Бухал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.120.249.60 (б.), към версия на BotNinja
Етикет: Отмяна
м Премахната редакция 8344572 на BotNinja (б.)
Етикет: Връщане
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox
{{Taxobox
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Bububo.html | downloaded = 18 февруари 2012}}</ref>
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Bububo.html | downloaded = 18 февруари 2012}}</ref>
| image = Bubo_bubo_sibiricus_-_01.JPG
| image_caption = ''Bubo bubo sibiricus''
| regnum = Animalia
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| regnum-bg = [[Животни]]

Версия от 11:48, 7 април 2018

Бухал
Bubo bubo sibiricus
Bubo bubo sibiricus
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Совоподобни (Strigiformes)
семейство:Совови (Strigidae)
род:Бухали (Bubo)
вид:Бухал (B. bubo)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Бухал в Общомедия
[ редактиране ]

Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.

Физически характеристики

Дължина на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете – до 1,4 – 2 метра. Теглото им е около 3 кг. Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови.

Разпространение и популации

Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени.

Начин на живот и хранене

Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни – плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60 – 65 %) и птици (30 – 35 %)[2][3][4][5][6][7][8] С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека.[9] Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви.

Размножаване

Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

Природозащитен статус

Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.

Галерия

Източници

  1. Bubo bubo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Боев, З. 1987. Бухал. – Защита на природата, 12: 19.
  3. Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.
  4. Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците – жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). – Historia naturalis bulgarica, 4: 47 – 56.
  5. Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. – Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87 – 100.
  6. Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves – Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153 – 165.
  7. Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324 – 325.
  8. Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.
  9. Боев, З. 1991. За ползата и „вредата“ от бухала. – Лов и риболов, 9: 12 – 13.