Маргарита Драчка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Етикет: добавен етикет nowiki в статията
Ред 1: Ред 1:
{{монарх
{{без източници}}
{{Жена монарх
| име =Маргарита Драчка
| име =Маргарита Драчка
| описание =Кралица на Неапол
| описание =Кралица на Неапол
| изображение за личността =Margherita di durazzo.jpg
| изображение за личността =Margherita di durazzo.jpg
| описание на изображението =
| описание на изображението =
| управление =
| управление = [[12 май]] [[1382]] - [[24 февруари]] [[1386]]
| съпруга на =[[Карл III Анжуйски]]
| съпруга на =[[Карл III Анжуйски]]
| втори брак =
| втори брак =
Ред 11: Ред 10:
| регент на =
| регент на =
| регентство =
| регентство =
| коронация =
| коронация = [[25 ноември]] [[1382]]
| обкръжение =
| обкръжение =
| пълно име =
| пълно име =
| други титли =
| други титли = Кралица на Унгария и Княгиня на [[Ахейско княжество]]
| кръщене =
| кръщене =
| място на раждане = [[Неапол]], [[Италия]]
| родена = [[28 юли]] [[1347]]
| място на раждане =
| място на смъртта = [[Барониси]], [[Италия]]
| погребана в = катедралата „Св.Матей“ в Салерно
| починала =
| място на смъртта =
| погребана в =
| предшествана от =
| предшествана от =
| наследена от =
| наследена от =
| потомци =Мария, [[Джована II Анжуйска]], [[Ладислав Анжуйски|Ладислав (Ласло) Неаполитански]]
| потомци =
| династия =
| династия = [[Сицилиански Анжуйци]]
| баща = Карл Анжуйски,херцог на Дурацо
| баща = [[Карл II Анжуйски]]
| майка = Мария от Калабрия
| майка =[[Мария Арпад]]
| подпис =
| подпис =
| герб =Armoiries André Hongrie.svg
| герб =Armoiries André Hongrie.svg
Ред 56: Ред 53:
Маргарита умира от чума на 6 август 1412 г. и е погребана в катедралата „Св.Матей“ в Салерно.
Маргарита умира от чума на 6 август 1412 г. и е погребана в катедралата „Св.Матей“ в Салерно.


== Източници ==
<references />
* Salvatore Fodale: ''Margarete 11<nowiki>)</nowiki>''. In: ''[[Lexikon des Mittelalters]]'', Bd. 6 (1993), Sp. 237f.
* Brigitte Sokop: ''Stammtafeln europäischer Herrscherhäuser''. 3. Aufl. Wien 1993.
{{превод от|en|Margaret of Durazzo|512035430}}
{{превод от|en|Margaret of Durazzo|512035430}}



Версия от 05:53, 18 февруари 2018

Маргарита Драчка
Кралица на Неапол
Margherita di durazzo.jpg
Управление12 май 1382 - 24 февруари 1386
Коронация25 ноември 1382
Лични данни
Родена
Починала
6 август 1412 г. (65 г.)
Погребана вкатедралата „Св.Матей“ в Салерно
Други титлиКралица на Унгария и Княгиня на Ахейско княжество
Семейство
ДинастияСицилиански Анжуйци
БащаКарл II Анжуйски
МайкаМария Арпад
БракКарл III Анжуйски
ПотомциМария, Джована II Анжуйска, Ладислав (Ласло) Неаполитански
Герб
Маргарита Драчка в Общомедия

Маргарита Драчка, известна повече като Маргарита от Дурацо или Маргарита ди Дурацо, е неаполитанска и унгарска кралица и принцеса на Ахея - втора съпруга на неаполитанския крал Карл III Анжуйски. Управлява Неапол като регент на сина им Ладислав Анжуйски. Родена е на 28 юли 1347 година.

Произход

Маргарита е дъщеря на херцога на Дурацо, Карл Анжуйски и на Мария от Калабрия. По бащина линия Маргарита е правнучка на неаполитанския крал Карл II Анжуйски и на унгарската принцеса Мария Арпад, а по майчина линия е правнучка на техния син Робер Анжуйски и на арагонската инфанта Йоланда.

Брак и деца

През февруари 1369 г. двадесет и две годишната Маргарита е омъжена за двадесет и четири годишния си първи си братовчед Карл Анжуйски, херцог на Дурацо. Бракът им е уреден от лелята на Маргарита - неаполитанската кралица Джована I, чийто наследник на престола по това време е самият Карл. Карл и Маргарита имат три деца:

Борби за власт

През 1380 г. неаполитанската кралица Джована I е обявена за еретичка от папа Урбан VI, който на 1 юли 1881 обявява съпруга на Маргарита за законен владетел на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява френския принц Луи I Анжуйски, брат на френския крал, и го обявява за свой наследник. Подкрепен от папата и унгарските си роднини, Карл Анжуйски успява да детронира леля си и след като я убива през 1382 г., заема престола на Неапол като Карл III Анжуйски, а Маргарита е обявена за негова кралица.

През 1383 г. Карл III Анжуйски наследява Ахейското княжество, а през същата година, като глава на Анжуйската династия, получава и предложение да заеме унгарския престол. За целта обаче той трябва да се изправи срещу братовчедка си - унгарската кралица Мария Анжуйска. Маргарита се опитва да убеди съпруга си да не предприема тази авантюра, но Карл III се впуска в битката за унгарския престол и през 1385 г. успява да детронира Мария от престола и сам поема унгарската корона като Карой II. На следващата година обаче съпругът на Маргарита е убит във Вишеград, като убийството му е организирано от майката на Мария Анжуйска - Елизабета Босненска. Убийството на съпруга ѝ поставя Маргарита в позиция на регент на невръстния им син Ладислав, който трябва да управлява в Неапол, докато властта в Унгария отново преминава към Мария Анжуйска. Начело на Неаполитанското кралство, Маргарита започва да подготвя отмъщението за смъртта на съпруга си и на свой ред организира убийството на Елизабет от Босна.

Смърт

Надгробен паметник в Салерно

Маргарита умира от чума на 6 август 1412 г. и е погребана в катедралата „Св.Матей“ в Салерно.

Източници

  • Salvatore Fodale: Margarete 11). In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 237f.
  • Brigitte Sokop: Stammtafeln europäischer Herrscherhäuser. 3. Aufl. Wien 1993.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margaret of Durazzo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​