Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Щати

Щати с голяма буква ли се пише, а когато е Съединени щати с малка? --Termininja 19:06, 3 февруари 2018 (UTC)

С малка. --Молли (беседа) 21:09, 3 февруари 2018 (UTC)

Ок мерси, ще ги оправя с бота, че има доста статии в които е изписано с голяма. --Termininja 08:06, 4 февруари 2018 (UTC)

„Щати“ се пише с главна буква, когато се използва вместо пълното име „Съединени американски щати“. Предполагам, че в спорните статии ще се срещнат подобни употреби. — Борислав 08:31, 4 февруари 2018 (UTC)

Име „Щати“ няма. Ако е употребено така, ще трябва да се преименува на САЩ. --Rumensz (беседа) 08:36, 4 февруари 2018 (UTC)

В статията за САЩ е записано "както и разговорно Ща̀тите". --Termininja 08:39, 4 февруари 2018 (UTC)

Да, и аз така разбрах, с малка ги правя само където е пълното име. --Termininja 08:37, 4 февруари 2018 (UTC)

Нинджа, може би е хубаво малко да промениш схемата на замени, иначе остават такива неща ([[Съединени американски щати|Съединени американски щати]]).
— Luchesar • Б/П 09:15, 4 февруари 2018 (UTC)

Точно по това работя в момента, но глобално за всички [[A|A]] --Termininja 09:20, 4 февруари 2018 (UTC)

Нинджа, какъв е смисълът от тия промени? Аз самият много често оправям по точно обратния начин препратки, за да се избегне излишно пренасочване.
— Luchesar • Б/П 12:33, 4 февруари 2018 (UTC)

Това е за връщане.--Мико (беседа) 13:26, 4 февруари 2018 (UTC)

Изненадан съм че го споменавате даже. Пренасочването на страниците се прави точно с тази цел, в противен случай пренасочващите страници стават излишни. Погледнете колко е опростено съдържанието на страниците, там където може да се използва пренасочващата страница е по-добре от това да се изписва препратката към оригиналната, просто е излишно. --Termininja 13:38, 4 февруари 2018 (UTC)

Това безспорно е логично, Нинджа, но и обратното е поне толкова вярно: когато може да бъдат избегнати пренасочвания, има причини да е добре това да се прави. Според мен за тези неща наистина е най-хубаво да се оставят редакторите сами да преценяват кой подход е по-подходящ -- по принцип, или в даден случай. Не се обиждай, но ще си позволя да върна редакциите на бота ти в статиите от проект „Македония“.
— Luchesar • Б/П 13:57, 4 февруари 2018 (UTC)

Въобще не се обиждам, вкарвайте директни препратки където искате, на мене това не ми пречи, аз го направих защото все още не виждам нужда от тях, даже мислех да пусна бота да оправи и всички други подобни пренасочвания, но като гледам че не виждате ползата... Винаги съм смятал, че тези вътрешни препратки се слагат само там където не съществува съответната пренасочваща страница за нея и не си струва да се създава такава заради едното изключение. Кога е по-добре да се избягва пренасочване?! Какъв е случая в който добавянето на допълнителна директна препратка ще компенсира увеличаването размера на статията? С какво препратките в проект „Македония“ са по-различни от тези във всяка една друга статия, и защо конкретно тази, ами другите препратки? Моля „редакторите които могат сами да преценяват кой подход е по-подходящ“ (като Алиса, Молли, Мико, ...) да обяснят по какви критерии го правят, за да мога и аз. --Termininja 14:17, 4 февруари 2018 (UTC)

Ще отговоря само на предпоследния въпрос, тъй като и така губя време да направя скрипта, който да направи връщанията: с това, че редакторите, които основно редактираме в този проект, очевидно имаме консенсус, че бихме искали препратките да бъдат така, както бяха преди. Тъй като не знам дали има същия консенсус относно останалите статии в енциклопедията, предпочитам засега да се огранича само до проект „Македония“.
— Luchesar • Б/П 14:24, 4 февруари 2018 (UTC)

Ааа, не, нямаме консенсус. Там Вие си имате нещо си необяснимо. Аз също го правя като нинджата, защото е напълно безсмислено да има дълги имена, пък да се виждат кратки. --Rumensz (беседа) 15:10, 4 февруари 2018 (UTC)

Ето, точно това имах предвид. :)
— Luchesar • Б/П 15:20, 4 февруари 2018 (UTC)

Нинджа, ти все пак се обиждаш, а няма наистина за какво. Да, тук става дума преди всичко за лични предпочитания. Всеки метод има своите предимства и недостатъци. Нека не превръщаме технологиите, създадени за удобство, в догма, и да оставим хората да ги използват, когато наистина искат. Размерът на уикитекста честно казано не мисля, че е проблем в днешно време. А малко по-големият му размер трябва да се съпоставя с необходимостта PHP парсерът да прави ризолвинг на препратките, така че когато опиташ да заредиш например САЩ от препратка, да ти покаже съдържанието на страницата Съединени американски щати + индикация, че това е препратка от „САЩ“. Кеширане, компресия и прочие съвременни техники най-вероятно правят тези разлики нищожни, така че според мен просто не се съсредоточавай толкова много върху тези технически аспекти. Някои неща разбира се наистина може да бъдат важни -- преди време например заради сложните ни филтри срещу злоупотреби направо гърмеше цялата система на Уикимедия, но тогава ни писаха, че има проблем. Наистина, не мисли, че тук има някакви лоши чувства към теб. За много неща вършиш чудесна и незаменима работа. Просто конкретният случай е по-особен.
— Luchesar • Б/П 15:10, 4 февруари 2018 (UTC)

Една полза от директните препратки е, че при посочване на препратка името на статията се вижда в статус линията на браузъра. Може би още по-важно, в тултип също се показваше, но сега са включили предварителни прегледи (подобно на джаджата Навигационни прозорци, но по-просто и бъгаво) по подразбиране и за нерегистрирани (с опция за изключването им), така че те заменят тултиповете. За по-неизвестни съкращения беше полезно да се вижда накъде сочат, а за известните съкращения, както и при членувания или множествени числа, просто е/беше по-красиво да се вижда името на статията вместо съкратен или членуван вариант. --V111P 17:46, 4 февруари 2018 (UTC)

Всъщност по-правилно е съкращенията да се въвеждат в текста първо в разгънат вид - тогава съкратената форма изобщо не трябва да е препратка (освен в списъци и подобни). --Спас Колев (беседа) 12:55, 5 февруари 2018 (UTC)

Изобщо крайно разхищение на ресурси - хиляди редакции на бота са за връщане. Препратките към пренасочвания натоварват излишно сървърите.--Алиса Селезньова (беседа) 12:03, 12 февруари 2018 (UTC)

Наистина, бих предложил да си установим една добра практика: когато се правят масови промени с бот из цялата енциклопедия, нека бъдат предварително обявявани на Разговори. Ако бележката остане без внимание, чудесно, значи явно всички са съгласни (или поне не им пука). Ако не, може да се обсъди как да бъдат направени по-добре промените. Естествено, за супер тривиални поправки (в --> във и т.н.) може и да не се прави обявление, но реално дори за тях трябва да се внимава -- като минимум подобни поправки не трябва да засягат директно цитиран текст, където е силно желателно оригиналният правопис да бъде запазен. Т.е. дори при тези случаи едно предварително обсъждане би помогнало да се избегнат бъдещи недоразумения. Допълнителен плюс е, че редакторите няма да бъдат изненадвани от направените промени, които иначе може да не забележат, заради скриването по подразбиране на редакциите от ботове.
— Luchesar • Б/П 12:24, 12 февруари 2018 (UTC)

Литиевойонна батерия е грешно обяснена

Здравейте, несъм специалист но мисля че обяснението за Литиевойонната батерия е згрешено !! По точно часта с АНОДА и КАТОДА , като анода е написан че е + положителен а Катода - отризателен, което всъщност е обратното !! Моля проверете и го поправете ако съм прав ! Благодаря
80.194.85.207 21:19, 3 февруари 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Не намирам точния пасаж, за който говорите, но сте прав, че при батериите катодът (литиевата част) е положителен, а анодът (въглерод) е отрицателен. Така пише и в статията. Знаците на схемата са по-скоро объркващи, но виждам, че схемата първоначално е била качена с правилните обозначения на катода и анода и после е била заменена. Между другото, да поправяте можете и вие чрез бутона "Редактиране". Поздрави. --ShockD (беседа) 10:00, 4 февруари 2018 (UTC)

Мисля че оправих объркването катод/анод. Най-просто беше да се върне версията на фигурата от 30.12.2008 (тя е правилна), но не успях. Качих нова версия (моя редакция с Inkscape), но след качването се появи невидим по-рано черен правоъгълник. Помощ? --Zhoxy (беседа) 14:25, 4 февруари 2018 (UTC)

Готово Оправено е. Иначе връщането към стара версия на изображение в Общомедия става с бутона „revert“ до всяка версия. И после е добре да се изчисти кеша на браузъра, иначе ще продължава да показва едно и също изображение и човек може да си помисли, че тоя бутон нищо не прави. Поздрави. --ShockD (беседа) 22:56, 4 февруари 2018 (UTC)

Тнх, така и си помислих, човек се учи, докато е жив...--Zhoxy (беседа) 05:57, 5 февруари 2018 (UTC)

В Уикипедия на немски (и други езици също) избягват да дават наименования на електродите „анод“ и „катод“, тъй като те променят ролите си при зареждане и разреждане на акумулаторите от този вид. Там предпочитат наименованията „положителен електрод“ и „отрицателен електрод“, като се казва, че променят ролята си при зареждане и разреждане. Ако на схемата останат наименованията анод и катод, трябва да се напише за кой режим на работа са те. =L.Payakoff 08:39, 5 февруари 2018 (UTC)

По традиция, при всички батерии катодът и анодът се обозначават в режим на разряд. Ако се прочете текста, от схемата става ясно и че именно това е показания режим. Но съм съгласен и с немците, защото подобни обърквания стават не само при батериите. --ShockD (беседа) 09:42, 5 февруари 2018 (UTC)

ЦИЕ Пролет 2018 - търси се локален организатор

Здравейте, колеги. Пак аз по не много популярната тема за ЦИЕ Пролет 2018 . Конкурс с награден фонд най-вероятно ще има, тъй като проектът беше подаден в срок (31 януари), и въпреки че по график отговорът и финансирането ще дойдат малко след 21 март (традиционното начало), няма колебание, че Фондация Уикимедия ще финансира тази успешна инициатива. Тази година беше подаден като съвместен проект на индивидуални доброволци от 4 страни, вместо като проект на нашата потребителска група. Който желае, може да остави 1-2 изречения в подкрепа на проекта на страницата: meta:Grants:Project/Wikimedia_CEE_Spring_2018#Endorsements.

Следващият въпрос за изясняване е кой поема тази година грижата за локален организатор, като това може да са и повече от един души. Говорих по-рано днес с Асен, който последните години се беше нагърбил със задачката (и по мое мнение се справяше отлично), но той сподели, че му идва в повече. Така че някой друг трябва да се прежали за общото дело. :)

Локалното организаторство включва:

• създаване на страници и шаблони (основно рециклиране на миналогодишните);
• събиране на идеи от общността и оформяне на списъка със статии за България, които да бъдат предложени за създаване от колегите от другите страни в региона;
• своевременно преглеждане на създаваните статии за поставен шаблон на беседата;
• определяне на победителите по категориите след края на конкурса;
• купуване и разпращане на наградите до победителите (включва разходи от порядъка на 400 евро);
• финансов отчет на средствата пред фискалния спонсор Уикимедия Австрия, с представяне на сканирани копия на разходооправдателни документи (фактури, касови бонове, товарителници за куриерски услуги) - в рамките на един месец след обявяване на победителите, като средствата биват възстановявани на локалния организатор обичайно в рамките на 2-3 седмици след предаване на отчета.

Локалният организатор, също както и международните, могат да участват с писане на статии в състезанието, но не се квалифицират за награди.

Срок на конкурса. В края на миналата година, докато писахме финалния отчет на ЦИЕ Пролет 2017, както и отново тази година, няколко от големите общности в региона дадоха да се разбере, че 10 седмици за конкурса им идват твърде много и им объркват други паралелно течащи инициативи. На база какво предпочетат участниците в ЦИЕ Пролет 2018 от България, локалният организатор може да определи и по-кратък срок от 10 седмици. Това е експеримент тази година, не мога да преценя засега доколко ще бъде успешен.

Теми. И още нещо – за избора на теми. Има идеи тази година да се търсят повече наднационални теми, пресечни точки на дадена страна и други страни от региона. Например биографии на преводачи от/на ЦИЕ езици, посланици от/в ЦИЕ страни, хора родени в една и основно работили/творили в друга ЦИЕ страна, фолклорни обичаи, културни и географски обекти от погранични области и т.н. Този подход ще поразнообрази списъците от минали години. Споменавам го като източник на идеи за нашия списък. Друга идея е някакъв процент от статиите да бъдат свързани с УикиБотевград. Отново, само маркирам.

И така, надявам се, че ще се намери доброволец за локален организатор. :) Може би дори и повече от един? :))) Спири ··· - - - ··· 19:11, 5 февруари 2018 (UTC)

• Здравейте! Аз съм редакторка на руска Уикипедия и участвам в този проект вече три години, пиша статии по български теми. Съгласно правилата на конкурса, ние в руска Уикипедия пишем статии изключително от дадения списък. Българският списък не бе актуализиран. За кого мога да се свържа, за да създадем нов, актуализиран списък? --Томасина (беседа) 20:55, 19 февруари 2018 (UTC)

Заявка за шаблон

Nk, Iliev: - нуждая се от шаблон за сгъваема таблица, на която са видими освен хедър и заглавие, първите няколко (3-4 или n-конфигурируеми) реда съдържание. Огледайте, моля ви за нещо готово или полу-готово за преправяне. Поздрави, --Dido3 (беседа) 11:19, 8 февруари 2018 (UTC)

Dido3: Борислав направи някакъв прототип в Потребител:Nk/Тест, но както казва е грозна картинка - външният вид може да се оправи, на кодът е неприятен за скалиране, а доколкото разбрах ти трябва за големи таблици. --Спас Колев (беседа) 13:55, 12 февруари 2018 (UTC)

Nk, Iliev: - благодаря, огледах резултата. Писах направо в беседата му. Поздрави, --Dido3 (беседа) 15:42, 12 февруари 2018 (UTC)

This Month in GLAM: January 2018

This Month in GLAM – Volume VIII, Issue I, January 2018 Headlines Australia report: We came, we saw, we conquered! Basque Country report: Books, librarians, encounters and borrowed data Côte d'Ivoire report: #1Lib1Ref, Côte d'Ivoire participates for the 2nd time France report: Fonds André Cros; #1lib1ref; Library of Dinan; LATMOS Germany report: sustainability beyond metrics Indonesia report: Digitizing the letters from Dewantara Kirti Griya Museum Yogyakarta continues Italy report: Seventeen: let's talk and celebrate! Macedonia report: Importance of digitization in 21 century Netherlands report: Local heritage made available through Wikimedia & 3rd Wikicafé Tilburg Norway report: Image collection from Armenia and Sami bibliography Serbia report: #1lib1ref first time in Serbia: 786 references added! Spain report: #1Lib1Ref Sweden report: Photos, 3D and training with the National Heritage Board Tunisia report: Upload Book UK report: Oxford Wikidata project Ukraine report: Libraries at the Forefront of Running All-Out Action for Ukrainian Wikipedia USA report: Wikipedia Day Wikidata report: Our constraint reports won't constrain you! WMF GLAM report: Call for case studies, #1lib1ref, Structured Commons and more Calendar: February's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 13:56, 9 февруари 2018 (UTC)

Зелени джихадисти

След изказването на вицепремиера трябва ли да въведем категория „зелени джихадисти“ ? :) - по повод квалификацията за Ска Келер. Имаме си официални източници.... --Stanqo (беседа) 11:47, 10 февруари 2018 (UTC)

Аз съм "За". --Rumensz (беседа) 12:24, 10 февруари 2018 (UTC)

След изказването на вицепремиера можете да напишете точно това: „в декларация на НФСБ вицепремиерът Валери Симеонов критикува Ска Келер за Х и У, като я определя като „нагла и самонадеяна особа“ и „зелена джихадистка“ и настоява МВнР да обяви Келер за „персона нон грата“ и да я експулсира от страната“. Ако напишете „Ска Келер е „зелена джихадистка““, това ще бъде манипулация с източниците.
— Luchesar • Б/П 12:40, 10 февруари 2018 (UTC)

Поради липса на енциклопедичност в случая нищо не се пише. Но определението е точно. --Rumensz (беседа) 14:52, 10 февруари 2018 (UTC)

Неенциклопедично, а по-точно ирелевантно е може би за статията за Келер. Но в статията за Симеонов би си било съвсем на място. Симеонов е политик, така че всичко публично, а още повече официално казано от него има значимост -- поне по отношение на неговата собствена персона. А какво било определението въобще не е тук мястото да се обсъжда.
— Luchesar • Б/П 16:25, 10 февруари 2018 (UTC)

Моля администраторите да не позволяват замяната на причините за протеста, а това е промяна на плана за управление на Пирин даващ възможност впоследствие да се застрои 48% от територията на парка. Втората кабинка е само прах в очите. --Stanqo (беседа) 15:46, 10 февруари 2018 (UTC)

А пък това Енциклопедия, а не политсайт. Докато едно нещо не е факт (като застрояването), няма място в нея. --Rumensz (беседа) 16:25, 10 февруари 2018 (UTC)

Има значение какво казват благонадеждните източници. „Фактите“ нерядко са въпрос на гледна точка.
— Luchesar • Б/П 16:28, 10 февруари 2018 (UTC)

Ненужни шаблони (дублиране на препратки)

Предлагам за премахване на използването на всички шаблони от Категория:Шаблони към сродни проекти. До преди време всички връзки към сродни проекти ги добавяхме ръчно през някой от тези шаблони, но сега вече има Уикиданни и връзките от там се показват автоматично в менюто отляво на всяка една страница. Ето един пример със статията за Христо Ботев, в която всички връзки поставени в края на статията най-долу в дясно (Общомедия, Уикицитат и Уикиизточник) се дублират с тези от менюто в ляво в раздел „В други проекти“. Смятам за излишно да продължаваме да използваме и съответно поддържаме ръчно тези шаблони на всяка страница, включително може да се махне и препратката в повечето инфошаблони към Общомедия по същата причина. --Termininja 14:22, 11 февруари 2018 (UTC)

Поддържането ръчно е за избягване. Но препратките долу във „Вижте също“/„Външни препратки“ е добра идея, защото човек стига до тях като свърши статията и ако му се чете още. Отделно изглеждат по-добре като препратки и е обяснено (може и по-добре) какво къде е. Да има как да се направят шаблоните да ползват Уикиданни-те... ? :) --Поздрави, Петър Петров 21:11, 11 февруари 2018 (UTC)

И аз мисля, че не е непременно лошо информацията да се дублира. За нас, като опитни в използването на Уикипедия, е естествено да знаем къде да търсим една или друга връзка, но с повечето хора, които просто четат Уикипедия, е напълно естествено да се случи „лелее, от години се чудех къде да търся това нещо, пък то било там“. Относно автоматичното попълване на иаблоните, наистина не е никакъв проблем информацията да се тегли от УД. Много от инфокутиите вече са направени, Нинджата също допълни още някои, а пък тези долните шаблони се променят лесно така и така (резултат). {{Общомедия}} иска малко повече премисляне, но концепцията би била същата.

Има едно нещо, между другото, за което трябва да се държи сметка: в Уикиданни има поне три вида възможна информация от такъв тип. Например, при Христо Ботев за Общомедия има:

1. директна връзка към страница в Общомедия (вж. дясната колона с проекти -- най-долу);
2. свойство галерия в Общомедия;
3. свойство категория в Общомедия.

Т.е. понякога може да е важно кое точно от тези неща се избира.
— Luchesar • Б/П 11:26, 12 февруари 2018 (UTC)

voeno istoriski dokumenti

zdravo kako mozam da najdam dokument od dedomi deka e bil bugarski vojnik kade da se obratam ili nekoja email adresa ako moze nekoj da mi pomogne neka mi pise na email.jakimovski005gmail,com.blagodaram

Изпратих ти имейл с информация. Поздрави--Ilikeliljon (беседа) 10:04, 13 февруари 2018 (UTC)

Нови таблични функционалности

Въведох две нови функционалности при таблиците и ще направя кратко описание тук.

Дясно подравнени таблици с числа | ✏️ код

Когато една таблица съдържа само числови стойности, може да се ползва класа wikitable-with-numbers. Така всички колони автоматично се подравняват вдясно.

{| class="wikitable wikitable-with-numbers"
! колона 1 || колона 2 || колона 3
|-
| 1000 || 100 || 1,60
|-
| 100 || 1000 || 100,60
|-
| 10 || 1 || 10,60
|}

колона 1	колона 2	колона 3
1000	100	1,60
100	1000	100,60
10	1	10,60

Полускриваеми таблици | ✏️ код

При таблици с много редове може да се въведе скриване на редовете, като само няколко реда в началото останат видими. Това става чрез класа semicollapsible. По подразбиране броя на редовете, които остават видими, е 3. Този брой може да се настрои чрез атрибута data-visible-rows на таблицата.

{| class="wikitable wikitable-with-numbers semicollapsible" data-visible-rows="2"
! колона 1 || колона 2 || колона 3
|-
| 1 || 10 || 1
|-
| 2 || 20 || 2
|-
| 30 || 300 || 30
|-
| 400 || 400 || 40
|-
| 5000 || 500 || 500
|-
| 6000 || 600 || 600
|}

колона 1	колона 2	колона 3
1	10	1
2	20	2
30	300	30
400	400	40
5000	500	500
6000	600	600

— Борислав 07:54, 14 февруари 2018 (UTC)

Благодаря, Боби! Много се радвам, че можем да разчитаме на теб за тези неща :)
— Luchesar • Б/П 09:43, 14 февруари 2018 (UTC)

Благодаря и аз! Но имам и въпрос: това хубаво описание след време ще изчезне оттук, къде може да се намери тогава?--Mmm-jun (беседа) 11:24, 14 февруари 2018 (UTC)

Добавих информацията от Боби в Уикипедия:Таблици.
— Luchesar • Б/П 11:49, 14 февруари 2018 (UTC)

Единствената ми забележка е по отношение на именуването, което беше добре да е семантично. Реално зад wikitable-with-numbers стои подравняване в дясно. Ако искам да подравня целият текст в една таблица в дясно, ще използвам wikitable-with-numbers, въпреки, че в таблицата може да няма нито едно число. Може би wikitable-align-right е по-добро име. --Стан (беседа) 12:54, 14 февруари 2018 (UTC)

Направо да си е align-right, контекстът би трябвало да е независим. Благодаря и аз. --Поздрави, Петър Петров 17:26, 14 февруари 2018 (UTC)

Името в момента е семантично – numbers се отнася за вида на съдържанието, а не за начина по който се форматира/показва. Нищо не пречи обаче да се въведе и втори клас, където просто да е указано подравняването. — Борислав 20:10, 14 февруари 2018 (UTC)

Подравняване може да се укаже и направо чрез атрибута style в началото на таблицата. Например: style="text-align: right". — Борислав 06:35, 15 февруари 2018 (UTC)

Благодаря и аз. --Спас Колев (беседа) 14:29, 14 февруари 2018 (UTC)

Български географски фестивал

Здравейте, на 21 и 22 април 2018 г. в Русе ще се проведе IV Български географски фестивал. Има покана от организаторите за участие на Потребителската група. Миналата година в Пазарджик участваха Spiritia и Ket, за което им благодаря. Ще се радвам да има желаещи, пък и вярвам, че ще бъде интересно.--Спасимир (беседа) 20:50, 19 февруари 2018 (UTC)

„Хибридна лъжа, преписана от…. Уикипедия“

...за която можем да благодарим на Mpb eu:

„	(...) още от самото начало разказът започна с хибридна лъжа, преписана от…. Уикипедия, дето всеки може да си напише и редактира каквото си иска: “Решението за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ГРАФ ИГНАТИЕВ (!?)от току-що съставения Софийски градски общински съвет. Така първият софийският градски общински съвет в освободения град, ПО ИСКАНЕ НА ПЪРВИЯ СОФИЙСКИ КМЕТ ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ, взема решение да бъде издигнат паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски.” Обаче, в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев.публикувана през далечната 1939 г. пише друго: “…Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело”	“
Иво Инджев, БНТ ( отново) стана проводник на хибридните лъжи за Левски на руската пропаганда.

— Luchesar • Б/П 12:17, 20 февруари 2018 (UTC)

Почти не схващам за какво става дума, но най-вероятно има източник за тази информация. Трудно може да се измисли подобно нещо --Скроч б. п. 12:51, 20 февруари 2018 (UTC)

Такива обвинения за "хибридни" лъжи идващи от човек като Инджев ми звучат смешно. Ако е допусната грешка, умишлена или не, просто се оправя.--Ģiverņ (беседа)

Изобщо не е важно какво мисли Инджев. Информацията, че предложението е на граф Игнатиев я има и в книгата „Величието на Васил Левски“ на полк. о.з. проф. д.и.н. Марин Калонкин, утвърден авторитет в областта на военната история. --Стан (беседа) 13:30, 20 февруари 2018 (UTC)

Същият, който тук е в компанията на Шаренкова и Митьо Гестапото? Като минимум има различни гледни точки, включително, че Игнатиев е попречил да бъде спасен Апостола, както и цитираната от Инджев книга „Паметниците на София”, в която Игнатиев въобще не е споменат във връзка с паметника на Левски. Всичко това би следвало най-малко да ни накара да се замислим, защото като редактори в Уикипедия сме длъжни да бъдем критични.
— Luchesar • Б/П 14:03, 20 февруари 2018 (UTC)

Същият е. Информацията от книгата на Никола Ганев не противоречи на тази от Калонкин. Колонкин посочва кой е дал предложението, а Ганев посочва чие е решението, което фигурира и в книгата на Колонкин. Обективно погледнато имаме информация от проф. Колонкин и блог постинг от Иво Инджев. Ако някой авторитет оспорва написаното от Колонкин, можем да го добавим в статията. Иво Инджев не е авторитет в областта. Ето точното изречение от Колонкин: „Именно този негативизъм обяснява защо въпреки взетото по предложение на граф Игнатиев решение за издигане на паметник на Васил Левски още през лятото на 1878 година, паметникът е открит едва през есента на 1895 година.“ --Стан (беседа) 14:14, 20 февруари 2018 (UTC)

Не, въобще не става за Калонкин срещу Инджев. Не мога да се съглася, че няма противоречие с книгата на Ганев — силно странно ми се струва Ганев да е пропуснал такъв съществен факт, като това кой е бил инициатор за издигането на паметника. Въпросът определено има нужда от още проучване, защото за мен и обективността на Калонкин, като се има предвид собствената му биография, въобще не е безспорна.
— Luchesar • Б/П 14:24, 20 февруари 2018 (UTC)

И все пак щом го има като източник, в книга при това, е достатъчно за да оневиним потребителя който го е писал в статията. Също така е достатъчно да се позовем на тази книга за да отпаднат и обвиненията за хибридната война водена от Уикипедия --Скроч б. п. 15:37, 20 февруари 2018 (UTC)

Целта всъщност не е да обвиним или оневиним някого. Става дума за критичното мислене, обективността и добросъвестността ни като редактори. Източници има всякакви. За съжаление, когато става дума за история, дори обективната истина лесно се обагря в личните пристрастия на изучаващите я, а интерпретациите на фактите могат да бъдат пословично различни. Тъй или инак, смятам, че статията към момента има задоволителен вид, макар, отново ще повторя, въпросът да се нуждае от още проучване и повече източници.
— Luchesar • Б/П 16:02, 20 февруари 2018 (UTC)

В случая целия проблем става заради човек, който е крайно пристрастен в мненията си срещу една държава приписвайки ѝ всичките световни несгоди от разпъването на кръст на Христос до това, че се е заразил със свински грип онзи ден. За мене определено е по-добре да се пише "според този източник предложението за паметник е дадено от този и този", от колкото да трием информация само защото на господинът Инджев това не му отърва --Скроч б. п. 16:50, 20 февруари 2018 (UTC)

„ За мене определено е по-добре да се пише "според този източник предложението за паметник е дадено от този и този" “

Именно така са представени нещата в последната версия на статията. Относно Инджев, той може би наистина е пристрастен, но не и повече от Калонкин. Освен това спорът действително не е между тях двамата (имаме източник от 1939-та година), а нашата задача като редактори така или иначе е да представим максимално безпристрастно всички значими гледни точки.
— Luchesar • Б/П 17:20, 20 февруари 2018 (UTC)

Да така определено е добре --Скроч б. п. 17:40, 20 февруари 2018 (UTC)

Калонкин изследва архивът за Васил Левски на НВИМ (чийто директор е бил) и в книгата си публикува информация от там, докато Никола Ганев пише обща книга за „Паметниците на София“. Нормално е Ганев да не е навлизал в твърде големи подробности относно кой е предложил създаването на всеки паметник разгледан в книгата му, а е нормално и да не е имал пълната информация за това. При всички случаи Ганев не опровергава Калонкин, просто дава по-малко информация. Инджев също не опровергава Калонкин, той цитира друг източник в който информация за граф Игнатиев няма. --Стан (беседа) 15:57, 20 февруари 2018 (UTC)

Стан, ако книгата ти е под ръка, би ли проверил, моля те, дали Калонкин споменава на какво основава извода си, че Игнатиев е бил инициатор за издигане на паметника. Би трябвало да има някакви писма, документи, мемоари и пр.. Не изключвам да има истина в това твърдение, защото дори Игнатиев действително да има пръст в екзекутирането на Левски, това не пречи после цинично да предлага да му се издигне паметник (даже има логика, било заради гузна съвест, било за да се представи в положителна светлина). Затова мисля, че е особено интересно каква точно информация има относно това предложение. Ако пък Калонкин не посочва първоизточници, тогава не може да се избегне съмнението, че дори инак добър историк, в случая може да е представил като обективен факт просто една хипотеза (или направо лъжа), налагана от неговите среди (онез горе на снимката).
— Luchesar • Б/П 16:16, 20 февруари 2018 (UTC)

Книгата я нямам под ръка, но е лесно да се намери по книжарниците и да се прегледа страница 109 набързо. Имайки предвид цитираното изречение, едва ли ще има информация от къде точно е взето това за Игнатиев, тъй като той не го предоставя като теза, а като факт т.е. споменава го мимоходом. --Стан (беседа) 16:43, 20 февруари 2018 (UTC)

Въпросът е интересен и от гледна точка на биографията на Игнатиев. По това време е временно отстранен от служба и живее в имение в провинцията. Може би идеята е по-ранна или по това време е водел кореспонденция с някого в София? --Спас Колев (беседа) 11:00, 22 февруари 2018 (UTC)

— Luchesar • Б/П 11:10, 22 февруари 2018 (UTC)

Технически проблем

На няколко сайта (със много справочни данни) срещам в червено "Грешка в Lua: not enough memory." С едно търсене в Google излезнаха стотици резултати все от българската Уикипедия.
Xunonotyk (беседа) 07:47, 22 февруари 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

[1] --Termininja 10:19, 22 февруари 2018 (UTC)

Встрани от въпроса: можете просто да редактирате страницата тук („Добавяне на тема“ от езичетата горе, когато искате да създадете нова, както в случая). У:ЗК е по-скоро за читатели.
— Luchesar • Б/П 10:38, 22 февруари 2018 (UTC)

Благодаря и простете, но не съм наясно с тънкостите :) А по темата: лошото е, че проблемът само се е разраснал. Xunonotyk (беседа) 10:46, 22 февруари 2018 (UTC)

Няма причина да се извинявате – всички тук сме се учили в началото :)
— Luchesar • Б/П 11:14, 22 февруари 2018 (UTC)

След поредни кръпки [2] би трябвало да е значително по-добре. За проба извадих [3] 1. ФШФ Майнц 05 от изключенията и като че ли няма проблеми. Трябва да се тества и с по-тежки страници. --Спас Колев (беседа) 11:42, 22 февруари 2018 (UTC)

Логиката в шаблона не стана ли много сложна. Не съм гледал подробно как работи и може и да греша, но не може ли просто да проверяваме с #iferror: дали има проблем с модула и ако има да ползваме стандартния шаблон (пример). --Termininja 13:54, 23 февруари 2018 (UTC)

Сега логиката е по-проста, още повече след като отпаднат изключенията (искам да тествам още, преди да ги махна): Уикиданни се ползва, когато е зададен параметър 2 или когато няма локална дефиниция. Това с #iferror: е хитро, но ще генерира повече заявки към Уикиданни, което пък може да чупи други шаблони, използващи Lua. --Спас Колев (беседа) 08:05, 27 февруари 2018 (UTC)

Ето тук [4] проблема все още се забелязва --инж. Николов беседа приноси 08:30, 27 февруари 2018 (UTC)

Благодаря за коментара. Имаше грешка в шаблон:флагче с име [5] - сега трябва да е наред. Иначе има проблем в много страници с паразитна употреба на параметър 2 (от рода на {{флагче|Франция|Франция}}) - те ще трябва да се обходят с бот. --Спас Колев (беседа) 09:29, 27 февруари 2018 (UTC)

Демоними при шаблоните за селища

Здравейте! Започнахме да обсъждаме тук идеята при шаблоните за селища да се добави "название на жителите" ("демоним"). В en (en:Paris), ru (ru:Москва) и други проекти го има. Мисля, че е добре да се направи и при нас.--Simin (беседа) 11:12, 22 февруари 2018 (UTC)

Готово редакция 8347003 — Luchesar • Б/П 11:25, 22 февруари 2018 (UTC)

Вече се взима и от Уикиданни, ако там е записано: УД, БгУ
— Luchesar • Б/П 14:13, 22 февруари 2018 (UTC)

Идеята не е лоша и мисля, че също ще е полезно, ако се добави към {{Държава}}. --ShockD (беседа) 15:10, 22 февруари 2018 (UTC)

В ен има и на оригиналния език, което мисля е добро. А и към некои има препратки - тоест не требва да са в Уикиданни? --Мико (беседа) 16:03, 22 февруари 2018 (UTC)

Има начин, но трябва да се направи с Lua. Демек, засега наистина е добре да се ползва локалния параметър {{демоним}}. При опитите ми с {{Държава}} също се оказа, че има проблем, когато в Уикиданни са въведени различни езици (примерно „българи“, „Bulgarians“, „болгары“) и граматически родове и числа („българин“, „българка“, „българи“). Там също явно ще трябва да се ползва Lua, но това ще иска повече време.
— Luchesar • Б/П 17:21, 22 февруари 2018 (UTC)

Статията за Варицела е изплагиатствана от сайта pramed.com без знанието и разрешението на автора.Законно ли е това?

Здравейте. Статията за Варицела в Уикипедия с адрес https://bg.wikipedia.org/wiki/Варицела е изплагиатствана с леки съкращения от същата на сайта pramed.com (Практическа медицина)- http://pramed.com/varicella.htm без знанието и разрешението на автора,като дори за източник е посочено несъществуващо от години наименование на сайта и то на 3-то място,а на 1-во и 2-ро място са посочени сайтове от които първият не функционира а вторият няма нищо общо със публикувания текст! Законно ли е това,като се има в предвид че в условията за ползване на сайта pramed.com, това е строго забранено? Същевременно страницата първоизточник практически не може да бъде открита в търсачката на Гугъл дори и на 500-то място,като основание за това е вероятно идентичността на текста на двете страници! Моля при това положение да изтриете или промените текста на вашата статия,защото в момента текстът й представлява обект на авторско право по смисъла на закона за авторското право и сродните му права, с всички правни последствия от това!

Др Румен Петков-автор на оригиналната статия.
185.134.230.225 17:50, 22 февруари 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Не, не е, но няма нужда да заплашвате (правните заплахи в Уикипедия водят до незабавно и безсрочно блокиране). В енциклопедията сме изключително стриктни относно спазването на авторските права. Всъщност, най-често именно Уикипедия бива ползвана без надлежно признание, но това е друга тема. Въпросният текст е бил добавян многократно и упорито през годините от анонимни потребители, като всеки път е бил премахван от регистрираните, опитни редактори. За съжаление, при последното добавяне от 2012-та година, един колега не е забелязал, че текстът е копиран, и просто го е форматирал, с което вероятно е намалил бдителността на останалите редактори. Съжалявам, че в случая наистина сме допуснали използване на текст в нарушение на авторските права, и Ви се извинявам. Копираният текст е премахнат.
— Luchesar • Б/П 18:11, 22 февруари 2018 (UTC)

Здравейте. Благодаря ви за разбирането и бързата реакция. Вие предполагам разбирате, че този който е изкопирал и пейстнал статията почти дословно, не е имал добри намерения. Приятна вечер. Др Румен Петков --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 185.134.230.225 (беседа) 19:49, 22 февруари 2018‎ (UTC)

Всъщност просто е бил мързелив да не я преразкаже в друг вид, или да преведе от друг език. Съвсем обичайна практика дори за днешните студенти. --Rumensz (беседа) 19:54, 22 февруари 2018 (UTC)

Точно така, уви. — Luchesar • Б/П 19:57, 22 февруари 2018 (UTC)

Wiki Loves the Olympics 2018

Понеже видях, че Monaco, а навярно и други, е написал няколко статии за биатлонисти, които участват на Олимпийските игри и попадайки на тази информация – в момента, до 25 март 2018 г. се провежда международното състезание за писане на статии за спортисти от Олимпийските и Параолимпийските игри Wiki Loves the Olympics 2018. Всеки, който има желание може да се включи.--Спасимир (беседа) 20:41, 23 февруари 2018 (UTC)

Имена на кирилица, в оригинал или на латиница

Знам, че и преди е обсъждано и знам, че нищо не е решено. За съжаление отново има спор как да бъде озаглавена статията за Нова телевизия на беседата и и оттам – всички статии, чиито обекти оригинално не се пишат на кирилица. Накратко възможните варианти са четири:

---

1. Всеки пише което име както прецени, понякога се стига до конфликти докато на едната страна и писне и зареже темата. Това е текущото състояние. Защо така е добре: избягваме временно спорове. Примери: Диема Спорт, bTV Comedy, Macintosh, 1. ФК Магдебург, 君の名は。, Yes (албум на Пет Шоп Бойс).
2. Всички имена се пишат на кирилица, а оригиналните изписвания са в скоби. Основен довод: трябва да е достатъчно човек да знае български, за да чете бг У. Защо така е добре: прави енциклопедията достъпна за деца и възрастни. Примери: Ясуюки Морияма, Вятърът се надига, Уеб, Завод (група), Дюпюи де Лом (броненосен крайцер).
3. Всички имена се пишат в оригинал. Ако не са на български, в скоби се пишат на български. Основен довод: трябва да се уважава правото на самонаименуване и самоопределение. Защо така е добре: не се налага да транскрибираме или транслитерираме имена като ...Baby One More Time, 田園に死す и ZIP-код.
4. Всички имена се пишат на латиница, ако не са на кирилица. В скоби се пише оригиналното име и на български. Основен довод: Бг текстовете не могат без латиница – съвременният свят го изисква. Примери: Zlomrak, Yamaha FJR1300.

---

Аз смятам, че трябва да се придържаме към вариант 2 заради достъпността на енциклопедията. Статии за латински фрази ще ги оставим в оригинал, понеже самата фраза и как се изписва е темата на статията. Статиите за термини също – домейни, биологични видове, символи и т.н. Но всички марки, „брандове“ и имена следва да могат да бъдат прочетени на български. Разбира се утвърдените преводи имат предимство пред всичко. Аз самият нямам много енергия и желание да споря, така че не бих тръгнал да променям бг У сам. Но ако някой има аргументи за и против горните гледни точки, нека ги напише, моля. --Поздрави, Петър Петров 11:33, 24 февруари 2018 (UTC) Моля да се има предвид, че вече има някои аргументи изложени на Беседа:Нова телевизия. --Поздрави, Петър Петров 11:40, 24 февруари 2018 (UTC)

Аз практикувам вариант 2 при писане на статии. Като гледам другите - описани горе - варианти, струва ми се, че вариант 2 е най-смислен от гледна точка на читателя. Но който вариант и да се наложи, според мен изписването на имената на латиница и/или на оригинален език е силно препоръчително, защото транскрибираните/транслитерираните наименования не винаги съвпадат с общоприетото име в българските източници и ако някой иска да намери/провери информация от небългарски източници, необходимо е да знае изписването на оригиналния език. --Mmm-jun (беседа) 15:04, 24 февруари 2018 (UTC)

Преди да отговорите тук, погледнете беседата на статията Нова телевизия, каквато телевизия на практика не съществува. Петър Петров измисли "Нова телевизия". Ще преименува и bTV. Още не знаем как, въпреки, че го питах дали на БТВ или Битиви, или Бътъвъ или бТВ и по какви "правила". Измисли и 4 кратки варианти, как да се правят нещата. Марките, брандовете, добре познатите в България неща са такива, каквито са. EVN България не е нито Ивиен, нито ЕВН. BMW НИКЪДЕ не си е сложило на емблемата БМВ (Български морски войски) на нито една кола. Внимание, някои обекти от тях даже нямат оригинал на собствената си графика, но на лат. – имат задължително! Отбелязал съм си напр. гръцките Alpha Bank, Jumbo. (това е от Zhoxy). Попитах, как ще "преведем" DIEMA XTRA - Диема Кстра? Няма отговор! Зададох много въпроси, но не получих нито един отговор, освен - "искам да е така". Сменяме нещо разпознаваемо с нещо объркващо. Марките и брандовете не са думи, не означават нищо на български. Какво означава bTV? "Българска телевизия", вероятно ще изфантазира Петър Петров и ще я прекръсти така? Българска с малка буква, ама Телевизия с голяма. NOVA я "превежда" като "Нова телевизия". Ами ако беше "GO"? Щеше да е превод "Го" или "Давай"? Няма значение, нека той си го реши! Това са картинки. Как се "превеждат" или "транскрибират" картинки? На страницата си NOVA са написали - от еди коя си дата каналите се изписват така. Каналите са си техни. Работа на Уикипедия ли е да променя чужди емблеми, лога, гербове и тн? Без да отваряте статията, се замислете за какво се отнася абсурдното изписване Кис. Не, не било препарат за накисване. Няма причина също Петър да не е пренасочка към Камен, а Христос към Спас. Ще повторя: марките, брандовете, добре познатите в България неща са такива, каквито са. Това са неща, които българите виждат и разпознават и помнят по този начин. Ежедневно! Гледам bTV, гледам NOVA. Ако срещна някъде Битиви няма да разбера за какво става въпрос. Щото съм тъп и ограничен пуритан, латинолюбец! Ако някой ще пише тук, да вземе да ме опровергае, освен да пише - ми на мен така ми харесва! Колкото до придържането на максимум за изписване на кирилица и на български - 100% съм ЗА. Само моля, не "превеждайте" картинки!--Uroboros ^беседа 16:12, 24 февруари 2018 (UTC)

Та, петият вариант е - картинки не се "превеждат"--Uroboros ^беседа 16:28, 24 февруари 2018 (UTC)

Ситуацията с езика е доста променена от 2007 г. защото сме в ЕС, в който има официални езици, с които се съобразяваме. Не е правилно са се транскрибират имена от латиница от нас, а само от източниците. --Rumensz (беседа) 16:34, 24 февруари 2018 (UTC)

3 и 4, но с редакция, която ги обединява:

Всички имена на обекти (фирми, марки, лейбъли и др., необходимо е отделно пояснение) се пишат в оригинал – кирилица или латиница (заб.: нелатинските винаги имат втори, романизиран оригинал). Ако не са на кирилица, в скоби се добавят транскрипция, превод, произношение и т.н.) Основен довод: ползването на оригиналните имена е основен енциклопедичен принцип. Имена като 田園に死す (нечетимо, трябва да е Den-en ni shisu или Pastoral: To Die in the Country) или Дийпуотър Хърайзън (нито е оригинал, нито е на български) се недопустими.--Zhoxy (беседа) 07:19, 25 февруари 2018 (UTC)

Знам, че проблемът омръзна май на всички, затова и благодаря на колегата Петров за положеното усилие да формулира въпросника. Спорът кирилица/латиница се влачи с години, имаше сигурно стотици мнения, че ползването на латиницата е целесъобразно (при спазване на определени правила), но типичното за нашите спорове неконсенсусно поведение доведе до там, че многото аргументи „за“ не можаха докрай да оборят единствения аргумент „тук се пише на български“. Неверен, неточен, неясен аргумент, самоцелен, звучащ като лозунг. Ясно, точният израз не е „да е на български“, а да може да се чете от българи. Е, аз пък не мога да си представя човек с компютър пред себе си, бил той и дете, и да не познава латиницата. И така: обектът в оригинал, скобите след него уреждат останалото (произношение, превод и т.н.). --Zhoxy (беседа) 09:54, 26 февруари 2018 (UTC)

Коментар: - само информативно в английската версия си ги транслитерират ( или дори превеждат ) компаниите които имат „картинки“ само на кирилица. Примерно en:Transneft, en:Magnit, en:Russian Railways, en:Sberbank of Russia, en:Ariana_(beer), en:Fantastico (supermarket chain), en:Bulgarian State Railways --Скроч б. п. 10:58, 26 февруари 2018 (UTC)

Няколко кратки бележки:

• Ад хоминем аргументи „вие сте пуристи“, „фанатици“, „тъпи, че не разбирате латиница“ и т.н. са една от причините да е трудно намирането на консенсус.
• „Латиница“ е относително понятие, когато твърдим, че всеки „човек с компютър пред себе си“ я познава. Колко от тези хора биха разчели смислено Åhléns, Česká spořitelna, Đại Cát Tường, Doğtaş, Fjällräven, España Comunicación, Lancôme, Meißner, Munições Português, Ørsted...?
• Ако горните са ОК, въпреки, че много хора не могат да ги прочетат правилно (а някои и въобще), защо тогава 小米 科技, ソニー株式会社, 기아자동차, شرکت ملی صنایع پتروشیمی‎, Գազպրոմ Արմենիա, ვისოლ პეტროლიუმი, भारत पेट्रोलियम कॉर्पोरेशन लिमिटेड да не са?
• Някои случаи са наистина проблемни. MSNBC, например. МСНБС? Емесенбиси? Ем Ес Ен Би Си? За тях нямам отговор, но виж следващото...
• В крайна сметка ключова остава наложеността, освен в някои случаи на глупави грешки (Силиконова/Силициева долина). Затова например са неправилни опитите да се побългаряват на своя глава разни термини като TCP, SMTP и прочие, при положение, че в литературата те се изписват точно така.
  — Luchesar • Б/П 11:29, 26 февруари 2018 (UTC)

Scroch:: Мисля, че това не е транслитериране, а използване на официалния, международен (романизиран) оригинал на името. Всяка фирма с нелатинска писменост го има (Газпром и Gazprom, Ελληνικά Πετρέλαια и Hellenic Petroleum), даже някои нямат „местен“ оригинал на името, а само латинизиран, международен. Такива са напр. гръцките Alpha Bank, Jumbo, нашите HiComm, марката Tesy, списание Biograph. Тях ще използваме (защото са оригинали), непременно последвани от транслитерация, превод и т.н.

Iliev:: Е, недей така, чак такива неща не съм казал, пък и не е лична нападка (текстът е адресиран достатъчно общо). Приемам забележката, коригирам си поста. Впрочем, Ad hominem е по-стилно . По същество:

• Не може да се отрече, факт е, всеки познава латиницата. Разчитат се достатъчно тези думи. И нали веднага следва скобата с произношение, превод и т.н.? Да не говорим, че и кирилицата е относително понятие (ползват я десетина езика, всеки си има особености, странни за българското око). Но тези арабски и канджи – сакън, не ги намесвай, те наистина са нечетими. Струва ми се, че по принцип никоя латино-пишеща, нито кирилска уики не допускат такива заглавия.
• Никакви проблеми с MSNBC и подобни. Как е при другите? Иврит, арменски, японски – все си е MSNBC. Именно това е в основата на принципа – правѝ като всички. Предполагам, това разбираш под наложеност?
• Да подчертая, че предлагам принципно решение, ползвано в цял свят (да си спомним напр. правилата на Википедията). Сигурно не решава всички случаи, но... „лош закон, но закон“! Ще трябва да решаваме разни случаи, ще се спори. А сега? Харесва ли му на някой така, без правила?
• И накрая, да приема ли поста ти за консенсусното „добре, съгласен съм, но имам забележки“? --Zhoxy (беседа) 16:29, 26 февруари 2018 (UTC)

Всеки познава латиницата? Изключително твърдение изискващо изключителен източник, а не празни приказки за клавиатури. Абсурдно е общо правило. Но ако ще се прави - разбира се, че на кирилица.--Мико (беседа) 17:00, 26 февруари 2018 (UTC)

Не, защото аргументацията е изключително слаба. Қазатомөнеркәсіп четимо ли е? Това дори не е латиница, а кирилица. Кой ще решава кое е четимо и кое не? И според какви критерии? Ето това не виждам.
— Luchesar • Б/П 17:07, 26 февруари 2018 (UTC)

Zhoxy: какво ще кажеш за БДЖ и РЖД? Ами за en:A (Cyrillic). Покажи ми една статия в en wiki със заглавие на кирилица, аз не намерих --Скроч б. п. 17:28, 26 февруари 2018 (UTC)

Жалко, да продължавам ли? Все пак, Мико, какви клавиатури, какви 5 лева? Имам предвид, че латиницата е позната на всички можещи да четат хора на Земята, естествено и на българите, учи се от всички ученици – или на уроците по математика, или на уроците по чужд език. Прощавай, но че българите не познавали латиницата е „изключително твърдение, изискващо изключителен източник“.

Лъчо, аргументация по-точно за кое? Твърдя, че принципът е общ за всички уикита, особено ясно се вижда в руското вики. Има вариант да изредя превод на техните правила, тях да обсъдим. Те са втората най-добра енциклопедия, опитът им е безценен. Да, Қазатомөнеркәсіп не е четимо, затова статията ни ще е с латинизирания оригинал на фирмата – Kazatomprom. Би могло и с руското Казатомпром, има някаква логика. Впрочем, откъде дойде този критерий „четимо“, кой го иска и какво означава?? Вижда Иванчо реклама на фирмата JYSK, цъка на компа, и... готово. Там вижда как се произнася, и т.н. Проблем няма. Но търси The SSE Hydro (така е по цял свят), но не го намира, защото, вместо да е с оригинала, нашето е Дъ Ес Ес И Хайдро. Е, бога ми, никой няма да се сети да търси Дъ Ес Ес И Хайдро, добре че има пренасочка. А често няма, непрекъснато създавам такива пропуснати линкове (пример: оригиналният модел е Mitsubishi J2M, но не можеш го намери така, защото имаме Мицубиши J2M, някаква кирилско-латинска смес – това не е името на модела!). Пак и пак казвам – „ползвай оригинала“ е прост за изпълнение, универсален, утвърден принцип.

Скроч, не разбрах. За БДЖ си има статия, какъв е проблемът? Руски железници е РЖД на руски, нали? Аз бих сложил линк от РЖД. За en:A (Cyrillic) какво имаш предвид? Накрая, в en wiki няма заглавие на кирилица, защото всички марки, модели, фирми и т.н. в този свят имат имена на латиница. --Zhoxy (беседа) 20:54, 26 февруари 2018 (UTC)

Ти наистина не схващаш явно. Говоря само и единствено за английската уикипедия. Там статии на кирилица няма, само на латиница. Еквивалентно в българската уикидеия да имаме статия наречена Американски авиолинии вместо American airlines на принципа на който те са превели на английски БДЖ и РЖД. А това за A (Cyrillic) е еквивалентно да имаме статия със заглавие Л (латиница) --Скроч б. п. 08:36, 27 февруари 2018 (UTC)

Схващам. Говоря само и единствено за английската уикипедия. Там статии на кирилица няма, само на латиница, тъй като английската уики по принцип ползва само романизираните форми на нелатинските имена. Кирилски, канджи, арабски и т.н. имена имат романизирани форми, имащи ролята на международни. Даже някои фирми и др. имат имена само на латиница, напр. българското списание HiComm или гръцката фирма Jumbo. БДЖ, освен българското си име, има и еквивалентно латинизирано име, което се ползва там. Така е напр. и с руските Газпром и Gazprom: и двете са официално регистрирани имена, всички латинопишещи уикита ползват второто. Смея да кажа, че не само в английската, в никоя некирилопишеща уики няма статия на кирилица. Ако ме питаш, защо не ползват кирилските оригинали на имената, то е, защото (1) обектите, за които говорим, имат равностойни оригинали и на латиница, и (2) латиницата е международна азбука, а кирилицата - не. American airlines е единственото име на фирмата, добре е да ползваме него за нашата статия. Принципът не е симетричен: кирилицата си има своето важно, но местно значение, докато (повтарям се) латиницата е международна азбука. И при буквите няма симетрия. Английската има статии за кирилските, но ги наричат с английски имена (ние имаме Ғ, те – en:Ghayn (Cyrillic), след линк от Ғ).--Zhoxy (беседа) 10:48, 27 февруари 2018 (UTC)

„ Қазатомөнеркәсіп не е четимо, затова статията ни ще е с латинизирания оригинал на фирмата – Kazatomprom “

Енергопројект и Македонијапат също ли ще ги „латинизираме“? Ако да, дали не се увличаме с това „латинизиране“? Ако не, как точно ще бъде дефинирана разликата?

„ Пак и пак казвам – „ползвай оригинала“ е прост за изпълнение, универсален, утвърден принцип. “

Това е вярно, но ако сме наистина принципни, а не просто желаещи да използваме латиница, в такъв случай Мицубиши няма да е Mitsubishi, а 三菱.
— Luchesar • Б/П 09:34, 27 февруари 2018 (UTC)

Направих все пак Казатомпром. Това е едно от имената на фирмата (на руски), макар и от отминал за Казахстан период. Не бива да се увличаме, естествено. Правилото точно така се и предлага: „Ако обектът има оригинално име на кирилица, именно това име се ползва“, трудностите идват от редките случаи на трудна четимост.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Принципът е „Когато името не е на кирилица, ползва се латинизираният оригинал на името.“ Mitsubishi е еквивалентният, официален, международен, романизиран оригинал на 三菱. Той се ползва от грузинска, казахска, киргизка, руска и др., както и от латинопишещи уикита. Никой латино- или кирилопишещ не ползва канджи, арабски или др. нечетими имена – те си имат латинизирани оригинали.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

„ Вижда Иванчо реклама на фирмата JYSK, цъка на компа, и... готово. “

Същинската логика, която виждам в твоето предложение, е „имената да се изписват чрез писмена система, която е налична на клавиатурата на читателите“. Това не е напълно лишено от основание, но според мен изхожда от твърде ограничена представа за същността и мисията на Уикипедия. То също има чисто практически проблеми.

• Клавиатурите са най-различни. Някои въобще не са кирилизирани (и ако се съобразяваме с тях, най-добре е цялата българска Уикипедия да бъде на шльокавица, за да е лесно и редактирането). Има френски, немски, руски, китайски и прочие клавиатури и ние не можем и не трябва да изхождаме от предположение, че всички използват някаква „стандартна“. Също бих искал да видя как Иванчо „цъка“ Đại Cát Tường.
• Уикипедия може да е електронна енциклопедия, но знанието по своята същност не е „електронно“. Уикипедия трябва да бъде точно толкова информативна и полезна, ако бъде разпечатана на хартия. Затова не трябва да изхождаме непременно от идеята, че Иванчо ще „цъка на компа“. Иванчо може да разпечати енциклопедията за баба си, която живее на село, или дори може просто да обича да чете на хартия.
• Националните енциклопедии позволяват на една нация да бъде начетена на своя си език. А собственият език е нужен, за да има въобще нация. Известно привнасяне е неизбежно и дори желателно, но трябва да се спазва баланс. Ако „латинизирането“ изглежда естествено и нормално, нека си представим, че компютрите и Интернет бяха дошли от Китай – щяхме ли така охотно сега да „хандзифицираме“?
  — Luchesar • Б/П 09:34, 27 февруари 2018 (UTC)

Предложението няма отношение към клавиатурите. Не виждам практически проблем – всеки комп е с латиница, а почти всеки българин – и с кирилица на клавиатурата. --Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

В английската цъкнах Dai Cat Tuong, излезе Đại Cát Tường. Пак повтарям – не виждам какво общо имат клавиатурите към предложението. Работи се по същия начин, както и сега се работи с бг уики.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Естествено, предложението не касае това разсъждение.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Бг уики се пише на български, априори. Протестирам срещу думи като дийпуотър хърайзън, които са всъщност някаква английска шльокавица, но не и български думи. Чистотата на българския налага да се изчистим от подобни транслитерации, транскрипции и тему под. – те имат място само като пояснения, в скобите след чуждата дума. Чужда дума, написана с кирилица, не я прави българска, няма я в никакъв речник. Преди много време колегата Петко Йотов беше казал: „Твърдо сме против… да се пише текст на български език с латински букви - също толкова неудачно и смехотворно би изглеждало предложението да се изпише текст на френски или английски език с кирилица.“ --Предният неподписан коментар е направен от Zhoxy (приноси • беседа) 11:57, 27 февруари 2018‎ (UTC)

...и също толкова неудачно и смехотворно би било да се изпише текст на персийски, японски или виетнамски с кирилица. Впрочем, също и на казахски с латиница, ако следваме тази логика. Проблемът в твоето предложение е, че ти придаваш на латиницата някакво по-висше значение, отколкото има всяка една друга писмена система:

• Защо е нужно казахски, арабски или хинди да ги изписваме с латиница, когато можем да ги изпишем и с кирилица?
• Ако пък тях можем да ги изпишем с кирилица, защо тогава латиницата да не можем?

— Luchesar • Б/П 12:23, 27 февруари 2018 (UTC)

Точно, латиницата е международна азбука, в контекста на темата, да, тя е повече от всяка друга писмена система, бих казал, в частност, тя (що се отнася до имената на марки, компании, медии и т.н.) е азбуката на целия проект Уикипедия. Всичко може да се напише с кирилица, но същността на принципа е да се ползват само официални, оригинали имена на фирми, марки, модели. Може да напишем Ελληνικά Πετρέλαια с кирилица, но то няма да е оригинал на името. Казах вече, че нелатинските фирми, медии, марки имат два оригинала – на местната графика и (непременно) на латиница. Нашето кирилизиране не е оригинал.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Само да отбележа, че има много голяма вероятност имената на китайски, арабски, виетнамски, индийски и пр. компании да имат официално латинизирани имена, докато на кирилица едва ли съществуват и трябва да се кирилизират от нас. Официално компанията 小米科技 например има име, което се изписва на латиница като Xiaomi. --ikonact (беседа) 13:20, 27 февруари 2018 (UTC)

Точно, всички китайски, корейски, японски, арабски компании непременно имат официално латинизирани имена, те се ползват в уикитата. Това безкрайно улеснява връзката между проектите, получаването на повече и по-точна инфо и т.н. --Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Непременно? Откъде следва? Освен това, нашата цел в Уикипедия на български е да даваме информация на ползвателите на български език, а не да улесняваме връзката между проектите.
— Luchesar • Б/П 16:29, 27 февруари 2018 (UTC)

А на сайта на Радио Китай, компанията е изписана с най-чиста кирилица и на български – Сяоми.^[6] Т.е. дори самите китайци пишат името на компанията си на кирилица, но ние, по някаква причина, държим да го използваме на латиница – Xiaomi. Ето това е, което не разбирам, и не мога да подкрепя като предложение -- защото няма логика зад него.
— Luchesar • Б/П 13:47, 27 февруари 2018 (UTC)

Да, но това не е оригиналното название, а просто кирилска транскрипция, реверанс към българите. Марката има два (но само два) равнозначни оригинала – с йероглиф (местно име) и на латиница. Xiaomi е международното име, ползва се в контекста на всички езици, разпознаваемо е навсякъде. Малцина биха познали, че Сяоми е телефон. Унификацията, уеднаквяването – това е част от логиката. --Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Има ли благонадежден източник за тези твърдения? Защото ако няма, това е оригинално изследване.
— Luchesar • Б/П 16:29, 27 февруари 2018 (UTC)

Добре, попаднах сам в капана си Винаги съм си казвал, че не трябва да давам примери, когато се говори за глобален проблем, защото хората се хващат за примера, а не обсъждат проблема по същество. Става дума за официално име изписано на латиница. В случая със Сяоми става дума за вторичен източник, който го споменава написан на кирилица. Дори и да приемем, че радио Китай може да послужи за източник в случая, то сигурно има други компании, които не са споменати никъде на кирилица. --ikonact (беседа) 14:02, 27 февруари 2018 (UTC)

Ами ние отдаваме приоритет именно на вторичните източници. :) А и проблемът е именно в това: защо когато има благонадеждни вторични източници, даващи името на кирилица, ние трябва да предпочитаме имена на латиница. Имена, които, повтарям, са чисто пазарно обосновани, защото оригиналното име на Сяоми е именно 小米 科技, докато „Xiaomi“ и „Сяоми“ са производни, нагодени към съответните пазари/езици. Когато няма източник за изписване на кирилица случаят е съвсем друг и тогава наистина навлизаме в областта на У:БОИ, както е списал Спас.
— Luchesar • Б/П 15:05, 27 февруари 2018 (UTC)

„ „Xiaomi“ и „Сяоми“ са производни “
Според мен не са. Въпреки, че и Xiaomi, и Сяоми са транскрипция на 小米 科技, то Xiaomi се използва като международна марка от самата фирма. Имената на телефоните им са така, представят се на международни изложения по този начин. Точно това имам впредвид под официално латинизирано име. Другото е транскрипция, за която в случая имаме авторитетен източник, защото компанията е голяма. Между другото, продуктите на Xiaomi в България се разпространяват от "Ксиаоми България" ЕООД , която е регистрирана в търговския регистър под това име. Може би трябва да напишем статията като Ксиаоми, не Сяоми.--ikonact (беседа) 09:04, 28 февруари 2018 (UTC)

Това е безсмислен спор. Радио Китай е авторитетен вторичен източник. Всичко останало са наши лични интерпретации. Но дори в тях всъщност няма противоречие. Естествено, че на международни изложения, където работен език е английски, и е просто невъзможно една фирма да се изпише на писменостите на всички възможни посетители, е нормално тя да използва латиница. Да, английският (и оттам латиницата) са работният език на света. Означава ли това обаче, че ние трябва да се откажем от българския, защото използването на английски/латиница е „по-универсално/съвместимо“?

Силно показателно ми се вижда, че Радио Китай изписва име на китайска компания на български, докато ние самите настояваме да я пишем на латиница. Защо? Проява на какво е това? Доколкото познавам китайския манталитет, подобно поведение би било посрещнато със скрито презрение -- защото от една нация се очаква да уважава собствените си традиции, култура и език. Китай в случая показва уважение към нашия език -- също както в самия Китай уважават собствената си култура и език -- а ние самите се оказваме готови да се откажем от него с лека ръка заради някаква „съвместимост“.

Не е като да не разбирам тези аргументи -- факт е, че някога аз самият застъпвах доста сходна позиция. Но направих онова, което някога съветвах да направим всички -- да се опитаме възможно най-добросъвестно да защитим гледната точка на опонента. И тогава видях, че нещата съвсем не са толкова черно-бели, че има много гранични случаи, много заплетени казуси... И че в крайна сметка действително не е без значение и любовта към родния език. Тая любов не трябва да се изразява в глупав фанатизъм и ксенофобия, където всичко чуждо се отхвърля, просто защото е чуждо. Но и да се отхвърля родното -- когато то съществува -- само защото чуждото било по-удобно/универсално, е също проява на фанатизъм. И също толкова глупав фанатизъм.
— Luchesar • Б/П 11:58, 28 февруари 2018 (UTC)

Извинявай но любовта към родния език няма общо с изписването на името на Радио Китай. Добър повод да се свържат ксенофобия, фанатизъм и други такива. Изписването на фирмения знак на фирмата не означава отказ от българския. Да напишеш Ивиен България е отказ от българския. --Uroboros ^беседа 14:12, 28 февруари 2018 (UTC)

да се опитаме възможно най-добросъвестно да защитим гледната точка на опонента... ми да се опитаме... . Съгласих се за Сяоми, имаме един авторитетен източник, ОК. Опитвам се да обясня, че повечето компании имат официално латинизирано име. Ако държим да го кирилизираме, но нямаме източници е по-добре да ползваме латинизираното име, защото се използва като международна марка от самата фирма. Това е. Спирам до тук, защото виждам, че пак навлизаме в аргументацията за глупавия фанатизъм и отказване от българския--ikonact (беседа) 12:52, 28 февруари 2018 (UTC)

„ Опитвам се да обясня, че повечето компании имат официално латинизирано име. Ако държим да го кирилизираме, но нямаме източници е по-добре да ползваме латинизираното име “

Но за това въобще и няма спор – когато именно латинизираното име е утвърдено в авторитетните източници (логично е то да бъде възприето наместо оригинал в някаква по-екзотична писмена система). Спорът ми е с тези, които настояват да се използва латиница на всяка цена, дори в противоречие с правилата на езика ни или с авторитетни източници, използващи кирилица. Ако трябва да обобщя в едно изречение тезата си, то би било: „имената се изписват съобразно наложеното в авторитетните източници по темата; когато сред авторитетните източници има разминаване, се отдава приоритет на изписването на български/кирилица, освен ако то не представлява явно изключение“. Примерно през 2016 е излязъл университетски учебник, в който TCP/IP е даден като ТЦП/ИП. В никой друг авторитетен източник обаче това не се среща, включително (и най-вече) в издадените през 2017 година. Последното е важно, защото хипотетично би било напълно възможно през 2017 да излязат още повече учебници, книги и публикации, където ТЦП/ИП да бъде използвано, а през 2018-та това да стане дори де факто нормата. Давам такъв пример, за да се разбере защо е неизбежно да използваме главата си постоянно по тези проблеми, вместо да искаме веднъж завинаги да приемем прости, ясни и недвусмислени правила, след което като опитни животни само да следваме сляпо инструкциите.
— Luchesar • Б/П 13:28, 28 февруари 2018 (UTC)

:::::::::::::: Именно "латинизираното" - на практика оригиналното име BMW e утвърдено. Но имаме спор. Противоречиш си. --Uroboros беседа 14:12, 28 февруари 2018 (UTC)

Прочети още веднъж какво сме обсъждали: ако няма източници за кирилизирано име, тогава се използва латинизираното, вместо йероглифи. А в примера с BMW/БМВ има кирилизирано.
— Luchesar • Б/П 16:29, 28 февруари 2018 (UTC)

Прочети и ти, моля те. Източник за кирилизирано име не означава НИЩО. Първичен източник може да е доказателство за име. Вторичен - анализ, статистика, която доказва, че има и друг начин на изписване, освен първичния. Пише го в правилата на Уики, почти от преди аз да вляза тук. --Uroboros ^беседа 17:11, 28 февруари 2018 (UTC)

Принципно не мисля, че обсъждането тук може да излиза извън рамките на официалния правопис - преди време преписах съответната част от речника в У:ПН. Там има общо правило (транскрибиране) с някои изключения, от които тук коментираме Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. Моето тълкуване е, че възможностите ни за специфично плавило за Уикипедия са: а) Винаги да се транскрибира; и б) "широко известни" да се остави отворено за преценка на редакторите/потенциално обсъждане.

Друг и различен въпрос е този за заглавията на неиздавани на български произведения - там има конфликт между правилото за превод и У:БОИ, който според мен трябва да се обсъди отделно. --Спас Колев (беседа) 08:25, 27 февруари 2018 (UTC)

Смятам, че не излизаме извън рамките на официалния правопис. Към същата част прибавих тогава текст, който говори, че всъщност „предаването в оригиналната графика“ не е някакво изключение, а съвсем допустим начин на писане. Нещо повече, практиката на наши научни издания, сериозни, специализирани (и не толкова) публикации, авторитетни източници показва, че въпросните правила за транскрибиране просто не се отнасят за тях, те ползват оригиналните имена. Примери:

• В българските стандарти се пише CENELEC, IEC, ISO, OHSAS, TQM, стъкла на Petri, апаратура на Siemens;
• българското издание на Official Journal на Европейския съюз: Беше пусната Europarl TV; ...по искане на Open Joint Stock Company Novomoskovskiy Azot и Open Joint Stock Company Nevinnomyssky Azot, ...принадлежат към „Mineral and Chemical Company Eurochem“;
• списание на академично издателство "Проф. М. Дринов": ...отрасъла Mitsubishi Heavy Industries, производител на самолети F-15, ракетно-зенитни комплекси Patriot...; ускорител на тежки йони FAIR и лазер... XFEL;
• интересно: в сканиран текст от списание на БИАД (брой, издаден 1898 г. (!)) има статия със заглавие "Водоснабждението на г. София (отъ инженера Ст. Гешовъ)“, в която всички цитирани фирми са в оригинал: Siemens, Ganz & Cie, Abeille, Lambert & Thompson... – винаги е било така, още оттогава;
• банков бюлетин: ...сливане на EFG Ergasias и NBG; поредици от ABS (asset-backed securities)... от Fox news дори са изчислили, че...;
• в-к „Капитал“: ...фирмата Garanti Koza e създадена ...като Garanti İnşaat... След оттеглянето на основните акционери Koc Holding и Balfour Beatty през 2004 г...; турската банка Yapi Kredi Bank, в която Unicredit е съсобственик заедно с местния Koc Holding. Сделката беше обявена в началото на годината, а най-големият европейски застраховател Allianz беше избран за купувач на Yapi Kredi Sigorta.
• и т.н., и т.н., безброй примери.

За неиздаваните на бг произведения – заглавията трябва да са в оригинал.--Zhoxy (беседа) 13:27, 27 февруари 2018 (UTC)

Не съм казал, че ти излизаш извън рамките на официалния правопис, но някои от изброените нагоре варианти могат да отпаднат по тази причина. Изброените от теб примери съответстват на това, което и аз казах - съответните издания са избрали да използват възможността за изписване с оригиналната графика, нещо, което и ние можем да направим (или да не правим). --Спас Колев (беседа) 13:48, 27 февруари 2018 (UTC)

Не смятам дискусията за полезна, особено с обсъждане на уклон към пълно кирилизиране на имена. Освен това има и разлика между транскрибиране на имена, в смисъл на изписване на кирилица на фонетичното изговаряне (Python -> Питон или Пайтън), и на даване на превод на думите. --Rumensz (беседа) 14:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Това е една от причините да не се включвам активно в тая дискусия, защото все едно и също си говорим до безкрай, а резултат няма. Аз аргументите защо не трябва да се кирилизират латинските брандове, които нямат официален еквивалент на латиница съм ги дал поне 1000 пъти до сега, като се видят и километричните дискусии на Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница. За това аз съм за оформянето на предложение върху което да работим за да оформим поне някакъв стандарт за заглавията.--The Wiki Boy (беседа - приноси) 20:38, 27 февруари 2018 (UTC)

Конкретни предложения

Коментар: Благодаря на всички, които се включват в дискусията. Може би няма да намерим едно правило, което да ги определи всичките, но поне да разделим на категории: топоними, лични имена и псевдоними, фирми и марки, лит. и муз. произведения и албуми, научни термини (вкл. мерни единици), латински фрази и т.н. За топонимите и личните имена май имаме консенсус. Има ли някой възражения към такова разделяне? --Поздрави, Петър Петров 13:42, 27 февруари 2018 (UTC)

Аз не. Ще се опитам да предложа конкретни текстове.--Zhoxy (беседа) 15:43, 27 февруари 2018 (UTC)

Както каза Спас - книжовният ни език е регулиран и не можем да се вихрим, колкото и да им се иска на редактори, на които изобщо не им е ясен мащабът на приказките им и какво е тежест на доказателството. В този смисъл имам възражения - никакви наши правила не могат да вървят срещу нормиращите документи.--Мико (беседа) 16:07, 27 февруари 2018 (UTC)

И според мен не е хубаво да се опитваме ние да измисляме правила. Има съществуващи норми на езика, има благонадеждни източници, има най-сетне и здрав разум. Освен това езикът непрестанно се развива. Например в компютърната област постепенно се утвърждават българските термини. Ако днес за нещо има само термин на английски, след година или две в литературата може да се наложи такъв на български.
— Luchesar • Б/П 17:59, 27 февруари 2018 (UTC)

Нормативни документи в България нема, за разлика от Русия например. Ако имаше, на фасадите щеше да пише „МакДоналдс”, а не "McDonalds". А правила за Уики трябват, защото тоя хаос който е в момента ще продължва и ще си играем на котка и мишка с връщания и пренасочки до безкрай... Това е и една от причините да не редактирам активно тия статии, защото все някой ще се намери да ми върне всички редакции за едно нещо на латиница и просто ми омръзна.--The Wiki Boy (беседа - приноси) 20:31, 27 февруари 2018 (UTC)

Норми на езика не означава „нормативни актове“.
— Luchesar • Б/П 20:37, 27 февруари 2018 (UTC)

Норми, разбира се, има, това че не се налагат с жандармерия е един от плюсовете на държавата, а аргументът не редактирам яктивно, щото е на латиница комай е единственият на открилите красотата на английския неофити. Котката и мишката ще продължи - вероятно завинаги, така че нема кво да ти омръзва.--Мико (беседа) 20:44, 27 февруари 2018 (UTC)

Един от проблемите е именно това, Luchesar: "Ако днес за нещо има само термин на английски, след година или две в литературата може да се наложи такъв на български". Точно така ще се получи, ако започнем да "побългаряваме" наред. Уики все повече се чете и се ползва за източник. Хората проверяват и често вярват на Уики не само за "какво е това" но и за "как се изписва". А куриозни случаи с изписване в момента има много, не искам да ги повтарям, има ги и в тази беседа. Получава се така, че грешки на Уики се мултиплицират, а след това Уики почва да взима собствените си мултиплицирани грешки за източник. Колкото до здравия разум - и аз се имам за здравомислещ и ти, но пък не сме на едно мнение за BMW. Аз казвам, че сменяме наложена и разбираема за всеки (дори за незавършилия начално училище) форма за изписване с неразбираема такава. Ти отговаряш, че вече в три публикации е изписано така. За всеки от тримата бих намерил триста които го пишат така, както е известно и на грамотните и на неграмотните, пък и както е изписано в официалния сайт. И създаваме "норми на езика". Ще повторя, Уикипедия отразява действителността, не я създава. Казваш, че в компютърната област постепенно се утвърждават българските термини. Съгласен съм. Но нека започнем да ги ползваме и ние (всякакви термини, не само компютърните) след като се утвърдят, а не ние да ги творим. --Uroboros ^беседа 08:05, 28 февруари 2018 (UTC)

Проблемът на това предложение е изходната постановка, че ние разбираме повече от тези, които пишат вторичните източници. Ако приемем това за вярно, можем направо да зачеркнем У:ЦИ -- защо са ни вторични или въобще каквито и да е източници, щом ние сме по-компетентни от тези източници. Не знам дали е нужно да обяснявам колко абсурдна е такава постановка. Уикипедия е толкова ценен ресурс, именно защото се опира твърдо на благонадеждни източници, а не на собствени интерпретации на редакторите, включително и на някакви измислени от тях „правила“.

Единствените случаи, в които аз съм допускал и допускам да вземаме по-смели решения на своя глава, са разни грешки -- но когато тези грешки също са осъзнати в източниците. В крайна сметка, дори Силициева срещу Силиконова долина беше въпрос на избор между едни или други източници на български (защото изписващите го Силиконова бяха наистина глупави), а не опълчване срещу източниците въобще. Същото беше и с Байз срещу Байез или Бейти срещу Бийти: не е като някой от нас да си беше изсмукал от пръстите какво е правилно -- във всички тези случаи ставаше въпрос за трезва преценка на тежестта на едни срещу други източници.
— Luchesar • Б/П 10:56, 28 февруари 2018 (UTC)

Споменах ти по-горе. Срещу един цитиран източник за БВМ мога да сложа 100 BMW. Ще си броим източниците? Ще изтъкваме кой е по-компетентен? Какъв е критерият, по който ще предпочетем един източник, а не друг? Или един самотен пред стотици други. Вестникарска статия не е с по-голяма тежест от официалните сайтове на фирмата за България (то няма и много вестникарски статии, в които да се среща БМВ. Пуснах гугъл търсене на "БМВ България" На първите две страници излизат 2 статии. В останалите навсякъде е на латиница). Къде е трезвата преценка? Тоест - не става въпрос за "изходната постановка", не съм съгласен с изместването на спора и от избягването на конкретни отговори. --Uroboros ^беседа 11:52, 28 февруари 2018 (UTC)

„ Ще си броим източниците? Ще изтъкваме кой е по-компетентен? Какъв е критерият, по който ще предпочетем един източник, а не друг? “

Учудва ме, че въобще задаваш подобни въпроси. Да, именно това е работата на един енциклопедист/уикипедианец. Да претегля различните източници. Пишейки статии, ние постоянно се сблъскваме с този проблем.

„ Вестникарска статия не е с по-голяма тежест от официалните сайтове на фирмата за България “

Нима е нужно да ти посочвам точно на теб какво казва У:БИ? Че „точно на достоверни вторични източници следва да се основават статиите в Уикипедия“.

Да, при положение, че в източниците се среща и BMW, и БМВ, действително като редактори трябва да направим избор. Също както между Силиконова и Силициева, Байз и Байез, Бейти и Бийти, Катик и Катич, и пр., и пр. При тези решения трябва да държим сметка както за наличните източници и техния авторитет (утвърдена медия е по-авторитетна за наложеност на име от официален сайт, но ИБЕ има последната дума за нормите на езика), така и за непрекъснатото развитие на езика. Някога „Силиконова“ долина беше де факто наименованието на български на Silicon Valley. Само некви смели ентусиасти го пишеха „Силициева“, предизвиквайки недоумение „ква е па таа долина?!“ Но постепенно все повече и повече от източниците решиха, че е добре да бъдем грамотни, и „Силициева“ постепенно измести „Силиконова“ дотам, че днес „Силиконова“ е екзотика. Но тоя процес отне години. И нашата статия също първо е била „Силиконова“, преди да стане „Силициева“. BMW/БМВ е друг случай по същността си, но наблюдавам същата динамика: някога въобще не можеше да се срещне БМВ, докато днес все повече авторитетни медии го използват. Дали тоя процес ще продължи, ще се види, но да бъде отричан, по каквито и да е причини, не е проява на добър професионализъм.
— Luchesar • Б/П 12:47, 28 февруари 2018 (UTC)

"Да, при положение, че в източниците се среща и BMW, и БМВ, действително като редактори трябва да направим избор." - не избор нямаше. Местене без обосновка, после три източника които противоречат на 300. Хубаво е, че си претеглил, но претеглянето ти е пример за негативен резултат. Официалният сайт е "първичен източник"? Може. Ще цитирам някой, който е цитирал второ издание на Шекспир. „Статиите в Уикипедия могат да използват първични източници, само в случай, че са били публикувани от авторитетен издател, и то да бъдат използвани само като доказателства за фактологичен материал. Всякакви твърдения от тълкувателен характер изискват подкрепа с вторични източници“. Кое от това не се отнася за BMW? Какво ще тълкуваш в името? „Вторичният източник представлява осведомена експертна интерпретация или обработка на информацията от първични източници, синтезираща в себе си определено заключение.“ - къде в източниците, които си посочил, има каквото и да е "заключение"? Въобще не става въпрос за избор на редактор. Това поне са правила, които вече имаме. Хубаво е да вникваме в тях. --Uroboros ^беседа 14:12, 28 февруари 2018 (UTC)

Добре, нямах предвид да измисляме правила, а по-скоро да ги приемем за валидни и най-вече разпишем кое как. Защото котката и мишката наистина не е нужно, ако искаме да има добра атмосфера. Примерно аз не разбрах да пишем ли имената на песните с небългарски букви, да ги транскрибираме ли или да ги транслитерираме. То ясно, че на някои им е ясно, ама ако може да обясните като за прости хора. Как трябва да е Yes (албум на Пет Шоп Бойс)? А Нова телевизия? --Поздрави, Петър Петров 23:21, 27 февруари 2018 (UTC)

На тия дето им е много ясно, сегашното (никакво) положение ги урежда, защото могат да си подбират (не да използват, а именно целенасочено подбират) "вторични източници", с които да манипулират едно или друго заглавие така, както на тях им се струва правилно. Никой няма да обясни нищо. Конкретните отговори на конкретни въпроси току виж довели до конкретни резултати. Прецедентите също не е "позволено" да се ползват за пренасяне в други случаи. Изобщо, дръж народа на тъмно, че да му е ясно. Това с петте шопчета ми хареса :) --Uroboros ^беседа 11:52, 28 февруари 2018 (UTC)

Да си изпълня обещанието все пак:

Ползвам като основа правилата от руската Вики. Ценни са с това, че по принцип се спазват в цялата световна, многоезична Уикипедия. Като основен принцип се приема да се използват оригиналите на наименованията (напр. официално регистрирани, посочени в официален сайт, използвани при самоназоваване), както и темини и означения, които са международно приети.

С латинизираните си оригинали се пишат некирилските наименования на (списъкът не изчерпва всички случаи):

• организации (PayPal, Yahoo!, The Mall),
• търговски марки, лейбъли и брандове (iPhone, Google Glass, BMW Е38),
• музикални групи, албуми и композиции, псевдоними на изпълнители (Shinedown, Die Ärzte, Uriah Heep Live, 50 Cent),
• средства за масова информация, медии (CNN, HiComm, NBC).
• сайтове и интернет-услуги, компютърни игри (4chan, bit.ly, Opposing Fronts);
• термини и названия от сферата на информационните технологии, вкл. съкращения и акроними (ENIAC, TCP/IP, XMPP);
• термини, названия, съкращения от областта на различните науки (J/ψ-мезон, SDSS, NGC, CAS, EINECS, SMILES, CIPAC, pH, ppm, IPA, ISBN, POS);
• символите за единиците от SI и десетичните представки към тях (mol, kN, cd)
• биологични таксони (ако нямат наложили се аналози в български научни издания) (Candida albicans);
• латински изрази, съкращения (Ad hominem, Magnum opus, Dr. Ph., Dr. Phil., NB, v.v.), папски енциклики (Lumen Fidei, Fides et Ratio);
• условни наименования на НАТО за техниката (ABM-1 „Galosh“, SSC, Як-23 „Flora“)
• борсови индекси (FTSE100, DAX30, CAC40, DJI30, NQ100, S&P500)
• означения на валутите (BGN, USD, RUB)
• означения на часовите зони по ISO 8601 (UTC, CET, EET, EST)
• означения на фондовите борси (NYSE, AMEX, SOFIX, NASDAQ)

За правилното произнасяне на такива названия в уводната част на статията се препоръчва да се посочи транскрипцията им.

Заглавията трябва да са само на кирилица или на латиница. Названията, които в оригинал използват йероглифна или друга писменост (上海アリス幻楽団), винаги се предават чрез общоприет латинизиран запис, транскрипция или превод.

Названия, използващи в оригинал небългарска кирилица (Нафтна индустрија Србије), се оставят в този си вид, но ако са например трудно четими (Қазатомөнеркәсіп), може и да се транскрибират или преведат, в зависимост от варианта, който преимуществено е използван в българоезични авторитетни източници.

Ама като гледам каква е бъркотия, няма оправяне. --Zhoxy (беседа) 05:47, 28 февруари 2018 (UTC)

Благодаря за положения труд. Бях се засилил да правя нещо подобно, но едва ли щях да успея да систематизирам нещата така добре. На мен това ми изглежда не само разумно и приемливо, ами и правилно от гледна точка на българските езикови норми. Имам проблем само с изречението "Заглавията трябва да са само на кирилица или на латиница", защото имаме изключението EVN България. --Uroboros ^беседа 08:05, 28 февруари 2018 (UTC)

Подкрепям усилията. Имам забележки по няколко от точките, но общо взето идеята "Името в оригинал" или в латинизиран запис за йероглифите за мен е правилна. Позрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 08:48, 28 февруари 2018 (UTC)

Аз което бих предложил е да транслитерираме всички небългарски кирилишки названия на българска кирилица, не е като обикновеният човек да знае, че j в сръбския се чете като й. И другото ми предложение е, ако една компания има утвърдено кирилишко наименование като МакДоналдс и Кока-Кола, задължително да се ползва то като заглавие на статията --Скроч б. п. 08:51, 28 февруари 2018 (UTC)

Сигурен сигурен ли си (сръбският не ми е най-слабата страна), че МакДоналдс и Кока-Кола са наложени? Ще те хапна само за тиренцето между Коката и Колата. --Uroboros ^беседа 17:28, 28 февруари 2018 (UTC)

Кока-Кола на кирилица в България, на българският пазар, че и с тиренце [7][8]. И Макдоналдс, снимка от Пловдив [9][10], Варна[11], София [12] --Скроч б. п. 17:40, 28 февруари 2018 (UTC)

Внимание, точка 8... вижда се опит за заговор, троянски кон, който се опитва да прокара виждането на една малцинствена група в Уикипедия... Сериозно, трудно е да се реши общо този проблем. За мерните единици вече се изписа сума текст, решение не се намери. За музикалните групи и псевдоними също. А какво пречи да има статия за Стинг или Фреди Меркюри? Защо трябва да се изписват задължително на латиница? Очевидно е също, че интернет сайтове няма как да се транскрибират. Термини и названия от сферата на информационните технологии не могат да са всички на латиница, защото има някои, които имат и български имена. Защо да не се напише Линукс например... и т.н. --ikonact (беседа) 09:34, 28 февруари 2018 (UTC)

---

Твърдението, че това са правилата на руската Уикипедия, е абсолютно некоректно. Защо не е включено и заглавното изречение преди списъка, което обяснява неговия смисъл?

„

Названия некоторых классов объектов, в оригинале написанные на латинице, используются в Википедии в оригинальном написании, если такое написание преимущественно употребляется в русскоязычных авторитетных тематических источниках. Некоторые из этих классов перечислены ниже (список не исчерпывающий): Названията на някои групи обекти, в оригинал изписвани на латиница, се използват в Уикипедия в оригиналното си изписване, ако такова изписване е наложено в рускоезичните авторитетни тематични източници. Някои от тези групи са изброени по-долу (списъкът не е изчерпателен):

“

Ако са наложени в утвърдените тематични източници -- точно това, което обяснявам, че трябва да се прави от самото начало, вместо на своя глава да решаваме кое как ще бъде изписвано.

Въпросното ръководство въобще започва със следната принципна препоръка:

„

В большинстве случаев (за исключением перечисленных в разделе ниже) передачу иноязычных названий предпочтительно осуществлять по правилам практической транскрипции, которая позволяет не только обеспечить фонетическое подобие, но и отчасти сохранить особенности исходного написания за счёт определённых элементов транслитерации. В мнозинството случаи (с изключение на изброените в раздела по-долу (бел. моя -- тези по-горе)) предаването на чуждоезични наименования е за предпочитане да се осъществява по правилата за правописна транскрипция (бел. моя -- транскрипция, която не цели максимално точно предаване на произношението, а спазване на правилата на целевия език, в нашия случай на българския), която позволява да се постигне не само фонетична близост, но и отчасти да се съхранят особеностите на изходното изписване чрез определени елементи от транслитерацията.

“

И следващият абзац:

„

Могут быть выбраны другие способы передачи, если они соответствуют наиболее общепринятому употреблению в авторитетных источниках: Може да бъдат избрани и други способи за предаване, ако те съответстват на най-широко общоприетата употреба в авторитетни източници:

“

Източници, източници, източници! Това е което по принцип правим в Уикипедия, и което трябва да правим и в случая.

Ако нещо е достатъчно значимо, то почти сигурно ще се споменава и в български източници. Вярно е, че самите български източници невинаги са наясно дали искат да използват оригиналното изписване или не. BMW/БМВ е един такъв случай -- срещал съм дори статии, където се среща изписано и по двата начина. Но тук не може да има аргумент „ама на официалния им сайт го пише тъй“ -- водещи за нас са вторичните източници, а пък такива като Търговския регистър (по-горе беше споменато Ксиаоми) въобще дори не трябва да се гледат -- там нещата се пишат в съвсем различен контекст и с различни цели от тези, които нас ни интересуват. Най-трудното наистина остава да се определи за всеки отделен случай кое е действително наложеното в авторитетната тематична литература, но в крайна сметка именно това е нашата работа като енциклопедисти – а не измислянето на нови правила в българския език.
— Luchesar • Б/П 10:37, 28 февруари 2018 (UTC)

Айде де, чак пък абсолютно некоректно не е. Казах – „като основа“. Не съм казвал: „това са правилата на руската Уикипедия“, това е измислено! Очаквам коректност! Текстовете, които цитираш, не се отнасят за нещата от списъка, а най-общо за термини извън него, затова не ги включих. Темата изисква разработка, ние нямаме куп от нещата, които те имат, с един прост превод няма да стане. Имам всички текстове преведени, тук пуснах малка извадка. Все още не си представям как може да се приложат при нас. Нищо не пречи да добавим текстове, но това не променя основния принцип. Цитираното от теб нито отменя, нито противоречи на списъка, има си го списъка и в руската. Дадох някаква основа, която може (и трябва) да се доразработи.--Zhoxy (беседа) 11:52, 28 февруари 2018 (UTC)

„ Текстовете, които цитираш, не се отнасят за нещата от списъка, а най-общо за термини извън него, затова не ги включих. “

Колега Zhoxy, принуждавате ме да повторя цитата:

„

Названия некоторых классов объектов, в оригинале написанные на латинице, используются в Википедии в оригинальном написании, если такое написание преимущественно употребляется в русскоязычных авторитетных тематических источниках. Некоторые из этих классов перечислены ниже (список не исчерпывающий): Названията на някои групи обекти, в оригинал изписвани на латиница, се използват в Уикипедия в оригиналното си изписване, ако такова изписване е наложено в рускоезичните авторитетни тематични източници. Някои от тези групи са изброени по-долу (списъкът не е изчерпателен):

“

Това се отнася именно до цитирания от Вас списък. Справка: Википедия:Именование статей/Иноязычные названия#Латиница

За пореден път: руското ръководство казва, че водещи са източниците. Списъкът единствено изброява примери, произтичащи (евентуално) от наложена в авторитетната рускоезична литература практика. Проблемът с Вашето „предложение“ е, че Вие изпускате същината на руското правило – че водещи са източниците – и вместо това предлагате конкретните примери, които неизбежно са непълни или въобще несъответстващи на нашата практика, да бъдат възприети като твърдо правило при нас. На практика, Вие предлагате твърдо заложени правила в Уикипедия, дори те да противоречат на източниците. Няма как да приема подобно предложение под какъвто и да е предлог.
— Luchesar • Б/П 12:24, 28 февруари 2018 (UTC)

Принципното ми мнение е, че тъй като българският език ползва кирилицата, ние трябва също да се придържаме към нея - там, където е наложително (според нормативените текстове - в тоя смисъл некои от предложенията на Жокси апелират за откровена неграмотност, тъй като им противоречат) и където може (където има източници, ползващи кирилицата за тези имена). Не виждам смислена причина да пишем неразбираемото NYSE вместо човешкото име, което всъщност има смисъл на езика на тази енциклопедия - Нюйоркска фондова борса.--Алиса Селезньова (беседа) 12:29, 28 февруари 2018 (UTC)

Принципното ти мнение е нещо, което всички споделяме. В момента говорим за други неща. За откровената неграмотност при изписването на кирилица на неща, които не трябва да бъдат изписвани на кирилица. --Uroboros ^беседа 14:22, 28 февруари 2018 (UTC)

Ами след като прочетох обсъджането честно казано не останах с такова впечатление. Видимо има мнения, според които трябва да избягваме кирилицата - въпреки, че има източници за име, изписано на кирилица, да се избира латиницата.--Алиса Селезньова (беседа) 14:30, 28 февруари 2018 (UTC)

Не съм убеден, че наистина всички споделяме този принцип. Моето усещане е, че не всички спорещи приемат книжовната норма, във вида в който е дефинирана от ИБЕ. --Спас Колев (беседа) 14:54, 28 февруари 2018 (UTC)

Според мен проблемът не е в прилагането на книжовната норма. Книжовната норма оставя отворена врата за тълкуване на понятието "широко известни собствени имена от чужди езици". Проблемът е точно в дефиницията на "широко известни". Книжовната норма допуска да се изписва BMW, но спорът е дали е широко известно като BMW или БМВ.--ikonact (беседа) 15:21, 28 февруари 2018 (UTC)

Не си съвсем прав - книжовната норма признава „Сименс“ (нарочно избягвам БМВ, защото там има и втори спорен въпрос) за безусловно валидно и допуска „Siemens“ при определени условия („широко известни“). Доколкото аз разбирам, има хора (Uroboros, Zhoxy, The Wiki Boy:?), които смятат транскрибирането на определени групи собствени имена за недопустимо. --Спас Колев (беседа) 15:51, 28 февруари 2018 (UTC)

Допустими са. Когато не са ужасни. Примери и искане за разрешаване на примерите - пълно в тая беседа. --Uroboros ^беседа 16:04, 28 февруари 2018 (UTC)

:::: ikonact - това е наистина част от проблема. Но само част. Отворената врата да захлопне след последния. "Широко известни в тесни кръгове" не съм го измислил аз. Голямата част от проблема е, че нещата тук се/не се решават е, защото не се чете мнението на опонента. Идеята е, за се „вика“ - в смисъл да се пише дълго и обилно, да се манипулират пишещите, да се измества темата на лични нападки, да се ползва това, което другите не са чели и не знаят. За да докажеш какво? И защо? Уикипедия е религия, написа една моя стара приятелка, не я виждам отдавна тук. Извинете, ама и на мен понякога ми е трудно да влизам тук, заради проблемни за мен хард позиции. Дадох си дълга почивка, почти бях забравил защо. Сега се сещам. --Uroboros ^беседа 16:04, 28 февруари 2018 (UTC)

Пу, писах половин час и после - конфликт на редакции и то точно с теб, Спас Колев. И загуба на написаното. Ще се опитам да пресъздам загубеното. Говориш за източници. Хайде да поговорим за тях. Изгубих много време при предишния ни спор, за Иисус Христос. Цитирах ти сто Библии от различни години и издателства, а ти търсеше вторични източници. Тогава не се сетих да помисля какво и защо. Днес ще го направя за теб и останалите. Според У:БИ, накратко, първичен източник се използва за пряко доказателство. Примерно, сайтът на BMW е пряко доказателство, че фирмата се казва така. Вторични източници, се използват за "осведомена експертна интерпретация или обработка на информацията". Тоест, ако искаш да смениш BMW на БМВ, можеш да използваш експерти, които експертно доказват, че БМВ се използва в българския като БМВ, защото.... Трябва да има анализ на това, което смяташ да докажеш. А това, че един шофьор е написал БВМ не е "доказателство", че така се пише. Къде е анализът? Къде е експертизата? Къде е експертът? Нито едно от трите. Искането на източници е един от стълбовете на Уикипедия. Злоупотребата и манипулацията с "източниците" е крайно вредно! (копирах си го да не пиша пак ако има конфликт на редакции) (имаше!) ! беше в отговор на Алиса Селезньова --Uroboros ^беседа 15:30, 28 февруари 2018 (UTC)

„Ужасни“ е личното мнение на Уроборос, не на ИБЕ, която е институцията, РЕГУЛИРАЩА българския книжовен език. Когато една българска компания се пише на латиница, аз не виждам причини за кирилизация, когато книга не е превеждана не виждам причини за български импровизации, но точките, предложени ни от Жокси просто са креолизация на езика по хрумването на няколко потребители, които така и НЕ ПРЕДЛАГАТ аргументи освен „ужасно“. Езикът е регулиран, в Уикипедия важат източниците. Всички изброени от Уроборос аргументи за марките, за картинките и т. н. в пълна степен важат за личните имена - то тех видите ли нема да ги латинизираме? Защо пък не? --Мико (беседа) 17:26, 28 февруари 2018 (UTC)

Е, Мико, използването на всичките манипулативни техники наведнъж, за които говорих по-горе, е добра идея. Игнорираш всичко, което е казал опонента, сменяш темата, вкарваш "креолизация", браво!? Не, не Браво, а жалко. Високо ниво на спор, с аргументи. Аргументи имаше много, така и не успях да ви накарам да четете. В Уикипедия и за теб ще напиша пак: Важат първични и вторични източници. Прочети кой за какво става! --Uroboros ^беседа 17:37, 28 февруари 2018 (UTC)

Така е. Важи и Правописният речник. Креолизацията е абсолютно идеята на точките. Познавам добре гръцкото интернет и дори печатно пространство, в което ВСИЧКИ чужди имена, включително собствените понеже е по-лесно на виделите клавиатура се пишат на латиница. Повтарям, включтелно в книги - мога да дам стотици примери. Малтизация, ако не щеш креолизация. Човек би очаквал подобно нещо от деца, открили красотата на английския език (безспорна), но от зрели личности, очаква съзнание за мащаба на предложенията, за културната мисия на Уикипедия, както и за голямото й влияние върху малките. --Мико (беседа) 17:42, 28 февруари 2018 (UTC)

Ойроборос ми е другата българизация, мерси! Това отговаря ли на написаното от теб?--Uroboros ^беседа 17:52, 28 февруари 2018 (UTC)

Не мисля, че те разбирам. --Мико (беседа) 18:12, 28 февруари 2018 (UTC)

И аз теб често не те разбирам. Това, че ти не ме разбираш означава ли, че си тъп? Не! Това, че аз не те разбирам, означава ли, че не можеш да обясняваш? Не! Да? Но разбирам мотиви. Твоите - по-рядко. Как щеше да ми произнесе ника Джимбо и как щеше да го напише в българоезичната Уики? --Uroboros ^беседа 18:36, 28 февруари 2018 (UTC)

Проблемите в комуникацията са винаги двустранни. Джимбо не говори български. --Мико (беседа) 18:43, 28 февруари 2018 (UTC)

Ти говориш български, постави се на негово място, с неговите цели. За мен Уики е най-великия проект на 20-ти век. Най-великият е на Илон Мъск за 21-ви. Да се разбирам с човек, който говори чужд език не ми е било проблем, полиглот съм. Комуникационните проблеми са различни. Не езикови. Не смесвай нещата. Езикът на който говори Джимбо е ирелевантна аргументация. --Uroboros ^беседа 18:59, 28 февруари 2018 (UTC)

Тоест просто предлагаш да пишем и личните имена на латиница, за да ги разбира Джимбо. Ясно - вече те разбрах. Не - благодарим, нема нужда в крайна сметка. Прочети внимателно какво съм ти казал за големото нещо наистина - ако не - не. --Мико (беседа) 19:03, 28 февруари 2018 (UTC)

Е-е-е, опростенчеството като част от манипулационните техники - не вярвам някой да се хване. Не и четящите тук. Уважавам ги повече от теб!--Uroboros ^беседа 19:22, 28 февруари 2018 (UTC)

Умрел некой. --Мико (беседа) 20:24, 28 февруари 2018 (UTC)

Раздел трети, за улесняване на редактирането

Така, опряхме вече до уважаваме ли се или не се уважаваме. Ясно, че от горния раздел нищо конкретно не произлезе. Слагам този, поне за улеснение при редактиране, да не прелистваме стена от текст. Доколкото схванах според нормите телевизията е NOVA (щото така са решили и никой никъде не ги пише на кирилица), колите са БМВ (отдавна наложен и утвърден превод), албумът си е баш Yes (албум на Пет Шоп Бойс) (самият албум не е издаван с кирилско име, но пък групата си има превод, защото е писана някъде, май беше в някаква енциклопедия на музиката). Нещо да изпускам? --Поздрави, Петър Петров 19:55, 28 февруари 2018 (UTC) Добавено: А, и 田園に死す си е баш вярно, защото не е превеждан и издаван на български. Добавям го, за да не говоря само за кирилица-латиница. Нали така? --Поздрави, Петър Петров 20:19, 28 февруари 2018 (UTC)

Според мен може да е добре да направим известна пауза за премисляне на прочетеното дотук. Въпреки емоциите, мисля, че се обмени и немалко полезна информация, така че обсъждането никак не беше излишно. Иначе, поне на мен ми се струва, че добре си хванал основната логика – поне така, както я разбирам и аз. :)
— Luchesar • Б/П 20:24, 28 февруари 2018 (UTC)

Аз с казаното от Петър съм съгласен напълно. --Мико (беседа) 20:30, 28 февруари 2018 (UTC)

„От горния раздел никога до сега не е излизало нищо“. Чакай да видя от кога чета такива неща. Опс, отдавна. Повече от найсе години. Разбира се, стар не е равно на мъдър или умен. Предлагам да направим пауза от още найсе години. Докато Илан Мъск направи Интернет достъпен и в африканските колиби и Уики стане Енциклопедията. --Uroboros ^беседа 21:41, 28 февруари 2018 (UTC)

На мен ми се поизясни кой как и защо мисли, ама все пак... 田園に死す не може да го произнесе никой от нас, камо ли да говори за него на други хора. Как се търси това нещо в търсачката? Как да прочета тази статия на някого? Защо изобщо да го търся в бг У ако мога да чета тези йероглифи, ще отида в японската където има много повече информация? --Поздрави, Петър Петров 22:22, 28 февруари 2018 (UTC)

Извън темата - 田園に死す хората са го дали като „Den-en ni shisu“, а простия превод е „Смърт в провинцията“, и тези две неща би трябвало да са в текста на статията, за да е по-ясно на българския читател. --Rumensz (беседа) 07:17, 1 март 2018 (UTC)

Само да вметна, че Нова телевизия се пише на кирилица сред източниците.--Алиса Селезньова (беседа) 15:11, 1 март 2018 (UTC)

Напълно съм съгласен с този цитат „ че обсъждането никак не беше излишно “ от Luchesar
и с пояснението на Алиса Селезньова. А ето дори тук Нова телевизия също е изписана на Български език.
--Oficialniat ^{Б П} 22:05, 1 март 2018 (UTC)

Ей сега ще дойде The TV Boy и ще ви обясни как търговският регистър не е меродавен източник а с него никой няма право да спори. :) Аз съм опитвал преди ама ми писна. --Сале (беседа) 12:48, 2 март 2018 (UTC)

Специално за вас идвам! ;) Та по темата - търговския регистър регистрира юридически ФИРМИ, а не МАРКИ! Марките се регистрират от патентното ведомство, където има регистрирана марка NOVA за канала NOVA. Има си статия специално за фирмата Нова Броудкастинг Груп АД и никой не е тръгнал да я преименува както виждате...--The Wiki Boy (беседа - приноси) 22:29, 2 март 2018 (UTC)

This Month in Education: February 2018

Wikipedia Education globe

This Month in Education

Volume 7 | Issue 2 | February 2018

This monthly newsletter showcases the Wikipedia Education Program. It focuses on sharing: your ideas, stories, success and challenges. You can see past editions here. You can also volunteer to help publish the newsletter. Join the team! Finally, don't forget to subscribe!

In This Issue

From the Community

WikiProject Engineering Workshop at IIUC,Chittagong What did we learn from Wikibridges MOOC? Wikimedia Serbia launched Wiki scholar project Wiki Club in Ohrid, Macedonia Karvachar’s WikiClub: When getting knowledge is cool More than 30 new courses launched in the University of the Basque Country Review meeting on Christ Wikipedia Education Program The Multidisciplinary Choices of High School Students: The Arabic Education Program; Wikimedia Israel

From the Education Team

The Education Extension is being deprecated (second call) The 2017 survey report live presentation is available for viewing

Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · For the team: Romaine 08:52, 1 март 2018 (UTC)