Шарл II Анжуйски

Карл II Анжуйски
Крал на Неапол и Сицилия титулярен крал на Йерусалим княз на Салерно
Наследил	Карл I Анжуйски
Наследник	Робер I Анжуйски
Лични данни
Роден	около 1254 г.
Починал	5 май 1309 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Погребан в	Базилика "Санта Киара"
Други титли	граф на Прованс
Семейство
Династия	Анжу-Сицилиански дом
Баща	Карл I Анжуйски
Майка	Беатрис Прованска
Брак	Мария Арпад
Потомци	Карл Мартел Анжуйски
Герб
Карл II Анжуйски в Общомедия

Карл II наричан Куция е крал на Неапол и Сицилия, титулуван крал на Йерусалим, княз на Салерно,граф на Прованс

Произход

Син на Карл I Анжуйски и Беатрис Прованска-най-малката дъщеря на графа на Прованс Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на граф Томас I Савойски.

Брак

През 1270 г. Карл се жени за 12-годишната Мария Арпад (1257-25 март 1323), унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Тя е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272-1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна.

Мария ражда на Карл II 14 деца:

• Карл Мартел Анжуйски  (08.09.1271 — 12.08.1295)
• Маргарет Анжуйска (1273-1299), графиня на Анжу
• Св. Луи Тулузки (1275-1298), архиепископ на Тулуза
• Робер I Анжуйски (1277-1343), крал на Неапол
• Филип I, принц на Таранто
• Раймон Беренгер (1279-1307), граф на Андрия
• Жан (1283-1308)
• Тристан (1284-1288)
• Петър Темпеста (1291-1315), граф на Гравина
• Жан де Гравина (1294-1336), херцог на Дурацо
• Бланка Анжуйска (1280-1310), кралица на Арагон, съпруга на Хайме II
• Елеонора Анжуйска (1289-1314), кралица на Сицилия
• Мария Анжуйска (1290-1346), кралица на Майорка
• Беатрис Анжуйска (1295-1321)

• 
  Карл Мартел Анжуйски
• 
  Св. Луи Тулузски - худ. Пиеро дела Франческа
• 
  Луи Тулузки коронова брат си Робер за крал на Неапол -худ.Симоне Мартини
• 
  крал Робер Анжуйски
  /детайл/
• 
  Филип Тарентски
• 
  Надгробие на Бланка Анжуйска,кралица на Арагон
• 
  Елеонора Анжуйска

Плен

През 1284 попада в плен на Педро III Арагонски, краля на Арагон. Нито була за отлъчване на папа Мартин IV, нито поход на французите могли да заставят Педро III да освободи Карл. Чак през 1288 г.Хайме II, наследил Сицилия след смъртта на Педро III, пуска Карл на свобода, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Въпреки даденото обещание обаче Карл възобновява борбата срещу Арагон.

Източници

• Salvatore Fodale: Karl II. von Anjou. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 985.
• Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278–1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1. (Dissertation Würzburg 1993)
• August Nitschke: Carlo II d'Angiò. In: Alberto M. Ghisalberti (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 20 (Carducci–Carusi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1977, S. 227–235 (italienisch)..