Трибунал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
преподреждане
Ред 28: Ред 28:
# Случаят касае не [[наказателна отговорност]] за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.
# Случаят касае не [[наказателна отговорност]] за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.


Съгласно настоящата [[Конституция на България]], извънредни съдилища в [[правова държава]], каквато е страната, не се допускат<ref>Конституция на Република България чл. 119, ал. 3</ref>.
Съгласно настоящата [[Конституция на Република България]], извънредни съдилища не се допускат<ref>[https://bg.wikisource.org/wiki/Конституция_на_Република_България#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D1.88.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.B0._.D0.A1.D0.AA.D0.94.D0.95.D0.91.D0.9D.D0.90_.D0.92.D0.9B.D0.90.D0.A1.D0.A2 Конституция на Република България чл. 119, ал. 3]</ref>.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:17, 19 март 2018

През 13 век възниква инквизиционния процес със Съда на инквизицията за борба с ересите – изгаряне на тамплиери на аутодафе

Трибунал е дума, с която се наричат някои видове съдилища. Значението ѝ е различно в различните езици.

Семантика

  • На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции.
  • На френски „трибунал“ е думата за „съд“.
  • В Полша конституционният съд е наречен „Конституционен трибунал“.
  • Съдът на инквизицията се е наричал трибунал.

В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища.

История

Революционен трибунал

„Революционен трибунал“ (Шаблон:Lang-fr) по време на Френската революция, Октомврийската революция и Гражданската война в Русия е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест – както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на правните норми, които ако ги има са с обратна сила.

Не всеки трибунал или извънреден съд в историята е незаконен.

В България

В историята на България най-типичния пример за извънреден съд (свързван семантично с трибунал) е тъй наречения Народен съд. На 30.09.1944 г. 62-то правителство на България на Отечествения фронт (дошло на власт в резултат от окупацията на страната от Червената армия) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея – в изпълнение на програмата на Отечествения фронт. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.

Незаконността на Народният съд се извежда от следното:

  1. Липсва правно основание по смисъла на позитивното право за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на наказателен процес, осъждането на „виновниците“ и изпълнението на смъртните им присъди издадени от този „съд“. В този смисъл, всичко извършено де факто от „трибунала“ е де юре престъпно;
  2. Материалният наказателен „закон“ въз основа на който са издадени присъдите на „виновниците“, не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а подзаконов нормативен акт. Не само наредбата, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в пеналистиката Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali в случая поради обратната си сила, се явяват незаконни;
  3. Случаят касае не наказателна отговорност за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.

Съгласно настоящата Конституция на Република България, извънредни съдилища не се допускат[1].

Източници

Вижте също