38-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Плътност 10,66 души/km². Градско население 76,82%.

Национален състав

Съгласно преброяването през 2010 г.:

• руснаци – 1 199 691 души,
• татари – 36 457 души,
• марийци – 29 598 души,
• удмурти – 13 639 души,
• украинци – 7 718 души
• лица, които не са указали националност – 35 585 души

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Кировска област се дели на 6 областни градски окръга, 39 муниципални района, 18 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вятски поляни, Киров, Кирово Чепецк, Котелнич и Слободской) и 13 града с районно подчинение и 40 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Кировска област към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Киров (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Вятски Поляни	28	32 817	гр. Вятски Поляни	32 817	350
ІІ.Киров	757	527 733	гр. Киров	501 468
ІІІ.Кирово Чепецк	53	73 279	гр. Кирово Чепецк	73 279	40
ІV.Котелнич	29	23 966	гр. Котелнич	23 966	124
V.Слободской	50	33 115	гр. Слободской	33 115	35
VІ.Первомайски	840	6 534	сгт Первомайски	6 534	41
Муниципални райони
1.Арбажки	1 410	6 056	сгт Арбаж	3 207	204
2.Афанасиевски	5 230	12 547	сгт Афанасиево	3 454	270
3.Белохолуницки	4 236	17 445	гр. Белая Холуница	10 517	82
4.Богородски	1 443	4 172	сгт Богородское	2 554	127
5.Верхнекамски	10 370	27 783	гр. Кирс	9 589	281	Лесной, Руднични, Светлополянск
6.Верхошижемски	2 415	8 800	сгт Верхошижеме	4 172	85
7.Вятско-Полянски	908	28 003	гр. Вятски Поляни		350	Красная Поляна
8.Даровски	3 757	10 201	сгт Даровской	6 630	184
9.Зуевски	2 820	19 897	гр. Зуевка	10 595	121
10.Кикнурски	1 680	7 966	сгт Кикнур	4 521	301
11.Килмезки	3 106	11 409	сгт Килмез	5 636	358
12.Кирово-Чепецки	2 210	22 140	гр. Кирово Чепецк		40
13.Котелнически	3 979	13 485	гр. Котелнич		124
14.Куменски	1 911	16 479	сгт Кумени	4 741	65	Нижнеивкино
15.Лебяжски	1 336	7 371	сгт Лебяже	3 141	271
16.Лузки	5 360	15 997	гр. Луза	10 359	501	Лалск
17.Малмижски	2 190	23 533	гр. Малмиж	7 531	294
18.Мурашински	3 430	11 204	гр. Мураши	6 322	112
19.Нагорски	7 326	8 578	сгт Нагорск	4 476	157
20.Немски	2 158	6 928	сгт Нема	3 450	147
21.Нолински	2 250	19 556	гр. Нолинск	9 720	143	Аркул
22.Омутнински	5 168	40 915	гр. Омутнинск	22 317	190	Восточни, Песковка
23.Опарински	6 043	9 760	сгт Опарино	3 887	343
24.Оричевски	2 490	29 680	сгт Оричи	9 714	55	Льовинци, Мирни, Стрижи
25.Орловски	1 989	12 225	гр. Орлов	6 709	77
26.Пижански	1 160	9 773	сгт Пижанка	3 766	264
27.Подосиновски	4 265	14 247	сгт Подосиновец	3 777	454	Демяново, Пинюг
28.Санчурски	1 490	8 406	сгт Санчурск	4 169	312
29.Свечински	1 773	7 297	сгт Свеча	4 210	176
30.Слободской	3 712	30 730	гр. Слободской		35	Вахруши
31.Советски	2 330	25 146	гр. Советск	15 646	227
32.Сунски	1 260	5 910	сгт Суна	2 055	92
33.Тужински	1 530	6 592	сгт Тужа	4 288	219
34.Унински	2 130	7 934	сгт Уни	4 233	225
35.Уржумски	3 025	24 096	гр. Уржум	9 981	195
36.Фаленски	2 510	9 247	сгт Фаленки	4 788	151
37.Шабалински	3 916	9 365	сгт Ленинское	4 686	204
38.Юрянски	3 031	19 025	сгт Юря	7 373	68	Муригино
39.Ярански	2 431	23 753	гр. Яранск	16 106	257

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кировской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Икономика и транспорт

В Киров има летище от регионално значение. Киров е свързан с железопътен транспорт с градовете от Транссибирската магистрала, (Москва и Владивосток).

Развита е и мрежата от автомобилни пътища с твърдо покритие.

Външни препратки

• Официалният сайт на администрацията на Кировска област