Йов Титоров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
'''Йов Титоров''' още '''Иван Иванов Стоянов Титоров'''<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 445, ISBN 954-528-790-X</ref><ref name="ташев 461">{{ташев|461}}</ref> е български политик към [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия (радослависти)]].
'''Йов Титоров''' още '''Иван Иванов Стоянов Титоров'''<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 445, ISBN 954-528-790-X</ref><ref name="ташев 461">{{ташев|461}}</ref> е български политик към [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия (радослависти)]].


Йов Титоров е най-дългогодишния председател на Върховната сметната палата. Оглавява я близо 20 години и така и не успява да преживее отстраняването си от нея, което го съсипва. В крайна сметка, след смъртта му - от 9 март 1925 г. с нов закон се учредява [[специален съд към Върховната сметна палата]] и същата се сдобива със съдебни функции.
Йов Титоров е най-дългогодишния председател на Върховната сметната палата. Оглавява я близо 20 години и така и не успява да преживее отстраняването си от нея, което го съсипва. В крайна сметка, след смъртта му - от 9 март 1925 г. с нов закон се учредява [[специализиран съд към Върховната сметна палата]] и същата се сдобива със съдебни функции.


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 19:55, 11 февруари 2018

Йов Титоров
български политик и писател
Роден
Починал
не по-рано от 1901 г.

Учил вОдески национален университет
Народен представител в:
IV ОНС   VI ОНС   IX ОНС   X ОНС   

Йов Титоров още Иван Иванов Стоянов Титоров[1][2] е български политик към Либералната партия (радослависти).

Йов Титоров е най-дългогодишния председател на Върховната сметната палата. Оглавява я близо 20 години и така и не успява да преживее отстраняването си от нея, което го съсипва. В крайна сметка, след смъртта му - от 9 март 1925 г. с нов закон се учредява специализиран съд към Върховната сметна палата и същата се сдобива със съдебни функции.

Биография

Роден е на 13 януари 1854 г. в Болград. Завършва "право" в Новорусийския университет.

Участва в Сръбско-турската война. След освобождението на България работи като член на Ломския околийски съд. В периода 1880 – 1882 е член и председател на Окръжния съд във Видин. Взема участие в Сръбско-българската война като полисмейстер в Пирот. [3]. След това става и председател на Окръжния съд в София. От 21 септември 1900 г. е министър на търговията и земеделието. От 1904 г. е председател на Върховната сметна палата.

Умира на 2 януари 1925 г.

Творчество

Автор е на книгите:

  • Българите в Бесарабия.София, 1903.
  • Георгий Иванович Цанко-Килчик. София, 1910.
  • Политико-обществени спомени. София, 1922.

Източници

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 445, ISBN 954-528-790-X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 461.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 462.
Георги Странски Председател на Сметната палата (1904 – 1924) Михаил Генадиев