Севда Костова: Разлика между версии
Cattiva2511 (беседа | приноси) |
Cattiva2511 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Севдалина Димитрова Костова |
| име = Севдалина Димитрова Костова |
||
| псевдоними = Севда Костова |
| псевдоними = Севда Костова |
||
| дата на раждане = {{ |
| дата на раждане = {{др|1921|11|03|}} |
||
| място на раждане = [[Добрич|България]] |
| място на раждане = [[Добрич|България]] |
||
| дата на смърт = {{дс|2002|02|11|}} ({{#if:1921|{{#expr:({{#if:2002|2002|{{CURRENTYEAR}}}})-(1921)-(({{MONTHNUMBER|{{#if:02|02|{{CURRENTMONTH}}}}}})<({{MONTHNUMBER|{{#if:11|11|1}}}})or({{MONTHNUMBER|{{#if:02|02|{{CURRENTMONTH}}}}}})=({{MONTHNUMBER|{{#if:11|11|1}}}})and({{#if:11|11|{{CURRENTDAY}}}})<({{#if:03|03|1}}))}}|?}}г.) |
|||
| дата на смърт = {{дсг|2002|02|11|}} |
|||
| работил = [[писател]], [[поет]], [[преводач]] |
| работил = [[писател]], [[поет]], [[преводач]] |
||
| националност = {{България}} |
| националност = {{България}} |
Версия от 18:58, 25 април 2018
Севдалина Димитрова Костова | |
Родена | 3 ноември 1921 г. |
---|---|
Починала | 11 февруари 2002 г. (80г.) |
Професия | писател, поет, преводач |
Националност | България |
Активен период | от 1965 г. до 2002 г. |
Жанр | пътепис, есе, поезия |
Дебютни творби | „Брехт срещу Шекспир“ – философско есе |
Севдалина Димитрова Костова е българска писателка, поетеса и преводачка.
Биография
Севдалина Димитрова Костова е родена на 3 ноември 1921 г. в Добрич. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941-а, а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002-а: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955-а съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик Йон Крянга, както и върху поезията на румънския поет Михай Еминеску, от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965-а Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с философските есета „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в пътеписния жанр, създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969). В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – романа, черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос. През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на Добруджа в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва епистоларния роман „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за Нобелова награда[1].
Награди и отличия
- Носителка на наградата „Блага Димитрова“, с романа си „Благовестието на Мариам“ – 1999
- Номинирана за Нобелова Награда – 1999
Библиография
- „Писма за Германия“ (1969) – пътепис
- Романи
- „Без място в света“ (1972)
- „Пенелопеида“ (1973)
- „Спомени от детството ми“ (1982)
- „Чеда на Вотан“ (1984)
- „Благовестие на Мариам“ (1994)
- „Сладкарска книга“ (2002)
- „Тестени ястия на фурна“(2002)