Владимир Полянов: Разлика между версии
Anarchazys (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 53: | Ред 53: | ||
* Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978. |
* Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978. |
||
* Хроника на узряването. Роман. 1979. |
* Хроника на узряването. Роман. 1979. |
||
* Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. |
* Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984. |
||
* Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. |
* Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986. |
||
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989. |
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989. |
||
* Диаболични повести и разкази. 1990. |
* Диаболични повести и разкази. 1990. |
||
Ред 65: | Ред 65: | ||
{{commonscat|Polyanov, Vladimir}} |
{{commonscat|Polyanov, Vladimir}} |
||
* [[:Александър Пиндиков]], Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988. |
* [[:Александър Пиндиков]], Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988. |
||
* Величков, Петър. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3. |
|||
* [[:Николай Аретов]], Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81. |
* [[:Николай Аретов]], Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81. |
||
* [[:Николай Аретов]]. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53. |
* [[:Николай Аретов]]. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53. |
Версия от 16:55, 14 март 2018
Владимир Полянов | |
Роден | 6 май 1899 г. |
---|---|
Починал | 4 декември 1988 г. |
Националност | българин |
Владимир Полянов в Общомедия |
Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) е български писател, театрален режисьор и театрален деец.
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и режисура във Варшава (1939). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.[1]
Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.
Виден представител е на българския експресионизъм, наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Тодор Павлов).
Произведения
- Смърт. Разкази. 1922.
- Комедия на куклите. Разкази. 1923.
- Момичето и тримата. Разкази. 1927.
- Рицари. Разкази. 1927.
- Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931).
- Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934).
- Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: Кралица Маб, 1995). ISBN 954-533-003-15
- Четири разказа. 1928 (1933).
- Вик. Роман. (1933).
- Черните не стават бели. Роман. 1932.
- Звезди в прозореца. Разкази. 1935.
- Гладният вълк. Роман. 1936.
- Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962).
- Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937.
- От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948).
- Ероика. Драма. 1940.
- Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948.
- Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978.
- Хроника на узряването. Роман. 1979.
- Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984.
- Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986.
- Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989.
- Диаболични повести и разкази. 1990.
- Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и Кралица Маб, 1997. ISBN 954-07-1061-8
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.
Източници
- Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988.
- Величков, Петър. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3.
- Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81.
- Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53.
- Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.