Електрическа китара: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 84: Ред 84:
* Иван Стоянов
* Иван Стоянов
* Димчо Делийски
* Димчо Делийски
* Александър Петков /Сашо Кучето/


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 10:50, 11 март 2018

Електрическа китара е музикален инструмент от групата на струнните инструменти.

Това е разновидност на китарата, чиито звук се чува само през озвучителна уредба. Излъчваният от нея директно звук е без значение, защото чрез специални електромагнитни адаптери вибрацията на стоманените струни се преобразува в електрически сигнал. Тялото на електрическата китара е плоско без резонаторна кутия.

Общи сведения

Първата електрическа китара с плътен корпус (не полуакустична) е изобретена от американеца Лео Фендър. Тази конструкция има жаргонното име „дъска“. Поради липсата на акустическо излъчване, струните издават звук с бавно затихване и метален тембър, с което звученето е съвсем различно от това на акустичната китара.

Трептенията на струните, които са стоманени, взаимодействат с магнитното поле на адаптерите. Адаптерите преобразуват промените в полето в променливо електрическо напрежение. Това напрежение преминава (евентуално) през приставки за ефекти и отива към озвучителна система, която дава звук с необходимата сила.

Много рок и блус китаристи използват китари "Фендър" като например Ингви Малмстийн, Михаел Шенкер и Ерик Клептън. По-късно се развиват и други производители на ел. китари, пр. "Ibanez", "Jackson", "Schecter", "ESP", целящи производството на инструменти за рок и метъл изпълнители.

Най-често използваните дървесни видове за изработка на електрически китари са - Mahogany (махагон), Maple (клен, ясен), Basswood (липа), Alder (елша), Rosewood (палисандър) и Ebony (абанос).

Обръмчаване

Звукоусилващата система най-общо представлява начален усилвател, в който са включени ефекти като ривърб, гейн и дисторшън и свързана към него тонколона. Той има и потенциометри за промяна на ниски, високи и средни честоти. Усилвателят се свързва с китарата посредсвом кабел или дистанционен микрофон, като между китарата и усилвателя могат да бъдат свързани ефекти (дисторшън, хорус, уа-уа ефект и др.) или мултиефект процесори симулиращи дигитално ефектите, които допълнително изкривяват звука. Усилвателите са различни марки, като едни най-известните марки са Marshall, Mesa/Boogie и фирмата за китари Fender.

Основни части

Електрическата китара се използва в много стилове музика (рок, пънк, метъл ).Това са основните части на електрическата китара. Отделно китарата се свързва с усилвател, тонколони и т.н.

  1. Глава
  2. Нът (задно магаренце)
  3. Ключове за настройка на китарата
  4. Прагчета (разделителни прегради, най-често направени от никелова сплав)
  5. Truss Rod (метален прът, минаващ през грифа, който създава напрежение, обратно по посока на струните)
  6. Инлей (декорации обозначаващи прагчетата)
  7. Гриф
  8. Сглобка на грифа към тялото (видима е от задната страна на китарата, вариантите са болтове или директно залепено дърво)
  9. Тяло
  10. Магнитни адаптери (използвани за да улавят трептенията на струните и да ги превръщат в електричество)
  11. Електроника (потенциометри)
  12. Бридж (предно магаренце)
  13. Пикгард (пластмасово парче, което пази тялото на китарата от одраскване при свирене)

Китаристи

Вижте също

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Електрически китари.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Електрическа_китара&oldid=8431881“.