Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| населено място = [[Истанбул]]
| населено място = [[Истанбул]]
| карта = Турция Истанбул
| карта = Турция Истанбул
| вероизповедание = [[Българска православна църква]]
| вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]]
| епархия = [[Българска църковна община в Истанбул]]
| епархия = [[Българска църковна община в Истанбул]]
| архиерейско наместничество =
| архиерейско наместничество =

Версия от 19:08, 19 април 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Стефан.

„Свети Стефан“
Aya Stefan
Общ изглед
Общ изглед
41.0318° с. ш. 28.9497° и. д.
„Свети Стефан“
Местоположение в Турция Истанбул
Вид на храмаправославна църква
Страна Турция
Населено мястоИстанбул
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияБългарска църковна община в Истанбул
Архитектурен стилНеобарок
Изграждане1892 – 1896 г.
Статутдействащ храм
„Свети Стефан“ в Общомедия

„Свети Стефан“ (Шаблон:Lang-tr, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.

Дървеният храм

Къщата, подарена от Стефан Богориди за българска църква

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 г.[1]

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.

Железният храм

Църквата в процес на сглобяване
Рудолф Филип Ваагнер, Виена, производител на конструктивните елементи

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта еосманският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

Вижте също

Външни препратки

Литература

  • Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878 – 1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag- Wien, W. 2001.
  • Ганчев Хр., Дойчинов Гр., Стоянова Ив. „България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918“, АИ „Арх и Арт“, С. 2002.
  • Ганчев Хр. “ Българската църква „Св.Стефан“ и Метохът в Истанбул“, сп.“Минало“, кн. 1, 1995. стр.4 – 8.
  • Ганчев, Хр. Български паметници в Р.Турция, сп.“Паметници, реставрация, музеи“, кн.1, 2003, с.35 – 44.
  • Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог, трето преработено и допълнено издание, С., 2010.

Галерия

Бележки