Атанас Кушували: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| категория = общественик
| име = Атанас Кушували
| име = Атанас Кушували
| портрет =
| категория = общественик
| портрет-описание =
| px =
| описание = български общественик
| описание = български общественик
| роден-място = [[Кушево]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Кушево]], [[Османска империя]]
| починал-място =
| починал-място =
}}
}}
'''Атанас Гошев Кушували (Кушувалиев)''' е български [[Българско възраждане|възрожденски]] [[общественик]] от [[Македония (област)|Македония]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.</ref>
'''Атанас Гошев Кушували (Кушувалиев)''' е български [[Българско възраждане|възрожденски]] [[общественик]] от [[Македония (област)|Македония]], ръководител на [[Кукушка българска община|Кукушката българска община]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.</ref>


==Биография==
==Биография==
Роден е в [[кукуш]]кото село [[Кушево]], тогава в Османската империя, поради което и носи прякора ''Кушували'', тоест ''Кушевски''. Той е търговец и първенец в град [[Кукуш]] и един от водачите на българите от града и околността в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби]] с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те - 80-те години на 19 век.
Роден е в [[кукуш]]кото село [[Кушево]], тогава в Османската империя, поради което и носи прякора ''Кушували'', тоест ''Кушевски''. Той е търговец и първенец в град [[Кукуш]] и един от водачите на българите от града и околността в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби]] с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те - 80-те години на XIX век.


Той и синът му Георги поддържат активни връзки със [[Стефан Веркович]] и му дават данни за Поленинската епархия - Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref> От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860-1884 година.<ref>[http://kapija.narod.ru/Ethnoslavistics/tod_veda.htm Гане Тодоровски, За и против "Веда Словена", Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.]</ref> Пише няколко писма за личността на [[Партений Зографски]].<ref>[http://bmj.manu.edu.mk/BMJ%203%20PDF/016_BMJ3_1978.pdf Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр.205.]</ref>
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със [[Стефан Веркович]] и му дават данни за Поленинската епархия - Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref> От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860-1884 година.<ref>[http://kapija.narod.ru/Ethnoslavistics/tod_veda.htm Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.]</ref> Пише няколко писма за личността на [[Партений Зографски]].<ref>[http://bmj.manu.edu.mk/BMJ%203%20PDF/016_BMJ3_1978.pdf Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.]</ref>


При управлението на епископ [[Теоклит Папайоану|Теоклит Поленински]], по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, Атанас Кушували е неколкократно арестуван и тормозен от властите.<ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=154 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref>
При управлението на епископ [[Теоклит Папайоану|Теоклит Поленински]], по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, Атанас Кушували е неколкократно арестуван и тормозен от властите.<ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=154 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref>

Версия от 14:35, 15 март 2018

Атанас Кушували
български общественик
Роден
Семейство
ДецаДимитър Кушевалиев
Андон Кушувалиев
Георги Кушовалиев

Атанас Гошев Кушували (Кушувалиев) е български възрожденски общественик от Македония, ръководител на Кукушката българска община.[1]

Биография

Роден е в кукушкото село Кушево, тогава в Османската империя, поради което и носи прякора Кушували, тоест Кушевски. Той е търговец и първенец в град Кукуш и един от водачите на българите от града и околността в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те - 80-те години на XIX век.

Той и синът му Георги поддържат активни връзки със Стефан Веркович и му дават данни за Поленинската епархия - Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2] От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860-1884 година.[3] Пише няколко писма за личността на Партений Зографски.[4]

При управлението на епископ Теоклит Поленински, по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, Атанас Кушували е неколкократно арестуван и тормозен от властите.[5]

В 1912 година Андон Кушувалиев, 35-годишен от Кукуш, е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Гоце Междуречки.[6]

Бележки

  1. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.
  2. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.
  3. Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.
  4. Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 154.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.