Вацлав IV

Вацлав IV
Герб на владетелите на Бохемия Крал на Бохемия, Римско-германски крал
Оброчно изображение на Венцеслав IV/детайл/
Управление	1378-1419 г.
Наследил	Карел I
Наследник	Сигизмунд
Лични данни
Роден	26 февруари 1361 г. Нюрнберг
Починал	16 август 1419 г. Прага
Погребан в	Свети Вит
Други титли	Римско-германски крал, Курфюрст на Бранденбург, Херцог на Люксембург
Семейство
Династия	Люксембурги
Баща	Свещена Римска империя Карл IV
Майка	Брабантски владетели Анна Швайдницка
Бракове	Бавария Йохана Баварска Вителсбахи София Баварска
Герб
Вацлав IV в Общомедия

Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-cs, * 26 февруари 1361 в Нюрнберг, † 16 август 1419 в замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378–1419), римско-германски крал (1376–1400), курфюрст на Бранденбург (1373–1378) и херцог на Люксембург (1373–1378).

Управление

Неговият баща император Карл IV осигурява на Вацлав през 1373 година титлата курфюрст като маркграф на Бранденбург, а през 1376 година - избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на Люксембургите - (на Карл в качеството му на крал на Бохемия и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург). Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 година в Аахен като Венцел I.

Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.

Швабска лига и детрониране

Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите.При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван .

Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал Рупрехт III Пфалц.

Крал на Бохемия

След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.

бюст в катедрала свети Вит

Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражското архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешската аристокрация.

Убийството през 1393 година на пражския викарий Ян Непомуцки, изпълнено по заповед на краля, предизвиква въстание, в което против него застава неговия братовчед Йост Моравски, претендиращ за регентство.

През 1417 г. Вацлав отказва на папа Мартин V да поведе кръстоносния поход срещу собствените си бохемски поданици, макар и хусити.

Смъртта на Вацлав през 1419 г. и наследяването на короната от Сигизмунд има за пряка последица започването на Хуситските войни - повече от 15 години подложили на разорение чешката земя.

Наследяване и семейство

Вацлав IV запазва или предава титлите си предимно на членове на Люксембургите:

• на Сигизмунд фон Люксембург - негов полубрат предава маркграфство Бранденбург след 1400 година;
• Йохан от Гьорлиц - негов полубрат, прави първи (и единствен) херцог на Гьорлиц;
• от Венцел I - свой чичо, получава херцогство Люксембург;
• Йобст и Прокопиус Моравски -негови братовчеди, стават маркграфове на Моравия.

Страница от Венцеловата Библия

Наследен е като крал на Бохемия от Сигизмунд Люксембургски и като немски крал от Рупрехт, от братовчед му Йобст Моравски като херцог на Люксембург.

Бракове

• 1-ви брак: На 29 септември 1370 г. с Йохана Баварска (1362–1386), дъщеря на херцог Албрехт I Баварски от династията Вителсбахи, която умира млада. Бракът е бездетен.

• 2-ви брак: На 2 май 1389 г. в Прага за София Баварска (1376-1425), дъщеря на херцог Йохан II Баварски от династията Вителсбахи - братовчедка на Йохана. Бракът е бездетен. С нито една от двете Вацлав не успява да си осигури наследници.

Илюстровани ръкописи

Венцел е запомнен е като много образован крал. Венцелова библия или Библия на крал Вацлав е шест томно ръкописно илюстровано издание на Стария завет (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389—1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. Намира се в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена. Ръкописът е представител на стил международна готика.

• 
  страница
• 
  страница
• 
  главна буква от текста
• 
  главна буква от текста
• 
  детайл
• 
  детайл

Външни препратки

• Шаблон:DNB-Portal

Карел I

→

крал на Бохемия Крал на Бохемия (1378 – 1419)

→

Сигизмунд

Ото V (Бавария)

→

Курфюрст на Бранденбург Курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378)

→

Сигизмунд Люксембургски

Карел I

→

Римско-германски крал Римско-германски крал (1376 – 1400)

→

Рупрехт Пфалцки

Венцел I

→

Херцог на Люксембург херцог на Люксембург (1383 – 1388)

→

Йобст Моравски