Древен Коринт: Разлика между версии
допълв |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
През 400 г. пр.н.е. Древен Коринт е един от най-големите и важни полиси с население от около 90 000 души<ref>{{cite book |title=Ancient Greece: Social and Historical Documents from Archaic Times to the Death of Socrates Dillon |last= |first=Matthew , Lynda Garland |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Routledge |location= |isbn= |pages=560 |url=https://books.google.bg/books?id=JgWDAgAAQBAJ&lpg=PA352&hl=bg&pg=PA352#v=onepage&q&f=false |accessdate= |quote= }}</ref> При завоюването на града [[Древен Рим|римляните]] го разрушават през 146 г. пр.н.е., но по-късно построяват нов град на негово място през 44 г. пр.н.е. и по-късно го правят провинциална столица. |
През 400 г. пр.н.е. Древен Коринт е един от най-големите и важни полиси с население от около 90 000 души<ref>{{cite book |title=Ancient Greece: Social and Historical Documents from Archaic Times to the Death of Socrates Dillon |last= |first=Matthew , Lynda Garland |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Routledge |location= |isbn= |pages=560 |url=https://books.google.bg/books?id=JgWDAgAAQBAJ&lpg=PA352&hl=bg&pg=PA352#v=onepage&q&f=false |accessdate= |quote= }}</ref> При завоюването на града [[Древен Рим|римляните]] го разрушават през 146 г. пр.н.е., но по-късно построяват нов град на негово място през 44 г. пр.н.е. и по-късно го правят провинциална столица. |
||
== История == |
|||
== В митологията == |
|||
Според древногръцката митология в Коринт се намира изворът Пирене ({{lang-grc|Πειρήνη}}), посветен на [[музи]]те. Бил посещаван от [[Пегас]], а поетите специално го посещавали, за да черпят вдъхновение. Историкът Павзаний споменава извора при описанието на града<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/ | заглавие= Описание на Елада|достъп_дата = 1 март 2018|фамилно_име=Павзаний |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }} 2.3.2</ref>. |
Според [[древногръцката митология]] в Коринт се намира изворът Пирене ({{lang-grc|Πειρήνη}}), посветен на [[музи]]те. Бил посещаван от [[Пегас]], а поетите специално го посещавали, за да черпят вдъхновение. Историкът Павзаний споменава извора при описанието на града<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/ | заглавие= Описание на Елада|достъп_дата = 1 март 2018|фамилно_име=Павзаний |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }} 2.3.2</ref>. |
||
| ⚫ | През [[Архаична Гърция|Архаичния период]] градът е управляван От [[748 пр.н.е.]] градът почти цял век от [[Царе на Древен Коринт|царе]] от династията [[Бакхиади]] като [[Олигархия|олигарси]] и преживява голям икономически напредък. Управлението им е прекъснато от Кипсел, първият [[тиран]], през 7 век пр.н.е. (657/656 – 627/626 пр.н.е.). Синът му [[Периандър]] е един от [[Седем мъдреци на Гърция|седемте мъдреци]] и по негово време са сечени първите монети. Той първи замисля да прокара канал през провлака, за да съедини Коринтския и Сароническия залив, но не успява. Вместо това е построен [[диолк]] – павиран път за прехвърлянето отначало на стоки, а по-късно по него между заливите са прехвърляни и военни кораби. Градът забогатява таксите за преминаване и от търговия. |
||
== Царе на Коринт == |
|||
{{основна|Царе на Древен Коринт}} |
|||
| ⚫ | От [[748 пр.н.е.]] градът |
||
Колонисти от Коринт основават такива селища като [[Сиракуза]], Епидамнос (днес [[Дуръс]]), [[Акциум]], Амбракия (днес [[Левкада]]), Коркира (днес [[Корфу]]) и [[Потидея]]. |
Колонисти от Коринт основават такива селища като [[Сиракуза]], Епидамнос (днес [[Дуръс]]), [[Акциум]], Амбракия (днес [[Левкада]]), Коркира (днес [[Корфу]]) и [[Потидея]]. |
||
| Ред 19: | Ред 17: | ||
По време на [[Класическа Гърция|класическия период]] Коринт съперничи по богатство на [[Древна Атина]] и [[Тива (полис)|Тива]]. |
По време на [[Класическа Гърция|класическия период]] Коринт съперничи по богатство на [[Древна Атина]] и [[Тива (полис)|Тива]]. |
||
Във втората половина на 6 в. пр.н.е. обаче той е надминат от Атина както по морска сила, така и в търговията. Конкуренцията между двата полиса продължава през следващите 200 години. След [[гръко-персийските войни]] Коринт се съюзява със Спарта срещу Атина в [[Пелопонески войни|Пелопонеските вайни]] (431 – 404 г. пр.н.е.), но макар Атина да търпи поражение в тях, могъществото на Коринт не се възвръща. Коринт се съюзява с други полиси срещу Спарта и я побеждава в [[Коринтска война|Коринтската война]] (395 – 387 г. пр.н.е.). |
|||
Коринт продължава да участва в последвалите политически конфликти в Гърция, но вече като второстепенна сила, и то благодарение на стратегическото си положение. Губи независимостта си през 338 г. пр.н.е., когато [[Филип Македонски]] го превзема и го превръща в средище на [[Коринтски съюз|Коринтския съюз]]. Градът остава подвластен на македонците и след това на Ахейския съюз до идването на римляните, когато през 146 г. пр.н.е. е разрушен от римския генерал Луциус Мумиус (Lucius Mummius)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Corinth-Greece | заглавие= Corinth-Greece|достъп_дата =7 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=27 август 2014 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |език=en |цитат= }}</ref>. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:17, 7 март 2018
Древен Коринт (Шаблон:Lang-grc Kórinthos) е древногръцки полис на Коринтския провлак, тясната ивица земя, свързваща Пелопонес с континентална Гърция, приблизително по средата между Древна Атина и Древна Спарта. Съвременният град Коринт е разположен на около 5 км североизточно от руините на древния град, който е обект на системни археологически разкопки от 1896 г. насам, провеждани от American School of Classical Studies at Athens и гръцкото Министерство на културата.
Коринт е добре известен на християните от две писма до коринтяните на апостол Павел: Първо послание към коринтяните и Второ послание към коринтяните. Споменат е и в „Деяния на светите апостоли“ като част от пътуванията на апостол Павел. Втората част от книгата на Павзаний Описание на Елада е посветена на Коринт („Κορινθιακά“).
През 400 г. пр.н.е. Древен Коринт е един от най-големите и важни полиси с население от около 90 000 души[1] При завоюването на града римляните го разрушават през 146 г. пр.н.е., но по-късно построяват нов град на негово място през 44 г. пр.н.е. и по-късно го правят провинциална столица.
История
Според древногръцката митология в Коринт се намира изворът Пирене (Шаблон:Lang-grc), посветен на музите. Бил посещаван от Пегас, а поетите специално го посещавали, за да черпят вдъхновение. Историкът Павзаний споменава извора при описанието на града[2].
През Архаичния период градът е управляван От 748 пр.н.е. градът почти цял век от царе от династията Бакхиади като олигарси и преживява голям икономически напредък. Управлението им е прекъснато от Кипсел, първият тиран, през 7 век пр.н.е. (657/656 – 627/626 пр.н.е.). Синът му Периандър е един от седемте мъдреци и по негово време са сечени първите монети. Той първи замисля да прокара канал през провлака, за да съедини Коринтския и Сароническия залив, но не успява. Вместо това е построен диолк – павиран път за прехвърлянето отначало на стоки, а по-късно по него между заливите са прехвърляни и военни кораби. Градът забогатява таксите за преминаване и от търговия.
Колонисти от Коринт основават такива селища като Сиракуза, Епидамнос (днес Дуръс), Акциум, Амбракия (днес Левкада), Коркира (днес Корфу) и Потидея.
Според Тукидид коринтяните създават триерата, която се превръща в предпочитания боен кораб в Средиземноморието докато не идват римляните. Първата документирана морска битка е между Коринт и Коркира[3].
През 581 г. пр.н.е. коринтяните започват да провеждат Истмийски игри.
По време на класическия период Коринт съперничи по богатство на Древна Атина и Тива.
Във втората половина на 6 в. пр.н.е. обаче той е надминат от Атина както по морска сила, така и в търговията. Конкуренцията между двата полиса продължава през следващите 200 години. След гръко-персийските войни Коринт се съюзява със Спарта срещу Атина в Пелопонеските вайни (431 – 404 г. пр.н.е.), но макар Атина да търпи поражение в тях, могъществото на Коринт не се възвръща. Коринт се съюзява с други полиси срещу Спарта и я побеждава в Коринтската война (395 – 387 г. пр.н.е.).
Коринт продължава да участва в последвалите политически конфликти в Гърция, но вече като второстепенна сила, и то благодарение на стратегическото си положение. Губи независимостта си през 338 г. пр.н.е., когато Филип Македонски го превзема и го превръща в средище на Коринтския съюз. Градът остава подвластен на македонците и след това на Ахейския съюз до идването на римляните, когато през 146 г. пр.н.е. е разрушен от римския генерал Луциус Мумиус (Lucius Mummius)[4].
Източници
- ↑ Ancient Greece: Social and Historical Documents from Archaic Times to the Death of Socrates Dillon. Routledge. с. 560.
- ↑ Павзаний. Описание на Елада // Посетен на 1 март 2018. 2.3.2
- ↑ Тукидид История на Пелопонеската война 1:13.2
- ↑ Corinth-Greece // Енциклопедия Британика, 27 август 2014. Посетен на 7 март 2018. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ancient Corinth в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |