Георги Мишев: Разлика между версии

Георги Мишев
	Георги Мишев
Роден	3 ноември 1935 г. (88 г.) Йоглав, Царство България
Професия	сценарист, писател, редактор
Националност	България
Жанр	разказ, роман, сценарий, очерк
Известни творби	„Матриархат“; „Вилна зона“; „Селянинът с колелото“; „Дами канят“
Награди	„Златен ланец“ (1998); „Петко Р. Славейков“ (2003); Голямата награда за литература на Софийския университет (2006); „Константин Константинов“ (2013); „Райко Алексиев“ (2014); „Йордан Йовков“ (2015)
Деца	Михаил Вешим
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	бележки Народен представител в:; VII ВНС ;
	Георги Мишев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:37, 24 март 2018

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор.

Биография

Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския държавен университет (1958).

В периода 1958 – 1967 г. е окръжен кореспондент на в-к „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.

Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София).

Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.

Член на Съюза на българските писатели. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII^-мо Велико народно събрание (1990 – 1992).

Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим.

Признание и награди

Заслужил деятел на културата (1981)
Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
Награди от кино-фестивали в Локарно, Карлови вари, Москва и др.
Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (2003)
Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
На 27 април 2006 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Ловеч „За принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина“.^[2]
Националната награда за детска литература „Константин Константинов“ (2013)^[3]
На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.^[4]
На 21 ноември 2015 г. в Добрич получава връчваната на пет години Национална литературна награда „Йордан Йовков“.^[5]^[6]^[7]

Библиография

Синеокият рибар. Разкази за В. Левски. София: Народна младеж, 1958, 35 с. (2 изд., 1987)
Две момчета и Олимпи. Малка повест. 1961
Осъмски разкази. 1963
Хлапето. Разкази за юноши. 1964
Адамити. Разкази. 1966
Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази. Варна: Георги Бакалов, 1967, 160 с.
Матриархат. София: Народна младеж, 1967, 161 с. (2 изд., 1978; 3 изд., София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 114 с.)
Носачи на жалони. Повест за юноши. 1968 (2 изд., София: Отечество, 1980, 127 с.)
Приказки по домофона. София: Български писател, 1969, 52 с.
Есенен панаир. Разкази и новели. София: Народна младеж, 1970, 280 с.
Гумена глава. Повест за деца. София: Български писател, 1971, 100 с.
Отдалечаване. Повест. 1973
Гнездото на кълвачите. Приказка. 1974
Вилна зона. Повест. София: Отечествен фронт, 1976, 138 с. (2 изд., София: Народна младеж, 1985, 188 с.; 3 изд. Велико Търново: Слово, 2004, 225 с.)
Киносценарии (Момчето си отива. Не си отивай. Преброяване на дивите зайци. Самодивско хоро). 1978
Произведено в провинцията. Новели. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 177 с.
Бозайници. Разкази. София: Профиздат, 1982, 189 с.
Пъпна връв. Две повести. 1982
Селянинът с колелото. Избрана проза. 1985
Дами канят. Роман. София: Български писател, 1986, 197 с. (2 изд., София: Слънце, 2006, 239 с.)
Майстор в храстите. Приказка за деца. 1986
Добър ден, господин учителю. Разкази за деца. София: Отечество, 1987, 120 с.
Четиво за мислещи тръстики. Разкази. 1992
Село край дворец. София: Балкани, 1998, 50 с.
Дунав мост. Роман. София: Хемус, 1999, 375 с.
Сламено сираче. Роман за юноши. София: Егмонт, 2004, 148 с.
Патриархат. София: Литературен форум, 2008, 527 с.
Преброяване на дивите зайци. Избрани разкази и новели. София: Сиела, 2008, 416 с.
Мир на страха ни. Пловдив: Хермес, 2015, 527 с.^[8]

Филмография

„Ако не иде влак“ (1967, късометражен)
„По улица Раковски“ (1970, документален късометражен)
„Момчето си отива“ (1972)
„Преброяване на дивите зайци“ (1973)
„Селянинът с колелото“ (1974)
„Вилна зона“ (1975)
„Не си отивай!“ (1976)
„Самодивско хоро“ (1976)
„Матриархат“ (1977)
„Лъжовни истории“ (1977)
„Почти любовна история“ (1980)
„Дами канят“ (1980)
„Есенно слънце“ (1982)
„Зона Б-2“ (1989)
„Дунав мост“ (1999)
„Патриархат“ (2005)^[9]

Източници

↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
↑ Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 59 – 62. ISBN 978-954-8259-84-2
↑ „Носители на Националната награда „Константин Константинов“ – 2013 г.“, Сливенски новини, 8 май 2012 г.
↑ „Георги Мишев с наградата „Райко Алексиев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 7 март 2014 г.
↑ Валентина Добринчева, „Георги Мишев получи Националната литературна награда „Йордан Йовков“, dariknews.bg, 21 ноември 2015 г.
↑ Станислава Кръстева, „Писателят Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“, topnovini.bg, 21 ноември 2015 г.
↑ „Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“, bta.bg, 21 ноември 2015 г.
↑ Откъси от „Мир на страха ни“ на Георги Мишев, Портал за култура, изкуство и общество, 13.11.2014 г.
↑ Геновева Димитрова, „ Фейлетонен трагизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 41, 25 ноември 2005 г.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Георги Мишев.

[1] „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.

[2] Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 59 – 62. ISBN 978-954-8259-84-2

[3] „Носители на Националната награда „Константин Константинов“ – 2013 г.“, Сливенски новини, 8 май 2012 г.

[4] „Георги Мишев с наградата „Райко Алексиев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 7 март 2014 г.

[5] Валентина Добринчева, „Георги Мишев получи Националната литературна награда „Йордан Йовков“, dariknews.bg, 21 ноември 2015 г.

[6] Станислава Кръстева, „Писателят Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“, topnovini.bg, 21 ноември 2015 г.

[7] „Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“, bta.bg, 21 ноември 2015 г.

[8] Откъси от „Мир на страха ни“ на Георги Мишев, Портал за култура, изкуство и общество, 13.11.2014 г.

[9] Геновева Димитрова, „ Фейлетонен трагизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 41, 25 ноември 2005 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

@@ Ред 121: / Ред 121: @@
 [[Категория:Български автори на разкази]]
 [[Категория:Български романисти]]
-[[Категория:Мемоаристи]]
+[[Категория:Български мемоаристи]]
 [[Категория:Български сценаристи]]
 [[Категория:Български журналисти]]