Антон Митов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
→Биография: прехвърлям от Георги Митов |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[Файл:Anton Mitov 7.jpg|мини|280п|вляво|„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), [[НХГ]]]] |
[[Файл:Anton Mitov 7.jpg|мини|280п|вляво|„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), [[НХГ]]]] |
||
Роден е на [[1 април]] [[1862]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). <ref>[http://www.geni.com/people/ |
Роден е на [[1 април]] [[1862]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). <ref>[http://www.geni.com/people/худ-Антон-МИТОВ/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref> Починал на [[20 август]] [[1930]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. |
||
Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с [[Иван Мърквичка]] и [[Борис Шатц]] основава [[Държавно рисувално училище|Държавното рисувално училище]], което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Анатон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „[[Свети Александър Невски]]“. Антон Митов е автор и на [[мозайка]]та под камбанарията с образа на светеца. |
|||
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). |
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). |
||
Версия от 13:47, 5 март 2018
Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.
| Антон Митов | |
| български художник и критик | |
 Автопортрет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | Академия за изящни изкуства във Флоренция |
| проф. Джузепе Чаранфи | |
| Антон Митов в Общомедия | |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Биография
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). [1] Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Анатон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца.
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Известни картини
- Първи морски пейзажи в българската живопис:
- „Варненско пристанище“ (1892)
- „Варненски бряг“ (1894)
- „Варненско море“ (1895; Национална художествена галерия)
- „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Златар на Софийския пазар“ (1898)
- „Из Софийския пазар“ (1899)
- „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
- „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
- „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
- „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
- „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)
Източници
Външни препратки
|
