Емануил Манолов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Българи по време на Сръбско-българската война; Добавяне на [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-бълга...
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Колева Елена, "Спомен за изявената музикална фамилия Манолови и композитора Михаил Шекерджиев: Двама габровци - изтъкнати български композитори, са свързани с военното дело в България", поредица "100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци - герои от войните 1912-1918", в. "100 вести"/10 февруари 2015 г., стр. 5


{{commons|Category:Emanuil Manolov}}
{{commons|Category:Emanuil Manolov}}

Версия от 11:04, 11 април 2018

Емануил Манолов
български композитор

Роден
Починал
2 февруари 1902 г. (на 42 г.)

Учил вМосковска консерватория
Семейство
ДецаХристо Манолов
Други родниниЗдравко Манолов (внук)
Емануил Манолов в Общомедия

Емануил Иванов Манолов е български композитор. Роден е в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска опера — „Сиромахкиня“ написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.

След Освобождението (1878) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890-1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).

Гробът на Емануил Манолов в парк "Тюлбе" в Казанлък
Паметник на Емануил Манолов в Габрово

Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Автор е на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека „Славееви гори“, са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента „Каква мома видях, мамо“ и китките „Мама Иванчу думаше“ и „Повей, повей, буйни ветре“, публикувани в музикална библиотека „Звукове“. Автор е на: китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическият образец „Хубава си татковино“. Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и други.

Домът на културата в Габрово носи неговото име.

Източници

  1. а б Енциклопедия България. Т. 4. М-О. София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 1984, с. 54
  2. Минчев, Иван. 120 бележити композитори. София, Музика, 1976. 831 с. (с. 99-106)
  • Колева Елена, "Спомен за изявената музикална фамилия Манолови и композитора Михаил Шекерджиев: Двама габровци - изтъкнати български композитори, са свързани с военното дело в България", поредица "100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци - герои от войните 1912-1918", в. "100 вести"/10 февруари 2015 г., стр. 5