Уводно обучение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
'''„Уводно обучение“''' ({{lang-el|„Εισαγωγική Διδασκαλία“}}) e четириезичен речник, издаден от [[Даниил Москополец]] в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година.<ref name="БСМ 63">{{cite book |title= Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание |last= Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1931 |publisher=Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница |location=София |isbn= |pages=63 |url= |accessdate=}}</ref> Речникът е на ''ромейски'' (тоест [[Гръцки език|гръцки]]), ''влашки'' (тоест [[Арумънски език|арумънски]]), ''[[Български език|български]]'' и ''арванитски'' (тоест [[Албански език|албански]] и има за цел |
'''„Уводно обучение“''' ({{lang-el|„Εισαγωγική Διδασκαλία“}}) e четириезичен речник, издаден от [[Даниил Москополец]] в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година.<ref name="БСМ 63">{{cite book |title= Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание |last= Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1931 |publisher=Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница |location=София |isbn= |pages=63 |url= |accessdate=}}</ref> Речникът е на ''ромейски'' (тоест [[Гръцки език|гръцки]]), ''влашки'' (тоест [[Арумънски език|арумънски]]), ''[[Български език|български]]'' и ''арванитски'' (тоест [[Албански език|албански]]) и има за цел да убеди [[арумъни]]те, [[българи]]те и [[албанци]]те да изоставят „варварските си езици“ и да научат гръцки. |
||
Речникът е издаден в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година - според Йордан Иванов „вероятно в печатницата на монастира Св. Наум“, според други мнения в [[Дубровник|Рагуза]]<ref>{{Цитат периодика| last = Ничев | first = Александър | authorlink = | coauthors = | year = 1977 | month = | title =Четириезичният речник на Даниил (гръцка и българска част) | journal =Годишник на Софийския университет. Факултет по западни филологии | volume =LXX | issue =2 | pages = 5-180 | location =София | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> или [[Венеция]].<ref>{{Цитат периодика| last =Kristophson | first =J | authorlink = | coauthors = | year = 1974 | month = | title =Das Lexikon Tetraglosson des Daniil Moschopolitis | journal =Zeitschrift für Balkanologie | volume = | issue =10 | pages = 7 - 128| doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Книгата е озаглавена ''Εισαγωγική διδασκαλία : περιέχουσα λεξικόν τετράγλωσσον των τεσσάρων κοινών διαλέκτων ήτοι της απλής ρωμαϊκής, της εν Μοισία βλαχικής, της βουλγαρικής, και της αλβανιτικής''. Издадена е с помощта на митрополит Нектарий Пелагонийски, който на корицата е титулован „Пелагонийски митрополит, ипертим и екзарх на цяла Българска Македония“ (''Μητροπολίτης Πελαγονίας, Υπέρτιμος καί Έξαρχος πάσης Βουλγαρικής Μακεδονίας'').<ref name="БСМ 63"/> |
Речникът е издаден в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година - според Йордан Иванов „вероятно в печатницата на монастира Св. Наум“, според други мнения в [[Дубровник|Рагуза]]<ref>{{Цитат периодика| last = Ничев | first = Александър | authorlink = | coauthors = | year = 1977 | month = | title =Четириезичният речник на Даниил (гръцка и българска част) | journal =Годишник на Софийския университет. Факултет по западни филологии | volume =LXX | issue =2 | pages = 5-180 | location =София | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> или [[Венеция]].<ref>{{Цитат периодика| last =Kristophson | first =J | authorlink = | coauthors = | year = 1974 | month = | title =Das Lexikon Tetraglosson des Daniil Moschopolitis | journal =Zeitschrift für Balkanologie | volume = | issue =10 | pages = 7 - 128| doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Книгата е озаглавена ''Εισαγωγική διδασκαλία : περιέχουσα λεξικόν τετράγλωσσον των τεσσάρων κοινών διαλέκτων ήτοι της απλής ρωμαϊκής, της εν Μοισία βλαχικής, της βουλγαρικής, και της αλβανιτικής''. Издадена е с помощта на митрополит Нектарий Пелагонийски, който на корицата е титулован „Пелагонийски митрополит, ипертим и екзарх на цяла Българска Македония“ (''Μητροπολίτης Πελαγονίας, Υπέρτιμος καί Έξαρχος πάσης Βουλγαρικής Μακεδονίας'').<ref name="БСМ 63"/> |
||
Версия от 22:29, 7 март 2018
| „Уводно обучение“ | |
| „Εισαγωγική Διδασκαλία“ | |
 Корицата на второто издание, 1802 г. | |
| Автор | Даниил Москополец |
|---|---|
| Първо издание | 1794 г. г. Османска империя |
| Оригинален език | гръцки, арумънски, български, албански |
| Жанр | речник |
„Уводно обучение“ (Шаблон:Lang-el) e четириезичен речник, издаден от Даниил Москополец в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година.[1] Речникът е на ромейски (тоест гръцки), влашки (тоест арумънски), български и арванитски (тоест албански) и има за цел да убеди арумъните, българите и албанците да изоставят „варварските си езици“ и да научат гръцки.
Речникът е издаден в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година - според Йордан Иванов „вероятно в печатницата на монастира Св. Наум“, според други мнения в Рагуза[2] или Венеция.[3] Книгата е озаглавена Εισαγωγική διδασκαλία : περιέχουσα λεξικόν τετράγλωσσον των τεσσάρων κοινών διαλέκτων ήτοι της απλής ρωμαϊκής, της εν Μοισία βλαχικής, της βουλγαρικής, και της αλβανιτικής. Издадена е с помощта на митрополит Нектарий Пелагонийски, който на корицата е титулован „Пелагонийски митрополит, ипертим и екзарх на цяла Българска Македония“ (Μητροπολίτης Πελαγονίας, Υπέρτιμος καί Έξαρχος πάσης Βουλγαρικής Μακεδονίας).[1]
Българският език в речника е представен с гръцки букви на базата на битолския говор[1] или на битолския и охридския говор.[4]
- Начало на българската част на речника
| В оригинал | С кирилица |
|---|---|
| Го̀спот сто̀ри нѐбото, зѐмята, сънцето, месечѝната, звѐздите. И сѐтне по̀еля мо̀рето, езѐрата, рѐките и иза̀тоа рѝбите, агу̀лите. Пак рѐче и излѐгоа горе на зѐмята сфѝте дъ̀рва. И йѐт зѐмята по̀лна от дърва, от бу̀ка, от да̀бои, от въ̀рба, от топо̀лика, я̀сика, от сѐлвиа, от бор. И дру̀зи се на̀йдуат во о̀рманот. |
Кръсте Мисирков смята речника на Даниил за ясно доказателство, че българи и македонци са един народ и казва:
| „ | Ако въпросът за племенното сходство и различие между българи и македонци би трябвало да се разрешава въз основа на националното име, език и история, то няма съмнение, че и ние би трябвало да го разрешим така, както го е разрешил оня гръцки свещеник, автор на четириезичния речник на гръцки, български, ромънски и албански, напечатан в 1804 година (екземпляр от него има в Софийската народна библиотека), който за български език взема македонското западно наречие. Това речниче имало за цел, както изрично в него се казва, погърчаването на трите македонски народности: българската, аромънската и албанската. Значи тогава, когато в Македония и България още не е имало нито спомен за българска екзархия, гърците, очевидно добре запознати с балканските народности, не правят никакво различие между българин и македонец или македонски словенин.[5] | “ |
Бележки
- ↑ а б в Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 63.
- ↑ Ничев, Александър. Четириезичният речник на Даниил (гръцка и българска част) // Годишник на Софийския университет. Факултет по западни филологии LXX (2). София, 1977. с. 5-180.
- ↑ Kristophson, J. Das Lexikon Tetraglosson des Daniil Moschopolitis // Zeitschrift für Balkanologie (10). 1974. с. 7 - 128.
- ↑ Младенов, С. Две доста бележити сръбски книги // Славянска беседа (1). 1938.
- ↑ Мисирков, Кръсте, „Повече македонци“, Македонска култура, 1924 г.
