Владимир Попанастасов: Разлика между версии
м Интервал в заглавие на раздел Биография |
|||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
==Творчество== |
==Творчество== |
||
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „[[Художник (1905 – 1909)|Художник]]“, „[[Македоно-одрински преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.</ref> |
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „[[Художник (1905 – 1909)|Художник]]“, „[[Македоно-одрински преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.</ref> |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1730 "Заточеник; Пролог; Напред"], публикувано в сп. "Свято дело. Македонско списание", год. I, книжка III, VII и X, Кюстендил, 1902 година |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 07:26, 23 април 2018
| Владимир Попанастасов | |
| български поет | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Анастас Стойчев |
| Владимир Попанастасов в Общомедия | |
Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов[1] е български поет, юрист и офицер от Македония.
Биография
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в Софийския университет и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и загива като подпоручик от 25-и пехотен драгомански полк[2] в сражението при Лахна на 20 юни 1913 година.
Творчество
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[3]
Външни препратки
- "Заточеник; Пролог; Напред", публикувано в сп. "Свято дело. Македонско списание", год. I, книжка III, VII и X, Кюстендил, 1902 година
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.77, 107
- ↑ Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913): Владимир Попатанасов
- ↑ Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.
