Христо Костакев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Поставяне на външен файл от http Визуален редактор |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 37.157.137.49 (б.): без копиран текст от блог Етикети: Отмяна Връщане |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военно лице |
{{Военно лице |
||
| име = Христо Костакев |
| име = Христо Костакев |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| описание = |
| описание = |
||
| прякор = |
| прякор = |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
| командвания = |
| командвания = |
||
| войни = [[Втора световна война]] |
| войни = [[Втора световна война]] |
||
| битки = |
| битки = |
||
| награди = орден „[[За храброст]]“ |
| награди = орден „[[За храброст]]“ |
||
| родства = [[Васил Костакев]] |
| родства = [[Васил Костакев]] |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
Умира на [[19 юни]] [[1994]] г.<ref name="асове"/> |
Умира на [[19 юни]] [[1994]] г.<ref name="асове"/> |
||
== Бранител на родното небе<ref>Местен блог от Стара Загора: ЛитАгит http://litagit.blogspot.bg/2016/03/72.html</ref> == |
|||
<blockquote>''Нощната бомбардировка над София на 29 срещу 30 март 1944 г. изигра ролята на доразузнаване на целите, за да влетят на 30 март около 600 бомбардировача „Б-24 Либърейтър" с изтребителна охрана от 300 самолета „Москито" и „Тъндърболт" на Височина 8000 м.''</blockquote><blockquote>''На 30 март Костакев е единственият летец в летището. Болен на легло, с гнойна ангина, към 10 часа сутринта е събуден от тревожния вой на сирените. Тичешком излиза на плаца, дооблича се там. Тук единствен е самолетът на Командира на орляка.''</blockquote><blockquote>''Без да се колебае, Костакев бързо взема най-чудатото решение в живота си, да полети в бой, макар и болен, без собствена охрана и при това на незачислен нему самолет.''</blockquote><blockquote>''Всеки здравомислещ пилот при наличието на тези три фактора би се заслонил като зад законен параван и не би излетял в това напрегнато българско небе!''</blockquote><blockquote>''Достигнал 8000 м. височина Костакев открива многобройна въздушна армада към подстъпите за София. Веднага се насочва към челната, най-лeвия „Либърейтър" от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй.''</blockquote><blockquote>''Необезпокояван от изтребители, Костакев атакува отдолу с огън избраната цел и още с първата атака прострелва бомбардировача, който експлоадира. От експлозията е засегната и летящата в съседство с нея машина, която също експлоадира.''</blockquote><blockquote>''В турболентната въздушна зона на верижните експлозии попада и самолетът на Костакев, върху който се стоварват парчета от разрушените „Б-24".''</blockquote><blockquote>''Самолетът му става неуправляем. Време за радост и възторг от пълната победа няма. Светкавично менящата се обстановка кара пилота да вземе бързо решение.''</blockquote><blockquote>''Когато самолетът му се стабилизира в положение на летене, Костакев вижда, че зад него се отделя бяла диря. Разбира, че е повреден радиаторът и за да не се запали, трябва да се изгаси двигателя.''</blockquote><blockquote> ''От този момент тритонният самолет продължава да лети само благодарение на пилотското майсторство на Костакев, пред когото сега се изправя наново въпросът: да скочи ли с парашут, или да кацне принудително, като спаси машината.''</blockquote><blockquote>''Височината бързо се стопява и пилотът решава да кацне в една „равна" нива, която в последния момент се оказва терасовидно лозе с телефонен стълб в полосата на кацане. На 2-3 метра над терена пилотът прави лека маневра, за да избегне стълба, но не успява. Самолетът се удря в него, при което лявото крило се откъсва и машината забива нос в земята. Плувнал в пот, Костакев увисва, забързан на седалката. Нервно напрегнат, той не може да прецени колко време е висял така. Но ето че самолетът под тежестта на опашката се връща в нормално положение, заставайки на „три точки".''</blockquote><blockquote>''Тогава Костакев отваря кабината и като по чудо, без ни една драскотина, излиза от нея.''</blockquote><blockquote>''А наоколо полето е почерняло от народ. Мъжете тичат, за да окажат помощ, жените да дадат водица, а децата да го хвалят и да викат: „Ура, герой!"''</blockquote><blockquote>''Чак сега разбира, че стеклите се хора го смятат за герой.''</blockquote><blockquote>''Наред с двата „Б-24" в околностите на Кошарево, Брезнишко, по волята на съдбата намират гроба си и 18-те летци от двадесетчленния екипаж на свалените от него бомбардировачи.''</blockquote>Във Втората световна война записаха имената си много въздушни асове, ала с една-единствена атака да се унищожат два бомбардировача от типа „Б-24" е не само отлично изпълнен служебен дълг, но и горещ израз на безграничното родолюбие, напластявано в душата на летеца още от най-ранната му възраст. |
|||
Заради това и заради летателния му професионализъм на Костакев са присъдени 6 въздушни победи. |
|||
== Ордени == |
== Ордени == |
||
Версия от 09:19, 1 април 2018
| Христо Костакев | |
| български летец, офицер | |
| Звание | поручик |
|---|---|
| Години на служба | 1942 – 1946 |
| Служи на |  България |
| Род войски | ВВС |
| Награди | орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Родства | Васил Костакев |
Христо Василев Костакев е български летец, поручик от Военновъздушните сили. Известен е с шестте си победи в един въздушен бой.[1]
Биография
Роден е на 9 април 1919 г. в Стара Загора. Негов баща е художника Васил Костакев. На 14-годишна възраст баща му умира. През 1947 г. завършва с отличие гимназия, след което постъпва в школата за запасни офицери. През 1939 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. През лятото на 1941 г. е изпратен на шестмесечен стаж в Кралската въздухоплавателна академия в Казерта, Италия. На 3 януари 1942 г. завършва 61-и випуск на Военното училище с чин подпоручик. Постъпва в Първи разузнавателен орляк – Божурище, а след това е преместен в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Участва във въздушните боеве при Англо-американските нападения над България. През 1946 г. е уволнен, поради това, че е „царски офицер“. Работи като учител по математика. В продължение на две години работи в селскостопанската авиация в Судан, където се извършва растителна защита на памука и ориза. От 1965 до 1981 г. работи в селскостопанския авиоотряд в Стара Загора.[1]
Ордени
Удостоен е с орден „За храброст“ IV степен, II клас.[1]
Източници
- ↑ а б в г Овчаров, Любен. Въздушните асове на България. София, „Еъргруп 2000“, 2003. ISBN 954-752-052-0. с. 49 – 53.