Богдан Добранов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
Негово преосвещенство '''епископ Богдан Добранов''' е български католически [[духовник]] и [[епископ]] [[ординарий]] на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивската епархия]]. По време на неговото архиерейско служене настъпва известно разведряване в отношенията между Католическата църква в България и официалната власт.
Негово преосвещенство '''епископ Богдан Добранов''' е български католически [[духовник]] и [[епископ]] [[ординарий]] на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивската епархия]]. По време на неговото архиерейско служене настъпва известно разведряване в отношенията между Католическата църква в България и официалната власт.
== Биография ==
== Биография ==
Богдан Стефанов Добранов е роден на 1 декември 1914 г. в град Пловдив. Средно образувание завършва в [[Пловдивска мъжка гимназия|Първа мъжка гимназия]] в родния си град, след което заминава за Италия и учи в „Пропаганда Фиде“, където изучава богословие и Философия.
Богдан Стефанов Добранов е роден на 1 декември 1914 г. в град Пловдив. Средно образoвание завършва в [[Пловдивска мъжка гимназия|Първа мъжка гимназия]] в родния си град, след което заминава за Италия и учи в „Пропаганда Фиде“, където изучава богословие и Философия.


На 23 март 1940 г. е ръкоположен за [[свещеник]]. Завръща се в България и служи в катедралата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на [[Белене (остров)|остров Белене]].<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ]</ref>
На 23 март 1940 г. е ръкоположен за [[свещеник]]. Завръща се в България и служи в катедралата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на [[Белене (остров)|остров Белене]].<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ]</ref>
Ред 33: Ред 33:
На 25 юни 1975 г. [[Тодор Живков]], придружен от дъщеря си [[Людмила Живкова]] и външния министър [[Петър Младенов]] е приет от папа [[Павел VI|Павел-VІ]]. След тази среща се чувствува известно разведряване. На 22 юли 1975 г. Богдан Добранов е официално обявен за апостолически викарий на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската епархия]], като приемник на монсиньор [[Симеон Коков]], а на 14 декември 1978 г. - за Софийско - Пловдивски епархиен епископ.
На 25 юни 1975 г. [[Тодор Живков]], придружен от дъщеря си [[Людмила Живкова]] и външния министър [[Петър Младенов]] е приет от папа [[Павел VI|Павел-VІ]]. След тази среща се чувствува известно разведряване. На 22 юли 1975 г. Богдан Добранов е официално обявен за апостолически викарий на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската епархия]], като приемник на монсиньор [[Симеон Коков]], а на 14 декември 1978 г. - за Софийско - Пловдивски епархиен епископ.


От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е кардинал [[Агостино Казароли]], за да се запознае с положението на [[Католицизъм в България|католиците в България]], като посещава и трите епархии. В състава на делегация са включени още [[Анджело Мотола]], [[Иван Диас]] и [[Георги Елдъров]]. Българското правителство връща визитата и през декември 1978 г., [[Петър Младенов]], като външен министър посещава папа [[Йоан Павел II|Йоан Павел ІІ]]. Като резултат от затоплянето на отношенията, някои новоръкоположени свещеници могат да продължат образуванието си в Рим. На евхаристичният конгрес в Лурд участвува и българска духовна делегация от духовници, монахини и миряни.
От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е кардинал [[Агостино Казароли]], за да се запознае с положението на [[Католицизъм в България|католиците в България]], като посещава и трите епархии. В състава на делегация са включени още [[Анджело Мотола]], [[Иван Диас]] и [[Георги Елдъров]]. Българското правителство връща визитата и през декември 1978 г., [[Петър Младенов]], като външен министър посещава папа [[Йоан Павел II|Йоан Павел ІІ]]. Като резултат от затоплянето на отношенията, някои новоръкоположени свещеници могат да продължат образoванието си в Рим. На евхаристичният конгрес в Лурд участвува и българска духовна делегация от духовници, монахини и миряни.


След смъртта му на 4 октомври 1983 г, Софийско - Пловдивската епархия остава без епископ за близо 5 години (''[[Sede vacante]]''), заради тежката политическа ситуация.
След смъртта му на 4 октомври 1983 г, Софийско - Пловдивската епархия остава без епископ за близо 5 години (''[[Sede vacante]]''), заради тежката политическа ситуация.

Версия от 20:26, 16 март 2018

Богдан Добранов
Католически епископ
Издигнат отЙоан XIII
Роден1 декември 1914
Починал4 октомври 1983 г. (на 68 г.)
Националностбългарин
Богдан Добранов в Общомедия

Негово преосвещенство епископ Богдан Добранов е български католически духовник и епископ ординарий на Софийско - Пловдивската епархия. По време на неговото архиерейско служене настъпва известно разведряване в отношенията между Католическата църква в България и официалната власт.

Биография

Богдан Стефанов Добранов е роден на 1 декември 1914 г. в град Пловдив. Средно образoвание завършва в Първа мъжка гимназия в родния си град, след което заминава за Италия и учи в „Пропаганда Фиде“, където изучава богословие и Философия.

На 23 март 1940 г. е ръкоположен за свещеник. Завръща се в България и служи в катедралата „Свети Лудвиг“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на остров Белене.[1]

От 25 август 1954 г. Богдан Добранов поема длъжността апостолически администратор на Софийско - Пловдивската епархия. Той приема всички оцелели свещеници от различни ордени и конгрегации да работят с епархийския клир, въвежда строг ред по въпросите на финансовата отчетност и личната дисциплина, периодично събира подведомствените си на доклад, забранява им да излизат от църквите след 17 часа. Апостолическият администратор не забравя и колегите си, които по това време излежават присъди по лагери и затвори. Той разпорежда на всеки от тях да се изпраща редовно по 50 лв на месец от приходите на бившите им църкви.[2]

С голямо упорство и след многобройни писма до различни инстанции, включително до Министерския съвет и Президиума на Народното събрание, Богдан Добранов успява да върне някои неправомерно конфискувани имоти - част от митрополитската сграда, църквата на капуцините в Пловдив с част от дворното място, западнообредния храм в София и др.

На 10 октомври 1959 г. е избран за титулярен епископ на Гюфи. На 8 ноември 1959 г. е ръкоположен за епископ. Обаче официалните власти успяват да го отстранят от ръководсвото на епархията. На 23 декември 1959 г. му е съобщено, че държавате не го признава за епархийски администратор. След консултация с епископ Кирил Куртев на 20 февруари 1960 г. той сдава на свещеник Симеон Коков касовите книги и книжата на епархията и на другия ден отпътува за новото си назначение в енорията „Светият кръст“ в село Трънчовица, Плевенско.

Официално от 27 април 1965 г. с разпореждане на Ватикана отец Богдан Добранов освобождава длъжността апостолически администратор, но остава да служи в църквата в Пловдив.

На 25 юни 1975 г. Тодор Живков, придружен от дъщеря си Людмила Живкова и външния министър Петър Младенов е приет от папа Павел-VІ. След тази среща се чувствува известно разведряване. На 22 юли 1975 г. Богдан Добранов е официално обявен за апостолически викарий на Софийско-пловдивската епархия, като приемник на монсиньор Симеон Коков, а на 14 декември 1978 г. - за Софийско - Пловдивски епархиен епископ.

От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е кардинал Агостино Казароли, за да се запознае с положението на католиците в България, като посещава и трите епархии. В състава на делегация са включени още Анджело Мотола, Иван Диас и Георги Елдъров. Българското правителство връща визитата и през декември 1978 г., Петър Младенов, като външен министър посещава папа Йоан Павел ІІ. Като резултат от затоплянето на отношенията, някои новоръкоположени свещеници могат да продължат образoванието си в Рим. На евхаристичният конгрес в Лурд участвува и българска духовна делегация от духовници, монахини и миряни.

След смъртта му на 4 октомври 1983 г, Софийско - Пловдивската епархия остава без епископ за близо 5 години (Sede vacante), заради тежката политическа ситуация.

Източници

  1. БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
епископ Симеон Коков Софийско - Пловдивски епископ (22 юли 1975 – 4 октомври 1983) епископ Георги Йовчев