Ерзянски език: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Ted Masters (беседа | приноси) м форматиране: 3x заглавие-стил, 2x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
{{Език |
{{Език |
||
родно име=эрзянь кель |
|родно име=эрзянь кель |
||
страна=[[Мордовия]] |
|страна=[[Мордовия]] |
||
район=[[Поволжие]] |
|район=[[Поволжие]] |
||
говорещи=85 хиляди |
|говорещи=85 хиляди |
||
сем1=Уралски |
|сем1=Уралски |
||
сем2=Мордовски |
|сем2=Мордовски |
||
сем3=Ерзянски |
|сем3=Ерзянски |
||
iso639-2=myv}} |
|iso639-2=myv |
||
}} |
|||
'''Ерзянският език''' е един от двата главни [[мордовски езици|мордовски езика]]. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на [[руски език|руския език]] сред народа на Мордовия. |
'''Ерзянският език''' е един от двата главни [[мордовски езици|мордовски езика]]. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на [[руски език|руския език]] сред народа на Мордовия. |
||
==Писменост== |
== Писменост == |
||
Използва се руската кирилица без допълнителни букви. |
Използва се руската кирилица без допълнителни букви. |
||
==Особености== |
== Особености == |
||
*Малък брой гласни звукове за разлика от останалите [[угро-фински езици]]: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки. |
*Малък брой гласни звукове за разлика от останалите [[угро-фински езици]]: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки. |
||
*Липса на [[дифтонг]]и. |
*Липса на [[дифтонг]]и. |
||
*Свободно ударение за разлика от останалите [[угро-фински езици]]. |
*Свободно ударение за разлика от останалите [[угро-фински езици]]. |
||
*Има 11 падежа. |
*Има 11 падежа. |
||
*Окончанията за притежание се различават от тези в [[мокшански език|мокшанския език]]. |
*Окончанията за притежание се различават от тези в [[мокшански език|мокшанския език]]. |
||
== Влияние на други езици == |
== Влияние на други езици == |
||
=== Индоиранско влияние === |
=== Индоиранско влияние === |
||
Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: ''Эрзянь'' (етническо самоназвание) (< иран. *''arzunah'' ~ санскр. ''arjunaś'' „светъл, бял“), ''азор'' „господар“ (< праиндоиран.: санскр. ''asuraś'' „бог, господар“), ''верьгиз'' „вълк“ (< иран.: санскр. ''vrkaś''), ''вирез'' „агне“, ''кшни'' „желязо“ (праморд. *''kertńi'' < иран. *''kārt''-: авест. ''karetah'' „нож“), ''кудо'' „къща“, ''медь'' „мед“, ''мирде'' „съпруг“, ''одар'' „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ''ūdhar''), ''Паз'' „бог“ (< иран. ''bhagah''), ''сырне'' „злато“ (авест. ''zaraniiah''), ''сядо'' „сто“, ''узере'' „брадва“. |
Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: ''Эрзянь'' (етническо самоназвание) (< иран. *''arzunah'' ~ санскр. ''arjunaś'' „светъл, бял“), ''азор'' „господар“ (< праиндоиран.: санскр. ''asuraś'' „бог, господар“), ''верьгиз'' „вълк“ (< иран.: санскр. ''vrkaś''), ''вирез'' „агне“, ''кшни'' „желязо“ (праморд. *''kertńi'' < иран. *''kārt''-: авест. ''karetah'' „нож“), ''кудо'' „къща“, ''медь'' „мед“, ''мирде'' „съпруг“, ''одар'' „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ''ūdhar''), ''Паз'' „бог“ (< иран. ''bhagah''), ''сырне'' „злато“ (авест. ''zaraniiah''), ''сядо'' „сто“, ''узере'' „брадва“. |
||
===Балтийско влияние === |
=== Балтийско влияние === |
||
В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: ''суро'' „просо“ (лит. ''sora'' |
В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: ''суро'' „просо“ (лит. ''sora'' – възможен е и обратен път на заемане), ''пурцуз'' „прасе“ (< лит. ''paršas''), ''кардаз'' „двор“ (< лит. ''gardas''), ''муськемс'' „мия“ (< лит. ''mazgoti'' „мия“). |
||
⚫ | |||
</br> |
|||
{{Угро-фински езици}} |
{{Угро-фински езици}} |
||
[[Категория:Мордовски езици]] |
[[Категория:Мордовски езици]] |
||
⚫ |
Версия от 12:39, 7 април 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерзянски език эрзянь кель | |
Страна | Мордовия |
---|---|
Регион | Поволжие |
Говорещи | 85 хиляди |
Писменост | Кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Уралски Мордовски Ерзянски | |
Кодове | |
ISO 639-2 | myv |
ISO 639-3 | myv |
Ерзянски език в Общомедия |
Ерзянският език е един от двата главни мордовски езика. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на руския език сред народа на Мордовия.
Писменост
Използва се руската кирилица без допълнителни букви.
Особености
- Малък брой гласни звукове за разлика от останалите угро-фински езици: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки.
- Липса на дифтонги.
- Свободно ударение за разлика от останалите угро-фински езици.
- Има 11 падежа.
- Окончанията за притежание се различават от тези в мокшанския език.
Влияние на други езици
Индоиранско влияние
Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: Эрзянь (етническо самоназвание) (< иран. *arzunah ~ санскр. arjunaś „светъл, бял“), азор „господар“ (< праиндоиран.: санскр. asuraś „бог, господар“), верьгиз „вълк“ (< иран.: санскр. vrkaś), вирез „агне“, кшни „желязо“ (праморд. *kertńi < иран. *kārt-: авест. karetah „нож“), кудо „къща“, медь „мед“, мирде „съпруг“, одар „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ūdhar), Паз „бог“ (< иран. bhagah), сырне „злато“ (авест. zaraniiah), сядо „сто“, узере „брадва“.
Балтийско влияние
В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: суро „просо“ (лит. sora – възможен е и обратен път на заемане), пурцуз „прасе“ (< лит. paršas), кардаз „двор“ (< лит. gardas), муськемс „мия“ (< лит. mazgoti „мия“).
|