Агамемнон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 145.255.212.157 (б.), към версия на Ket
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 16: Ред 16:


== Агамемнон в литературата, киното и телевизията ==
== Агамемнон в литературата, киното и телевизията ==
* герой от трагедията на [[Есхил]] „Агамемнон“ (458 г. пр. Хр.), [[Софокъл]] „Аякс“ (ок. 455-448 г. пр. Хр.), [[Еврипид]] „Ефигения и Авлида“ (408-405 г. пр. Хр.)<ref name="trud">{{cite book |title= Енциклопедия: Герои на световната литература |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Труд |location=София |isbn=978-954-528-814-2 |pages=7 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
* герой от трагедиите „Агамемнон“ и „Троянки“ (средата на 1 в. сл. Хр.) от римския писател [[Луций Аней Сенека]].<ref name="trud" />
* В научно-фантастичния [[сериал]] [[Вавилон 5]] '''Агамемнон''' е името на [[космически кораб]] на „Земния Съюз“, под командването на [[капитан]] Джон Шеридан до началото на 2259 г.Корабът и екипажа му участват в множество космически сражения, като най-значимото от тях е последната [[битка]] във войната срещу президента-[[диктатор]] Уилям Кларк.
* В научно-фантастичния [[сериал]] [[Вавилон 5]] '''Агамемнон''' е името на [[космически кораб]] на „Земния Съюз“, под командването на [[капитан]] Джон Шеридан до началото на 2259 г.Корабът и екипажа му участват в множество космически сражения, като най-значимото от тях е последната [[битка]] във войната срещу президента-[[диктатор]] Уилям Кларк.



Версия от 21:20, 28 февруари 2018

Погребална златна маска, наречена 'Маска на Агамемнон' от Хайнрих Шлиман, който я открива през 1876 г. в Микена. Всъщност маската е по-стара, датирана към 1550–1500 г. пр.н.е.

Агаме́мнон (гръцки: Аγαμέμνων) („много решителен“) е цар на Микена, един от най-известните герои от гръцката митология. Агамемнон е син на царя на Микена Атрей (или Аргос) и царица Аеропа, по-възрастен брат на Менелай, внук на Пелопс и правнук на Тантал. [1]

Ранни години

Бащата на Агамемнон, Атрей бил убит от Егист, който завзел трона на Микена и властвал заедно с баща си Тиест. През това време Агамемнон и Менелай били приютени от Тиндарей, краля на Спарта. Там те се оженили за дъщерите на Тиндарей Клитемнестра и Хубавата Елена. Агамемнон и Клитемнестра имали четири деца – три дъщери, Ифигения, Електра и Хризотемида и един син, Орест.

Менелай наследява Тиндарей на трона на Спарта, а Агамемнон с помощта на брат си изгонва Егист и Тиест и си връща царството на баща си. След това разширява владенията си чрез завоевания и става най-силният владетел в Гърция.

Агамемнон е върховен вожд на гръцките войни в похода срещу Троя. За да намали силата на проклятието на боговете, тежащо над дома му от времето на дядо му Тантал, принася дъщеря си Ифигения в жертва преди флотата да тръгне от Авлида. Пред вратите на Троя връща пленницата Хризеида на баща ѝ Хриз и отнема от Ахил Бризеида, което е основната тема на „Илиада“. [1]

Историята на рода на Агамемнон още от легендарния цар Пелопс е помрачена от хомосексуално изнасилване, убийство, кръвосмешение и предателство. Гърците вярвали, че това бурно минало е станало проклятие за цялата династия на Атридите.

В края на живота си се завръща в родината си с Касандра, но е убит от Клитемнестра или от нейния прелъстител Егист, или от двамата на трапезата или в банята. Отмъстен е от сина си, Орест. [1]

Агамемнон в литературата, киното и телевизията

  • герой от трагедията на Есхил „Агамемнон“ (458 г. пр. Хр.), Софокъл „Аякс“ (ок. 455-448 г. пр. Хр.), Еврипид „Ефигения и Авлида“ (408-405 г. пр. Хр.)[2]
  • герой от трагедиите „Агамемнон“ и „Троянки“ (средата на 1 в. сл. Хр.) от римския писател Луций Аней Сенека.[2]
  • В научно-фантастичния сериал Вавилон 5 Агамемнон е името на космически кораб на „Земния Съюз“, под командването на капитан Джон Шеридан до началото на 2259 г.Корабът и екипажа му участват в множество космически сражения, като най-значимото от тях е последната битка във войната срещу президента-диктатор Уилям Кларк.

Източници

  1. а б в Батаклиев, Георги. Антична митология. Справочник. София, ДИ „д-р Петър Берон“, 1985. с. 8 – 9.
  2. а б Енциклопедия: Герои на световната литература. София, Труд, 2008. ISBN 978-954-528-814-2. с. 7.