Ерзянски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м форматиране: 3x заглавие-стил, 2x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
{{Език|
{{Език
родно име=эрзянь кель|
|родно име=эрзянь кель
страна=[[Мордовия]]|
|страна=[[Мордовия]]
район=[[Поволжие]]|
|район=[[Поволжие]]
говорещи=85 хиляди|
|говорещи=85 хиляди
сем1=Уралски|
|сем1=Уралски
сем2=Мордовски|
|сем2=Мордовски
сем3=Ерзянски|
|сем3=Ерзянски
iso639-2=myv}}
|iso639-2=myv
}}
'''Ерзянският език''' е един от двата главни [[мордовски езици|мордовски езика]]. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на [[руски език|руския език]] сред народа на Мордовия.
'''Ерзянският език''' е един от двата главни [[мордовски езици|мордовски езика]]. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на [[руски език|руския език]] сред народа на Мордовия.


==Писменост==
== Писменост ==
Използва се руската кирилица без допълнителни букви.
Използва се руската кирилица без допълнителни букви.


==Особености==
== Особености ==
*Малък брой гласни звукове за разлика от останалите [[угро-фински езици]]: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки.
*Малък брой гласни звукове за разлика от останалите [[угро-фински езици]]: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки.
*Липса на [[дифтонг]]и.
*Липса на [[дифтонг]]и.
*Свободно ударение за разлика от останалите [[угро-фински езици]].
*Свободно ударение за разлика от останалите [[угро-фински езици]].
*Има 11 падежа.
*Има 11 падежа.
*Окончанията за притежание се различават от тези в [[мокшански език|мокшанския език]].
*Окончанията за притежание се различават от тези в [[мокшански език|мокшанския език]].



== Влияние на други езици ==
== Влияние на други езици ==

=== Индоиранско влияние ===
=== Индоиранско влияние ===
Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: ''Эрзянь'' (етническо самоназвание) (< иран. *''arzunah'' ~ санскр. ''arjunaś'' „светъл, бял“), ''азор'' „господар“ (< праиндоиран.: санскр. ''asuraś'' „бог, господар“), ''верьгиз'' „вълк“ (< иран.: санскр. ''vrkaś''), ''вирез'' „агне“, ''кшни'' „желязо“ (праморд. *''kertńi'' < иран. *''kārt''-: авест. ''karetah'' „нож“), ''кудо'' „къща“, ''медь'' „мед“, ''мирде'' „съпруг“, ''одар'' „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ''ūdhar''), ''Паз'' „бог“ (< иран. ''bhagah''), ''сырне'' „злато“ (авест. ''zaraniiah''), ''сядо'' „сто“, ''узере'' „брадва“.
Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: ''Эрзянь'' (етническо самоназвание) (< иран. *''arzunah'' ~ санскр. ''arjunaś'' „светъл, бял“), ''азор'' „господар“ (< праиндоиран.: санскр. ''asuraś'' „бог, господар“), ''верьгиз'' „вълк“ (< иран.: санскр. ''vrkaś''), ''вирез'' „агне“, ''кшни'' „желязо“ (праморд. *''kertńi'' < иран. *''kārt''-: авест. ''karetah'' „нож“), ''кудо'' „къща“, ''медь'' „мед“, ''мирде'' „съпруг“, ''одар'' „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ''ūdhar''), ''Паз'' „бог“ (< иран. ''bhagah''), ''сырне'' „злато“ (авест. ''zaraniiah''), ''сядо'' „сто“, ''узере'' „брадва“.


===Балтийско влияние ===
=== Балтийско влияние ===
В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: ''суро'' „просо“ (лит. ''sora'' - възможен е и обратен път на заемане), ''пурцуз'' „прасе“ (< лит. ''paršas''), ''кардаз'' „двор“ (< лит. ''gardas''), ''муськемс'' „мия“ (< лит. ''mazgoti'' „мия“).
В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: ''суро'' „просо“ (лит. ''sora'' – възможен е и обратен път на заемане), ''пурцуз'' „прасе“ (< лит. ''paršas''), ''кардаз'' „двор“ (< лит. ''gardas''), ''муськемс'' „мия“ (< лит. ''mazgoti'' „мия“).


{{лингвистика-мъниче}}
</br>
{{Угро-фински езици}}
{{Угро-фински езици}}


[[Категория:Мордовски езици]]
[[Категория:Мордовски езици]]

{{лингвистика-мъниче}}

Версия от 12:39, 7 април 2018

Ерзянски език
эрзянь кель
СтранаМордовия
РегионПоволжие
Говорещи85 хиляди
ПисменостКирилица
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Мордовски
..→Ерзянски
Кодове
ISO 639-2myv
ISO 639-3myv
Ерзянски език в Общомедия

Ерзянският език е един от двата главни мордовски езика. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на руския език сред народа на Мордовия.

Писменост

Използва се руската кирилица без допълнителни букви.

Особености

Влияние на други езици

Индоиранско влияние

Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: Эрзянь (етническо самоназвание) (< иран. *arzunah ~ санскр. arjunaś „светъл, бял“), азор „господар“ (< праиндоиран.: санскр. asuraś „бог, господар“), верьгиз „вълк“ (< иран.: санскр. vrkaś), вирез „агне“, кшни „желязо“ (праморд. *kertńi < иран. *kārt-: авест. karetah „нож“), кудо „къща“, медь „мед“, мирде „съпруг“, одар „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ūdhar), Паз „бог“ (< иран. bhagah), сырне „злато“ (авест. zaraniiah), сядо „сто“, узере „брадва“.

Балтийско влияние

В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: суро „просо“ (лит. sora – възможен е и обратен път на заемане), пурцуз „прасе“ (< лит. paršas), кардаз „двор“ (< лит. gardas), муськемс „мия“ (< лит. mazgoti „мия“).

Шаблон:Лингвистика-мъниче