Украйна: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 77.85.154.152 (б.), към версия на Nk
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1: Ред 1:
{{Държава
{{Държава
| кратко-име = Украйна
| кратко-име = Педерасоленд
| официално-име-бг = Република Украйна
| официално-име-бг = Република Украйна
| официално-име = Республіка Україна
| официално-име = Республіка Україна

Версия от 15:36, 8 февруари 2018

Република Украйна
Республіка Україна
      
Девиз: „Свобода, Съгласие, Добро“
Химн: 
Украйна още не е умряла
География и население
Площ603 550 km²[1]
(на 44-то място)
Граници • Русия
 • Беларус
 • Полша
 • Словакия
 • Унгария
 • Румъния
 • Молдова
СтолицаКиев
Официален езикукраински
Демонимукраинец
Население (01.01.2014)Понижение 45 245 894 [2]
(на 31-во място)
Гъстота на нас.68,2 души/km²
Управление
Форма
ПрезидентПетро Порошенко
Министър-председателВолодимир Гройсман
История
Украинска народна република1917 – 1921 г.
Независимост (от СССР)24 август 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2008)337 млрд $
(на 24-то място)
БВП на човек (ППС)6 900 $
ВалутаГривня (UAH)
Други данни
Часова зонаEET (UTC+2)
Автомобилно движениедясно
Интернет домейн.ua, .укр
Телефонен код380
ITU префиксUKR
Официален сайтukraine.ua
Украйна в Общомедия

Украйна (на украински: Україна) е държава в Източна Европа. Тя граничи с Черно море и Азовско море на юг, с Русия на изток, с Беларус на север и с Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова на запад. Площта ѝ е 603 628 km², 7% от които са водни площи.

Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави. Краткият, но твърде бурен период на независимост (1917 – 1921) след Октомврийската революция приключва с присъединяването на Украйна към СССР. Украйна отново става независима след разпадането на СССР през 1991 г.

История

 Основна статия: История на Украйна

Ранна история

Файл:Slavic peoples 6th century historical map.jpg
Разпространение на славяните през 6 век

Първите идентифицирани групи, населявали територията на днешна Украйна, са представители на халколитната трипилианска култура на запад и средностожката култура на изток. През 3 хилядолетие пр.н.е. те са заменени от културите на бронзовата епоха – ямната култура в степите и културата на погребалните камери на север.

През желязната епоха в степите живеят кимерийци, скити и сармати. През 6 век пр.н.е. по крайбрежието се появяват гръцки колонии, като Тирас, Олбия, Хермонаса. Те продължават да съществуват като римски и византийски градове до 6 век.

През 3 век на територията на Украйна се заселват готите, свързвани с черняховската култура. Северно от тях от 2 век до 5 век се развива киевската култура. В края на 4 век и двете области са подчинени от хуните. След техния разгром в средата на 5 век остготите се преселват в Панония и мястото им в степните райони е заето от прабългарите. В същото време от северозапад започват да се разселват славянски племена.

През 1912 г. край село Мала Перешчепина случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета сред които Йоахим Вернер разчита между знаците върху два златни пръстена името на Кубрат, като по този начин свързва цялата находка с владетеля на Велика България.

Средновековие

През 9 век Киев, плащал дотогава данък на Хазарския хаганат, е завладян от варягите Асколд и Дир, изместени малко по-късно от регента на Новгород Олег. По това време на територията на днешна Украйна живеят славянските племена поляни, древляни, северяни, уличи, тиверци и дулеби, както и етническата група рус, чийто произход е спорен. Киев се намира в земите на Рус, заобиколени от тези на поляните, и се превръща в център на държавата Киевска Рус.

Владимир I приема християнството за официална религия в Киевска Рус

През 11 век Киевска Рус е държавата с най-голяма територия в Европа. На запад тя е наричана Рутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната. През този период се появява наименованието Украйна, с което се означава областта Рус около градовете Киев, Чернигов и Переяслав. Християнството започва да прониква през 9 век, като е прието за държавна религия през 988 г. от великия княз Владимир Велики и за неговите нужди са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевска Рус става втората славянска държава, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата.

Въпреки успешното управление на Владимир Мономах, конфликтите между отделните князе на Киевска Рус довеждат до упадък в началото на 12 век. Киев е опустошен от Андрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена във Владимир, на североизток, където се образува Руската държава. В началото на 13 век руските земи и остатъците от Киевска рус са покорени от монголците.

Наследник на Киевска Рус през 13 и 14 век в западната част на днешна Украйна са княжествата Галич и Волиния, които през продължителни периоди са обединени. След опустошаването на Киев от Андрей Боголюбски през 1169 г. Галич-Волиния става доминиращата сила в днешна Украйна. През 13 век главен град на княжеството става Лвов, а князете стават васали на Монголската империя. През 14 век Полша и Литва водят продължителни войни срещу монголите и с времето голяма част от Украйна попада под тяхно управление.

Ново време

Богдан Хмелницки

След Люблинската уния от 1569 г. и образуването на Жечпосполита, Украйна става част от Короната на Полското кралство.

Междувременно казаците в южните части на днешна Украйна водят постоянни войни с трите си силни съседа – Жечпосполита, Московското княжество и Кримското ханство, васално на Османската империя. Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на 16 век казаците от днешна Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава. Напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки, започнало през 1648 г. След въстанието казаците се опитват да запазят автономията си, като се сближат с Русия, и през 1654 г. сключват Переяславския договор с нея. Правителството на Жечпосполита се опитва да постигне компромис с казашката държава и през 1658 г. двете страни подписват Хадиачкия договор, но споразумението е отменено с полско-руския Андрусовски договор от 1667 г., който поделя територията на Украйна между двете страни.

През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните от Руската империя области напълно изчезват. След трите Подялби на Полша в края на 18 век Галиция е присъединена към Австрийската империя, а останалата част от Украйна – към Русия. В хода на Руско-турските войни Руската империя завладява и южните части на страната. През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, прави опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. В същото време много украинци се интегрират успешно в руското общество. В районите под австрийско управление администрацията оказва натиск срещу идентификацията на местните жители с Русия. Драстичен пример е концентрационният лагер в Талерхоф близо до Грац, където загиват няколко хиляди души.

20 век

Специјално издање Либекишена

Когато Първата световна война и Руската революция от 1917 г. разтърсват Австрия и Русия, украинците се оказват между двете разпадащи се империи. През 1917 и 1918 г. възникват няколко отделни украински държави – Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.

Украйна претърпява поражение в Полско-украинската война. Не успяват и съвместните усилия на Йозеф Пилсудски и Симон Петлюра да спрат настъплението на червеноармейските войски от изток. В края на Полско-руската война Рижкият договор от март 1921 включва западните части на Украйна в Полша, а основната част е присъединена към СССР.

В началото на 20-те години украинската национална идея се възражда и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация. Новосъздадената широка образователна система, базирана на украинския език, довежда до ограмотяването на предимно украински-говорещото селско население. Експлозивно нарастват публикациите на украински и се усеща подем в целия културен живот. В същото време урбанизацията украинизира градските центрове.

В средата на 20-те години съветското правителство започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. През 1925 г. начело на комунистическата партия е поставен Лазар Каганович, който отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията, като Микола Хвилови и Олександер Шумски. През 1929 г. е предприета кампания срещу „националистите“ в партията, като чистките продължават до 1934 г.

През 1928 г. съветското правителство обявява първия петилетен план, поставящ си за цел индустриализацията на страната. Украйна е сред най-засегнатите райони, като през следващите години градското население нараства от 19% на 34%. Индустриализацията е съпътствана с масова колективизация. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху производителността в земеделието. Въпреки това, през 1932 г. съветското правителство увеличава квотите за доставки на храни от Украйна с 44%. Според съветското законодателство членовете на колхозите не получават никакво зърно, преди да са изпълнени задължителните доставки към държавата, което в много случаи е невъзможно и предизвиква масов глад. Според различни оценки жертвите на бедствието, наричано Голодомор (буквално преведено „гладна смърт“), са между 4 и 7 милиона души.

Опустошеният от войната Киев, 1941 г.

Когато силите на Оста навлизат в Съветския съюз през лятото на 1941 г., много украинци, особено в западните области, които са под руска власт само от две години, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава. Много от охранителите в германските концлагери в Полша са украинци, главно доскорошни военнопленници.[3] В тези концлагери са избити огромно количество руснаци, украинци, евреи и др. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Въпреки това, след началния период на известна толерантност, политиката на германците рязко се променя и украинското национално движение е смазано. Германската администрация не прави сериозни опити да експлоатира потенциалното недоволство от съветската система, като колхозите и принудителните доставки на храни са запазени. Както в цяла Европа, и тук се провежда системен геноцид срещу евреите, а много украинци са депортирани за принудителен труд в Германия. Общият брой на цивилните жертви в Украйна по време на войната се оценява на 7 милиона души, включително над 1 милион евреи, избити от германците и украинските националисти. Много цивилни стават жертва на принудителен труд и дори избиване на цели села за отмъщение за нападения срещу германски части. Освен това в Украйна се провеждат някои от най-активните военни действия в хода на цялата война – от киевското обкръжение, където са пленени над 660 хиляди съветски войници, и отбраната на Одеса до пресичането на Днепър от съветските войски.

През следващите десетилетия в Украйна се концентрират голямо количество съветски военни бази, оборудвани със съвременно въоръжение. Страната става важен център на тежката промишленост – военна промишленост, въгледобив, металургия, химическа промишленост, енергетика. Някогашната казашка степ в Днепропетровска и Запорожка област се превръща в свръхиндустриализиран район, което има значително въздействие върху околната среда и здравето на хората. За нуждите на енергетиката река Днепър е трансформирана в поредица от огромни язовири.

На 26 април 1986 г. в северния град Припят се взривява един от реакторите на Чернобилската атомна електроцентрала. Чернобилската авария е най-тежкият ядрен инцидент в историята. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места.

Независима Украйна

На 24 август 1991 г., в хода на разпадането на Съветския съюз, Украйна обявява своята независимост. Тя става един от учредителите на Общността на независимите държави. На 1 декември 1991 г. референдум утвърждава с голямо мнозинство независимостта на страната. Съветският съюз официално спира да съществува на 25 декември 1991 г. и суверенитетът на Украйна е признат от международната общност.

На 8 декември 1991 г. Украйна, Беларус и Руската Федерация подписват в Брест т.нар. Беловежко споразумение, с което казват на света, че СССР не съществува, и създават Общността на независимите държави (ОНД). След разпада на СССР Леонид Кравчук печели президентските избори в Украйна с близо 60% избираемост. По това време стандартът на живот рязко спада, като брутният вътрешен продукт се свива с близо 60% между 1990 и 1999 г.,[4][5] а нивата на инфлацията достигат петцифрени стойности.[6] Увеличават се престъпността и безработицата.

През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал ѝ в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз – Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Вторият президент на Украйна, Леонид Кучма, въвежда нова конституция през 1996 г.

Начало на 21 век

През 2004 г. президентските избори са спечелени от Виктор Янукович, но съдът определя изборите за подправени, което предизвиква вълна от недоволство. Това довежда до Оранжевата революция, която вкарва във властта Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, а Янукович остава в опозиция. Янукович бива избран за президент отново през 2010 г.[7]

Евромайдан

География

 Основна статия: География на Украйна
Карпати

Украйна е богата на природни ресурси (желязна руда, въглища, цветни метали, нефт, природен газ, каменна сол, сяра, графит, каолин). По голямата част от страната е равнинна. Само на запад и в южните части на Крим релефът е планински. Лятото е топло и сухо.

Границите и площта на Украйна съвпадат с тези на съществувалата до 1991 г. едноименна съюзна съветска република. Граничи на североизток с Русия, на север с Беларусия, на югозапад с Молдова, на запад с Полша, Словакия и Унгария. На малки откъслечни участъци по течението на реките Сучава, Прут и Дунав граничи с Румъния.

На юг страната е широко отворена към Черно и Азовско море, отделени от Кримския полуостров. В удобни заливи на морето са възникнали няколко украински пристанища – Одеса, Иличовск, Николаев, Керч, Мариупол и др.

През Украйна преминават важни железопътни, шосейни и водни пътища към Русия и Прибалтика, към Централна Европа и страните от Балканския полуостров.

Украйна е предимно равнинна страна. Равнинно-хълмистите земи заемат 95% от територията, а планинските земи съставляват едва 5% от площта на страната. Това са части от Източните Карпати и Кримските планини. Страната е богата на въглища (Донецки басейн), железни руди (Кривой рог), манган (Никопол) и др.

Украйна има гъста речна мрежа. През страната протичат големи реки като Днепър (трета в Европа след Волга и Дунав), Днестър, Южен Буг, Припят, Десна, Северен Донец. Долното течение на Дунав е естествена граница между Украйна и Румъния. Дължината на плавателния речен път е около 5 000 km. Главната плавателна река е Днепър, транспортното значение на която нараства още повече след изграждането на верига от водохранилища. Големи днепърски пристанища Черкаск, Кременчук, Киев, Днипро, Запорожие, Херсон и др.

Транспортната дейност се извършва и по Южен Бук, Донец, Днестър и други по-малки реки.

Столицата Киев е с население от 2 860 400 жители.

Икономика

 Основна статия: Икономика на Украйна
Промишлен робот в Запорожкия автомобилен завод

В съветската епоха украинската икономика е втората най-мощна от всички републики, концентрирана най-вече върху тежката промишленост и добива. Украинската ССР е и ключов за съветската икономика земеделски регион. След разпада на СССР започва преход към пазарна икономика, вследствие на който по-голямата част от населението се озовава под прага на бедността.[8] През 1990-те украинската икономика се свива драстично, и много украинци започват да разчитат на отглеждане на собствена храна и бартер, за да оцелеят.

Брутният национален продукт на Украйна през 1998 г. е 52 милиарда долара, а през 1999 г. е 49,2 милиарда – по 980 долара на човек, и с около 60% по-нисък от този през 1991 г.[9] Добивът на пшеница от 30 милиона тона през 1990 г., като е намалял с над 15 милиона тона през 1998 г. Добивът на царевица е 4 милиона тона, на ечемик – 6 милиона тона, на картофи – 17 милиона тона, на захарно цвекло – 20 милиона тона. Намалено е и производството на захар и вино, съответно от 5,3 милиона тона на 2,6 милиона тона и от 2720 хиляди хектолитра на 760 хиляди хектолитра. През същия период, 1990 – 1998 г., говедата са намалели от 25 милиона на 13 милиона, а овцете от 8,5 милиона на 1,7 милиона, свинете от 20 милиона на 9,5 милиона. Производството на въглища от 165 милиона тона е намаляло на 73 милиона, а на електроенергия от 299 милиарда киловатчаса на 172 милиарда киловатчаса, на чугун от 44 милиона тона на 21 милиона тона, на стомана от 52 милиона тона на 24 милиона тона, на цимент от 22,7 милиона тона на 5,6 милиона тона. През 1993 година Украйна отбелязва рекорд по най-висока инфлация в рамките на една календарна година.[10]

Средна работна заплата по регион в Украйна. Всички данни са в украинската гривна.

Едва след 2000 г. започва да се забелязва значителен напредък, и през 2006 г. БВП достига нивата от 1991 г. В този период растежът достига 5 – 10% годишно.[11] Настоящият общ БВП (2010 г.) се равнява на $ 305 млрд., на 40-то място в света, с индивидуална стойност на глава от населението, равна на $ 6700 (на 134-то място). Много висок процент от населението – 35%, продължават да живеят под линията на бедността. Световната банка определя Украйна като страна със среден доход на населението.[12] Основни проблеми продължават да са лошата инфраструктура, корупцията и бюрокрацията. Украинската стокова борса е с обща пазарна капитализация от $ 111 млрд., а през 2007 г. отбелязва рекорден ръст от 130%.[13]

Търговският флот на страната е с тонаж 1 354 000 тона. Основните износни продукти на земеделието са зърнени храни и зеленчуци, а на промишлеността – въглища, електроенергия, стомана, машини и химически продукти. Основни търговски партньори са Русия, Германия, Китай, Турция и Полша. Украйна е практически световен монополист в производството на титан, и е един от водещите производители на манган, цинк и желязо. Страната разполага с един от най-големите металургични отрасли в Източна Европа.[14] Промишлеността произвежда пълна гама от транспортни средства – автомобили, локомотиви, камиони, самолети, космически ракети. Голяма част от тях се изнасят за Европейския съюз и ОНД.[15] Украйна разчита на Русия за близо 35% от вноса си на природен газ и петрол, а през територията ѝ се транзитират 85% от всичкия природен газ за Европа.[16] Високите технологии и туризмът са едни от най-бързо развиващите се сектори, и в последните години Украйна се е превърнала в 8-мата най-посещавана дестинация в световен мащаб.[17]

Украйна е един от най-големите консуматори на електроенергия в Европа, а голяма част от електричеството се произвежда от АЕЦ. До 2030 г. страната ще построи 11 нови ядрени реактора.[18] През 2007 г. 47,4% от енергията се добива от ТЕЦ, 47,5% от АЕЦ, и 5,1% от ВЕЦ.[18] В страната работят 4 атомни електроцентрали. Чернобилската АЕЦ бива поетапно изведена от употреба след аварията през 1986 г.

Пътната система е обширна, но зле поддържана. Правителството планира да завърши 4500 km нови пътища до края на 2012 г.[19]

Държавно устройство

 Основна статия: Държавно устройство на Украйна

Украйна е полупрезидентска република. Сега действащата конституция е приета през юни 1996 г. Народът избира парламент и президент. Украинският парламент (наречен Върховна Рада) се състои от 450 души и се избира за 4-годишен мандат, а президентът – за 5. Парламентът гласува министър-председателя и правителството. Кандидатурата на министър-председателя е предложена от президента.

Административно деление

 Основна статия: Административно деление на Украйна

Украйна административно е разделена на една автономна република (Крим), 24 области и 2 града със специален статут (Киев и Севастопол).

Административни области в Украйна са: Виницка, Волинска, Днепропетровска, Донецка, Житомирска, Закарпатска, Запорожка, Ивано-Франковска, Киевска, Кировоградска, Луганска, Лвовска, Николаевска, Одеска, Полтавска, Ровненска, Сумска, Тернополска, Харковска, Херсонска, Хмелницка, Черкаска, Черновицка и Черниговска област.

Население

 Основни статии: Население на Украйна и Българи в Украйна

Населението на Украйна възлиза 49,5 милиона жители, като през последните години е намаляло с един милион, било е 51 милиона. Гъстотата на населението 82,7 д/km². Раждаемостта – 8,3‰, смъртността е 14,3‰, а прирастът отрицателен – минус 6,0‰. Градското население е 71% от населението на страната.

Според преброяване от 2001 г[20] населението на Украйна е 48 457 000 души, като 77,8% от тях са украинци, 17,3% руснаци, а останалите са от над 100 други народности, между които и българи (0,4%).

Градове

Киев
Лвов
Харков
  1. Киев – Київ – 2 660 401
    2. Харков – Харків – 1 464 740
    3. Днипро – Дніпро – 1 032 816
    4. Одеса – Одеса – 1 007 131
    5. Донецк – Донецьк – 999 975
    6. Запорожие – Запоріжжя – 799 348
    7. Лвов – Львів – 733 728
    8. Кривой рог – Кривий Ріг – 696 667
    9. Николаев – Миколаїв – 509 011
    10. Мариупол – Маріуполь – 482 440
    11. Луганск – Луганськ – 452 789
    12. Макеевка – Макіївка – 375 992
    13. Виница – Вінниця – 360 241
    14. Симферопол – Сімферополь – 341 599
    15. Севастопол – Севастополь – 340 353
    16. Херсон – Херсон – 319 278
    17. Полтава – Полтава – 309 960
    18. Чернигов – Чернігів – 300 497
    19. Черкаси – Черкаси – 293 271
    20. Суми – Суми – 282 198
    21. Горловка – Горлівка – 279 061
    22. Житомир – Житомир – 277 875
    23. Хмелницки – Хмельницький – 255 902
    24. Каменское – Кам'янське – 249 530
    25. Кропивницки – Кропивницький – 248 367

Вижте още

Външни препратки

Източник

  1. ↑ www.cia.gov // Посетен на 29 декември 2022 г.
  2. ↑ Евростат
  3. ↑ Ukrainians v.2 // holocaust-history.org. The Holocaust History Project, 2014. Посетен на 2014-03-18. (на английски)
  4. ↑ Ukrainian GDP (PPP) // World Economic Outlook Database, October 2007. Международен валутен фонд (МВФ). Посетен на 2008-03-10.
  5. ↑ Can Ukraine Avert a Financial Meltdown? // Световната банка. June 1998. Посетен на 2007-12-16.
  6. ↑ Figliuoli, Lorenzo и др. The IMF and Ukraine: What Really Happened // МВФ. 31 август 2002. Посетен на 2007-12-16.
  7. ↑ Ukraine election: Yanukovych urges Tymoshenko to quit, BBC News (February 10, 2010)
  8. ↑ Child poverty soars in eastern Europe, BBC News, October 11, 2000. Retrieved on 2009-01-12.
  9. ↑ CIA World Factbook – Ukraine. 2002 edition // CIA. Посетен на 2008-07-05.
  10. ↑ Skolotiany, Yuriy, The past and the future of Ukrainian national currency, Interview with Anatoliy Halchynsky, Mirror Weekly, #33(612), 2—September 8, 2006. Retrieved on 2008-07-05
  11. ↑ CIA World Factbook – Ukraine. 2004 edition // CIA. Посетен на 2008-07-05.
  12. ↑ What are Middle-Income Countries? // The World Bank – (IEG). Посетен на 2008-01-03.
  13. ↑ Pogarska, Olga. Ukraine macroeconomic situation – February 2008 // UNIAN news agency. Посетен на 2008-02-29.
  14. ↑ Industry of Ukraine // Usndt.com.ua. Посетен на 2010-12-30.
  15. ↑ Structure export and import, 2006 // State statistics Committee of Ukraine. Посетен на 2008-07-05.
  16. ↑ Ukraine's gas sector (PDF) // Oxford institute for energy studies. с. 36 of 123. Посетен на 2008-07-05.
  17. ↑ UNWTO World Tourism Barometer, volume 6, UNWTO (June 2008)
  18. ↑ а б Nuclear Power in Ukraine // World Nuclear Association. Посетен на 2007-12-22.
  19. ↑ Bose, Mihir. The long road to Kiev // BBC, July 7, 2008. Посетен на 2008-07-29.
  20. ↑ http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality/
Членове
Кандидати
1 не е ратифицирала устава на ОНД     2 от 2005 е само асоцииран член    
Членове
Наблюдатели
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Украйна&oldid=8379487“.