Дионис

Дионис, Лувъра

Дионис (грц. Διόνυσος; лат. Bacchus - Бакхус, Бакх) е древногръцки бог с тракийски произход, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Почитан е и в Древния Рим (Бакхус, Либер), в Тракия (Загрей) и във Фригия (Сабазий). Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим — вакханалии, в Тракия — розалии.

Дионис, един от главните богове в гръцкия пантеон, е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна - критската богиня-майка. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори изваждат от трако-фригийски Земело - Земя. Когато ревнивата Хера разбира, че Семела (смъртна жена, по другата версия - богиня на земята) е бременна от Зевс, тя й се явява като старица и посява в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото й дете, като накарала Семела да моли Зевс да й докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещава, да не го моли за това, защото няма смъртен, който да види бог и да остане жив, но накрая отстъпва пред молбите й. Семела загинала от пламъците на Перуна. Зевс спасява нероденото дете, като го зашива вътре в бедрото си. Няколко месеца по-късно се ражда Дионис, който по-късно я изважда от ада и прави безсмъртна.

Според друга версия Дионис е син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивaта Хера отново се опитва да убие детото, този път като изпраща титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхуват, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследват. При това Дионис претърпява различни метаморфози - превръща се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсват и изяждат части от тялото му. Зевс изпепелява с мълнията си титаните и от тяхния прах се раждат хората. Това схващане е основата на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионисий, тоест божествена същност. Атина и Деметра успяват да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използва сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставя в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис "дважди роден". Някъде се казва, че Зевс дава на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.

Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който е настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленява Ликург и го ослепява. По други версии му вдъхва лудост и Ликург убива сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставя Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследява и тайните на Дионисовите мистерии, произлиза и Орфей. После Дионис отива в Тива и там също сменя старата династия. Следван винаги от тиас - спътници, най-често жени, Дионис завладява разни страни, в които жените преминават на негова страна, опълчват се срещу мъжете си, които напускат градовете и бродят из планините, обхванати от вакхическа лудост.

На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.

Произход на култа

Всички извори показват, че Дионис не е гръцко божество, а анатолийско или тракийско - идва от Мала Азия в Тракия и от там преминава в Гърция. Минойски таблички с неговото име указват от друга страна критски произход.

Почитание в Тракия

Според древните извори култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция. Монети на тракийски царе (Аматок, Медок и др.) често изобразяват символи на Дионис - гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.

• като слънчев бог - преди всичко в Тракия, широко засвидетелстван култ. Макробий пише, че за траките Дионис и слънцето са един и същ бог.

• Сабазий, според древните автори, е форма на тракийския Дионис.

• като прорицател; култ само в Тракия, свързан с Марон, Резос, Орфей и др. Сближава се по този начин с култа на Аполон. Вероятно под тракийско влияние в светилището на Аполон в Делфи започва да се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. Херодот и Макробий пишат за храм на Сабазий/Дионисий на върха на най-високата планина в Тракия. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. Според Макробий храмът бил с кръгла форма и отвор на тавана, което говори и за слънчев култ. Настоящи разкопки в Перперикон в Родопите дава основания да се смята, че откритото там светилище е именно този храм.

• Александър Велики се обявява "Нов Дионис" в походите си към Мала Азия. Той, както и първият император на Римската империя Октавиан Август, получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.

• официален култ в Севтополис.

Изображения

До края на 5 в. пр.н.е. като дърво или колона, с маска на брадат мъж, с дълъг хитон и венец от бръшлян или лозови листа и тирс вместо жезъл.

От края на 5 в. пр.н.е. и особено от 4 в. пр.н.е. - младеж с дълги коси, високи обувки, много често с преметната през рамо сърнешка или пантерова кожа и атрибути: тирс, чаша, бръшлян, лоза, фалос.

Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство още преди римската епоха: Русе, Боровско съкровище (сватба с Ариадна), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки - юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пан, сатири, пантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчни плочки от Мелник - конник, според надписа "Асдулео", със спътници под лоза. Релефът на една плочка изобразява намирането на Ариадна на о. Наксос.

Спътници: Пан, менади, сатири, силени.

Свещени животни: бик, козел, сърна, пантера, лъв, магаре.

Литература и източници

• Г. Михайлов, Траките, С. 1972, с. 222-228

• Енциклопедия на изобразителните изкуства на България, т. 1, С. 1980, с. 248-249

Вижте също

• Родословно дърво на гръцки богове
• Перперикон
• Беси